О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№734 30.08.2019
година гр. С.З. В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
30 август………………………………………………………. 2019 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС АТАНАСОВ
БОРЯНА ХРИСТОВА
СЕКРЕТАР: ……………………………………………………………………
Като
разгледа докладваното от съдията ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА…………
ч.гр.д.
№ 1379 по описа за 2019 година,за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.274,
ал.1 т.1 от Граждански процесуален кодекс/ ГПК/
и сл.
Образувано е по частна жалба на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, п.к.
1527, представлявано от законен представител: Ивелина Цветкова Кавурска –
управител, чрез юрк.Д.А., против разпореждане № 5880/31.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 2846/2019
г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК В
ЧАСТТА, с която се претендира 450,81 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 21.05.2018 г. до 11.02.2019 г. и 245 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране, като неоснователно.
Твърди се, че обжалваното определение
е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Изложени са оплаквания,
че като е приел съответните договорни клаузи, регламентиращи процесните
вземания за неустойка и разходи за извънсъдебно събиране на задължение, за
нищожни поради тяхната неравноправност, заповедният съд е излязъл извън
правомощията си, предвидени в гл.37 от ГПК – „Заповедно производство“.
Претендира се отмяната на обжалваното
разпореждане и постановяването на съдебен акт, с който се разпореди издаването
на заповед аз изпълнение за двете вземания.
Препис от частната жалба не се връчва
на насрещната страна.
След преценка на становищата на
страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря
на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона, към които той
препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в
предвидения по закон срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна по следните съображения:
Ч.гр.д.№ 2846/2019 г. по описа на СтРС е
било образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД – гр.София срещу Г.С.М. от гр.С.З.за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите съответно от на 1100 лв. –
главница, 192.85 лв. – договорна лихва
за периода от 16.06.2018 г. до 11.02.2019 г., 450,81 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължение, 245 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземания, 21,61 лв. – законна лихва за забава за периода от 12.02.2019 г. до
21.05.2019 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Заявителят е посочил, че вземането му
произтича от договор за паричен заем № 5440353 от 17.05.2018 г., сключен между Г.С.М.
и „Вива кредит“ ООД за сумата от 1100 лв.
По договора за заем Г.С.М. е поел
насрещното задължение да върне заетата му сума, ведно с договорна лихва в
размер на 192,85 лв., на 9 месечни погасителни вноски.
На 01.03.2019 г. вземането на „Вива
кредит“ ООД по договора за паричен заем
било цедирано на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, а длъжникът
бил уведомен по пълномощие от цедента, с писмо с обратна разписка на
06.03.2019г.
С обжалваното разпореждане съдът е
приел, че клаузите за неустойка и за разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задължението са нищожни поради тяхната неравноправност. Изложил е
съображения, че Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с
нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите,
чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде
събрано. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и
единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и
съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави - чл.26, ал.1 ЗЗД (т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г.
на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.;
Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с
която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива
2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова
институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28
става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост
това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор
с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този
начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на
пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело
C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид това
клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама
поръчители или банкова гаранция, което задължение става изискуемо след
неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване
на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да
осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му, да се отпусне кредитът, която практика би съответствала на
изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение
да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.
Нищожна е и клаузата, с която се
предвижда такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, размерът на която нараства с
всеки ден забава. Макар вземането да е наименувано „такса”, то срещу тази такса
не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта на това вземане
следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. При това става
ясно, че това не е никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи,
а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата да служи за
обезщетение за вреди от забавата. В действителност таксата нараства с всеки ден
забава, като нейното начисляване не е свързано с извършване на каквито и да е
действия или разноски. Тоест в случая е налице клауза за неустойка за забава.
Съгласно императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната
разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази
наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно
обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1
т.2 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането
противоречи на закона или на добрите нрави.
Нормата на чл.143 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ регламентира неравноправните клаузи в потребителските
договори, а именно: всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка
и налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора / приложими в конкретния казус/.
Съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия.
Чл.145, ал.1 от ЗЗП предвижда
неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, да се преценява, като
се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Съгласно задължителната за националните
юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз /виж дело С – 176/2017 / съдът
в заповедното производство следва да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи.
Преценена в аспекта на нормата на
чл.411, ал.1 т.2 от ГПК, тази задължителна за българските съдилища съдебна
практика задължава заповедният съд, разглеждащ заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, да извърши преценка за наличието на
неравноправност на договорните клаузи на база на изложените от заявителя
обстоятелства, от които произтича вземането му.
В случай, че въз основа на заявените
от самия заявител обстоятелства съдът достигне до извода за нарушаване на
относимите към защитата на потребителите правни норми на ЗЗП, то следва да
откаже да издаде заповед за изпълнение.
В конкретният казус
първоинстанционният съд е извършил именно такава преценка и обосновано е
достигнал до извода, че договорните клаузи, предвиждащи задълженията за
заемополучателя за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечения и за такса за извънсъдебно събиране на задължението накърняват
гарантираната от ЗЗП защита на потребителя.
Настоящият съдебен състав изцяло
споделя правните изводи на първоинстанционният съд в обжалваното разпореждане.
В заключение следва да се посочи, че в
рамките на своята компетентност правилно заповедният съд е преценил двете
договорни клаузи като неравноправни, а оттам и като нищожни, поради което
законосъобразно е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за вземанията,
основани на тези клаузи.
Ето защо обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание
чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
5880/31.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 2846/2019 г. по описа на Старозагорски районен
съд, с което е отхвърлено заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, п.к. 1527, представлявано от законен
представител: Ивелина Цветкова Кавурска – управител за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на вземанията
срещу Г.С.М. от гр.С.З.за сумите съответно от 450,81 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и от 245 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължение.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: