О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1971
05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ІI отд., VII състав, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА
като разгледа административно дело № 2292 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпило е искане от Националното бюро за правна помощ (НБПП) гр. София за
присъждане на основание чл. 189 от НПК и чл. 81 във връзка с чл. 78, ал. 7 от ГПК, във връзка с чл. 27а от Закона за правната помощ ЗПП) на разноски за
възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по адм. дело № 2292/2020
г. по описа на Административен съд – Пловдив и по КАД № 2884/2022 г. по описа
на Административен съд – Пловдив и издаване на изпълнителен лист.
Към искането е приложено Решение № ПВ-2511-22924/2022 от 24.10.2022 г., с
което на основание представен отчет № 2511/2022 г. за предоставена правна помощ
от адвокат Г.Г.М. по посочените по-горе дела на лицето Р.И.С. *** от 30.09.2022
г., на основание чл. 24, пр. 2 във връзка с чл. 9, ал. 4 от Наредбата за
заплащане на правна помощ на адв. М. е определено да се изплати възнаграждение
за предоставената правна помощ в размер на 1 080 лев.
С писмо вх. № 22847/02.12.2022 г. по описа на съда от Председателя на НБПП
е приложено бюджетно платежно нареждане № Е02394 от 27.10.2022 г., от което се
установява, че определеното възнаграждение в размер на 1 080 лв., е
заплатено на адв. М..
Настоящият състав намира, че искането е допустимо и частично основателно по
следните съображения:
От правна страна с новелата на чл. 78, ал. 7, изр. първо от ГПК, приложима
субсидиарно в съдебното административно производство съгласно препращащата
разпоредба на чл. 144 от АПК, е предвидено, че ако претенцията на лицето, което
е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се
присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената част от иска.
Същевременно в нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП е предвидено, че заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според
разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 от ЗПП, видът и количеството на извършената
дейност се удостоверяват с писмен отчет на адвоката, адвокатският съвет
проверява и заверява отчета на адвоката, предоставил правната помощ и предлага
размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на
оказаната правна помощ; заплащането на предоставената правна помощ се извършва
от НБПП по банков път въз основа на приетия от него отчет по чл. 38 и решение
на председателя на НБПП. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 5-7 от
Наредбата за заплащане на правната помощ (обн., ДВ, бр. 5/2006 г.), приета с
изпълнение на законовата делегация от чл. 37, ал. 1 от ЗПП.
С оглед представените от НБПП писмени доказателства, то се установява, че
при спазване на цитираните правила, на назначения от съда представител по
делото адв. Г.М., е било определено и изплатено възнаграждение в размер на 1
080 лева за осъществената защита.
В случая по адм. дело № 2292/2020 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, VII
състав е постановено Решение № 1467/13.07.2021 г., с
което предявеният иск е уважен за сумата от общо 4 753 лева и е отхвърлен до
пълния му предявен размер от общо 12 000 лева. Първоинстанционното решение, с
което предявеният иск е уважен за сумата от 4 753 лева е оставено в сила с
Решение № 298/22.02.2022 г., постановено по КАНД № 2681/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХХII състав.
При това положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на НБПП
съразмерно с уважената част от иска, заплатеното възнаграждение на адвоката,
осъществил правната помощ на ищеца. Изчислена по посочения начин в полза на
НБПП следва да се присъди сумата от 612,81 лева.
За пълнота следва да се посочи, че е неоснователно позоваването на чл. 189
от НПК, тъй като тази норма не е приложима субсидиарно в административния
процес. Това е така, защото съгласно чл. 27а от ЗПП в определените със закон
случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП
направените разноски. АПК не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на
разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това приложение намират
разпоредбите на ГПК. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ГПК правната помощ, състояща се
в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече
предоставена правна помощ при условията на чл. 97, ал. 1 от ГПК, съдът осъжда
получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било
освободено, а настоящият случай не е такъв.
Все в тази насока следва да се посочи и че чл. 78, ал. 7, изр. второ от ГПК
предвижда дължимост на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в
случаите на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, но
в случая тази хипотеза не е налице, тъй като не е налице осъдително решение
срещу лицето, получило правна помощ.
Или ответникът – ГД “ИН” – София ще
следва да заплати на НБПП сумата от 612,81 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд –
Пловдив, ІІ отд., VII състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, бул. „Ген. Николай Столетов”
№ 21 да заплати на Националното бюро за правна помощ гр. София, ул. „Развигор” №
1 сумата от 612,81 (шестстотин и дванадесет лева и осемдесет и една стотинки)
лева разноски, съразмерно на уважената част на исковата претенция на Р.И.С., за
назначения по реда на ЗПП процесуален представител на С. по делото – адв. Г.М..
След влизане в сила на определението да се издаде изпълнителен лист в полза
на НБПП.
Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен
съд - Пловдив в 7-дневен срок от съобщението до страните и НБПП за
постановяването му.
СЪДИЯ: