Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 20.05.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. НИКОЛОВА
при секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докл***аното от съдия В.Николова гр. дело №6649/2020г. по описа на Районен съд Плевен и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба ,
доуточнена с молба с вх.№ 260559/13.01.2021г. на „Ю.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез ***.В.Г.-САК,
съдебен адрес:***, против Б.Е.К. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба,
че между „***“ ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***и допълнително споразумение от
17.09.2016г. за ползване на далекосъобщителни услуги за телефонен пост с номер ***с избран тарифен план Vivacom
Ultra Fix с месечна абонаментна такса 13,98 лв. за мобилен номер ***с избран
тарифен план Vivacom I Traffic L с месечна абонаментна такса 19,99 лв. с избран
тарифен план Vivacom Smart M с месечна абонаментна такса 23,99 лв. , за мобилен
телефон ***с избран тарифен план Vivacom Smart M с месечна абонаментна такса
23,99 лв., за мобилен телефон ***с избран тарифен план Vivacom Smart M с
месечна абонаментна такса 23,99 лв.като абонатът добавил и удвоил МВ на
максимална стойност Vivacom Smart с месечна абонаментна такса в размер на 1,99
лв. плюс 1500 национални минути с месечна абонаментна такса в размер на 4 лв. с
ДДС. Твърди се в исковата молба, че на 19.12.2015г. абонатът подписал лизингов
договор за устройство ***№ ***с месечна лизингова вноска в размер на 54,12 лв.
за срок от 24 месеца до 19.12.2017г.
посочва се още в исковата молба, че към клиентски номер ***на
7.09.2016г. бил добавен лизингов договор за устройство на GSM ***№ ***с месечна
лизингова вноска в размер на 17,12 лв. като срокът на договора е за 24 месеца,
съответно до 17.09.2018г. Посочва се в исковата молба, че предоставените услуги
били фактурирани под клиентски номер ***. Твърди се, че за периода 08.05.2017г.
до 07.08.2017г. били издадени фактури с
номера №***/08.06.2017г., № ***/08.07.2017г., № ***/08.08.2017г. Посочва се, че поради неизпълнение на
задължение за заплащане на сумите по трите фактури оператора прекратил едностранно договора,
като датата на деактивация на абонаментите е 01.09.2017г. Била издадена фактура
за всички вземания №***/08.09.2017г. с начислена обща сума за плащане. Посочва
се, че в крайната фактура била начислена
и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 263,82 лв. Посочва се в исковата
молба, че с договор за цесия от 01.10.2019г. дружеството прехвърлило вземанията
си към ответника на „ ***“ ООД с ЕИК ***, което от своя страна ги прехвърлило с
договор за цесия от 16.10.2018г. на ищеца. Посочва се, че дружеството подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и било образувано
ч.гр.д.№ 3794/2020г. по описа на РС Плевен. Поради постъпило възражение от
длъжника относно дължимостта на сумите, за ищеца е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземания в негова полза. Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на
вземания в полза на ищеца сумата от
101,91 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор; сумата от 205,44
лв. – представляваща неизплатени 12 бр. лизингови вноски по договор за лизинг
на устройство ***за периода м.09.2017г. до м.09.2018г.; сумата от 162, 36 лв.-
представляваща неизплатени 4 бр. лизингови вноски по договор за лизинг на
устройство ***за периода м.09.2017г. до м.12.2017г., като част от главницата, за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
3794/2020г. по описа на РС Плевен.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника.
В законоустановения месечен срок не е постъпил отговор.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взима
становище в молба с вх. № 264169/31.03.2021г. , в която моли съда да уважи
изцяло предявените искове като депозира списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник ***.К.Д. ***,
който моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените
искове, поради обстоятелството, че ответникът е
бил в процесия период в Затвора и
налице безвиновно неизпълнение на задължения по договор.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно по делото е и се установява от
материалите по ч.гр.д.№3794/2020г. описа на РС-Плевен, че на 13.08.2020г. „Ю.“ ЕООД подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против
Б.Е.К., както и че в хода на производството била издадена Заповед за изпълнение
№2050/14.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил длъжникът Б.Е.К. да заплати на кредитора „Ю.“ ЕООД сумата от 1061,31 лв.
– главница, законна лихва върху главницата от 13.08.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. разноски по делото,
представляващи внесена държавна такса и
сумата от 180 лв. ***окатско възнаграждение. В заповедта било отбелязано, че
вземането произтича от следните обстоятелства: обезщетение за неизпълнение на
договор с клиентски номер ***от 19.12.2015г. сключен с „***“ ЕАД, цедирано в
полза на „***“ ЕАД от 16.10.2018г. , а впоследствие и на заявителя с цесия от
01.10.2019г., за което била издадена фактура №***/08.09.2017г.
Безспорно по
делото е, че издадената заповед за изпълнение била връчена при условията на
чл.47, ал.5 ГПК.
С
разпореждане №8618/29.10.2020г. заявителят
бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на правото си. Съобщението било получено на 11.11.2020г. С искова молба от
10.12.2020г. в законовия месечен срок е инициирано
настоящото гражданско дело №6649/2020г. по описа на ПлРС.
Безспорно по делото е и се установява от
представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверени копия на фактури с № ***,
№ ***, №***, № ***, Общи условия на договора между „***“ АД и абонатите на
услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Б.Е.К. съществувало облигационно
правоотношение, по силата на което дружеството предоставило мобилни услуги.
Не се спори и относно обстоятелството, че договорните отношения между страните били
регламентирани и с Общи условия на договора между „***“ АД и абонатите на
услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството, като чл. 50.6. б.“ в“ от ОУ, съгласно която разпоредба при
неплащане в срок на дължимите суми от страна на абоната, „***“ ЕАД има право да
прекрати договора едностранно с 30 дневно писмено предизвестие.
Безспорно по делото е и се установява от
представеното от ищцовото дружество и неоспорено от ответника заверено копие на
договор от 16.10.2018г., че „***“ ЕАД прехвърлило свои вземания на „***“
ООД съгласно Приложение №1 към договора,
както и че цедента упълномощил цесионера с права по чл.99, ал.3 ЗЗД. В тази насока е и представеното копие на
пълномощно на „***“ ООД (на л.19 от
делото) и уведомление за цесия на л. 22.
Спори се
между странитe дължи ли ответника
сумите по издадената заповед за изпълнение и налице ли са условия за изключване
на отговорността на ответника при
неизпълнение по чл.79 ЗЗД.
Съдът намира, че е сезиран с обективно
съединени искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в
полза на ищеца против ответника за сумата от 469,71 лв. (от която сума в размер на
101,91 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор; сумата от 205,44
лв. – представляваща неизплатени 12 бр. лизингови вноски по договор за лизинг
на устройство ***за периода м.09.2017г. до м.09.2018г.; сумата от 162, 36 лв.-
представляваща неизплатени 4 бр. лизингови вноски по договор за лизинг на
устройство ***за периода м.09.2017г. до м.12.2017г.), които суми са част от главницата,
за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 3794/2020г. по описа на РС Плевен.
С нарочна
по делото молба с вх.№ 260559/2021 ищецът
се отказва от предявяване на иска
за разликата до главницата от 1061.31 лв. , поради което в тази част
производството следва да бъде прекратено, а издадената заповед за изпълнение
частично обезсилена.
За успешното провеждане на установителния иск,
в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение.
В
конкретният случай, съдът приема, че ищеца доказа при условията на пълно и
главно доказване съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3794/2020г.
Доказателства в тази насока се съдържат в представените от ищеца документи -
заверено копие на Договор ***/16.10.2018г. между „***“ ЕАД и „***“ ООД; заверено
копие на договор за цесия от 01.10.2019г.; заверено копие на пълномощно на „***“
ООД от „***“ ЕАД; заверено копие на
пълномощно от „***“ ЕАД; заверено копие на потвърждение за прехвърляне на
вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД; заверено копие на извлечение от Приложение №1,
заверени копия на фактури с № ***, № ***, №***, № ***, Общи условия на договора
между „***“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана
електронна съобщителна мрежа на дружеството и др.
Въпреки обстоятелството, че процесните фактури (№ *** от
08.08.2017г., № *** от 08.07.2017г., №***
от 08.06.2017г. и № *** от 08.09.2017г., инкорпориращи вземанията към ответника) са
частни документи, поради обстоятелството, че са подписани от лицето, което ги
издало, а именно „***„ЕАД, те могат да се приемат като доказателство за наличието на договорни отношения между първоначалния кредитор и Б.Е.К., за
които законът не изисква писмена форма като условие за валидност на сделката. С поредица
свои решения постановени по реда на чл. 290 от ГПК и представляващи
задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно:
решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. , решение №
96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009
г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д.
№ 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010
г. на ВКС , ІІ т.о., съставите на Върховния касационен съд приемат,
че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата
фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Конкретният случай е
именно такъв. Във всяка от представените от ищеца фактури вкл. процесната № *** от
08.09.2017г. е
отбелязан предмета на сделката – ползваните
мобилни услуги вкл. гласови такива, общата стойност на сделката, лихвата при забавено
пращане, сумите, дължими за лизингови вноски , общата стойност на сделката
и сумата за плащане, отбелязан е клиентския номер ***, клиент и
адрес на ответника вкл. кои суми са за
минал период и срокът за плащане на дължимите суми. Нередовността на фактурата
като вторичен счетоводен документ (липсата на
подпис върху фактурата от страна на ответника – получател - решение № 92 от
07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС) ,
водещ до незачитане на извършената търговска сделка за данъчни цели /напр.
непризнаване на данъчен кредит по ЗДДС/, не се отразява на правната
характеристика на документа като частен свидетелстващ документ по смисъла на ГПК в определени случаи. В този смисъл е и решение № 92 от 07.09.2011
г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС. Ето защо съдът зачита тези
документи като доказателство за предоставени
мобилни услуги,
още повече поради липсата на оспорване от противната страна. От тези писмени
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин вземанията на ищеца и начина за определянето
им.
В конкретният
случай по делото са налице безспорни доказателства за основанието на
претендираното вземане за главница, както и обстоятелството, че ответникът е в
забава.
По
същество по делото е направено
възражение от страна на ответника чрез процесуалния му представител, че
причината за неизпълнението на задълженията и погасяване на сумите е обстоятелството,
че К. в процесния период е изтърпявал
наказание лишаване от свобода, както и че не ползвал услугите на мобилния
оператор поради обективна невъзможност
за това.
Налице е налице признание на факти, а именно,
че между страните съществува облигационно правоотношение, породено от
обстоятелството, че в полза на ищеца са прехвърляни задължения на длъжника към
друг кредитор, но се възразява, че е налице безвиновна отговорност на ответника
за неизпълнението на задълженията му.
Основен принцип в
облигационното право действа се съдържа
в чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, според който
длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина,
която не може да му се вмени във вина.
Следва да се има предвид, че вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите
последици (както в наказателното право), а
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел на поведение –
поведението на определена категория лица (напр.добрия
стопанин, добрия работник и др. ) с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. В облигационното право безвиновна е
отговорността на длъжника при липса на пари по чл.81, ал.2 и отговорността на
превозвача за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако
вредата се дължи на непреодолима сила , на качествата на товара или на явно
неподходящата опаковка по чл. 373, ал.1 ТЗ. Страните също могат да уговорят
отговорност без вина ( както и за
случайно събитие и непреодолима сила). Договорната
отговорност може да се разширява до степен да се прехвърлят всички възможни
рискове (освен ако страните са в неравностойно
положение и рисковете се прехвърлят на по-слабата страна) и да се стеснява в пределите на чл.94 ЗЗД.
В конкретния случая не може да се приеме, че
неизпълнението на задълженията по договора е в резултат и на случайно събитие,
изключващо вината съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Същото
съставлява непреодолимо, непредотвратимо, непредвидимо обстоятелство – което
длъжникът нито е предизвикал, нито е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди (т. е.
обстоятелство, което настъпва независимо и въпреки волята му).
Необходимо е не само да е настъпило събитие и неговото настъпване да не може да
се вмени във вина на длъжника, но и то да създава, да причинява невъзможността
за изпълнение - да е толкова непредотвратимо, че изцяло го осуетява - макар
длъжникът да е положил грижата, която е трябвало да положи, за да осъществи
дължимия резултат.
Обективната невъзможност за изпълнение на
задължението представлява конкретно препятствие, възникнало след сключването на
договора, което да е практически или правно непреодолимо (решение № 168 от 29.02.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 506/2010 г., II ТО.).
Обстоятелството, че ответникът е бил място за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода не сочи на невиновна невъзможност за изпълнение, защото той би могъл
да изпълнява договора и чрез трето лице.
В тази насока е и Определение № 91 от 4.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3926/2019
г., III г. о., ГК.
С оглед на горното, съдът установява
по безспорен и категоричен начин
основанието, размера на вземанията и начина за определянето им, за които е издадена процесната заповед за
изпълнение.
Ето
защо исковете на „Ю.“
ЕООД следва да
бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.
По отношение на
разноските, направени в заповедното производство, същите съставляват акцесорно
вземане, което е пряко обвързано от изхода на настоящето производство. Разноските нямат характер на самостоятелно
съдебно предявено притезание, а представляват правна последица. Въпреки
обстоятелството, че не се включват в спорното право по делото, съдът в мотивите
си дължи произнасяне в тази част с оглед направеното искане от страна на ищеца.
Ето защо и предвид факта, че установителните искове са явно основателни и доказани, то отговорността
за разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника –
ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение
№290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д.№
244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.;
Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС/.
Ето защо и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените по делото разноски сумата от 25
лв. платена
държавна такса, както и деловодни разноски в заповедното производство в размер
на 25 лв. платена държавна такса и сумата от 182,58 лв. ***окатско
възнаграждение или общо за двете производства
сумата от 232,58 лв.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „Ю.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Ю.Б.Ц., съдебен адрес:*** съществуват
вземания против
Б.Е.К. с ЕГН **********, адрес: *** и последният дължи на
дружеството сумата от 469,71 лв. – главница (представляваща
общо неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг между „***“ ЕАД
и Б.Е.К.,
цедирани в полза на ищеца и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №2050/14.08.2020г.
за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №3794/2020г. по описа на РС Плевен.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по отношение
на иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК на „Ю.“ ЕООД с ЕИК *** против Б.Е.К. с ЕГН ********** за главницата над 469,71 лв. до сумата от 1061.31 лв.,
поради отказ от иск.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №2050/14.08.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д.
№3794/2020г. по описа на РС Плевен в
частта относно присъдената главница за сумата над 469,71 лв. до 1061,31 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Пламен
Б.Е.К. с ЕГН **********
да заплати на „Ю.“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата от 232,58 лв. – общо направени деловодни разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.№3794/2020г. описа на РС-Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: