Решение по дело №208/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Съдът е сезиран с жалба от В. К. Г. от гр. Габрово против Заповед № ДН-14-5 от 13.05.2024 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като се развиват доводи относно компетентността на органа – липса на данни за надлежно оправомощаване; липса на елементи от обективната и субективната страна на вмененото на оспорващия деяние; липса на задължение за изпълнение на незаконосъобразни актове. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят В. К. Г. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, като по същество се развиват доводи и за неправилна правна квалификация на вмененото на Г. поведение.

Ответната страна Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт се развиват доводи по същество в насока неоснователност на оспорването, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването и се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /л. 185-186/.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Обжалваната заповед е била връчена срещу подпис лично на жалбоподателя, видно от извършеното отбелязване, на 13.05.2024 година /л. 29/, а жалбата е подадена на 21.05.2024 година /л. 2/, с което е спазен законоустановеният 14-дневен срок за обжалването й, като в заповедта липсва указание относно реда и срока за обжалването й. Жалбата е против акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 124 от ЗДСл, от лице - адресат на акта, за което същият е неблагоприятен, поради което жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед № ДН-14-5 от 13.05.2024 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София на В. К. Г. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - „забележка“. Като фактическо основание в заповедта е посочено установено несъответствие между заложеното в седмичния график и реалното местоположение на инспекторския екип – при заложена проверка по сигнал с дата 13.03.2024 година, място гр. Габрово и време от 07:00 до 09:00 часа, екипът в 07:53 часа е на територията на предприятие „ББС България“ с адрес община Габрово, с. Яворец, [улица]. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейности /УКАНД/ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и т. 14 от Длъжностната характеристика на служителя, което деяние е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 97, ал. 1, чл. 92, чл. 90, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл.

От представената административна преписка и в частност от служебното досие на В. Г. /л. 13-30; 39-141 и 144-179/ се установява, че към 13.03.2024 година Г. е заемал длъжността Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово.

Видно от Седмично разпределение на задачите на инспекторския състав по дати от 11.03.2024 година до 17.03.2024 година, на 13.03.2024 година Г. в екип със С. Драшков за времето от 07:00 до 09:00 часа е следвало да работи в гр. Габрово по проверка на сигнал с посочен регистрационен номер /л. 20/.

Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София е депозирал до Главен директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ в ИААА Доклад относно извършени наблюдения чрез GPS системата, съгласно заложени графици на инспекторския състав за м. март 2024 година с изх. № 11-14-3351 от 04.04.2024 година /л. 16/, съгласно който е констатирано несъответствие на 13.03.2024 година, описано в доклада.

Съгласно писмо изх. № 11-14-3351 от 12.04.2024 година, подписано от Главен директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ в ИААА, Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово при ИААА следва да предприеме дисциплинарни мерки във връзка с посоченото по-горе несъответствие между заложеното в седмичния график и реалното местоположение на инспекторски екип /л. 21/.

С писмо рег. № 11-14-3351/2/30.04.2024 година Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово при ИААА е изискал на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл от В. Г. даване на писмени обяснения до 17:00 часа на 02.05.2024 година във връзка с извършените от него действия по повод извършената проверка на 13.03.2024 година по сигнал с посочен рег. № /л. 23/. Писмото е връчено на Г. на същата дата – 30.04.2024 година, а писмени обяснения от Г. са депозирани с рег. № 11-14-3351/4 от 02.05.2024 година /л. 25-27/. Видно от Протокол № 1 с рег. № 11-14-3351/3/30.04.2024 година /л. 24/, от Г. са снети и устни обяснения относно горепосочената проверка.

Към момента на описаното в заповедта деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване кръга на служебните правомощия - 13.03.2024 година, са действали УКАНД в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, утвърдени със Заповед № РД-08-18 от 01.04.2020 година на Изпълнителния директор на ИААА /л. 144-179/, в които Указания разпоредбата на чл. 21 няма алинеи, като разпоредбата гласи, че събраната преди започване на проверката /проверка в предприятия, извършващи обществени превози на товари на територията на РБългария/ информация се съпоставя с установеното в предприятието чрез: 1. Проверка за назначен по трудов договор ръководител на транспортната дейност в междурегистровия обмен на информация RegX за наличието на сключен трудов договор; 2. Проверка за подадена справка за финансова стабилност в срок; 3. Установяване съответствие на. декларираните от превозвача данни в ИА „АА“; 4. Проверка на валидност на технически преглед. В писмените бележки на ответната страна /л. 185-186/ се сочи, че в заповедта неправилно е посочен чл. 21, ал. 2 вместо чл. 13а, ал. 2 от УКАНД, според която разпоредба при констатирани несъответствия /с изключение на промяна на местоположението по разпореждане на директора на Регионалната дирекция „Автомобилна администрация“, упълномощено от него лице, ръководството на ИА „АА или други уважителни причини/ между заложеното и реалното местонахождение на екипите, директорът на Регионалната дирекция „Автомобилна администрация“ предприема действия по налагане на дисциплинарно наказание на виновните служители, съгласно законовите разпоредби.

Съгласно т. 14 от длъжностна характеристика на жалбоподателя, относима към 13.03.2024 година /л. 110-114/, едно от преките задължения на служителя е изготвяне и съгласуване на отговори на сигнали и предложения.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен дисциплинарнонаказващ орган съгласно чл. 6, ал. 3 от ЗДСл и представената Заповед № РД-01-80 от 05.03.2024 година на Изпълнителния директор на ИААА /л. 22/, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в изискуемата от чл. 97, ал. 1 от ЗДСл писмена форма и формално съдържа всички посочени в разпоредбата реквизити, но въпреки това заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл изисква заповедта да съдържа описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават /т. 4/, както и посочване на служебните задължения, които са били виновно нарушени /т. 5/. Процесната заповед не съдържа описание на поведение на жалбоподателя Г., което да може да бъде преценено като нарушение – в заповедта се съдържа констатация относно местонахождение на инспекторски екип, част от който е жалбоподателят Г., различно от заложеното в седмичния график, но не и конкретно поведение от страна на Г., което да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл - неспазване кръга на служебните правомощия. От изложените в заповедта фактически основания не става ясно какви са виновно извършените действия/бездействия на Г., довели до местонахождение на инспекторския екип, различно от посоченото в седмичния график, и защо твърдяното разминаване в местоположението представлява дисциплинарно нарушение и в частност неспазване кръга на служебните правомощия. Посочените в заповедта разпоредби на чл. 21, ал. 2 от Указания за контролната и административнонаказателната дейности /УКАНД/ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и т. 14 от Длъжностната характеристика на служителя, видно от посоченото им по-горе съдържание, категорично не могат да бъдат обвързани в фактическото описание на твърдяно дисциплинарно нарушение в процесната заповед. Чл. 21, ал. 2 от УКАНД има указателен характер касателно извършването на проверка в предприятия, извършващи обществени превози на товари и няма нищо общо в местонахождението на инспекторските екипи. Дори и да се приеме, че дисциплинарнонаказващият орган е допуснал техническа грешка при изписване текста на заповедта и е имал предвид чл. 13а, ал. 2 от УКАНД /която защитна теза не се възприема от съда, тъй като ако се касаеше за очевидна фактическа грешка, то съществува нормативно установен ред за поправянето й/, разпоредбата на чл. 13а от УКАНД също не визира служебно задължение за жалбоподателя Г., а се отнася до задължението на директор на Регионалната дирекция „Автомобилна администрация“, респ. негов правоприемник, да предприеме действия по налагане на дисциплинарно наказание на виновните служители, съгласно законовите разпоредби, в случай на установено несъответствие между заложеното в седмичните графици и реално местоположение на екипите, извършващи контрол със служебни автомобили. Заложеното в длъжностната характеристика пряко служебно задължение за изготвяне и съгласуване на отговори на сигнали и предложения не може по никакъв начин да бъде обвързано с местоположението на инспекторския екип в аспекта на несъответствие на местоположението му и да обоснове виновно неизпълнение на служебно задължение, осъществено чрез твърдяно поведение, представляващо дисциплинарно нарушение.

С оглед изложените по-горе мотиви, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби, както и при липса на съответствие с целта на закона, доколкото дисциплинарна отговорност следва да бъде налагана за действително извършено и правилно квалифицирано деяние, представляващо дисциплинарно нарушение, каквото в случая не е налице.

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на оспорващата страна, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата страна адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 189/.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ДН-14-5 от 13.05.2024 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София да заплати на В. К. Г. от гр. Габрово с [ЕГН] сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени от оспорващата страна разноски в съдебното производство.

Решението не подлежи на касационно оспорване на основание чл. 124, ал. 1, изр. последно от ЗДСл.