Решение по дело №156/2020 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№   172

 

18.06.2020 год. гр.Перник

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на 22 май през две хиляди и двадесета   година  в състав :

 

 Председател: Методи Величков

Членове : Рени Ковачка

Антон Игнатов

 

при секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдия Игнатов гр. дело № 156 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

 

С решение № 1906/12.12.2019 г., по гр.д. № 02989/2019 г. по описа на РС –Перник, е признато за установено по отношение на Л. М. К. с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Перник 2303 кв.„Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, сумата в общ размер от 705.55 лв. от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 627.71 лв. за апартамент, находящ се на адрес ***, за периода от 01.05.2016 г., до 30.04.2018г. , както и сумата от 77.84 лв., законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г., до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 11/13/2018 до окончателното изплащане на сумите както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 5895/14.11.2018 по ч.гр. д. № 8012/2018 по описа на Районен съд Перник.

Със същото решение на основание чл.78, ал. 1 от ГПК е осъдена Л. М. К. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление: гр.Перник 2303, кв.„Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, сумата от 210.00 лв., представляваща направените съдебно деловодни разноски в настоящето и заповедното производство, съразмерно уважената част на иска.

С подадената въззивна жалба от Л. М. К., чрез своя процесуален представител- адв.Б.В. от САК, решението се обжалва в частта, с която са уважени положителните установителни искове за сумата от 627.71 лв. за апартамент, находящ се на адрес ***, за периода от 01.05.2016 г., до 30.04.2018 г. и за сумата 77.84 лв., законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г., до 30.10.2018 г. Поддържа се, че същото е недопустимо, тъй като длъжникът–ответник по делото, е оттеглил подаденото възражение по чл.414, ал.1 от ГПК с молба вх. № 1817/20.01.2020 г. относно вземанията в посочения /уважен/ размер, поради което е отпаднал и правния интерес от установителните искове относно тях. С жалбата се отправя искане съдът да обезсили решението в обжалваната част и да прекрати производството по делото, както и да отмени решението в частта за разноските, с което неправилно са присъдени такива в полза на ищцовото дружество и не е уважено направеното евентуално възражение за прекомерност на размера на юрисконсултското възнаграждение. Претендира разноски във въззивното производство.

 В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „Топлофикация- Перник“ АД е депозирало писмен отговор, с който е изразил становище, че жалбата е недопустима и неоснователна. Твърди, че оттеглянето на заявлението е станало след постановяване на решението. Прави се искане решението в обжалваната част да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Пернишкият окръжен съд намира въззивната жалба, с която е сезиран за допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване. При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, съдът намери обжалваното решение за  валидно, а с оглед правомощията си, съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, относно правомощията на въззивната инстанция, прие следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „Топлофикация – Перник“ АД против ответницата – длъжник в заповедно производство, положителни установителни искове с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК, за установяване съществуването на оспорените от нея парични вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8012/2018 г. на РС- Перник. Видно от приложеното в цялост частно гражданско дело, длъжницата е възразила против издадената заповед с възражение с вх. № 9084/25.03.2018 г. в законовия срок и по реда на чл.414 от ГПК. Във връзка с дадените с разпореждане указания от съда заявителят е предявил пред районния съд иск за установяване съществуването на вземанията, като съобщението до заявителя е получено на 03.04.2019 г., а искът е подаден в районния съд на 03.05.2019 г., т.е.- в едномесечния преклузивен срок,  

Като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд, а пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да я  променят. От книжата по делото е видно, че след обявяване на обжалваното решение от 12.12.2019 г. и в срока за обжалването му, с молба с вх.№ 1817/20.01.2020 г. до първоинстационния съд, ответницата е заявила оттегляне на възражението си по чл.414, ал.1 от ГПК, в частта, относно вземанията за главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на сумата от 627.71 лв. за апартамент, находящ се на адрес ***, за периода от 01.05.2016 г., до 30.04.2018г. , както и сумата от 77.84 лв.- законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г., до 30.10.2018 г., като е направено искане за прекратяване на исковото производство в тази му част. С молбата е предявена и претенция за разноски в размер, съответен на отхвърлената част от исковете.

