О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№460
гр.Кюстендил, 02.07.2019г.
Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, пети
състав, в закрито съдебно заседание на втори юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Мирослав Начев
Членове:
Пенка Братанова
Веселина
Джонева
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№269/2019г.
по описа на ОС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по частната жалба на М.Д.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против определение с №427 от 22.03.2019г. на Районен
съд-Кюстендил, по гр.д.№882/2017г. по описа на РС-Кюстендил, в частите, в
които: 1/съдът е оставил без разглеждане искането на М.Д.Д.,
обективирано в молба с вх.№6702/20.03.2019г. за
освобождаването му от заплащане на държавни такси по делото; 2/ съдът е оставил
без разглеждане искането на М.Д.Д., обективирано в молба с вх.№6702/20.03.2019г. за
прекратяване на производство по делото и изпращането му по подсъдност на
Софийски районен съд и 3/ съдът е прекратил производството по гр.д.№882/2017г.
по описа на РС-Кюстендил и е върнал на М.Д.Д.
подадената искова молба, ведно с приложенията.
В жалбата се
твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при явно
използване на служебно положение и при извършено престъпление. Изтъква се, че
установените факти относно материално положение и имотно състояние на ищеца
обосновавали основателността на искането му за освобождаване от държавна такса,
при все, че районният съд е приел противното. Жалбоподателят счита и, че
неправилно първостепенният съд не е изпратил делото по подсъдност на СРС. Прави
се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на такова, с
което Д. да бъде освободен от въззивния съд от
заплащане на държавна такса по делото, както и да бъде разпоредено
районния съдия да изпрати делото по подсъдност на РС-София. Жалбата съдържа и
редица обидни квалификации и клетви по отношение на съдии, в това число и на
постановилия атакувания съдебен акт магистрат
Съдебният
състав, след като се запозна с материалите по делото и прецени оплакванията в
жалбата, намира за установено следното:
Частната
жалба, насочена срещу определението, в частите, в които съдът е оставил без
разглеждане искането по чл.83 ал.2 от ГПК и е прекратил производството по
делото, е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има
право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт.
Жалбата, в
частта, насочена срещу определението, оставящо без разглеждане искането за
изпращане на делото за разглеждане на Районен съд-София, е процесуално
недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на въззивна проверка – не е налице нито хипотезата на чл.274
ал.1 т.1 от ГПК (определението в тази част не е преграждащо по-нататъшното
развитие на делото), нито тази на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК (липсва изрична норма,
по силата на която този акт да подлежи на инстанционна
проверка). В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството
по делото – да се прекрати.
Разгледана
по същество, жалбата в допустимата й част, се явява неоснователна, поради
следното:
Делото е
било образувано пред Районен съд – Кюстендил, след като в производството по
гр.д.№612/2016г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил (определен да разгледа
предявени от М.Д. искове по реда на чл.23 ал.3 от ГПК) ищецът е уточнил, че
предявява кумулативно съединените си искове като частични за суми от по
9 990 лева, поради което са били приложени правилата на родовата
подсъдност.
По направено
от ищеца М.Д. искане за освобождаване от заплащане на държавна такса
РС-Кюстендил се е произнесъл с разпореждане №302 от 12.01.2018г., оставяйки
искането без уважение. Разпореждането е било обжалвано от ищеца и производството
по обжалването е приключило с определение №32 от 18.01.2019г. на ВКС по
гр.д.№2790 по описа за 2018г., с което не е било допуснато касационно обжалване
на определение №276/08.05.2018г. по в.ч.гр.д.№134/2018г. на ОС-Кюстендил, с
което е бил потвърден първоинстанционния съдебен акт.
Междувременно, с молба от 21.02.2018г. Д. е заявил пред
РС-Кюстендил, че намалява всяка от исковите си претенции, заявени като
частични, на суми от по 1 250.00 лева. След връщане на делото в
РС-Кюстендил, съдът е оставил исковата молба без движение, указвайки на ищеца,
че следва да заплати държавна такса за разглеждане на делото, съобразно
уточнения размер на исковете, в общ размер на 300.00 лева, като го е
предупредил, че ако в 7-дневен срок от съобщаването, не представи по делото
платежния документ, производството по същото ще бъде прекратено.
В рамките на
предоставения срок Д. е депозирал молба, с която: 1/ е поискал отвод на
докладчика; 2/поискал е делото да бъде изпратено по подсъдност на РС-София
и 3/ направил е искане да бъде освободен
от заплащане на държавната такса, като е представил и документи във връзка с
това искане. Декларираните във връзка с последното искане обстоятелства и
представени документи по съществото си са идентични с тези, представени във връзка
с предходното произнасяне, като в молбата си Д. не е направил твърдение за
настъпила промяна в обстоятелствата.
С
определение №427/22.03.2019г. РС-Кюстендил е оставил без уважение искането за
отвод; оставил е без разглеждане искането за освобождаване от заплащане на
държавна такса, с довода, че по това искане е бил постановен отказ, преминал
през инстанционен контрол, като при това
представените с молбата документи били идентични на предходните и е оставил без
разглеждане и искането за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност
на РС-София, с довода, че съдът вече се е произнасял по това искане. Със същото
определение РС-Кюстендил е прекратил производството по делото.
Въззивната инстанция
счита, че така постановеният съдебен акт в допустимите за обжалване части е правилен и следва да бъде потвърден.
За да остави
без разглеждане исканието на Д. за освобождаването му
от заплащане на държавна такса, районният съд е приел, че по това искане – вече
веднъж заявявано в производството по гр.д.№ 882/2017г. по описа на РС-Кюстендил
– е налице произнасяне, преминало инстанционен
контрол, което е пречка за последващото му заявяване.
Действително,
произнасянето на съда по искане по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от такси
за производството, не формира сила на пресъдено нещо,
при което страната е свободна да прави искане във всеки етап от производството.
Съгласно обаче Тълкувателно решение №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, при
постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по
делото, който е влязъл в сила, същата страна може да подаде нова молба по чл.83
ал.2 от ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в
който се развива делото, само при промяна в обстоятелствата. А в настоящия
случай такава промяна не е налице – нито има данни за новонастъпили
обстоятелства, нито такива се твърдят от ищеца. При липса на твърдение за
настъпила промяна в обстоятелствата, молбата по чл.83 ал.2 от ГПК се явява
недопустима и КнРС правилно я е оставил без разглеждане.
При
положение, че вместо да изпълни даденото от съда указание и да заплати
дължимата държавна такса, ищецът е предприел недопустимо действие, явно е, че
нередовността на исковата молба е останала неотстранена, поради което правилно
съдът е приложил правната последица на чл.129 ал.3 от ГПК, като е върнал
исковата молба и е прекратил производството по делото.
Воден от
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
О С Т А В Я Б Е З
Р А З Г Л Е Ж Д А Н Е подадената от М.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,
частна жалба против определение с №427 от 22.03.2019г. на Районен
съд-Кюстендил, по гр.д.№882/2017г. по описа на РС-Кюстендил, в частта, в която съдът е оставил без
разглеждане искането на М.Д.Д., обективирано
в молба с вх.№6702/20.03.2019г. за прекратяване на производство по делото и
изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд и П Р Е К Р А Т Я В А производството по делото в тази му част.
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение с №427 от 22.03.2019г. на Районен
съд-Кюстендил, по гр.д.№882/2017г. по описа на РС-Кюстендил, в частите, в които: 1/съдът е оставил
без разглеждане искането на М.Д.Д., обективирано в молба с вх.№6702/20.03.2019г. за освобождаването му от заплащане на
държавни такси по делото и 2/ съдът е прекратил производството по
гр.д.№882/2017г. по описа на РС-Кюстендил и е върнал на М.Д.Д.
подадената искова молба, ведно с приложенията.
Определението,
в частта, в която се оставя без разглеждане частната жалба и частично се прекрат ява производството по делото, подлежи на обжалване с частна
жалба пред Апелативен съд-София в 1-седмичен срок, считано от получаването на
препис. В останалата част определението може да се обжалва от Д. с частна жалба
пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от получаването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.