Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
26.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2998/2017
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от В.С.М.
искова молба срещу ЗК „Л.И.“ АД искова молба за осъждането му да й заплати
обезщетение в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва от 29.03.2014
г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, при
ПТП на 29.03.2014 г. около 18.00 часа на пътя гр. Петрич – с. Кулата, 70-ти км
настъпило ПТП между водача на л.а. „Мерцедес“, модел „Е320 ЦДИ“ с ДК № *******и
л.а. „Опел“, модел „Корса“ с ДК № *******, при което починал Г. Н.Г., водач на
л.а. „Опел“.
ПТП настъпило по вина на водача на л.а. „Мерцедес“ Б.Н.С.,
който нарушил правилата за движение по пътищата. Вследствие инцидента настъпила
смъртта на Г. Г., поради остра недостатъчност на мозъчните функции от
черепно-мозъчната травма.
В.М. живяла на семейни начала с пострадалия, като от
съвместното им съжителство се родил синът им Николай Г.Г..
Ищцата била в близки отношения с Г. Г. и с него
създали сплотено и задружно семейство.Г. й оказвал финансова и морална подкрепа
и след смъртта му В.М. останала без опора и дълго време не могла да се
възстанови от шока, че е загуба спътника си в живота.
За управлявания от Б.Н.С. л.а. „Мерцедес“, модел „Е320
ЦДИ“ имало валидно сключена към 29.03.2014 г. застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със ЗК „Л.И.“ АД, поради което застрахователното
дружество дължало да обезщети неимуществените вреди на ищцата със сумата от
200 000 лева, ведно със законната лихва от 29.03.2014 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва иска с твърдения, че претендираният
от ищцата размер на обезщетението е завишен. Възразява за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Г. Г., който извършил непозволена маневра – завой наляво
след ограничителна линия на крайпътен търговски обект - бензиностанция, при което
навлязъл в лентата за движение на л.а. „Мерцедес“, както и непоставен
обезопасителен колан.
Третото лице помагач на страната на ответника – Б.Н.С.
не изразява становище по предявения от ищцата иск.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
С окончателно решение № 136/25.09.2017 г. по КНД №
291/2017 г. по описа на ВКС, ІІ н.о. е изменено въззивно решение № 525/16.12.2016 г. на САС, НО, 8-ми състав, постановено
по ВНОХД № 1093/2016 г., като е намалил наложеното на подсъдимия Б.Н.С.
наказание лишаване от свобода на една година, както и кумулативното наказание по чл. 343г вр. чл. 37, т. 7
от НК лишаване от право да управлява МПС – на три години.
С решение № 525/16.12.2016 г. състав на САС е
потвърдил присъда № 2369/27.04.2016 г. по НОХД № 367/2014 г. по описа на ОС –
гр. Благоевград, с която е признал Б.Н.С. за виновен в това, че на 29.03.2014г. около 18-18,30ч. по пътя гр. Петрич – с.
Кулата, км. 70-ти, на изхода от бензиностанция „Лукойл” (извън населено място),
като правоспособен водач на МПС, категория „В”, управлявайки собствения си лек
автомобил марка „Мерцедес” с ДК № *******със скорост от 98 км/ч е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно:
като водач на ППС от категория „В” е превишил скоростта от 90 км/ч при движение
извън населено място, в резултат на което е блъснал излизащия от бензиностанция
„Лукойл” лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № *******, управляван
от Г. Н.Г. и по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила вътре в
автомобила и с изпадане от него вследствие на закрита черепно-мозъчна травма,
като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”
вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Б.С. е бил оправдан по обвинението
да е извършил престъплението със скорост от 103-104 км/ч и за това, че е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 5 и изр. 2 от ЗДвП - че при
избиране скоростта на движение не се е съобразил с характера и интензивността
на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие
и че не е намалил скоростта и в случая на необходимост - не е спрял при
възникналата опасност за движението.
С разпореждане № 98/30.04.2018 г. на председателя на І
н.о. на ВКС е отказано образуване на производство по възобновяване на НОХД №
367/2014 г. по описа на ОС – гр. Благоевград.
Въз основа на данните от писмените доказателства по
делото и от приобщеното НОХД № 367/2014 г. на ОС – гр. Благоевград е изготвена
и приета комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, в която е
описан механизмът на произшествието: по третокласен път ІІІ-198 в посока от гр.
Петрич към ГКПП Кулата след края на гр. Петрич в дясна пътна лента се е движил
л.а. „Мерцедес“, управляван от Б.С. със скорост не по-висока от 83 км/ч. При
приближаването му към бензиностанция „Лукойл“ вдясно от пътя, от изхода на
търговския обект излизал л.а. „Опел“, модел „Корса“, управляван от Г. Г., който
извършил завой наляво при наличие на пътен знак Г2 – „Движение само надясно
след знака“ и знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и
средна разделителна непрекъсната единична линия на пътя Петрич – Кулата.
Според вещото лице доц. инж. А., Г. не преценил
правилно отстояние и скоростта на приближаващия се към него отляво л.а.
„Мерцедес“. Когато л.а. „Опел“ бил изцяло в лентата на л.а. „Мерцедес“,
управляваният от Г. автомобил е бил ударен от преден ляв ъгъл на л.а.
„Мерцедес“ в предна част на предна лява врата. За л.а. „Опел“ ударната сила е
била по-голяма, поради което е придобил силна ротация в посока, обратна на
часовниковата стрелка. Поради по-малката си маса е бил отблъснат по посока на
движението на л.а. „Мерцедес“ към левия банкет с изходяща скорост 59 км/ч на
около 26 м, завъртял се е на около 270 градуса и се е спрял в левия банкет и
терена след него, по посока с. Кулата.
От силната ротация на л.а. „Опел“ и под въздействието
на центробежната сила тялото на Г. Г. излетяло през отворената от настъпилите
деформации предна лява врата и се е спряло вляво от л.а. „Мерцедес“ в дясна
пътна лента.
Водачът на л.а. „Опел“ е имал достатъчно добра
видимост спрямо л.а. „Мерцедес“ и при правилна преценка на скоростта и
отстоянието на л.а. „Мерцедес“ е имал възможност да прецени, че извършването на
левия завой е рисковано и опасно, поради което могъл да изчака и пропусне
управлявания от Б.С. автомобил да отмине и тогава да извърши маневрата.
При процесното ПТП Г. Г. е получил черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания предимно по изпъкналите
части на лицето и главата вляво, кръвонасядане на меки черепни покривки,
ограничено счупване на черепната основа вляво, травматичен кръвоизлив на меки
мозъчни обвивки и мозъчна контузия; счупване на костите на носа; кръвонасядания
по лявото рамо и пред него; малки охлузвания по гърба на ръцете; охлузвания по
лявото коляно външно и над него. Фатална за Г. се е оказала черепно-мозъчната
травма - счупване на черепа и контузия на мозъка. Тези увреди са се оказали
несъвместими с живота.
Л.а. „Опел“, модел „Корса“ е бил заводски оборудван с
триточкови инерционни предпазни колани на предните седалки и на задните външни
места. От снимковия материал е установено, че Г. е бил без поставен
обезопасителен колан. При страничен удар, какъвто е конкретният случай, дори и
коланът да е бил поставен, той не могъл да предпази водача, защото ударът е бил
нанесен в предна лява врата, която се е деформирала и хлътнала навътре.
Приплъзващият удар бил продължителен, предвид деформациите по автомобила. Травмите
на Г. се получили от директно въздействие на части от купето на автомобила, а
също и от контакт с терена след изпадане на тялото от превозното средство.
Травмите в областта на главата вероятно са получени от удар на главата на Г. в
предна лява колонка и горната част на предна лява врата. Причината за
охлузванията в областта на ляво рамо, ръце и ляво коляно лежала в контакта на
тялото на пострадалия с терена и те не биха се получили при изпадане на Г. от
купето на л.а. „Опел“. Водеща била черепно-мозъчната травма и тъй като ударът
бил косо страничен, предпазният колан не се ползвал с максималната си
ефективност, не фиксирал главата и можели да се получат увреждания в областта
на главата.
По делото са събрани гласни доказателства за отношенията
на ищцата с Г. Г. и начина, по който й се е отразила смъртта му. Братът на
пострадалия – Костадин Г. разказва, че В. и Г. живели 11 години заедно, пет от
които – извън страната. След като се прибрали в България заживели на етаж от
къща в гр. Петрич, обитавана и от свидетеля и баща му. През 2009 г. на В. и Г.
се родил син. Родителите на Г. приемали В. като тяхна дъщеря, а семейството на
брат му било задружно и членовете му били щастливи заедно. До момента В. все
още не могла да преживее смъртта на Г.. Все още продължавала да живее в къщата
в гр. Петрич, при родствениците на Г..
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Мерцедес“, модел „Е 320 ЦДИ“ и ЗК „Л.И.“
АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
Налице е
валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество – обстоятелство,
което е отделено като безспорно между страните в производството с протоколно
определение от 16.02.2018 г.
Влязлата в
сила на 25.09.2017 г. присъда № 2369/27.04.2016 г. по НОХД № 367/2014 г. по
описа на ОС – гр. Благоевград задължава настоящия съдебен състав да приеме за
установено извършеното от Б.Н.С. виновно и противоправно деяние, изразяващо се
в това, че на 29.03.2014 г., при управление на л.а.
марка „Мерцедес” с ДК № *******със скорост от 98 км/ч е нарушил правилата за
движение по пътищата - превишил скоростта от 90 км/ч при движение извън
населено място (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), в резултат на което е блъснал излизащия
от бензиностанция „Лукойл” л.а. марка „Опел” с ДК № *******, управляван от Г. Н.Г.
и по непредпазливост причинил смъртта на водача, настъпила вътре в автомобила и
с изпадане от него вследствие на закрита черепно-мозъчна травма.
Съгласно
чл. 300 от ГПК, гражданският съд е длъжен да приеме за установено, че Б.С. е
извършил престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр.
чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, пряката причинна връзка между
деянието и настъпилите в резултат на него вреди, включително вината на водача
на увреждащото МПС.
Съдът не
кредитира авто-техническата част от експертизата в частта, в която вещото лице
е заключило, че Б.С. е управлявал л.а. „Мерцедес“ с 83 км/ч. С влязлата в сила
присъда С. е признат за виновен именно в това, че е превишил разрешената за
пътния участък скорост от 90 км/ч и в причинна връзка с това нарушение на
нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е настъпил вредоносния резултат.
От правна
страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Обсъдените
доказателства формират извода, че са налице всички предвидени материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
От показанията на разпитания по делото
свидетел се установява по безспорен начин, че преди смъртта си Г. Г. е живял на
съпружески начала с В.М., като отношенията между тях са били основани на
разбирателство, любов и уважение. Трагичната кончина на Г. е сложила край на
щастливия живот, обичта и разбирателството в отношенията между пострадалия и В.М..
В продължение на единадесет години те са живели в едно домакинство, както зад
граница, така и в страната. Създали са дете, отглеждано в дома им, където са
царели уют, хармония и спокойствие. Тъгата от загубата на Г. В. все още не е
преживяла. Трагичната новина е променила начина й на живот и ежедневието й.
Домът, който към момента обитава и в който отглежда роденото от съжителството й
с пострадалия дете е този, в който е живяла заедно с Г.. Той обаче е опустял от
липсата на любимия човек, а спомените са мъчителни и предизвикват чувство на
безнадеждност, скръб и безперспективност.
От гласните доказателства се установиха по
безспорен начин търпените от ищцата болки и страдания от внезапната загуба на нейния
любим. В ППВС № 5/24.11.1969 г. е посочено, че е справедливо в случаите, когато
между пострадалия при непозволено увреждане и други лица извън низходящите,
възходящите и съпруга са се създали отношения, напълно сродни с тези между
близки роднини, да се присъжда обезщетение за вреди от неимуществен характер,
причинени им със смъртта, последвала от непозволено увреждане на близкия им.
Тук се включва съжителстващото с пострадалия лице, когато фактическата
съпружеска връзка е била продължителна и трайна. На така посочените критерии
отговаря В.М., поради което тя е легитимирано да получи обезщетение лице.
Като взе предвид всички гореизложени
обстоятелства, възрастта на пострадалия – 33 години към датата на процесното
ПТП, отношенията на загиналия при процесното ПТП с ищцата и съобразявайки се с
принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че на В.М. следва
да се присъди обезщетение в размер на 150 000 лева. На 33-годишна възраст
ищцата се е изправила пред предизвикателството да мобилизира огромен личностов
ресурс, за да се справи с мъката си и да продължи живота си, отдаден на грижи
за роденото от съжителството си с Г. дете. Паричният еквивалент на болките и
страданията не е в състояние да отрази напълно степента на значимост на починалия
в живота на ищцата, но е единственият възможен начин да бъде частично
компенсирана за липсата на присъствието му в живота й.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия за настъпването на вредите, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата – извършване на непозволена маневра – завой
наляво след ограничителна линия на крайпътна бензиностанция, навлизане в
лентата за движение на л.а. „Мерцедес“ и управление на МПС без поставен
обезопасителен колан.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приноса
не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е
направено от ответника и го ползва при положителното му установяване
доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по „Гражданска
отговорност“ на делинквента).
Безспорно се установява, че Г. Г. се е включил на път
с предимство, без да се увери в безопасността на маневрата. При това негово е
било задължението, при наличие на знак Б? „Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство“, да изчака преминаване на л.а. „Мерцедес“, към когото Г. е имал
видимост и едва тогава да се включи на път ІІІ-198. Пострадалият не е
възнамерявал да продължи по пътя в посока с. Кулата, а е извършил изрично
забранена маневра – завой наляво при задължителен пътен знак Г2 „Движение само
надясно след знака“. С тези свои действия Г. е нарушил нормите на чл. 25 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по този начин е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Непоставеният обезопасителен колан не е в пряка
причинна връзка с леталния изход на Г.. Смъртта е настъпила от съприкосновение
на главата на пострадалия с твърди части от вътрешността на купето. Механизмът на
произшествието включва косо страничен удар, при който обезопасителният колан не
е така ефективен. Поради това възражението за неспазване от страна на
пострадалия на задължението му по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП съдът намира за
неоснователно и недоказано.
Предвид наличието на значителен принос на пострадалия
– неправомерно поведение на водача Г. Г. при управление на л.а. „Опел“, модел
„Корса“ с ДК № *******, с което е способствал за настъпване на престъпния
резултат, съдът намира, че определеното обезщетение от 150 000 лева следва
да се намали с 60%. Дължимото на ищцата обезщетение е в размер на 60 000
лева. За горницата до 200 000 лева искът подлежи на отхвърляне.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД)
– момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането – 29.03.2014 г.
Тъй като ищцата е била освободена от държавна такса и
разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 2 400 лева и 90 лева депозит за
експертиза по делото.
На В.С.М. е оказана безплатна правна помощ, поради
което на Адвокатско дружество „В., У. и П.“ се дължи адвокатско възнаграждение.
От определеното в съответствие с разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 5 и ал. 8 и §
2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г., възнаграждението възлиза на сумата от
6 756 лева. Съразмерно на уважената част от иска, стойността на
възнаграждението е 2 026.80 лева.
Претенции за присъждане на разноски е направил и
ответникът. По представения в съдебното заседание на 26.10.2018 г. списък по
чл. 80 от ГПК претендираното от ЗК „Л.И.“ АД юрисконсултско възнаграждение е в
размер на 450 лева. Възражението на ищцовата страна срещу този размер е
неоснователно. В приложение на нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение
от 450 лева не е прекомерно. Цената на иска е 200 000 лева и по делото са
проведени повече от три съдебни заседания. От общия
размер на разноските в размер на 750 лева, на ищеца се дължат 525 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на В.С.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 60 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н.Г. при
ПТП на 29.03.2014 г., ведно със законната лихва от 29.03.2014 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.И.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на СГС сумата от 2 400 лева, представляваща държавна такса по делото и 90 лева
разноски за експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.С.М., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 525 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Адвокатско дружество „В., У. и П.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** адвокатско възнаграждение в размер на 2 026.80
лева.
Решението е постановено при участието на Б.Н.С., ЕГН **********
– трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Л.И.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: