Присъда по дело №489/2021 на Районен съд - Враца

МОТИВИ
по НОХД №489/2021 г. по описа на ВрРС, НК, І-ви с-в

Врачанска районна прокуратура e повдигнала обвинение срещу В. П. В.
за извършено по чл.183, ал.1 НК престъпление, а именно за това за времето от
месец май 2016 г. до месец април 2021 г. включително, в гр. Враца, след като
е осъден с Решение на РС Враца, постановено по гр.д. №1575/2008 г. по описа
на съда, влязло в сила на 10.01.2009 г., впоследствие изменено с Определение
по гр.д. №4608/2019 г. на РС Враца, влязло в сила на 20.02.2020 г. да издържа
свой низходящ - сина си П. ВЛ. В., съзнателно да не е изпълнил задължението
си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 59 месечни вноски,
както следва: 46 вноски всяка по 80.00 лв. и 13 месечни вноски, всяка от
които в размер на 200.00 лв., или общо сумата от 6324.49 лв.
В хода на съдебните прении, представителят на ВрРП поддържа
внесеното обвинение. Лансира тезата, че от събраната по делото
доказателствена съвкупност по безспорен и категоричен начин се установява
виновната деятелност на подсъдимия. При това прави искане съдът да
признае В. за виновен по повдигнатото му обвинение и да му определи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия В. – адв. М. Д. – ВрАК, поддържа
становището на прокуратурата и приповтаря искане за определянето на
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение,
СЪДЪТ НАМИРА за установено следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.П. **** е роден на **** г. в гр. Враца, с адрес гр. Враца,
ж.к. „Дъбника”, б****, българин, български гражданин, разведен, неосъждан,
със средно образование, безработен, ЕГН:**********.
Подсъдимият В. и св.К. Х. имали сключен граждански брак, като от
съвместното им съжителство имат родено дете П. ВЛ. В., роден на 30.04.2004
г. През 2008 г. подсъдимият и съпругата му се развели и упражняването на
родителските права било възложено на майката Кр. Х., която полагала грижи
за отглеждането детето, а подсъдимият бил осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 80.00 лв. с Решение постановено по гр. д. №1575/2008 г.
Решението на съда влязло в сила на 29.01.2009 г. Впоследствие с Определение
на РС Враца, постановено по гр.д. №4608/2019 г. по описа на ВРС, в сила от
20.02.2020 г., била одобрена постигната спогодба по силата на която В. се
задължава да заплаща за детето си месечна издръжка в размер на 200.00 лв.
Въпреки влязлото в сила решение на съда, за времето от м.май 2016 г. до
месец април 2021 г. включително, В. не заплатил дължимата издръжка, която
1

възлиза на 59 месечни вноски от които 46 вноски всяка по 80.00 лв. и 13
месечни вноски, всяка от които в размер на 200.00 лв., или общо сумата от
6324.49 лв.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от
събраните по делото доказателства, а именно: показанията на св. К. Х., П. В. и
Д. И., от заключението на ССчЕ и допълнителна ССчЕ, от Решение на ВрРС
по гр.д. №1575/2020 г., Решение по гр.д. №4608/2019 г., акт за раждане,
справка СИС при РС Враца, справка НАП Враца справка АВ Враца, справка
съдимост, както и от останалите събрани по реда на НПК доказателства.
При анализа на доказателствената съвкупност съдът констатира, че от
гласните доказателства и Решение на ВрРС по гр.д. №1575/2020 г., Решение
по гр.д. №4608/2019 г. и акт за раждане категорично се установява, че с
Решение постановено по гр. д. №1575/2008 г., в сила от 29.01.2009 г.,
подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80.00 лв. на
сина си П.В.. Установява се и това, че с Определение на РС Враца, в сила от
20.02.2020 г., постановено по гр.д. №4608/2019 г. по описа на ВРС, е одобрена
постигната спогодба по силата на която В. се задължавал да заплаша за детето
си месечна издръжка в размер на 200.00 лв. Доказателствата показват също,
че за времето от месец май 2016 г. до месец април 2021 г. включително, В. не
заплатил дължимата издръжка, която възлиза на 59 месечни вноски от които
46 вноски всяка по 80.00 лв. и 13 месечни вноски, всяка от които в размер на
200.00 лв., или общо сумата от 6324.49 лв.
Гореустановеното се потвърджава и от заключенията на ССчЕ и
допълнителна ССчЕ, като същите установяват, че в хода на производството
подсъдимият е заплатил част от дължимата сума за издръжка за
инкриминирания период, но не е погасил цялото задължение. Съдът се отнесе
с доверие към експертните заключения.
Съдът кредитира и писмените материали по делото. Доколкото обаче
същите са еднопосочни и непротиворечащи си по отношение на релевантните
за доказване факти, по-прецизното им обсъждане не е необходимо.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед изложеното и при така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият В. е осъществил състава на
престъплението по чл.183, ал.1 НК. Съображенията на съда за този извод са
следните:
От обективна страна събраните доказателства сочат, че за времето от
месец май 2016 г. до месец април 2021 г. включително, в гр. Враца. след като
е осъден с Решение на РС Враца, постановено по гр.д. №1575/2008 г. по описа
на съда, влязло в сила на 10.01.2009 г., впоследствие изменено с Определение
по гр.д. №4608/2019 г. на РС Враца, влязло в сила на 20.02.2020 г., да издържа
2

свой низходящ - сина си П. ВЛ. В., подсъдимият съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно в размер
на 59 месечни вноски, както следва: 46 вноски всяка по 80.00 лв. и 13 месечни
вноски, всяка от които в размер на 200.00 лв., или общо сумата от 6324.49 лв.
При това от обективна страна В. е извършил престъпление по чл.183, ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият извършил деянието при форма на
вината пряк умисъл. Същият съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал неговите общественоопасни последици и искал настъпването на
тези последици (чл.11, ал.2 НК). Извършителят имал представа, че
неизпълнявайки задължението си да заплаща издръжка на сина си П.В., той не
осигурява средства за отглеждането му - т.е. налице е интелектуалния момент
на вината. Едновременно с това искал, пряко се стремял към настъпването на
причинените вреди - т.е. реализиран е и волевият момент на умишлената вина.
Изводът за волевия елемент на вината, съдът извежда от механизма на
извършване на деянието, което сочи на желание у подсъдимия за
причиняването му, както и води до причиняване на реализирания вредоносен
резултат.
С оглед гореизложеното, настоящият състав прие, че подсъдимият В. е
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.183, ал.1 НК.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.183, ал.1 НК законодателят предвижда
наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия В.
настоящата инстанция съобрази степента на обществена опасност на деянието
и тази на дееца. При преценка на обществената опасност на дееца съдът
отчете, че подсъдимият е имал прецизно процесуално поведение и е
възстановил част от дължимата издръжка, предмет на обвинението. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете не малкия период на
неплащане на дължимата издръжка.
Предвид изложеното, отчитайки конкретната обществена опасност на
деянието и установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и това, че подсъдимият живее в чужбина, през призмата
на чл.57, ал.1 НК съдът прие, че най-справедливо и способстващо за
постигането на целите на кумулативно предвидените в закона генерална и
лична превенция е определянето на наказание Лишаване от свобода.
Държейки сметка на принципа за съответност на наказанието с извършеното
и предвид ясно изразена в чл.35 и в чл.36 и чл.54 НК воля на законодателя,
съдът счете, че наказанието лишаване от свобода следва да е за срок от 5
месеца.
Съдът отчете, че подсъдимият В. не е осъждан на лишаване от свобода и
че определеното му наказание е Лишаване от свобода не е повече от 3 години.
При това безспорно са налице предвидените в чл.66, ал.1 НК предпоставки за
отлагане на изтърпяването на определеното на Д. с настоящата присъда
наказание. Преценявайки законосъобразността на приложението на
3

разпоредбата на чл.66, ал.1 НК в конкретния случай, съдът не пропусна, че
материалноправната норма на чл.66 НК, без да води до игнориране на
генералната превенция, отдава преимуществено значение на личната
превенция /поправително-превъзпитателно и предупредително въздействие
върху извършителя/. При това, държейки сметка на условията за постигане на
целите по чл.36 НК, съдът прие, че с оглед личността на конкретния деец,
именно приложението на чл.66, ал.1 НК е в състояние да въздейства върху
дееца положително та за в бъдеще той да не извършва други престъпления
/което обезпечава обществената нужда/, както и за да се постигане в
максимална степен поправително-превъзпитателното и предупредително
въздействие върху него. Ето защо и доколкото са налице предпоставките на
чл.66, ал.1 НК съдът отложи изтърпяването на определеното наказание за
срок от три години.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият
В. бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР Враца сума в размер на 195.00
/сто деветдесет и пет/ лв., представляваща направените в хода на ДП
разноски, по сметка на Районен съд Враца сума в размер на 108 /сто и осем/
лева, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски,
а също две суми в размер на по 5.00 /пет/ лв. за издаване на изпълнителен
лист в полза на ОДМВР Враца и на изпълнителен лист в полза на на РС
Враца, платими по сметка на РС Враца.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	12
Дата:	30 ноември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия:	Вероника Антонова Бозова

Дело:	20211420200489
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 май 2021 г.

Присъда по дело №489/2021 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите