№
гр. София, 31.05.2019 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание
на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Алина Тодорова,
разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 12183 по описа за 2018 г.
по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 430159 от 14.06.2018 г., постановено
по гр. д. № 43765/2017 г. на СРС, 78 състав, Държавно предприятие „Р.о.“ е
осъдено да заплати на С. А.Г. на основание чл. 222, ал. 1 КТ сумата от 26624
лева.
С решение № 457877 от 25.07.2018 г., постановено
по гр. д. № 43765/2017 г. на СРС, 78 състав, е допълнено решение № 430159 от 14.06.2018
г. по гр. д. № 43765/2017 г. на СРС, 78 състав, като Държавно предприятие „Р.о.“
е осъдено да заплати на С. А.Г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
2074,90 лева – лихва за забава върху главницата от 26624 лева за периода
27.09.2016 г. – 03.07.2017 г.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът
Държавно предприятие „Р.о.“, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал
въззивни жалби срещу двете първоинстанционни решения, в които счита същите за неправилни, незаконосъобразни, постановени в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че неправилно е прието,
че изменението на Колективния трудов договор (КТД) с допълнителното
споразумение е невалидно и противоречащо на закона. Сочи, че същото не съдържа
клаузи, които да са по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона и съответства напълно на КТ. Счита, че на ищцата не се
дължи допълнително обезщетение, както и лихва за забава, тъй като не е била
член на синдикална организация, страна по КТД, към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение. Претендира разноски.
Подаден е отговор на двете въззивни жалби от ищцата
С. А.Г., в който същите се считат за неоснователни, а обжалваните решения за
правилни и обосновани. Излагат се съображения, че съобразно разпоредбата на чл.
50, ал. 2 КТ КТД в предприятието следва да предвижда най-малко същите или
по-благоприятни клаузи от „заварения“ КТД. Сочи, че допълнителното споразумение
противоречи на предходен КТД (чл. 4, ал. 1), както и на Браншовия КТД (чл. 3,
ал. 1) и измененията са извършени в противоречие с договора, тъй като съдържат
по-неблагоприятни условия. Намира допълнителното споразумение за нищожно. Претендира
разноски.
В съдебно заседание, проведено във въззивната
инстанция и двете страни са направили възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение за процесуален представител на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което са допустими, но разгледани по същество се явяват неоснователни.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и
императивни материални норми.
СРС, 78 състав е бил сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови решението си, първоинстанционният
съд е приел, че изменението на КТД е незаконно, тъй като отнема вече придобити
права.
Страните по делото не спорят, че между тях е възникнало
трудово правоотношение по трудов договор от 27.03.2014 г., прекратен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ на 17.08.2016 г., както и че ищцата се е
присъединила към сключените КТД от 2013 г. и 2015 г.
Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради
закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване
обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на
работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в
което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност,
или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде
освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал
преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
За да възникне правото на парично обезщетение за
оставането на работник или служител без работа за един месец след уволнението,
следва в обективната действителност да са настъпили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) трудовото правоотношение да е прекратено на някои от
основанията, изчерпателно изброени в чл. 222, ал. 1 КТ - поради закриване на
предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на
работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника
или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той
работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато
заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за
възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това
същата длъжност; 2) уволненият работник или служител да не е полагал труд по
трудово правоотношение един месец след уволнението.
В чл. 38, ал. 1, т. 6 на КТД от 13.03.2015 г. е
предвидено, че работниците и служителите с общ трудов стаж над 25 години без
прекъсване имат право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ при прекратяване на
трудовото им правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 КТ в завишен
размер, а именно брутното им трудово възнаграждение за девет месеца.
Видно от заявление от 16.03.2015 г. ищцата е
заявила желание за присъединяване към КТД от 2015 г. Съгласно чл. 3, ал. 9 от
същия присъединяването е в сила от момента на подаване на заявлението, ако е
внесена ежемесечната присъединителна вноска.
В процесният случай трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване
на щата, което е измежду изчерпателно уредените в закона материални
предпоставки, обуславящи възникването на субективното право на обезщетение по
чл. 222, ал. 1 КТ.
КТД от 2015 г., към който ищцата се е
присъединила, предвижда по-висок размер на обезщетението от законовия, което е
допустимо съгласно чл. 7в, ал. 4 КТ. Нормата в КТД предвижда изплащане на
обезщетение в по-висок размер при натрупан общ трудов стаж над 25 години без
прекъсване. От представените удостоверения образец УП-3 се установява, че
ищцата има трудов стаж от 26 години 10 месеца 19 дни, поради което е приложим
по-високият размер на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. С исковата си молба ищцата
е поискала обезщетение в размер на осем брутни месечни възнаграждения. Във фиш за
септември 2016 г., издаден от работодателя, е посочено, че размерът на основната
заплата и обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е 3328 лева, който е и размерът на
брутното възнаграждение, претендиран от ищцата, в осемкратен размер.
Втората материална предпоставка, а именно
неполагането на труд по трудово правоотношение един месец след уволнението,
също е надлежно установена. Както бе изяснено трудовото правоотношение е било
прекратено на 17.08.2016 г., което е безспорен факт по делото. От представената
служебна бележка от Агенция по заетостта е видно, че от 22.08.2016 г. до
момента на издаването ѝ (29.06.2017 г.) ищцата е била регистрирана като
безработна в ДБТ – София – Изток.
С допълнително споразумение № 2 към КТД от
08.08.2016 г. е направено изменение в чл. 38, ал. 1 от КТД от 2015 г., като е
предвидено, че право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в завишен размер имат
работниците и служителите, членове на синдикалните организации, страни по КТД.
Така с това последващо изменение не се предвижда изплащането на обезщетение по
чл. 222, ал. 1 КТ в по-висок размер на работниците и служителите, присъединили
се към сключения КТД, а единствено на тези, членове на синдикалните организации.
Със заявлението от 16.03.2015 г. ищцата се е присъединила към КТД от 2015 г.,
което означава, че тя е придобила правата, които същият е предвиждал към този
момент. С допълнителното споразумение правото на ищцата на обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ в по-висок размер се отнема, което противоречи на закона и на КТД,
както е приел и районният съд. Действително разпоредбата на чл. 50, ал. 2 КТ
предвижда, че КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за
работниците и служителите от установените в закона или в КТД, с който
работодателят е обвързан. В чл. 4, ал. 1 КТД също е предвидено, че КТД не може
да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона или в досега действащия КТД. Така изменението на чл. 38,
ал. 1 съдържа по-неблагоприятни условия по отношение на работниците и
служителите, присъединили се към КТД, от разпоредбата в досега действащия КТД,
тъй като изключва същите от кръга на лицата, които имат право на обезщетение по
чл. 222, ал. 1 КТ в завишен размер, като по този начин се лишават от право,
придобито с присъединяването им към КТД по време на действие на предходния
текст. Така се нарушава императивната разпоредба на чл. 50, ал. 2 КТ, което е
недопустимо, поради което и направеното изменение на КТД не следва да се
прилага по отношение на лицата, които вече са придобили правата преди
изменението му. За тях приложение следва да намери текстът на разпоредбата
преди изменението, тъй като последващото изменение съдържа по-неблагоприятни
условия. На лицата, сред които е и ищцата, се дължи изплащане на обезщетение по
чл. 222, ал. 1 КТ в по-висок размер при прекратяване на трудовото
правоотношение съобразно предвидените условия.
Поисканият осемкратен размер на брутното трудово
възнаграждение от 3328 лева се равнява на сумата, посочена в петитума на
исковата молба, а именно 26624 лева, за който размер и е бил уважен предявеният
иск.
Основателен се явява и акцесорния иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. С уточнение от 14.07.2017 г. размерът на обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 26624 лева е посочен на 2074,90
лева, дължим за периода 27.09.2016 г. – 03.07.2017 г. Със заявление от
19.09.2016 г. ищцата е поканила своя работодател в 7-дневен срок от подаването
му да ѝ изплати деветкратното брутно трудово възнаграждение съгласно чл.
38, ал. 1, т. 6 КТД. Така размерът на обезщетението за забава за претендирания
период е 2070,76 лева и искът следва да бъде уважен до тази сума.
Следователно решението от 14.06.2018 г. е правилно
изцяло, а решението от 25.07.2018 г. до сумата от 2070,76 лева и като такива следва
да бъдат потвърдени до посочените размери, а въззивните жалби оставени без
уважение.
С оглед отхвърлянето на въззивната жалба въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна сторените във въззивното производство
разноски на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на 2040 лева, фактура от 19.02.2019
г. и платежен документ за платена сума в същия размер. С оглед направеното
възражение за прекомерност и съобразявайки чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. т. 4, вр.
чл. 2, ал. 5 НМРАВ възнаграждението, което следва да бъде присъдено на
въззиваемата, следва да се намали до 1703,67 лева.
По арг. чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото
решение подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 457877 от 25.07.2018 г., постановено по гр. д. № 43765/2017 г. на СРС, 78
състав, в частта, в която Държавно предприятие „Р.о.“ е осъдено да заплати на С.
А.Г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата над 2070,76 лева до 2074,90 лева –
лихва за забава върху главницата от 26624 лева за периода 27.09.2016 г. –
03.07.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 457877 от 25.07.2018 г., постановено по гр. д. № 43765/2017 г. на СРС, 78
състав, в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 430159 от 14.06.2018 г., постановено по гр. д. № 43765/2017 г. на СРС, 78
състав.
ОСЪЖДА Държавно
предприятие „Р.о.“, ЕИК *********, да заплати на С. А.Г., ЕГН **********, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1703,67 лева – разноски,
сторени във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.