Р E Ш Е Н И
Е
№
08.10.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар:
НИНА КЪНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско
дело № 2883 по описа на съда за 2019
година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск правно основание чл.150, във вр. с
чл.143, ал.2 СК от П.Д.П., като
майка и законен представител на малолетното дете Д.П.П., срещу П.Д.П..
В исковата молба се твърди, че с решение от
26.02.2018г. по гр.д. 4234/2017г. на РС – Стара Загора упражняването на
родителските права по отношение на детето Д. били предоставено на майката, а
бащата бил осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 180 лева.
Излагат се следните обстоятелства, на които се
основава искането увеличение на издръжката.
От една страна, се твърди, че от първоначалното
определяне на издръжката на детето са изминали две години, през които
ответникът не е заплащал доброволно издръжката.
От друга страна, се твърди, че през изминалия период
от време са нараснали нуждите на детето и
са се променили икономическите условия в страната, като средствата на
майката били крайно недостатъчни за покриване на разходите за детето. Същата
издържала и пълнолетна дъщеря, която учила редовно във висше учебно заведение и
изплащала и потребителски кредит, който изтеглила, за да обезпечи издръжката на
децата си. Наред с това, за детето освен необходимостта от закупуване на дрехи,
обувки, храна, играчки, книжки и т.н., често боледувало от бронхити и
бронхиолити, което налагало допълнителни средства за посещение при лекар и
закупуване на лекарства.
Твърди се, че ответникът е в трудоспособна възраст и
получава висока за плата, поради което може да заплаща издръжка на сина си от
250 лева.
Искането на П.Д.П., като майка и законен представител
на малолетното дете Д.П.П., до съда е да бъде постановено съдебно решение, с
което да се измени определената
по гр.д. № 4234/2017 год. по описа на Районен съд – Стара Загора издръжка за
детето Д. от 180 лв. на 250 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът П.Д.П. е подал
отговор, с който оспорва иска по размер.
Твърди, че с оглед нуждите и възрастта на детето
присъдената и изплащаната от него издръжка в размер на 180 лева била
достатъчна. Твърди още, че редовно я изплаща и че редовно купува дрехи, играчки
и храна на детето. Твърди, че образуваното изпълнително дело срещу него е с цел
тормоз и че тъй като ищцата отказала да вдигне наложения запор върху трудовото
му възнаграждение въпреки доброволните плащания, в един момент спрял да плаща,
а сумите за издръжка се удържали директно от ДСИ от трудовото му
възнаграждение.
Оспорва твърдението, че детето често боледува.
Твърди, че детето е било записано от майката на седмична градина, като системно е оставяно
там да пренощува, така че оспорва майката да има извънредни разходи над таксите
за детската градина, като напр. за вода, ток, наем, тъй като де факто детето
нощувало при нея основано през събота и неделя.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски.
В съдебно заседание П.Д.П., като майка и законен
представител на малолетното дете Д.П.П., заявява, че поддържа исковата молба по
изложените в нея съображения.
В съдебно заседание ответникът П.Д.П. оспорва иска,
като представя становище в писмен вид, с което прави искане да му бъде
разрешено да взема сина си от детската градина, след което да го предава на
майка му, с цел детето да не бъде оставяно да пренощува в детската градина.
В съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане“ –
Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител, депозира социален
доклад по делото, в който се взема становище, че в интерес на детето е да бъде
определен такъв размер на издръжка, позволяващ адекватно да бъдат задоволявани
потребностите му.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и това се установява от
удостоверение за раждане (л. 8 от делото), че детето Д. е родено на ***г. и
негови родители са П.Д.П. и П.Д.П.. Видно от данните по приложеното гр.д.
4234/2017г. по описа на РС – Стара Загора, с решение от 26.02.2018г. по това
дело, районният съд е предоставил упражняването на родителските права върху
малолетното дете Д. на майката, при която е определено местоживеенето му, като
на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща на детето
ежемесечна издръжка от 180 лева, считано от 28.07.2017г.
Не е спорно също така по делото, че майката и детето
живеят на квартира в гр. Стара Загора, като месечният наем е в размер на 300
лева, видно от разходни касови ордери за заплатена наемна цена (л.22-25 и
л.151-153). Консумативите за ток и вода възлизат средно на около 100 лева месечно
според разписки за заплатени
консумативи, на л. 43 – 48 и на л. 143-146 от делото.
