Р Е Ш Е Н И
Е № 200
гр. Хасково, 10.04.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен
съд
в публичното заседание на петнадесети
март
през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
Съдията гр.дело № 3056 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от М.А.М.,***, против „Горубсо
Кърджали“ АД, иск с правно основание чл.200 от КТ.
В исковата молба ищецът твърди, че работил като подземен
миньор в рудник „*****”, с.***********, при ответното дружество и вследствие на
условията на труд заболял от Силикоза, което заболяване имало професионален
характер и било в причинна връзка с условията на труд в дружеството. Към
настоящия момент бил с влошено здравословно състояние и за този болестен статус
се спазвал специализиран хранителен режим, състоящ се от консумация на храни,
богати на белтъчини, въглехидрати, мазнини и витамини, доставяни от екологични
пресни млека и млечни продукти, пресни меса и колбаси, риба и плодове, за които
месечно заплащал по-скъпа цена - от около 100 лева, като за периода от 01.08.2014г.
до 01.10.2017г. /38 месеца/ предявява искане за обезщетение в размер на 3 800
лева. Посочва се още, че заболяването изисквало и медикаментозно поддържащо
лечение с лекарствени средства от около 60 лева на месец, като за същия период предявява искане за обезщетение в размер на 2
280 лева. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 6 080 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, произходящи от професионално
заболяване за периода от 01.08.2014г. до 01.10.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 04.12.2017г. до окончателното й изплащане,
както и да бъде осъден ответника да му заплати лихва за забава върху главницата
за периода от 01.08.2014г. до 04.12.2017г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Също
претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор, че ищецът е работил в
ответното дружество като подземен миньор в рудник „****“, с.*********.
Безспорно е още, че същият, вследствие условията на труд, е заболял и му е
поставена диагноза „Силикоза - първа степен“, което заболяване е било признато
за професионално, видно от приетия като доказателство Протокол № 3/10.04.1997г.
на Диагностична комисия за потвърждаване на професионалните заболявания при
центъра за борба със силикозата - гр.Хасково. От представеното Експертно
решение № ********. на ТЕЛК - Стара
Загора съдът установи, че ищецът е
освидетелстван по повод пенсиониране и му е определена трета група инвалидност
за срок до 01.03.2001г., като отново е потвърдено наличното професионално
заболяване „Силикоза“. По делото се съдържат доказателства - ЕР № *********. и
ЕР № **********. / гр.д. № 1568/2014г.
на Районен съд-Хасково/, от които отново се установява, че ищецът има
професионално заболяване „Силикоза“ и му е била признавана инвалидност за
определен срок, като в последното експертно решение от 2010г. срокът на инвалидизирането е за три години - до 01.03.2013г.
От представеното ЕР № ********. съдът установи, че на ищеца е дадена оценка на
работоспособността от 72%, като срокът на определения процент трайно намалена
работоспособност е пожизнен. Следва обаче веднага да се посочи, че в цитираното
ЕР е отразено, че тази инвалидност е определена поради общо заболяване и е
посочена водеща диагноза „глухота“, т.е. ищецът е инвалидизиран
пожизнено не поради професионалното си заболяване „силикоза“, а за друго общо
заболяване. В същото решение, в т.12 - „Инвалидност по причини“: ТЕЛК е
посочила, че е за „общо заболяване 72 %“ и няма посочено какъв процент е
определила комисията за професионално заболяване. Или, от представеното експертно
решение не може да се направи извод за налично професионално заболяване на
ищеца, поради което именно да е бил инвалидизиран със
срок или пожизнено.
За
правилното изясняване на спора съдът назначи съдебно-медицинска
експертиза, която възприема като компетентна и безпристрастно дадена. От заключението на в.л. Д-р К. се
установява по несъмнен начин, че ищецът приема медикаменти за лечение на
заболяването ХОББ /Хронична обструктивна
белодробна болест/, което според експерта не е в пряка причинна връзка с професионалното
му заболяване. В.л. е посочило какви лекарства следва да приема за това
заболяване, каква част от тях се поемат от Националната здравноосигурителна
каса, като в заключението си сочи и необходимостта от по-специален хранителен
режим на болния от „силикоза“ и дава размера на необходимите средства за
осигуряването му.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Според чл. 200 от КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна намалена
работоспособност 50 и над 50% или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено. В конкретния случай съдът счита, че на ищеца е била призната временна
нетрудоспособност, който извод се налага от представените Експертни решения от
1997г., 1999г., 2006г. и 2010г. и само в Експертно решение № *********. на
ТЕЛК-Димитровград е посочено, че се инвалидизира без
срок, т.е. пожизнено.
Съгласно
чл.69 от Наредба за медицинската експертиза /в сила от 27.06.2017г./ и отменената такава, която е била в сила до
посочената дата, срокът на индвалидност е в зависимост от характера на увреждането, динамиката
на неговото развитие и възможност за възстановяване, като варира от една до три
години. Само при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично
възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидност. А при лица, придобили
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, се определя
пожизнен срок на инвалидността, като преосвидетелстване на такива лица може да
се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската
експертиза. Тези правила са залегнали както в Наредба за медицинската
експертиза от 2010г. /отм./, така и в новата Наредба за медицинската експертиза,
в сила от 27.06.2017г.
В
настоящия казус ищецът не представи решение на орган на медицинска експертиза, от
което да е видно, че му е била определена инвалидност поради професионалното му
заболяване пожизнено. Последното експертно решение, в което се сочи, че на
ищеца е определена нетрудоспособност поради професионално заболяване, е с
определен срок - ЕР № *******., в което е посочена 20% неработоспособност
поради професионално заболяване -„пневмокониоза, причинена
от прах, съдържащ силиций“, от което следва извода за наличната „силикоза“. В
същото е посочено като общо заболяване „неврит на слухов нерв-тежко
чуване,Захарен диабет ИНЗТ“. С посоченото ЕР от 2010г. е определен срок на
инвалидност до 01.03.2013г. Този срок е изтекъл и по делото не се представя
друго експертно решение, с което да е била продължена инвалидността, съответно
за нов срок или пожизнено. С представеното, както и по-горе бе посочено, ЕР № ********.
действително е определен срок - пожизнено, но то е издадено поради водещо
заболяване “глухота“ и няколко общи заболявания, в т.ч. „пулмофиброза
ХОББ“ . Общо определеният процент е 72 %, като за ХОББ се сочи, че се определя
50 %. В посоченото експертно решение обаче съдът не установи ТЕЛК да е признала
причинна връзка на новите заболявания с признатото през 1997г. професионално заболяване
„Силикоза“, поради което не може да се приеме, че ищецът е инвалидизиран
пожизнено именно заради професионалната си болест. А следва да се посочи, че
няма данни Експертното решение да е било обжалвано. В подкрепа на тези изводи е
и заключението на назначеното по делото вещо лице, което е категорично, че ХОББ
е заболяване, различно от „силикоза“, а доколко е в причинна връзка, то това
може да установи само съответната ТЕЛК.
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът счита, че предявеният иск е
неоснователен. Не се установиха предпоставките на закона, визирани в нормата на
чл.200 от КТ, за да бъде ангажирана имуществената отговорност на работодателя. Ищецът
не ангажира категорични доказателства, от които да следва извод, че е инвалидизиран поради професионално заболяване за определен
срок или пожизнено. В случая не може да намери приложение и нормата на Наредбата за медицинската експертиза,
която допуска определяне на пожизнен срок на инвалидност за лица, придобили
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, тъй като по
делото не се представиха доказателства и
в тази насока.
Ето защо, съдът счита, че предявеният иск следва да се
отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен с произтичащите от това
последици.
По отношение на предявения иск за присъждане на лихва за
забава за периода от 01.08.2014г. до 04.12.2017г., съдът намира следното:
Предявеният иск за лихва е акцесорен такъв и
неговият живот зависи от уважаването или не на основния иск, който е за парично
вземане. Установи се, че искът с правно основание чл.200 от КТ е неоснователен
и следва неговото отхвърляне, поради което следва да се отхвърли и иска за
лихва за забавено плащане.
Въпреки изхода на делото, на
ответника не се следват разноски, тъй като от представения Договор за правна
защита и съдействие с дата 03.01.2018г. /л.16/ е видно, че ответникът и адвокат
В.П. са уговорили адвокатско възнаграждение по делото в размер на 900 лева.
Посочено е още, че предмет на договора е правна защита и съдействие по гр.д. на
РС-Хасково за 2018г., без да е посочен номерът на самото дело. В договора обаче
липсват данни да е била действително заплатена /внесена/ така уговорената сума
в размер на 900 лева. Според нормата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатеното
възнаграждение за един адвокат, се присъжда като разноска с оглед изхода на
делото, но е необходимо този разход да е бил действително направен. Както вече
се посочи, в настоящия случай липсват категорични доказателства за плащане на
сумата от 900 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДЯВЕНИЯТ от М.А.М., ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл. 200 от КТ против „Горубсо Кърджали“ АД
, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Кърджали,
ул.“Републиканска“ № 83, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, произходящи от професионално заболяване общо в
размер на 6 080 лева, от които: сумата 3 800 лева за спазване на специализиран
хранителен режим и сумата 2 280 лева за поддържащо медикаментозно лечение за
периода от 01.08.2014г. до 01.10.2017г., както и иска за заплащане на лихва забава
върху главницата за периода от 01.08.2014г. до 04.12.2017г., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.