ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……………. 27.03.2013 г. гр.Балчик
Балчишкият
районен съд граждански
състав
На двадесет и седми март през двехиляди и тринадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател:
Ивелина Велчева
Секретар:
Миглена Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско
дело № 842 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от С.К.С. ЕГН********** ***42; С.К.С. ***; М.М.Н. ЕГН ********** от гр. Г. Т.,
всички чрез проц.представител адв. Г. Я.
против ЕООД „УИШБОН" ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, р-н „ Одесос" ул. Кръстьо Мирски"№7, ет.З, ап.9 за
признаване за установено, че ответникът не е носител на правото на собственост
върху следния недвижим имот: 1/5 ид.ч. от ПИ с площ от 3,284 дка с
идентификатор №02508.51.447 по кад.карта на гр.Балчик и отмяна на нот.акт №188 т.VІІІ
рег.№5534 д.№1300/2006г. на нотариус Обр.Обретенов с район на действие БРС.
Ищците твърдят, че те са законни наследници на
общия наследодател н.а.г., б.ж. на гр.Балчик. С решение №17/14.07.2006г.
постановено по гр.д.№377/2005г. по описа на БРС е признато за установено по
отношение на ОбСЗ гр.Балчик правото на наследниците на Н.А.Г. да възстановят
правото му на собственост върху нива с площ от 3,284 дка зем.земя, находяща се
в землището на гр.Балчик, местността”Белите скали”. Въз основа на постановеното
решение и с протокол №24-63/24.08.2006г. на ОбСЗ гр.Балчик, на наследниците на Н.Г.
е било признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне правото
на собственост върху ПИ с площ от 3,284 дка в местността”Белите скали”,
землището на гр.Балчик.
По силата на наследственото правоприемство ищците
твърдят, че техният пряк наследодател К С.
Н е притежавал 1/5 ид.ч. от ПИ.
С нот.акт за собственост на недвижим имот по писмени
доказателства №188 т.VІІІ рег.№5534 д.№1300/2006г. на нотариус Обр.Обретенов с
район на действие БРС, останалите сънаследници са се снабдили с титул за
собственост без в тях да са посочени наследствени части на техния пряк наследодател.
Впоследствие те транслирали техните и на ищците наследствени идеални части от
имота на ответника.
Това мотивирало ищците да предявят настоящия отрицателно
установителен иск за защита на правото на собственост върху 1/5 ид.ч. от имота.
Според ищците имотът, предмет на земеделска
реституция попада в урбан.територия и следва да бъде възстановен по чл.10 ал.7
от ЗСПЗЗ. В разглеждания случай според страната процедурата по възстановяване
не е приключила, поради което имотът не е могъл да бъде предмет на сделка поради
липса на индивидуализация с номер, граници и площ.
В срока по чл.131 от ГПК по делото постъпи писмен
отговор от ЕООД „УИШБОН", в който ответникът намира
предявените искове за недопустими, в условие на евентуалност за неоснователни.
Недопустимосттта на иска
ответникът обосновава с липсата на субективното материално право на собственост
върху имота , предмет на делото; липсата на правен интерес; субсидиарност на
иска и наличието на сила на присъдено нещо по решение по гр.д.№716/2011г. по
описа на БРС.
Съдът
като разгледа наведените в исковата молба основания и отправения до съда
петитум, направените възражения намира предявения отрицателно установителен иск
за недопустим.
За да е
налице правен интерес от исканото установяване, решението по спора следва да
рефлектира директно в правната сфера на ищеца, като увеличава имуществото му и
защитава негово право. Отричането на правото на ответника по иска не води до
защита на правата на ищците върху имота. В тази насока е и съдебната
практика-Определение №760 /12.10.2009 г.на ВКС по гр.д.№********* г. І-во ГО,
определение №466/17.10.2008 г.на ВКС по ч.гр.д.№1187/2008 г. І-во ГО.
Доктрината приема, че собственик на
дадена спорна вещ би имал правен интерес само от предявяване на положителни
установителни искове и такива по чл.108 и чл.109 от ЗС, а не от отрицателен иск
срещу лицето, претендиращо също да е собственик на вещта.
В
исковата молба се твърди, че ищците са сънаследници на общия наследодател Н.А.Г,
поради което са собственици на част от имота, предмет на реституция, която
обаче не е приключила с решение по чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ. Или самите те не
спорят, че не са придобили правото на съсобственост върху имотът, предмет на
делото.
Твърденият правен
интерес следва да бъде конкретен, а не хипотетичен, както приема константната
съдебна практика. В тоя смисъл ищците не обосновават наличието на конкретен
правен интерес от исканото съдебно отричане на правото на собственост на
ответника. Така твърдението, че ответникът е придобил именно реституирания имот, без
спазване на сочената процедура и неговата индивидуализация с акт на
адм.орган не налага обратния на сочения по – горе извод.
Като недопустим искът следва да се остави
без разглеждане. Производството не следва да продължи по отношение на иска, с правно
основание чл.537
ал.2 от ГПК, поради неговия несамостоятелен характер.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
гр.д.№842/2012г. по описа на БРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Добричкия окръжен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:..............