Детето Д. посещава седмична детска градина „Горски
кът“, с. Старозагорски бани, като видно от издадената служебна бележка (л. 170
- 171 от делото) месечните такси за периода от м. септември 2018 г. до м.август
2019г. вкл. варират от 40 лева до 65
лева, в зависимост от присъствените дни на детето. От същата служебна бележка
се установява, че за месеци 09,10, 11, 12.2018г. детето не е нощувало в
детската градина, за м.януари 2019г. детето е нощувало 19 дни в детската
градина, за м.февруари от общо присъствени 15 дни, 14 от тях то е нощувало в
градината, за м. март 2019г. от 20 присъствени дни детето е нощувало 17 вечери
в градината, за м.април 2019г. от 11 присъствени дни 8 вечери е нощувало в
градината, за м.май 2019г. 18 дни е нощувало в градината, за м.юни 2019г. от 17
присъствени дни 16 вечери е оставало в детската градина, за м. юли 2019 г. от
18 присъствени дни 12 вечери е оставало в градината, за м.август 2019г. от 12
присъствени дни 5 пъти е нощувало в детската градина. По делото са представении
приходните квитанции за заплатени месечни такси.
От представените медицински документи – етапни
епикризи за период от 01.07.2018г. до 01.08.2019г., издадени от личния лекар на
детето – л. 32, л.149, амбулаторни листове от
10.04.2019г. (л.37) и от 15.04.2019г. (л.40), фактури за закупени
лекарства се установява, че за този период от една година детето през ноември
месец 2018г. е било с остра вирусна инфекция на горни дихателни пътища, през м.
декември 2019 г. е прекарало скарлатина и през м. април 2019г. – бронхиолит.От
амбулаторен лист от 23.07.2019г. (л. 98 и л. 99) се установява, че детето е
водено на ортопед и му е поставена диагноза: вродено плоско стъпало, с
предписана терапия – супинаторни подложки.
Видно от служебна бележка (л.13), издадена от
„Мартинели“ ООД, П.Д.П. е назначена на постоянен трудово договор на длъжност
продавач – консултант, считано от 22.06.2017г. и е на пълен работен ден от
09.30 ч. до 18.30 ч., а от удостоверение от 15.05.2019г., издадено от същото
дружество (л.12) се установява, че брутното й месечно възнаграждение възлиза на
593.17 лева.
Представен е договор за потребителски кредит, сключен
между П.Д.П. и Райфайзенбанк България ЕАД за отпуснат кредит в размер на
16 197.50 лева и извлечения по сметка (л.16-л.21 от делото) за заплащане
на месечни погасителни вноски по кредита, всяка от които в размер на 171,80
лева.
От удостоверение за раждане (л. 10) се установява, че П.Д.П.
има още едно дете Ива Недялкова П.,родена на *** г., пълнолетна понастоящем, а
от препис – извлечение от акт за смърт (л.11), се установява, че бащата на
детето Ива, а именно Недялко Петков Петков е починал на 27.08.2014г. Видно от
уверение от 08.04.2019г. (л. 9) Ива
Недялкова П. е редовен студент във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“.
Видно от фишове за заплати за периода от м. 07.2018 г.
до м.юни 2019г. (л.67-72 и л. 174-179) брутното трудово възнаграждение на
ответника П.Д.П. възлиза на около 2000 лева, изчислено от съда средно месечно. С
декларация за семейно, материално и имотно състояние – л. 173, същият е
декларирал, че не получава други доходи освен трудовите си и че притежава
апартамент в гр. Стара Загора, относно семейното си положение е посочил, че има
само едно дете – Д..
Към отговора се приложени фискални бонове от 2017,
2018г. и 2019г. (л.73-80 ) за закупени дрехи и играчки и фискален бон от
09.04.2019г. за закупен инхалатор на стойност 110 лева, с твърдения, че
посочените артикули са били закупени от бащата за детето Д., които документи не
са оспорени от майката П.П., като законен представител на детето.
Към исковата молба са приложени фискални бонове от
2018г. и 2019г. за закупени дрехи, книжки и лекарства (л.28-л.30), с твърдения,
че посочените артикули са били закупени от майката за детето Д., които
документи не са оспорени от ответника. Представена е от майката и данъчна
фактура от 31.07.2019г. за закупени обувки
на стойност 17.90 лева – л.139, данъчна фактура от 02.08.2019г. за
закупени дрехи на стойност 16.56 лева и данъчна фактура от 24.07.2019г. за
супинатори на стойност 39 лева –л. 141 от делото.
От данните от извършеното социално проучване,
обективирано в социалния доклад, се потвърждават гореизложените факти, като от
същия се установява, че и двамата родители полагат грижи за детето, като
ежедневните непосредствени грижи се полагат от майката, която обаче изпитва
финансови затруднения при задоволяване на потребностите му, констатирано е още,
че отношенията между родителите са изключително влошени, като двамата си
отправят взаимни нападки по отношение на полаганите грижи от всеки от тях за
детето. Посочено е още в доклада, че по данни от личния лекар на детето, то
няма сериозни хронични азболявания.
Разпитаните по делото свидетелки Павлина Илиева и
Камелия Димова разказват, че детето Д. живее с майка си на квартира в гр. Стара
Загора, че тя добре се грижи за него, че детето посещава целодневна детска
градина, заради по – чистия въздух там и заради работното време на майката, че
понякога нощува там, че боледува, че П. има по – голяма дъщеря – студентка, на
която също помага финансово и че средствата не й достигат, като и двете
свидетелки заявиха, че не живеят в гр. Стара Загора, че веднъж в месеца се
виждат с П. и че не могат да кажат на каква сума възлизат месечните разходи на П..
Съдът кредитира показанията на тези свидетелки като еднопосочни, като
разминаванията между тях и данните от писмените доказателства (като напр. дали
често боледува детето и за нощуванията в детската градина) оценява като
несъществени и дължащи се на това, че свидетелките последните две години нямат
ежедневни непосредствени впечатления
върху живота на майката и детето, тъй като живеят в различни градове – в гр.
Габрово и че изнесеното от тях се основава основно на споделеното им от майката.
Събрани са и други писмени доказателства, които съдът
не обсъжда като неотносими.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на
¼ от размера на минималната
работна заплата, която в момента е 560 лева, т.е. минимално дължимата от
родителя издръжка е 140 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.150 СК при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Необходимо е
изменението да е трайно и съществено, като то може да се изразява в трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
По делото се установи безспорно, че от датата на
първоначално определената за детето издръжка в размер на 180 лева, считано от
28.07.2017г. до завеждане на настоящото дело е изминал период от около 2 години
и че детето е на 4 навършени години – възраст, характеризираща се с интензивен
растеж, както и че посещава вече детска градина. Поотделната и съвкупната
преценка на тези факти налага извода за трайно и съществено изменение на
обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка на детето -
увеличение на нуждите на търсещия издръжка съотнесени към променените
икономически условия на живот в страната за изтеклия период от време.
Следователно са налице предпоставките за увеличение на същата.
Установените по делото разходи на детето за таксата за
посещаваната от него детска градина възлизат на около 50-60 лева, изчислена от
съда средно месечно, на база представените квитанции за заплащането й. Отделно
от тези разходи, са разходите за дрехи, обувки, храна, лекарства, комунални
услуги и съдът изхождайки от ноторно известните им цени, като взе предвид
данните на НСИ (общоизвестни факти – отчетите се публикуват в Интернет) за
средствата, необходими за издръжка на едно лице, както и от представените по
делото доказателства, като отчете възрастта на детето и конкретните му нужди,
съотнесени към нормативната уредба за размера на дължимата издръжка и обичайно
присъжданата такава в аналогични случаи, ги определи на разходи от около 260 лева
или общо цялостната нужна издръжка на детето възлиза на около 320 лева. Тази
издръжка следва да се поеме и от двамата родители. Като изходи от възможностите
на родителите (бащата получава трудово възнаграждение надхвърлящо 3 пъти
получаваното от майката, майката има задължение за издръжка и към по – голямо
дете и плаща квартира в размер на 300 лева месечно, а бащата няма такива
разходи и задължения, освен това майката
е родителят, който полага непосредствените грижи за детето), то съдът приема, че от нужната цялостна издръжка на
детето бащата следва поеме сумата от 220 лева, а остатъкът от 100 лева следва
да бъде поет от майката.
