Р Е Ш Е Н И Е
№ 1436 16.04.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На
шестнадесети април две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на
деветнадесети март 2019 г. в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 7062 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съдът
е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Т.С.Т.,
ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че
ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П. Твърди се, че през процесния
период ответникът, в качеството на собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. **************, е имал
качеството на клиент на топлинна енергия, като за процесния период, а именно
01.05.2016 г. – 06.04.2017 г. е
доставена
топлинна енергия на стойност 161,82 лв. Претендира се и обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода
02.07.2016 г. – 01.02.2018 г. в
размер на
15,32 лв., като се твърди се, че е подадено заявление за
събиране на посочените суми и е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано частно гражданско
дело № 1753/2018 г.
по описа на ІV граждански състав на Пловдивски районен съд. Предвид подаденото от
длъжника възражение и
даване на указания от съда за предявяване на установителни искове, в настоящото
производство се претендира установяване на посочените вземания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на
заявлението – 02.02.2018 г. Претендират се направените
в настоящото и в заповедното производство разноски. Своевременно
е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се считат за
недопустими, по което възражение съдът се е произнесъл с Определение от
19.10.2018 г., като понастоящем не намира основание за ревизиране на соченото
определение.
Исковете се считат за неоснователни по подробно изложените в отговора
на исковата молба съображения. Счита се, че сумите са недължими и монополни,
т.е. завишени и не отговарят на реалната им потребност. Възразява срещу
прилагането на Общите условия. При липсата на писмен договор по отношение на
доставената енергия до потребителя е приложима клаузата за непоръчана доставка.
Направено е възражение, че нормативната уредба, регламентираща топлоподаването
в ЗЕ, Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. е в противоречие с Конституцията на РБ, ЗЗК и чл. 21 Директива 32/2006,
ЕКЗПЧОС и други нормативни актове по приложен списък, както и на законите на
физиката.
Претендират се и направените по делото разноски, като е направено
искане исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за
установено следното:
Не се спори
между страните, а и от представения препис от справка от НАП, се установява, че
ответникът е собственик на процесния апартамент *****************************************************.
Не се спори
между страните, че за процесния период по партидата на ответника са били
начислени суми от: 161,82
лева - стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 06.04.2017 г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода 02.07.2016 г. – 01.02.2018г. в размер на 15,32 лева. По силата на заповед № **** от ****
г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 1753/2018 г. по описа
на ПРС, ІV гр. състав, било разпоредено длъжникът –
ответник в настоящото производство, да заплати на заявителя “ЕВН България
Топлофикация”ЕАД – гр.П., сумата от 161,82 лева - стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2016
г. – 06.04.2017 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 02.07.2016 г. – 01.02.2018г. в размер на 15,32 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
02.02.2018 г., както и 75лв. – разноски в заповедното производство. Длъжникът подал своевременно
възражение срещу вземането по заповедта, поради което и на заявителя били
дадени указания от съда за предявяване на настоящите установителни искове.
От
приетото като неоспорено от страните и обективно изготвено заключение на в.л.
******, изготвило съдебно – техническата експертиза, се установява, че през
процесния период абонатната станция, обслужваща жилищната сграда, е работила,
като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. Подадена е общо 315,233595
МВтч ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер
на 21,201443 МВтч за сметка на ищеца. В процесния период в ап.13 всички
отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в етажната
собственост и топлоенергия /ТЕ/ за такива не е начислявана. Отопляемият обем на
имота е 126 куб.м. През имота на ответника преминава един брой щранг – лира с
мощност 594 Вт. Същата не е снабдена с индивидуално разпределително устройство
/ИРУ/ за отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление. Поради тази
причина начисляването на ТЕ за същата е ставало по максимална нормативна
мощност. В имота на ответника всички отоплителни тела са отсъединени от
топлопреносната мрежа в блока и на същите не се начислява ТЕ за отопление през
процесния период. В този период в имота няма монтирани отоплителни тела тип
радиатор и индивидуални разпределителни устройства /ИРУ/ към тях. Водомерното
устройство за отчитане на изразходваното количество ТЕ за БГВ /битово - гореща
вода/ е отсъединено и затапено. Потребление за топла вода за БГВ не е отчитана
и не е начислявана. За имота са прилагани изискванията на т.6.7 вр. с т.6.5 от
Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост,
приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
за 1 брой щранг – лира с мощност 594Вт. Количеството ТЕ, разпределено в имота
на ответника за процесния период, е общо 1,90362 МВтч, в т.ч. 0,90139 МВтч за
отдадената от сградната инсталация и 1,00223 МВтч за отопление и 0 за БГВ. Няма разлика между разпределеното
от топлинния **** количество ТЕ и начисленото от ищеца, което се установява
чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Бруната“ООД и
ищцовото дружество за абоната. Начинът на разпределение и начисляване на
потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието
по делото и възприето от съда като обективно, изготвено с необходимите знания и
опит, се установява, че стойността на количеството топлинна енергия за
процесния период за процесния имот, възлиза общо на 162,94лв., от които сумата
127,65лв. – топлинна енергия, услуга разпределение 8,13лв., ДДС в размер на 27,16лв.,
като след приспадане на извършено плащане в размер на 1,12лв., задължението
възлиза на 161,82лв. с ДДС, а обезщетението за забава, изчислена върху всяка
месечна сума за периода 02.07.2016г. – 01.02.2018 г. възлиза на 15,32лв.
Съгласно разпоредбата на §1, т.41б от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/, "потребител на
енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ от
доставчик. Страните не спорят относно факта, че
в процесния период ответникът е собственик на процесния недвижим имот, за който
се твърди да е доставяна топлинна енергия /ТЕ/.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Ето защо
,
ответникът като титуляр на правото на собственост има качеството на клиент на
дружеството.
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните. Към исковата молба ищецът е приложил Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в
град П. В този смисъл възраженията на ответника не се възприемат от настоящия
съдебен състав. Споделя се възражението на ответника, че общите условия не са
нормативен акт, но това обстоятелство не променя извода, че не е необходимо
изрично приемане и подписване на общите условия от потребителя на ТЕ.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация Пловдив Север“ и етажните
собственици в процесната сграда на ***** г.
Не се възприема и възражението на ответника, че е налице
противоречие между разпоредбите на чл.149, ал.1, т.6, чл.152, ал.1 и чл.150,
ал.2 от ЗЕ. Всяка от сочените разпоредби урежда различен вид обществени
отношения – чл. 149, ал.1, т.6 от ЗЕ – писмени договори при общи условия за
продажба на топлинна енергия, чл.150, ал.2 от ЗЕ – задължение на топлопреносните предприятия да публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, а чл.152, ал.1 от ЗЕ – урежда асоциация на клиенти на топлинна енергия в сграда
- етажна собственост в случаите,
при които такава е учредена. Съдът намира, че не е налице
противоречие между сочените законови норми.
В отговора на исковата молба е посочено, че доставената топлинна енергия се
явява непоискана, реално неползвана услуга, в който смисъл ответникът се
позовава на Закона за защита
на потребителите и Директива 2011/83/ЕС. Според Тълкувателно решение
№ 2 от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка
с параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Според разясненията по Тълкувателното решение при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се
прави не от всеки етажен собственик /той не би могъл да получи енергията, без
да ползва сградната инсталация като обща част/, а от мнозинството етажни собственици,
които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено
против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
Разрешението важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които
са топлоснабдени преди влизане в сила както на този закон, така и на ЗЗП. Реципрочно на
уредбата, която допуска топлоснабдяване на сградите само по искане на всички
(първоначално, а понастоящем на 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно
право на ползване), така и преустановяването на доставката на топлинна енергия,
се решава от всички (първоначално, а понастоящем от 2/3 от етажните собственици
и титуляри на вещно право на ползване). Макар не в преходно правило,
действащото законодателство урежда заварените преди ЗЕЕЕ (отм.) отношения в
топлоенергетиката по същия начин, както прави това за ново топлоснабдените
сгради. Поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на
цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху
обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали
е съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й
по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ
съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП,
поради което между двата закона не съществува противоречие и не може да става
въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП.
В този смисъл не се възпрема възражението на ответника, че общото събрание на
етажните собственици няма правомощия по сключване на такъв договор, тъй като
такива не са уредени в ЗУЕС, тъй като ЗЕ се явява специален такъв и допуска
такава компетентност на общото събрание.
Поради това съдът намира за неоснователни направените с отговора на
исковата молба възражения за недължимост на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. В случая ирелевантно е обстоятелството, че ответникът е
направил отказ от доставка на топлинна енергия, тъй като за преустановяване
заплащане на топлинна енергия за сградна инсталация е необходимо съгласие на
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж, което в настоящия случай не е налице. С оглед дадените разяснения
в посоченото тълкувателно решение, не е налице колизия на европейското
законодателство/ в частност чл.7 от Директива 2011/ 83/ЕС, чл.101 и сл. от ДФЕС
и чл.38 от Харта на основни права на ЕС/ и вътрешното такова относно Закона за
защита на потребителите и Закона за енергетиката / съответно ЗЕЕЕ/отм./, поради
което и възраженията на ответника в тази насока не се възприемат от настоящата
съдебна инстанция.
Съдът възприема изцяло заключението на
СТЕ, като компетентно и обективно дадено, според което през имота на ответника
минава 1 бр. щранг-лира, като потребената топлоенергия от същия се начислява по
максимална нормативна мощност, тъй като същата не се отчита с ИРУ. Щранг-лирата
е посочена като отоплително тяло в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
което служи за отдаване на топлина и при наличието й в сградата се начислява
енергия за отопление. Начисленият разход за щранг-лирата е в пряка зависимост
от нейните размери и мощност. Тя е част от отоплителната инсталация на имота, а
не от сградната инсталация, поради което топлинната енергия, отдадена от нея,
се заплаща като дял от енергията за отопление на имота, а не като дял от
енергията, отдадена от сградната инсталация. Следователно, предвид
установеното, че се касае за отоплително тяло, което през отоплителните сезони
е действащо, се налага извод, че се дължи заплащане на топлинна енергия за
отопление, във връзка с неговата работа. Сочените разпоредби не въвеждат данък
върху недвижимия имот, нито представляват недопустима държавна помощ. Те
отчитат отдаването на топлинна енергия от отоплително тяло – щранг – лира.
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна
енергия според в. л. по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните
изисквания. В.л. е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени
му от ищеца данни, а и такива от топлинния **** относно дяловото разпределение.
Заключението е оспорено, но няма основание да не се кредитира, доколкото
експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от цените на
топлинна енергия, поради което съдът намира, че предявените искове са
основателни в претендираните размери и следва да бъдат уважени.
В тази насока не се възприема възражението на ответника, че не е установена
продажба на топлинна енергия, тъй като доставеното количество такава в
абонатната станция е установено посредством топломер, монтиран в същата, а
разпределението й, съгласно заключението на вещото лице, е осъществено
съобразно нормативните изисквания. Съдът не възприема и възражението на
ответника, че Методиката по Наредба 16-334 противоречи със ЗЗП, Регламент 2006/
2004, както и посочените в отговора директиви и разпоредби на ЗЕЕ. Както се
посочи по – горе, европейското законодателство не изключва възможността
потребителят да заплаща за доставена топлинна енергия, макар същата да е
разпределена за сградна инсталация или щранг – лира, който принцип е възприет и
от нашия законодател.
Не се приема и възражението на ответника, че неправилно са изчислени
количествата на топлинна енергия, доставени в имота му. От разясненията на
експерта в съдебно заседание се установи, че в случая става въпрос за ТЕ,
отдадена от щранг - лира, преминаваща през имота, чиято мощност е 594 вата и
тази енергия се начислява, тъй като това тяло не е снабдено с ИРУ, както и за
сградна инсталация, която е начислявана на самия имот. Експертът посочи, че не
се изчислява само по формула, а има направено техническо изследване на типа
абонатни станции, произведени и монтирани на територията на РБ и това е правено
в ТУ – С., което е прието за меродавно. Използван е способът на измерването.
Има измерване на точно този вид абонатна станция. Те си правят проби на самата
абонатна станция и тези проби са правени в С. и докладът им е публикуван.
Правен е по този начин, по измерване на абонатната станция. Във всеки един
период температурата е относима. Има си софтуерен продукт, който е лицензиран,
с който работи дружеството, което прави топлинно счетоводство. Има термометър,
който е сложен на северната фасада на сградата, който определя пускането и
спирането на абонатната станция и че данните за това колко градуса е във всеки
един момент температурата в абонатната станция, тези данни се свалят чрез
преносим терминал. Невъзможно е при постъпване на флуид с температура 70
градуса в абонатната станция, температурата на топлоносителя в сградната
инсталация да бъде 90 градуса. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, изчислил по инсталирана мощност. Във всяка една фактура, на гърба
на фактурата, има инсталирана мощност. За целия период е била различна. Става
въпрос за различни отоплителни тела. Температурата на топлата вода във
вътрешната отоплителна система е относима към топлинната енергия, която отдава
сградната инсталация. „Делта те“ - това е температурна разлика между външната
стена на отоплителното тяло и вътрешната стена, температурата на помещението и
температурата на флуида. Сградната инсталация е разлика, отчетена от общия
топломер между абонатната станция и измервателните устройства по апартаментите.
Тази енергия за сградната инсталация не може да се разпределя, да се каже на
точно определен имот точно колко, затова тя се разпределя по равно,
пропорционално и това е описано в Наредбата. Сградната инсталация е тръбната
мрежа, а не тръбните тела. Във формулата това не е взето предвид, когато едно
отоплително тяло бъде спряно, дали сградната инсталация в този момент ще работи
цялата при различните видове тръбни инсталации. До четвъртия етаж ще има, тъй
като е двутръбна системата, когато се спре притокът на флуид от четвъртия етаж,
нагоре няма да постъпва флуид, няма да има циркулация.
С
оглед дадените разяснения от експерта, съдът намира, че постъпилата в сградата
топлинна енергия е разпределена съобразно нормативните изисквания, като са
отчетени температурата на постъпващия флуид, средномесечен температурен график,
както и инсталираната мощност на щранг - лирата.
Съдът не споделя и наведеното от ответника възражение
за липса на доказателства за метрологичен контрол върху средствата за измерване
в абонатната станция, както и за пускане на абонатната станция в експлоатация и
извършени настройки. От представения протокол за монтаж/подмяна на средство за
търговско измерване на водомери от **** г. в процесната абонатна станция се
установява, че на посочената дата е монтиран топломер, преминал през последваща
периодична проверка на ***** г. със срок на валидност на проверката ***** г.,
със заключение „съответства“ / видно от Свидетелство от проверка на СИ № ******
издадено от „Енбра тест“ ЕООД, оправомощено със Заповед № *********г. на ДАМТН
за проверка на СИ /. Съгласно т.6 от Списък за определяне на периодичността на
последващи проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, приет със Заповед № **** на **** на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор от 13.10.2011 г., обн., ДВ, бр. бр. 85 от 1.11.2011 г., в
сила от 1.11.2011 г., топломерите, използвани в абонатни станции, подлежат на
последваща проверка на две години.
От представеното Удостоверение № ***** г. от Община П.
се констатира, че в процесната сграда е въведена в експлоатация АбС с една зона
ВОИ. Със сертификат за предварително приемане е удостоверено, че монтираното
оборудване в АбС отговоря изцяло на това, специфицирано от фирмата – доставчик,
както и че технологията на монтаж е в пълно съответствие с изискванията на монтажните
конструкции на фирмата – доставчик. С протокол от 15.09.2003 г. на комисия е
установено, че топлопроводите за гореща вода са изолирани с формована минерална
вата и покрита циментова замазка. В този смисъл не се възприема възражението на
ответника, че не е взет предвид закона на Нютон – Рихман. С протокол за
проведена 72-часова проба при експлоатационни условия е установено, че АбС
работи съгласно заложените показатели и няма недостатъци, поради което и
комисията дава заключение, че същата е годна за нормална експлоатация.
Следователно, топломерът в абонатната станция е бил
технически изправен и показанията му се явяват обвързващи потребителите на
топлинна енергия.
Определянето
на размера на месечното задължение за плащане на цената на потребената топлинна
енергия, независимо дали същата е за отопление, БГВ или сградна инсталация на
всеки потребител на топлинна енергия от сградата - етажна собственост, начинът
на разпределяне на топлинната енергия, респективно формирането на месечното
задължение, е регламентиран в Закона за
енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост. С оглед изложеното, съдът намира
възражението на ответника за неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 – дневен
срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл.
35, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34,
ал. 1, потребителите на топлинна енергия дължат на ищцовото дружество
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед посочените доказателства,
съдът намира за установено, че ответникът е потребил начисленото му количество
топлинна енергия, като от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установи точното количество потребена топлинна енергия, а от цените на топлинна
енергия – стойността на същото количество енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1 от Закона за енергетиката, клиентите на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от
следните избрани от тях начини:
1. на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска;
2. на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска;
3. по реална
месечна консумация.
От
заключението на СТЕ се установява, че отчитането на ТЕ по топломера в
абонатната станция е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно от абонатчици
на ищцовото дружество. Количеството ТЕ, намалено със загубите на ТЕ в АС е
подавано на „Бруната“ ООД за разпределение по потребители. Разпределението на
ТЕ за отопление в етажната собственост е извършвано всеки месец визуално от
отчетените показания на ИРУ. Следователно, заплащането е следвало да се
осъществява на база на реална месечна консумация.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
/каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по
система за дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ.
Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ
и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Тези разпоредби не противоречат на чл.17, ал.3 от Конституцията, тъй като не нарушават принципа на неприкосновеност на частната
собственост, нито пък на европейското законодателство по посочените
съображения.
Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК
/р.№ 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на
чл.1, §2 от Директива 93/13/ЕИО, договорни условия, които отразяват
задължителни законови или подзаконови разпоредби, не са предмет на разпоредбите
на директивата. Същата е транспонирана в ЗЗП /т.9 от §13а от ДР на ЗЗП/, въз
основа на който е формирана и практиката на ВКС. В закона не е реципирана
нормата на чл.1, §2 от Директива 93/13/ЕИО. Ефектът от липсата на транспониране
на посочената норма в националното ни законодателство се изразява в запазване
възможността съдилищата да извършват служебна преценка за неравноправност и на
клаузи, които възпроизвеждат законови или подзаконови разпоредби. По
този начин българският законодател на практика разширява и прави значително
по-ефикасна цялостната система за защита на потребителите. Подобно отклонение
при транспониране на цитираната разпоредба от Директива 93/13/ЕИО е допустимо,
доколкото отговаря на преследваната от нея цел - да се избегнат неравноправните
клаузи в потребителските договори и се признава и от Съда на Европейския съюз в
решение от 21.03.2013 г., постановено по дело С-92/11 /напр. т.29 и т.ЗЗ от
мотивите към решението/. В цитираните точки се акцентира на принципната
възможност националния законодател да изключи определени категории договори от
нормативния режим, предвиден за други договори като по този начин отпадне
дерогацията по чл.1, §2 от Директива 93/13/ЕИО на преценката за
неравноправност. Действително в тринадесетото съображение от преамбюла на
Директивата се съдържа презумпцията, че законовите и подзаконовите разпоредби
на държавите-членки, определящи пряко или непряко условията в потребителските
договори, не съдържат неравноправни клаузи. Принципната възможност все пак
такива клаузи да бъдат включени в националното ни законодателство изисква
наличието на ефективен механизъм за неутрализиране на техния вреден ефект. Това
се постига именно чрез запазване възможността за служебната проверка от съда за
наличието на неравноправни клаузи, прогласени в чл.146, ал.1 от ЗЗП за нищожни,
което, както беше отбелязано, става възможно чрез липсата на транспониране на
чл.1, §2 от Директива 93/13/ЕИО. А че не се касае за случаен пропуск на
националния ни законодател става ясно и от разпоредбата на §1 от ДР на ЗЗП,
която предвижда, че при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат
тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Очевидно е,
че наличието на законови, респ. подзаконови разпоредби, които противоречат на
правата на потребителите е осъзнат от законодателя риск, срещу който той е
противодействал като е дал приоритет на нормите, гарантиращи тяхната защита в
по-висока степен“.
Възражението на ответника,
че общите условия са нищожни, тъй като клаузите им са неравноправни и
неуговорени индивидуално, съдът намира за неоснователно по следните
съображения. На първо място самото възражение е общо, бланкетно и
неконкретизирано. Ответникът не посочва кои клаузи са неравноправни и в какво се
състои тяхната порочност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в
потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да
преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да
доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да
не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от
противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които
не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, тежестта за
установяване на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена,
е върху кредитора. В процесният случай ищецът не е ангажирал доказателства в
тази посока, поради което съдът е ограничен в преценката си от представените
такива. Съгласно представения протокол от общо събрание на етажните
собственици, проведено на ******* г., е разгледан проекто – договора и етажните
собственици се съгласяват със сключването му, а е представен и самия сключен
договор, от които може да се направи извод, че им е дадена възможност да влияят
върху съдържанието на клаузите на договора, а оттам и на общите условия.
Съдът приема, че ответникът не е бил
поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента й на
информираност и на възможностите, които й се предоставят да преговаря.
Принципът на добросъвестност изисква в
договорните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на
правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някой от договарящите
страни.
Не се възприема възражението
на ответника, че е налице противоречие между разпоредбите на чл.151, ал.1 и
чл.150, ал.2 от ЗЕ с разпоредбата на чл.9, §3 от Дилректива 2012/27/ЕС.
Съгласно последната норма, в случаите, когато топлинната и охлаждащата енергия
или топлата вода за дадена сграда се подават от районна отоплителна мрежа или
от централен източник, обслужващ множество сгради, при топлообменника или
точката на доставка се монтира топломер или водомер за топла вода. В
многофамилни и в многофункционални сгради, които са с централен източник на
отопление/охлаждане или които се снабдяват от районна отоплителна мрежа или от
централен източник, обслужващ множество сгради, до 31 декември 2016 г. се
монтират и индивидуални измервателни уреди за отчитане на потреблението на
топлинна и охлаждаща енергия или на топла вода за всеки агрегат, когато това е
технически възможно и разходно ефективно. Когато използването на индивидуални измервателни
уреди за отчитане на отоплението не е технически осъществимо или разходно
ефективно, се използват индивидуални топлинни разпределители за определяне на
потреблението на топлинна енергия от всеки радиатор, освен ако въпросната
държава членка не докаже, че монтирането на подобни топлинни разпределители не
би било разходно ефективно. В такива случаи може да се помисли за използване на
алтернативни разходно ефективни методи за измерване на потреблението на
топлинна енергия. Когато многофамилните сгради се снабдяват от районна
отоплителна или охладителна система или когато за такива сгради преобладават
собствени, общи за сградата отоплителни или охладителни системи, с цел
осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление
държавите членки могат да въведат прозрачни правила за разпределение на
разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в такива сгради.
Когато е целесъобразно, тези правила включват насоки за начина на разпределяне
на разходите за топлинна енергия и/или топла вода, както следва:
а)топла вода за битови нужди;
б)топлинна енергия, излъчвана от инсталацията на сградата с цел отопление
на общите помещения (когато стълбищата и коридорите са оборудвани с радиатори);
в)с цел отопляване на апартаментите.
Европейският законодател не
отрича възможността за снабдяване на сгради в режим на етажна собственост с
топлинна енергия, дори при липса на индивидуално съгласие на един собственик,
както и възможността за заплащане на разходи от негова страна в този случай.
Следва да се посочи, че
наведените от ответника съображения за противоречие на чл.151, ал.1 и чл.150,
ал.2 от ЗЕ с чл.6 и чл. 7 от Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 8 юни 2011 година относно ограничението за употребата на определени
опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, се явяват встрани
от предмета на настоящото дело, поради което и не следва да бъдат обсъждани.
Ответникът счита, че сумите са недължими и монополни, т.е. завишени и
не отговарят на реалната им потребност, както и че административният регулатор
/КЕВР/ не може да замени потребителя по договора, а той чрез своята регулация
би следвало да е в помощ на потребителите, които са без необходимите познания.
Съдът не възприема това възражение. Цените на топлоенергията не се определеят
едностранно от топлофикационното дружество, а от нарочен административен орган,
поради което и не може да се приеме, че те са монополно завишени. КЕВР определя
същите, като взема предвид и потребителските интереси, като по този начин се
явява и в помощ на потребителите. Определените от КЕВР максимални цени не
препятстват възможността всяко топлофикационно дружество да определи цените на
доставяната енергия именно в тези размери.
Не се възприема възражението на ответника, че не дължи
суми за отчитане на показанията на уредите за топлинна енергия. В чл.149б, ал.3
от ЗЕ е уредено правилото, че в договора по ал. 1 услугата
дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или
по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а. В настоящия случай сме изправени
пред втората хипотеза, при която се дължи заплащане от потребителите на услуга,
доставена от трето лице.
Споделя се съображението на ответника, че търговските
взаимоотношения между доставчик и потребител на топлинна енергия се регулират
от ЗЕ, като в настоящия случай съдът съобразява произнасянето си именно въз
основа на този нормативен акт.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че за процесния период - 01.05.2016 г. – 06.04.2017г., ищцовото дружество е доставило на
ответника топлинна енергия за обект, находящ се в гр. ****************************, като
ответникът не е заплатил дължимата цена в размер на 161,82 лева. Същият дължи и обезщетение за забава в търсения
размер, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира разноски,
като на същия ще се присъди сумата от 75лв. – разноски за заповедното
производство, както и 525лв. – разноски в настоящото производство. Не се възприема възражението на
ответника, че съдът не следва да присъди юрискосултско възнаграждение на ищеца,
тъй като такова е дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Трайната съдебна
практика приема, че дружеството – страна в производството не следва да
установява заплатено такова възнаграждение в полза на юрк. Предвид фактическата
и правна сложност на делото съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв. Не се възприема и възражението на ответника,
че разноски, направени от ищеца за допуснати и приети експертизи, не следва да
се присъждат на същия, тъй като те представляват разноски по делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят.
Ответникът претендира
разноски, но предвид
изхода на делото такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, в отношенията между страните, че Т.С.Т., ЕГН **********,***, дължи на
“ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Данов” № 37, сумата от 161,82 лева -
стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 06.04.2017 г., за обект
на потребление, находящ се в гр. ***************************, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 02.07.2016 г. – 01.02.2018г. в размер на 15,32 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.02.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които е издадена Заповед № **** от 07.02.2018 г. за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 1753 /2018г. по описа
на ПРС, ІV гр. състав.
ОСЪЖДА Т.С.Т., ЕГН **********,***, да заплати на “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул”Христо Данов” №
37, сумата от 75лв./седемдесет
и пет лева/ - разноски по ч. гр. д. № 1753 /2018г. по описа
на ПРС, ІV гр. състав, както и сумата от 525лв./петстотин
двадесет и пет лева/ - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