При тези данни, въззивният съд прави следните правни изводи:

Ищецът е предявил настоящия иск за установяване съществуванията на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, след получено съобщение за възможността за предявяване на установителен иск и в указания едномесечен преклузивен срок по чл.415, ал.1 ГПК, но за него е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуването  само  на оспорени от длъжника вземания. Това е така, тъй като за неоспорените вземания заповедта за изпълнение влиза в законна сила в хипотезата на чл.416, предл.1 от ГПК и заявителят може да се снабди с изпълнителен титул.

Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск не са налице в хипотезите, в които съгласно изричната разпоредба на чл.416 ГПК, настъпват последиците на влизане в сила заповед за изпълнение. С влизане в сила на заповедта за изпълнение, за кредитора не е налице, респ. отпада правният интерес от иск за признаване за установено, че вземането съществува, защото вече заповедта има и изпълнителна сила.

Този извод се налага и в разглежданата хипотеза, с оглед разясненията, дадени в т.5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която при предявен иск по чл.422 ГПК, исковият съд на общо основание следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд. Същият извод следва и от разясненията, дадени в т.10а от същото тълкувателно решение, че оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение, че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на възражението, както и че при предявен установителен иск по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл.416 ГПК. За настъпването на тези последици е без правно значение кога е предприето оттегляне на възражението по чл.414, ал.1 ГПК и доведено ли е до знанието на заявителя /в този см.Определение № 520/20.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 468/2011 г. на ВКС, IV г. о, Определение № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 967/2012 г., II т. о., ТК/.

Предвид горното, в изпълнение задълженията си по чл.269 ГПК  въззивният съд да извършва служебна проверка изцяло валидността на обжалваното решение и допустимостта, в обжалваната му част, настоящият съдебен състав приема, че същото е недопустимо в обжалваната му част, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове за установяване на съществуването на вземанията за главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на сумата от 627.71 лв., за апартамент, находящ се на адрес ***, за периода от 01.05.2016 г., до 30.04.2018г. , както и за сумата от 77.84 лв.- законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г., до 30.10.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д. № 8012/2018 г. на РС- Перник. Това е така, защото предявените искове относно вземанията са недопустими поради липсата на правен интерес като положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Специалният иск за установяване съществуването на предявени в заповедното производство и оспорени вземания е обусловен от наличието на правен интерес от него, какъвто е налице ако е издадена заповед за изпълнение и искът е предявен в преклузивният едномесечен срок от съобщението на съда по заповедното производство, че има възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, като предметните предели на иска по чл. 422 от ГПК трябва да съвпадат с тези на издадената заповед за изпълнение. В съответствие със задължителните разяснения дадени в т.5а от ТР№ 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че възражението по чл.414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск по чл.422, ал.1 ГПК, за наличието на която съдът следи служебно през целия период на висящността на спора, до приключване на делото във всички инстанции. Това възражение е оттегляемо съгласно разпоредбата на чл.416 ГПК, а когато оттеглянето е установен факт, както в конкретния случай, производството по предявения установителен иск по чл.422 ГПК следва да бъде прекратено, поради липса на правен интерес.

При преценката на извършените от страните по заповедното производство правни действия, съдът намира, че подаденото лично от длъжницата  възражение по чл.414, ал.1 ГПК против издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.415 ГПК, е било надлежно оттеглено от самата нея с писмена молба от 20.01.2020 г., отправена до съда, разглеждащ иска. За уважената част от вземанията, която е предмет на обжалваното пред въззивния съд решение, длъжницата е оттеглила възражението си, поради което са настъпили и последиците по чл.416, изр.1, предл.2 от ГПК и не е налице правен интерес от иска. В тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея следва да се издаде изпълнителен лист.

С оглед на това съдът намира, че предявените по делото положителни установителни искове по чл.422 ГПК, в уважената част, са недопустими поради липса на правен интерес от търсената с предявяването им правна защита. Когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество - постановено е въпреки липсата на право на иск или при ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран, при липса на положителна или при наличието на отрицателна процесуална предпоставка, съдебното решение е недопустимо. В такъв случай, постановеното по спора решение от първоинстанционният съд следва да бъде обезсилено, а производството по делото подлежи на прекратяване – аргумент чл. 270, ал.3, пр.1 от ГПК и ППВС №1 от 1985 г.

В този смисъл първоинстанционното съдебно решение, в обжалваната му част, е недопустимо и на основание чл.270, ал.3 ГПК, следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено, поради установената недопустимост на предявения положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК при липса на правен интерес.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и указанията в т.11г на Тълкувателно решение №4 на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът намира, че тъй като ответницата е оттеглила възражението против вземанията, предмет на решението в обжалваната му част, съответно заповедта за изпълнение е влязла в сила, то присъдените от районния съд разноски в заповедното производство, съразмерно с частта, за която заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение са дължими от ответника и постановеното в този смисъл решение е правилно и законосъобразно. 

Неоснователна е претенцията на жалбоподателката – ответница за присъждане в нейна полза на разноски, сторени в исковото производство като последица от прекратяването му. Предприетото от същата оттегляне на възражението пред въззивния съд, не я освобождава от задължението на общо основание за заплати и разноски в исковото производство, тъй като тя е дала повод за завеждане на делото и е станала причина за това, насрещната страна да направи разноски за осъществяване на процесуалната си защита, поради което следва да ги понесе. Прекратяването на производството поради отпадане на процесуалната предпоставка за неговата допустимост е последица от влизане в сила на заповедта за изпълнение при условията на чл.416, ал.1 от ГПК и е в резултат на процесуалните действия на ответната страна, като причината, поради която те се предприемат по делото, и момента, в който се предприемат, не се издирва от съда. В този смисъл не е допустима аналогия с разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК и прекратяването на производството в този случай, няма за последица уважаване на претенцията на ответника за разноски.  

С оглед на изложеното, поради това, че процесуалните действия по оттегляне на възражението са предприети от въззивницата едва пред въззивната инстанция, т.е. тя е дала повод за воденето на исковото производство, като продължение на заповедното, предвиденото в чл.78, ал.2 ГПК изключение от общото правило за възлагане на разноските, не намира приложение. Това е така, тъй като първо - не са налице кумулативно изискуемите се предпоставки по цитираната разпоредба на ал.2, и второ – след като оттеглянето на възражението води до влизане в сила на заповедта за изпълнение (чл. 416 ГПК), то следва че оттеглянето на възражението има сходни последици с уважаването на иска (чл.78, ал.1 ГПК), поради което на ответника не се дължат разноски както по исково производство във всички инстанции, така и по заповедното производство.

Първоинстанционното решение е правилно и в частта, с която са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ищцовото дружество в исковото производство, при наличие на предпоставките на чл.78, ал.8 вр. с ал.1 от ГПК и неговият размер правилно е определен от съда, съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането за правната помощ.

Въззиваемото дружество претендира разноски пред настоящата инстанция. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът намира, че на въззиваемото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 270, ал.3, пр. първо ГПК, Пернишкият окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ОБЕЗСИЛВА решение № 1906/12.12.2019 г., по гр. д. № 02989/2019 г. по описа на РС –Перник, В ЧАСТТА, с която са уважени положителните установителни искове, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Перник 2303 кв.„Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, срещу Л. М. К. с ЕГН **********, с адрес: ***, за главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 627.71 лв. за апартамент, находящ се на адрес ***, за периода от 01.05.2016 г., до 30.04.2018 г., както и сумата от 77.84 лв., законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г., до 30.10.2018 г.

ПОСТАНОВЯВА, че заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 5895/14.11.2018 г., по ч.гр.д. № 08012/2018 г. на РС- Перник, е влязла в сила.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД,  ЕИК *********, искове против Л. М. К. с ЕГН **********, с адрес: ***, искове по чл.415, ал.1 от ГПК, относно същите вземания, като недопустимо.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1906/12.12.2019 г., по гр.д. № 02989/2019 г. по описа на РС –Перник, в частта за разноските.

ОСЪЖДА Л. М. К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Перник 2303 кв.„Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: