№ 10
гр. Плевен , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Калоян В. Гергов
Мариан В. Иванов
при участието на секретаря Жени Н. Стойчева
като разгледа докладваното от Георги К. Грънчаров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600006 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Жени Стойчева и на прокурора Дойчо Тарев,
като разгледа въззивно наказателно общ характер дело № 6 за 2021 г.,
докладвано от съдията Грънчаров, за да се произнесе съобрази:
С присъда № 260012/23.ІХ.2020 г. постановена по НОХД № 76/2020 г.
Плевенски районен съд е признал подсъдимият И. В. И. за невинен в това, че
на неустановена дата и месец през 2016 г.в гр. Плевен противозаконно
присвоил чужда движима вещ – седлови влекач марка „МАН“, модеб 18.463
ФЛС, с регистрационен номер *** на стойност 19 800 лв., която владеел,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така
предявеното му обвинение по чл. 206, ал. І от НК.
Недоволен от така постановената присъдата останал представителя на
прокуратурата, който в законноустановения срок я протестира пред
настоящата инстанция. В протеста се излагат доводи, че присъдата предмет е
неправилна и необоснована. Твърди се, че са налице доказателства
установяващи вината на И., а събраните са били интерпретирани превратно от
страна на районния съд.
1
Предвид на това моли съда да отмени обжалваната присъда и да
постанови друга, с която да признае И. за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена
следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на
въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде
пресъздавана отново.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Протестът е неоснователен.
Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато
фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания
доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани
в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка
направена от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава
грешка не е налице. Въз основа на всички събрани по делото доказателства,
съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата
фактически изводи. Даден е задоволителен отговор защо не се приема тезата
изложена от страна на прокуратурата по време на съдебното следствие пред
първата инстанция, че И. е извършил престъплението, за който е предаден на
съд. При извършване на анализ на доказателствата събрани по делото,
районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства,
му дават основание да приеме, че не е налице авторство и съставомерност на
деянието извършено от страна на И.. Аргументирал се защо приема и
кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.
Изложени са доводи, че показанията са били взети в предвид при
постановяване на присъдата, тъй като същите са ясни, точни, логични и
напълно кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
В хода на въззивното производство от страна на представителят на
2
прокуратурата е направено възражение, че протестираната присъда се
основава само и единствено на обясненията на подсъдимия И., които не са
били съпоставени с останалите писмени и гласни доказателства по делото,
което не следва да бъде взето под внимание.
Мотивировъчната част на присъдата е особено важна. Настоящата
присъда съдържа кратък отговор на важните и съществени въпроси,
поставени за разрешаване по делото, съдържа необходимите фактически и
правни съображения, изложени кратко и пълно. В тази връзка следва да се
отбележи, че не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във
формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа.
В хода на въззивното производство от страна на представителя на
прокуратурата е направено оплакване, че в хода на съдебното производство
не са били налице доказателства за невинността на ответника по протеста.
Заявява се също така, че е налице противоправен отказ от страна на И. да
върне вещта, което обуславя наличието на изпълнително деяние на
престъплението по чл. 206, ал. I от НК. Въззивната инстанция намира това
оплакване за неоснователно, поради което същото не следва да бъде взето под
внимание и следва да остане без уважение. В хода на съдебното производство
районният съд е изпълнил напълно своите задължения за установяване на
обективната истина. Внимателният прочит доказателствата по делото сочи, че
правилно е преценено от страна на районнния съд, че не е налице
противоправен отказ за връщане на вещта, изпълващ форма на
изпълнителното деяние на обсебването. Невръщането на чуждата вещ след
поискването й от собственика не всякога се определя като акт на
имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. Наистина
изпълнителното деяние – престъпното своене – може да се реализира, освен
чрез правно действие или акт на фактическо разпореждане на дееца с вещите,
така и чрез бездействие, каквото съставлява отказът да се върнат чуждите
вещи. За да бъде осъществен съставът на обсебването по чл. 206, ал.
І от НК обаче отказът да се върне вещта следва да е противозаконен –
поведението на автора трябва да не е съвместимо с възможното и
допустимото съобразно конкретното правно основание за владение или
пазене на вещта, като в резултат на него вещта обективно трябва да премине в
полза на дееца или на другиго. Деецът трябва да съзнава, че в резултат вещта
3
ще премине в негова или на другиго полза, като поведението му излиза извън
допустимото съобразно правното основание, на което той владее или пази
вещта. В случая невръщането на камиона след нотариалната покана на
собственика не представлява съзнателен противоправен отказ за връщане на
чуждата вещ, тъй като към този момент с оставянето на камиона на паркинг,
заедно с документите и ключовете, И. няма съзнание, че вещта ще премине в
негова или на другиго полза. Няма никакви данни в настоящия случай с
камиона да е бил извършван акт на юридическо или фактическо
разпореждане. Оставянето му на паркинг поради обстоятелството, че е
аварирал и не може да се движи /обстоятелство потвърдено от показанията на
свидетелите О.Д. и Е.Ж./ не може да бъде дефинирано като действие имащо
за цел фактическо или последващо юридическо разпореждане с вещта. Не на
последно място за липсата на пряк умисъл за присвояване следва да се посочи
факта, че между собственика на камиона М.И. и ответника по протеста не е
имал диалог за връщането на камиона. Причина за това е нежеланието на
М.И. да се срещне с И., въпреки че го познава отдавна. Смъртта на В.К. също
се явила пречка за решаване на спорния въпрос, което наложило намесата на
полицията.
В подкрепа на извода на първоинстанционния съд, относно невинността
на И. следва да се посочи и факта, че твърдението му, че спорът за този
автомобил не е по отношение на това, че се е намирал в негово владение, а
касае плащането на наемната сума и дължимата такава за престоя му на
паркинга. Следователно може да се говори за наличието на
гражданскоправни отношения, относно неплащането на дължимите суми.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по
едни категоричен и безспорен начин правилността на изводите на
първоинстанционния съд, че ответникът по протеста не е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд.
В хода на съдебното производство не са били представени убедителни
доказателства от страна на прокуратурата, от които да бъде установено по
категоричен и безспорен начин, че И. В. И. е извършил деянието, за което е
предаден на съд. В този смисъл оплакването, че И. виновен остава чисто
декларативно, а и не намира опора в събраните по делото доказателства,
4
поради което фактическите изводи на първоинстанционният съд, касаещи
липсата на авторство на деянието от страна на ответника по протеста са
правилни и законосъобразни.
При извършване на служебната проверка от страна на настоящата
инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати
съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и
връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради
което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260012/23.ІХ.2020 г. постановена по НОХД №
76/2020 г. Плевенски районен съд, като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6