РЕШЕНИЕ
№ 1363
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. В. П.
при участието на секретаря Н. М. Ш.
като разгледа докладваното от Б. В. П. Гражданско дело № 20221110102177
по описа за 2022 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД с искане да се осъди ответницата да заплати
на ищцата сумата от 20 000 лева, представляваща главница по договор за заем от 02.10.2019
г. и сумата от 10 000 лева, представляваща главница по договор за заем от 03.10.2019 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата работи като медицинска сестра в УМБАЛ
„Александровска“. На 01.10.2019 г. М. Н., която към онзи момент била пряка началника на
ищцата, се обадила по телефона на ищцата и я убедила да изтегли сумата от 30 000 лева,
която да й я даде на заем, с уговорката, че сумата ще бъде върната след 3 дни. На 02.10.2019
г. ищцата изтеглила от „Ю. Б.“ АД, сумата от 20 000 лева, които предала на М. Н.. На
03.10.2019 г. изтеглила от „Е.“ АД сумата от 10 000 лева, които също предала на М. Н..
Твърди се, че сумите и към настоящ момент не са й върнати, макар уговорката да се върнат 3
дни след предоставянето им. Сочи, че М. Н. в резултат на исканията на ищцата, платила 2
вноски към Ю. и 1 към Е. След описаното ответницата излязла в болничен и напуснала
работа. Ответницата спряла да отговаря на обажданията й. Излага, че 2020 г. е бил съставен
Договор за признаване на двете задължения, който обаче ответницата не е подписала.
Поддържа също и че след направена справка в СВ К., е установила, че ответницата е
заличила договорна ипотека с В. К. на 13.11.2019 г. Ищцата смята, че сумите са били
необходими за заличаване на договорната ипотека. Сочи се също и че разследващ полицай
от СДВР – А. K. е казал на ищцата, че ответницата е признала, че е получила парите по
двата кредита. Твърди, че е подала и сигнал до СРП. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва иска като недопустим и излага съображения, че не става ясно на какво основание се
претендира сумата. Исковете се оспорват и като неоснователни. Оспорва изтеглените
кредити от Ю. и Е. да са й предоставени, както и въобще да са теглени с такава цел. Сочи се,
1
че е невъзможно ответницата да е поискала сумата на 01.10.2019 г. и ищцата да е изтеглила
два кредита на 02.10.2019 г. и 03.10.2019 г., като се развиват и подробни съображения, че не
може да се отпусне кредит за един ден, че е необходима задълбочена проверка от страна на
банката. Ответницата оспорва също и със сумата да е погасила свое лично задължение и
счита, че това твърдение представлява клевета. Обръща внимание, че ищцата за периода от
01.10.2019 г. до 04.10.2019 г. е била в болнично заведение, както и че на 01.10.2019 г. е
претърпяла тежка операция. С оглед изложеното ответницата оспорва ищцата да е могла да
извърши толкова многобройни активни действия свързани с теглене на кредити. Излага
също, че направените от нейна страна плащания, са в резултат на молби за финансова
помощ. В условията на евентуалност релевира възражение за прихващане за платените
суми. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
По делото е приет договор за потребителски кредит № .от 02.10.2019 г., сключен
между „Ю. Б.“ АД като кредитор и Д. Д. И. като кредитополучател, от който се установява,
че банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 20 000
лева за текущи нужди, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.
Приет е погасителен план от 03.10.2019 г. към договор за кредит от 03.10.2019 г.,
сключен между „Е.“ АД и Д. Д. И. като кредитополучател, от който се установява, че
кредитополучателят е усвоил кредит в размер на 10 000 лева.
Приет е договор за признаване на задължения и за встъпване в дълг с посочени
страни по него Д. Д. И. и М. Б. Н., носещ подписа единствено на ищцата Д. Д. И..
Съдът не обсъжда и не взема предвид протокол за уведомяване на пострадал от
престъпление, справка от Агенция по вписванията по партида на М. Б. Н., епикриза от
04.10.2019г., разписка от Д. Н. и сигнал до СРП, тъй като посочените писмени документи са
неотносими към предмета на спора.
Други доказателства, относими към предмета на спора, не са ангажирани.
При така установените факти, съдът приема следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване че между страните са възникнали правоотношения по сключени договори за
паричен заем, по силата на които е предоставил на ответника процесните суми /20 000 лева
и 10 000 лева/, настъпване на падежа на задължението за връщане на сумите.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число и
погасяване на процесните задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем за
потребление по своята правна същност е реален договор, т.е. счита се за сключен когато въз
основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят
получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
От събраните по делото доказателства не се установява между страните да са
възникнали облигационни отношения, въз основа на договори за заем, в т.ч. ищцата да е
предала, а ответницата да е получила в заем твърдените в производството суми. С
определението по чл.140 ГПК съдът изрично е указал на ищцата, че не сочи доказателства за
установяване на тези спорни факти, но въпреки това до приключване на съдебното дирене
2
ищцата не е ангажирала доказателства в тази насока. Предвид това съдът намира, че между
страните не са възникнали валидни облигационни отношения с предмет сключени договори
за заем, което налага отхвърляне на предявените искове.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото с право на разноски разполага ответницата. Видно от
ангажираните доказателства ответницата е сторила разноски за уговорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 2900 лева. Ищецът своевременно е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, минималните адвокатски
възнаграждения съобразно чл. 7, ал. 2 НМРАВ и обема на извършените от процесуалния
представител на ответницата процесуални действия /изготвяне и депозиране на отговор на
искова молба и процесуално представителство в едно открито съдебно заседание/. Предвид
това съдът намалява адвокатското възнаграждение на 1500 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. И., с ЕГН: ********** срещу М. Б. Н., с ЕГН:
********** обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща
главница по договор за заем от 02.10.2019 г. и сумата от 10 000 лева, представляваща
главница по договор за заем от 03.10.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. Д. И., с ЕГН: ********** да заплати на
М. Б. Н., с ЕГН: ********** сумата от 1500 лева – съдебни разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3