РЕШЕНИЕ
№ 1243
гр.
Пловдив, 31.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX
въззивен състав в
открито съдебно заседание на осми октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Пенка Георгиева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1478 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А.Н.П. - ответник по първоинстанционното дело, чрез адв. З.М.-П. - особен представител на ответника, против решение № 1964 от 20.05.2019 г. на Районен съд Пловдив, VІІІ гр. с., по гр. дело № 11823 от 2018 г., с което решение е било признато за установено, че А.Н.П.,***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление: град ****, представлявано от управителя С. Л. Н. сумата от 481,64 лв. главница за консумирана, но незаплатена питейна и отведена вода за периода 27.11.2015г. до 28.12.2017 г., за обект, находящ се в гр. ****, ап. 25, 33,89 лв. обезщетение за забавено плащане от 31.01.2016 г. до 31.12.2017 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2018 г. до изплащане на вземането, за които вземания „Водоснабдяване и канализация” ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2056 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон, при липса на доказателства, както и при неправилно възприятие и преценка на доказателствата по делото и поради това следва да бъде отменено изцяло. Твърди се, че събраните в хода на производството доказателства не изясняват пълно и всестранно фактическата обстановка, както и че неправилно са възприети и интерпретирани от решаващия съд. Сочи се, че ищецът не е доказал по категоричен начин заявената си претенция, тъй като по делото не се е установило защо именно отразените в карнетите количества са били начислени и на каква база е бил определен размерът им и дали същите са били правилно определени. Сочи се, че приложените от ищеца карнети са негодни доказателства и представляват частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за издателя факти, като същите не са били редовно водени, тъй като видно от съдържанието им през процесния период е имало положени само три подписа, без посочване качеството на подписалия. Твърди се, че не става ясно защо са кредитирани показанията на разпитания по делото свидетел на ищеца, като се сочи, че разписаната процедура не е била спазена от страна на оператора. Посочва се, че съдът е приел искът за основателен въз основа и на представените справка за задължения и фактури, без да е отчетено, че същите представляват частни свидетелстващи документи, съдържащи благоприятни за издалата ги страна факти.
Касателно приетата по делото ССчЕ изчисленията на размера на сумите относно претендираната им стойност се основава на счетоводните данни при ищеца по съставените фактури и е неправилно позоваването на заключението на експерта, с което не може да се установи наличието на претендираните вземания и съдът е достигнал до неправилен извод за изхода на спора. Сочи се също, че съдът не е обсъдил възраженията и доводите за недоказаност на иска, като липсвали мотиви в тази насока, което е довело до приемане за доказани изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Счита се, че предвид недоказаното твърдение за правилно и законосъобразно извършване на реален отчет през процесния период и неспазването на предписаната процедура, е налице неизправност от страна на ищеца в отношенията между двете страни и съответно недоказаност на претенциите му, което следва да доведе до отхвърляне на исковата претенция. С оглед на това се моли съдът да реши спора по същество, като отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и да постанови съдебен акт, с който да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с който се сочи, че постановеното решение на РС-Пловдив е законосъобразно и правилно и няма допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, както се твърди в подадената въззивна жалба. Посочва се, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена от съда. Изложени са аргументи, с които се оспорват твърденията във въззивната жалба. Моли се да бъде отхвърлена подадената въззивна жалба, като неоснователна и недоказана. Моли се да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на 50 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представен е списък с разноски.
Пловдивски окръжен съд, като
взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата е подадена в
предвидения в закона срок от лице, имащо право на жалба, срещу акт, подлежащ на
обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното решение
е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита. По
същество е неправилно.
Предявените искове пред
първа инстанция са с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 203 от ЗВ и чл.
86 от ЗЗД. Съдът, при разпределянето на доказателствената тежест, е указал на
ищеца, че следва да установи наличието на валидно договорно правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнявал задълженията си по доставка на питейна и
отведена канална вода, а ответникът, в качеството си на потребител на ВиК услуги,
не е правил съответните месечни плащания за предоставяната му услуга. Съдът е
указал на ответника, че следва да проведе насрещно доказване на тези факти.
За да уважи предявените
искове, първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество е „ВиК оператор“
по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ. Отчел е, че ответникът е собственик на
процесния имот, поради което има качеството „потребител“ по смисъла на §1, ал.
1, т. 2, б. „Б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Приел е, че от показанията на свид. М. се установява,
че изразходваното количество вода се е измервало с водомер, както и че на
процесния адрес е отварял един мъж, който се е подписвал на карнетите.
Изводите на
първоинстанционния съд са неправилни поради следните съображения:
Съгласно общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – гр. **** (л. 21 –
л. 27 от първоинстанционното дело), отчитането на употребената вода става при
изрично регламентирана процедура. Действително съгласно чл. 20 от ОУ
изразходваните количества вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от ВиК оператор. Посочено е обаче, че съгласно чл.
21, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите
се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да
бъде и длъжностното лице на ВиК оператора.
От представените по делото
карнети (л. 17 и л. 18 от първоинстанционното дело), не става ясно за периода от
10.09.2013г. до 28.06.2018г. как
е било извършвано отчитането. За процесния период (27.11.2015г. –
20.12.2017г.), има положени само 3 подписа (по проверките съгласно карнетите от
дати 29.09.2016г., 30.11.2016г. и 27.04.2017г.) при извършени съгласно
карнетите 28 проверки. Ответникът, с отговорът на исковата молба, е оспорил
положените подписи, като е посочил, че карнетите са нередовно водени и не
съдържат подпис на потребителя. В тази връзка е неоснователно възражението на
въззиваемата страна, че карнетите не са били оспорени от ответника – той ги е
оспорил с отговора на исковата молба.
По отношение на това
оспорване ишецът е ангажирал в първоинстанционното производство довеждането на
свидетел, а именно – свидетеля М., която е извършвала отчитането на имота на
жалбоподателката. В показанията си тя е посочила, че от 05.01.2017г. работи във
„ВиК“ ЕООД. Твърдяла е, че два-три пъти е влизала в имота, след като ѝ е
отварял мъж, който се е подписвал в карнетите. Посочила е и че потребителите са
оставяли бележки с показания на вратата. Показанията на свидетелката, в частта,
в която твърди, че е влизала повече от веднъж в имота, не кореспондират с
представените карнети, които съдържат само един подпис в графата „подпис на
потребителя“ за периода след януари 2017г. Показанията са непоследователни и не
може да се установи и кое е лицето, което според жалбоподателката е подписвала
карнетите – в един момент тя посочва, че става дума за някакъв мъж, а в
следващия момент посочва, че това е мъжът на ответницата. Наличието на само
един подпис за датата 27.04.2017г. и то на неустановено по делото лице, прави
показанията на свидетелката неубедителни, нелогични и некореспондиращи с
представените карнети, поради което настоящият състав намира, че за
инкасаторката не е бил осигуряван редовно достъп до имота за извършването на
отчета.
Посоченото от свидетелката,
че е извършвала отчитането чрез поставени бележки, отговаря на посоченото в
карнетите за периода след 01.2017г., доколкото в графата „забележка“ е
посочвано за всеки един от месеците в процесния период „бел“, което житейски
логично е да означава „бележка“. Не може обаче да се направи извод, че
действително това са били реалните показания на водомера на ответницата. По
делото не са представени като доказателства бележките, подписани от ответницата
или от неин представител, нито други доказателства, които да сочат, че
инкасаторът е влизал в имота или че ответникът се е съгласил с отчетеното от
дружеството-жалбоподател.
Действително съгласно чл. 22,
ал. 3 от Общите условия, когато потребителят отсъства и е несъгласен с
фактурираните количества, той е длъжен да уточни извършването на отчитането в
удобно за двете страни време. По делото няма данни ответникът да е бил съгласен
с фактурираните количества, доколкото съгласно твърденията на ищеца той не е
извършвал плащания от октомври 2015г. до декември 2017г., а и няма
доказателства да са били извършени каквито и да е било плащания. Има си обаче
предвиден ред в ОУ при неизпълнение на задължението за осигуряване на достъп и
при наличие на спор за фактурирането на количествата потребена вода (а в случая
очевидно е налице спор, доколкото ответникът не е заплащал фактурираните от
дружеството-ищец суми и се е стигнало до съдебно производство), а именно –
редът е по чл. 22, ал. 4 от ОУ, който има за последица изчисляването на
изразходваното количество по реда на чл. 46 от ОУ.
Действително често срещана
практика при потребителите е да оставят бележки с данните за показанията на
водомера, доколкото най-често проверките от ВиК операторите се извършват в
работно време и е невъзможно за повечето потребители да предоставят достъп до
водоснабдения имот. Именно затова целта на чл. 22, ал. 4 от ОУ е да се извършва
отчитането по реда на чл. 46 от ОУ само при наличие на двата кумулативни елемента
от фактическия състав на ал. 3, а именно – непредоставяне на достъп до
помещението и несъгласие с фактурираното количество. Съгласието на потребителя
с фактурираното от дружеството би се изразило в плащането на посоченото от ВиК
оператора начислено задължение. Доколкото обаче в настоящия случай ищецът
твърди за неплащане на задължения за един дълъг период от време – от октомври
2015г. до декември 2017г. (над 2 години) е видно, че потребителят не е бил
съгласен с фактурираното от страна на ВиК и е следвало дружеството-ищец да
премине към отчитане по реда на чл. 22, ал. 4 и чл. 46 от Общите условия.
Следва за пълнота на
изложението да се посочи и че за периода, предхождащ януари 2017г. не е било
изяснено по делото кое лице е положило подписите от датите 29.09.2016г. и
30.11.2016г. на карнетите.
С оглед оспорването на
жалбоподателката съдът счете, че действително по делото не се установи
отчитането на процесния имот да е било
извършвано по установения ред, поради което и претенцията е неоснователна по размер,
тъй като не се доказа дали посочените стойности във фактурите и карнетите са
действително употребените от ответницата.
По така изложените от
въззивния съд съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено, а
въззивният съд да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли
предявените искови претенции.
На основание чл. 78, ал. 6 във
вр. с чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК следва въззиваемото
дружество да бъде осъдено да заплати дължимата държавна такса за настоящото
въззивно производство в размер на 50 лв. в полза на ОС-Пловдив.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, въззивният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 1964 от 20.05.2019 г.
на Районен съд Пловдив, VІІІ гр. с., по гр. дело № 11823 от 2018 г.,
като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
искове за признаване за установено, че А.Н.П., ЕГН ********** ***, дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: град ****, представлявано от управителя С. Л. Н., сумата от 481,64
лв. главница за консумирана, но незаплатена питейна и отведена вода за периода
27.11.2015г. до 28.12.2017 г., за обект, находящ се в гр. ****, 33,89 лв. обезщетение за забавено плащане от 31.01.2016
г. до 31.12.2017г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2018 г. до
изплащане на вземането, за които вземания „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 2056 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град **** да
заплати на основание чл. чл.
78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК дължимата държавна такса в размер на 50
лева за въззивното производство по сметка на Пловдивския окръжен съд в полза на
бюджета на съдебната власт.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.