Определяне на издръжка в по – висок размер, въпреки че
бащата има добър доход и може да си позволи да заплаща по – висока такава, няма
да бъде съобразено с конкретните установени по делото разходи за детето – няма
как да не бъде отчетен фактът, че детето през 2019 г. много често е оставяно от
майката да пренощува в детската градина (същата не представи доказателства за
обективна пречка да го взема след края на работното си време в 18.30 часа),
което намалява разходите на детето за храна и комунални услуги, извън таксата,
която месечно се плаща за детската градина и в която такса се включват тези
разходи. Отделно от това, по делото се установи, че бащата купува на детето
дрехи, играчки, инхалатор – все разходи извън определената му издръжка. Съдът
също така не възприема довода на майката, че детето често боледува – напротив
от представените писмени доказателства се установява, че то е боледувало по –
сериозно само три пъти за една година, което предвид възрастта на детето и факта,
че посещава детско заведение е в границите на нормалното. Действително се
установи, че при Д. е констатирано плоско стъпало с предписание да носи
супинаторни подложки, като видно данъчна фактура от 24.07.2019г. същите са на
стойност 39 лева –л. 141 от делото, т.е. не се налагат извънредни средства във
висок размер.
Определянето на издръжка пък в по – нисък размер няма
да бъде в интерес на детето предвид неговите нужди - детето е във възраст на
интензивен растеж, а финансовите възможности на бащата са добри и той може да
си позволи да задоволява тези нужди адекватно, абстрахирайки се от влошените
отношения с майката, като по този начин би осигурил по – висок стандарт на
живот на собственото си дете, което би било изцяло в полза на Д. и което би
трябвало да е приоритет на всеки един загрижен и любящ родител. Така че неоснователен
е довода на бащата, че 180 лева издръжка за детето е достатъчна, при условие че
самият той не иска детето да остава толкова често да нощува в детско заведение,
а едновременно с това, не желае да му заплаща по – висока издръжка и по този
начин да му осигури финансова обезпеченост извън рамките на детската градина. Очевидно
майката е в обективна невъзможност да стори, предвид ниския финансов ресурс, с
който разполага. Що касае направените по делото искания от страна на бащата
съдът да му разреши да взема детето от детската градина и да го предава на
майката след края на работния й ден с цел то да не остава да нощува в детската
градина, настоящият съдебен състав не разполага с такива правомощия в това
производство, а този въпрос следва да бъде уреден в духа на разбирателство от двамата
родители или по съдебен ред.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за увеличаване
на издръжката на детето Д. следва да бъде уважен в размер на 220 лева, като
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, над този размер до пълния
претендиран от 250 лева.
На основание чл. 242 ал. 1
от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената сума за издръжка.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на майката на детето, като негов законен представител, направените
разноски за възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от
иска, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска. И двете страни са
направили възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК, които съдът намира за основателни,
на основание чл. 7, ал.1, т. 6 (за възнаграждението на процесуалния
представител на ответника ) и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 (за
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца) от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, съдът ги намалява
до минимално предвидените такива в Наредбата, а именно на 300 лева за
процесуално представителство на ищцата и на 300 лева за процесуално
представителство на ответника. Следователно ответникът следва да заплати на
ищцата сумата от 171,43 лева – възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, а ищцата следва да
заплати на ответника сумата от 128,57 лева – възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт, държавна такса върху увеличения размер на издръжката, която
възлиза на 57,60 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка по гр.д. № 4234/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, КАТО:
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН:
**********,***, да заплаща на малолетното си дете Д.П.П., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител П.Д.П., ЕГН: **********,
с настоящ адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 220 лева /вместо
досега определената от 180 лева месечно/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
31.05.2019 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за издръжка
над присъдения размер от 220 лева месечно до пълния претендиран размер от 250 лева месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН:
**********,***, да заплати на П.Д.П., ЕГН: **********, с настоящ адрес ***, в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете Д.П.П., ЕГН **********, направените
по делото разноски за процесуално
представителство в размер на 171,43 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН:
**********, с настоящ адрес ***, да заплати на П.Д.П., ЕГН **********,***, направените по делото разноски за процесуално
представителство в размер на 128,57 лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН: **********,***,
да заплати в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт, сумата от 57,60
лева, представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред
Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок, считано от 08.10.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: