НОХД № 1154/2010г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимите К.Х.С.
*** и С.М.М. *** за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 предложение първо, т.4
предложение първо и предложение второ във връзка с чл.194 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 07.03.2010г. в гр.Пазарджик, в
съучастие, като съизвършители, след като
са разрушили преграда, здраво направена
за защита на имот - пластмасова капачка
на резервоар на товарен автомобил ”Волво” с ДК№ РА 0291 АТ и чрез използване на
техническо средство - отверка и маркуч, както и МПС – лек автомобил ”Опел
Астра” с ДК№ РА *** ВА, собственост на М., са отнели чужди движими вещи : 140 литра дизелово гориво
на стойност 305.20лв., от владението на
“*****” ООД с МОЛ Й. ПЕТКОВ Г. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят .
Подс. К.Х.С. *** и С.М.М. *** се признават за виновни по предявеното им обвинение, като
признават изцяло фактите описани в обвинителния акт и производството по делото
е по реда на Глава 27-ма от НПК .
Прокурора
поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание на
подсъдимите за извършените от тях престъпления и уважаване на предявения
граждански иск .
Защитата пледира за справедлива присъда.
По делото е приет за съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск предявен от
пострадалата страна „*****” ООД гр.Велинград против подс. К.Х.С. *** и С.М.М. *** за сумата 21,
80 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат
на деянието и е конституиран „*****” ООД гр.Велинград като граждански ищец по
делото .
Пазарджишкият
районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
През месец март 2010г. св.Й.Г. работел във фирма “*****” ООД - гр.Велинград, чийто
управител била Б.Б.. Свидетелят Г. отговарял за снабдяването, а съгласно
нотариално заверено пълномощно /л.21 от ДП/, представлявал и фирмата пред
органите на съдебната власт и МВР.
В двора на бившата
Автогара се намирали камиони, багери и друга техника, собственост на “*****”
ООД – гр.Велинград, които през деня работели, а през нощта били паркирани в
двора.
На 07.03.2010г. вечерта подсъдимите К.С. и С.М.
пътували с лекия автомобил на М. - марка ”Опел Астра”
с ДК№ РА *** ВА /собственост на майка му/ по улиците на
гр.Пазарджик. Когато минали покрай бившата автогара в града, двамата видели
паркираната в двора техника и МПС-ва. Тогава подсъдимите решили да извършат
кражба на дизелово гориво, затова спрели автомобила, с който се движили, слезли
от него и се насочили към паркирания в двора на автогарата товарен автомобил
“Волво”, бял на цвят с ДК№ РА 0291 АТ, собственост на “*****”ООД. С помощта на
отверка, която носил със себе си, подс.С. счупил капачката на резервоара
на камиона. После двамата обвиняеми пъхнали един маркуч в резервоара и
започнали да източват дизелово гориво, което наливали в предварително
подготвени за целта туби. По този начин подсъдимите К.С. и С.М.
успели да източат общо 140
литра дизелово гориво, което напълнили в няколко туби.
Самите туби натоварили в автомобила на подс.М. - ”Опел
Астра” с ДК№ РА *** ВА, с който се отдалечили от местопроизшествието.
Същата вечер, посредством автомобила двамата подсъдими превозили горивото до
гаража на обв.М. и го оставили там.
На следващия ден, подсъдимите продали 100 литра от горивото –
обект на кражба на св. А.А., който им заплатил сумата от 150 лв.
На 10.03.2010г. подсъдимите продали още 30 литра от горивото на
св.Б.Г., срещу сумата от 45 лв. Пред св.А. и св.Г. подсъдимите не казали, че горивото
е придобито чрез престъпление, а заявили, че са го закупили от някакъв шофьор.
След като установил
липсата на гориво от камиона, управителя на “*****”ООД сигнализирал Началника
на РУП-Пазарджик. При проведените ОИМ извършителите на деянието - К.С. и С.М.
били установени, а пред св.П. – полицай в РУП-Пазарджик двамата дали обяснения,
в които направили пълни самопризнания, относно авторството и посочили
подробности за механизма на деянието.
В хода на разследването свидетелите А. и
Г. предали с протокол за доброволно предаване общо 130 литра дизелово
гориво, които срещу разписка от 12.05.2010г. били върнати на св.Г. – МОЛ в “*****”ООД.
Местонахождението на останалото количество
гориво - 10 литра
– предмет на престъпно посегателство, не е установено в хода на разследването.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-оценъчна експертиза /приложена на л.17-л.20 в
делото/ е видно, че стойността на
вещите-обект на престъпно посегателство - 140 литра дизелово
гориво, към инкриминираната дата по пазарни цени, възлиза на 305,20 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка възприе съдът въз основа на самопризнанието на подсъдимите, което се подкрепа от
събраните на досъдебното производство доказателства.
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс. К.Х.С. *** и С.М.М.
*** са осъществили състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 предложение
първо, т.4 предложение първо и предложение второ във връзка с чл.194 ал.1 и
чл.20 ал.2 от НК, като на 07.03.2010г. в гр.Пазарджик, в съучастие, като
съизвършители, след като са
разрушили преграда, здраво направена за
защита на имот - пластмасова капачка на
резервоар на товарен автомобил ”Волво” с ДК№ РА 0291 АТ и чрез използване на
техническо средство - отверка и маркуч, както и МПС – лек автомобил ”Опел
Астра” с ДК№ РА *** ВА, са отнели чужди движими вещи : 140 литра дизелово гориво
на стойност 305.20лв., от владението на
“*****” ООД гр.Велниград, с управител Б.А.Б. и МОЛ Й. ПЕТКОВ Г. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят .
Подсъдимите са съзнавали
обществено опасния
характер на деянието си, като са имали представи за всички обективни
елементи на състава, включително и
квалифицираните и са искали настъпването на обществено
опасните последици - действали са с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на
съда е поведението на подсъдимите.Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че
действа заедно с другия, поради което е налице и общност на умисъла .
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация . Съдът
отчете като
висока степента на обществена опасност на деянието по чл.195
ал.1 от НК, което е в раздел І - ви на глава V - та на НК "Престъпления против собствеността".
Съдът
прецени и обществената опасност на подсъдимият С.,
която е сравнително ниска, същият не е осъждан и има негативни характеристични
данни.
Като сравнително висока съдът
определи обществената опасност на подс.М., същият е осъждан на пробация и има негативни
характеристични данни.
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред и желанието на подсъдимите да се
облагодетелстват по неправомерен начин .
Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимият С. обстоятелства
съдът съобрази направеното самопризнание, чистото съдебно минало, сравнително
ниската стойност на предмета на престъплението, възстановяването на почти
цялата стойност на предмета, младата му възраст, а като отегчаващо негативните
характеристични данни.
Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимият М.
обстоятелства съдът съобрази направеното самопризнание, сравнително ниската стойност на предмета на
престъплението, възстановяването на почти цялата стойност на предмета, младата
му възраст, а като отегчаващо негативните характеристични данни и обремененото
съдебно минало .
При тази данни и като приложи
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК във връзка чл.2 ал.2 от НК и чл.55 ал.1 т.1
от НК съдът определи на подс.К.С. и С.М. наказание единадесет месеца лишаване
от свобода за извършеното от тях престъпление .
Предвид
факта, че подсъдимите С. и М. не са осъждани на лишаване от свобода съдът
счете, че по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй
като са налице законовите предпоставки за това . Също така съдът като взе
предвид данните за личността на подсъдимите намира, че за постигането на целите на индивидуалната и генералната
превенция на наказанието не е необходимо подсъдимите да изтърпят ефективно
определеното им наказание . Ето защо съдът отложи изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода на подс.С. и М. за изпитателен срок от три години . В случая
съдът не споделя становището на прокурора, че на подс.М. следва да се наложи
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тъй като в конкретния
случай се касае за престъпление с ниска стойност на предмета, малко над
минималната заплата за страната, по голямата част от стойността е възстановена,
само 21, 80 не са възстановени. Подс.М. се е признал за виновен и е изразил
съжаление за случилото се, като е оказал пълно съдействие на разследващите
органи. Подс.М. е осъждан на пробация, което осъждане не е пречка за
приложението на института на условното осъждане. Също така съдът намира, че за
поправянето на подс.М. не е необходимо същия да изтърпи ефективно наказание
лишаване от свобода . Следва да се вземе предвид и възрастта на подс.М., същия
е на 20 години една все още млада възраст и настаняването му в затвора няма да
постигне целта същия да бъде превъзпитан.
По отношение на
предявения граждански иск съдът счете, че същият е основателен, поради което
осъди подс.К.С. и С.М. да заплатят на „*****” ООД гр.Велинград сумата 21, 80
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2010г. до окончателното
изплащане на сумата .
В
подкрепа на горния извод на съда са събраните по делото доказателства, които
обосновават гражданската отговорност на подсъдимите . Самите подсъдими
признават иска и размера му .
С
оглед на уважения срещу тях граждански иск съдът осъди подс. К.С. и С.М. да
заплатят в полза на държавата държавна такса в размер на 50 лв.
С оглед изхода на делото съдът осъди
подс. К.С. и С.М. да
заплатят на „*****” ООД гр.Велинград разноските по делото в размер на 400 лева
– възнаграждение за адвокат .
С оглед изхода на делото съдът осъди
подс. подс. К.С. и С.М. да заплатят в полза на държавата
разноските по делото в размер на 17, 50 лв., за
всеки един от тях по сметка на ОД на МВР Пазарджик .
По отношение на МПС, което
използвано за извършване на кражбата, именно
лек автомобил ”Опел Астра” с ДК№ РА *** ВА
съдът счита, че същия не следва да се отнема в полза на държавата на основание
чл.53 ал.1 б.”а” от НК, тъй като видно от представените от Началника на КАТ ПП
при ОД на МВР Пазарджик писмени доказателства е че автомобилът е собственост на
майката на подс.М. – М.М.М., а подс.М. е само ползвател на МПС.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :