Решение по дело №2367/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1437
Дата: 30 ноември 2022 г.
Съдия: Иво Дачев
Дело: 20221000502367
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1437
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. И.ова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000502367 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 163 от 04.04.2022 г., постановено по гр. д. № 70/2021 г. на
Окръжен съд - Благоевград, ответната Застрахователна Компания “Лев Инс“
АД е осъдена на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на смъртта на З. М. Ш. от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.07.2020 г., съответно - на
Е. А. Ш. (съпруга) и на А. А. Ш. (майка) сумите от по 120 000 лева, а на А. З.
Б. (дъщеря) сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва считано от
18.12.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил исковете за
разликата до претендираните размери от по 200 000 лв. за всяка една от тях,
както и за присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения,
считано от 25.07.2020 г.
Със същото решение са отхвърлени изцяло исковете на внуците К. М. Б.
и М. М. Б., действащи чрез тяхната майка и законен представител А. З. Б.,
както и на внуците Е. М. Ш. и Х. М. Ш., действащи чрез тяхната майка и
1
законен представител А. М. Т., а така също и иска на брата на починалия - А.
М. Ш., за сумите от по 50 000 лева, обезщетение за причинените им
неимуществени вреди в резултат от смъртта на З. М. Ш. от същото ПТП.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни,
които го обжалват с оплаквания за неправилност поради допуснати
нарушения на материалния закон и необоснованост.
Ищците обжалват решението в неговата отхвърлителна част като сочат,
че техните искове са основателни в пълните им предявени размери, тъй като
са съобразени с болките и страданията им от загубата на своя сродник, с
конкретната духовна връзка между починалия и ищците, с начина на
настъпване на произшествието, със социално-икономическите условия в
страната, както и с установената съдебна практика. Молят решението в
обжалваните части да бъде отменено и вместо това да бъде постановено ново,
с което исковете да бъдат уважени изцяло.
Ответната застрахователна компания „Лев Инс“ АД оспорва решението
в частта, в която исковите претенции на Е. А. Ш. и на А. А. Ш. са уважени за
разликата над сумите от по 80 000 лева, а на А. З. Б. - над 70 000 лева, като
поддържа, че така определените размери на обезщетение са завишени и не са
съобразени с нормата чл.52 от ЗЗД. Моли същите да бъдат намалени, като
бъдат определени реални такива, които да компенсират действително
претърпените от тях болки и страдания.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд-
София намира следното:
Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от Е. А. Ш., А. А. Ш., А. З. Б. (дъщеря),
К. М. Б. и М. М. Б. (внуци), чрез тяхната майка и законен представител А. З.
Б., Е. М. Ш. и Х. М. Ш. (внуци), чрез тяхната майка и законен представител
А. М. Т., и на А. М. Ш. (брат), срещу ЗК “Лев Инс“ АД, за заплащане на
сумите от по 200 000 лева за първите трима и по 50 000 лева за останалите,
2
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на З. М. Ш. – съпруг на първата ищца, син на втората и родител на третата,
дядо на другите четирима и брат на последния, от претърпяното
пътнотранспортно произшествие на 25.07.2020 г., ведно с лихвата за забава
върху главниците от 25.07.2020 г. до окончателното плащане.
От фактическа страна по делото не се спори, а и при съвкупната
преценка на събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на
25.07.2020 г. около 18 ч. на мокра асфалтова настилка на път II-84, в посока
от гр. Якоруда към гр.Разлог, при управление на влекач ДАФ с рег.
№******** с прикачено полуремарке ЛАМБЕРЕТ с рег.№ ********, водачът
И. Д., застрахован при ответната застрахователна компания „Лев Инс“ АД по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
към датата на настъпване на произшествието, предприел плавно намаляване
на скоростта на товарната композиция до 53.3 км/ч, навлязъл в десен завой,
но поради малката ширина на лентата, намаляващия радиус по траекторията
на трасето, малкия попътен наклон и положителен напречен наклон на
участъка, предприел отклоняване на влекача в посока наляво с цел да увеличи
радиуса в траекторията на товарната композиция. В същото време лек
автомобил „Рено“ с рег.№ ******* с прикачено ремарке с рег.№ НК53UYJ,
управляван от З. Ш., се движил в насрещната лента със скорост от около 58.4
км/ч. При вида на лекия автомобил, водачът на влекача рязко го отклонил
надясно, при което полуремаркето значително променило ъгъла на
траекторията на движение и последвал силен удар от задния му ръб
последователно с предна лява колона, предна врата и средна колона на лекия
автомобил. В резултат на страничния удар в главата, торса и крайниците на
Ш. във вътрешните повърхности на купето на лекия автомобил, а според
вещото лице - много вероятно и с повърхностите на полуремаркето на
влекача, водачът на лекия автомобил получил полифрагментна травма –
многофрагментно счупване на множество ребра, счупване на гръдната кост,
счупване в средна трета на лявата ключица, подкожен емфизем, разкъсване на
плеврални листове и белодробната тъкан на левия бял дроб, излив на кръв в
лявата гръдна кухина – хемоторакс, масивно и обширно кръвонасядане на
меките тъкани в горната лява половина на гърдите, охлузвания и
кръвонасядена в лявата гръдна половина. Получил е и дълбока порезна рана
на външната гръбна повърхност на лявата мишника с прекъсване на големи
3
кръвоносни съдове и многоивицесто охлузване над и зад нея; малко рани от
охлузвания от парченца счупени стъкла по лява предмишница и лява ръка;
изразена анемия на вътрешните органи. Смъртта на Ш. е настъпила във
филиала на спешна помощ гр.Разлог няколко часа след транспортирането му.
От приетото заключение на назначената в първоинстанционното
производство съдебно-автотехническа експертиза е установено, че е без
значение дали Ш. е бил с поставен предпазен колан, тъй като колана не оказва
влияние върху тежестта на уврежданията в случая, получени от директния
удар върху тялото. Виновен за произшествието и според настоящия състав е
водачаът на влекача Д.. Налице е причинно-следствена връзка между
деянието и вредата, за която в първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. Т. - снаха на починалия,
св. И. Х., близък негов приятел и св. М. Б. - зет на Ш.. Всички те сочат, че
отношенията в семейството били добри, починалият бил глава на семейството
- грижовен син, съпруг, баща, брат и дядо. Неговата смърт сломила
психически всички.

При тези данни пред въззивната инстанция са спорни единствено
въпросите за размерите на обезщетенията за неимуществени вреди на
съпругата, дъщерята и майката, както и за дължимостта на такива на брата и
внуците на починалия.
По първият спорен въпрос настоящият въззивен състав намира, че
противно на развитите и в двете въззивни жалби доводи, при постановяване
на обжалваното решение не е допуснато отклонение от постановките на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. В правилно приложение на
материалния закон първоинстанционният съд е взел предвид указаните в
посочения задължителен за съдилищата тълкувателен акт общи критерии,
както и конкретните установени по делото факти, които имат значение за
удовлетворяване на изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В
тази връзка, за да определи справедливият размер на дължимите се
обезщетения за неимуществените вреди, които действително са претърпени
от трите ищци Е. А. Ш., А. А. Ш. и А. З. Б., съдът съобрази възрастта на
увредения Ш. към датата на произшествието – 54 години, и възрастта на най-
близките му, начинвът на причиняване на смъртта, отношенията им, които
4
били хармонични, крепки и наситени с взаимно уважение, доверие и обич. От
показанията на свидетелите Т., Х. и Б., които имат непосредствени
впечатления от съвместния живот и отношенията между починалия Ш. и
неговите майка, съпруга и дъщеря, се установява, че пострадалият, заедно със
семейството си, са живели изключително задружно, помагали си и се
подкрепяли взаимно, а внезапната му смърт повлияла много негативно на
майка му, на съпругата му и на дъщеря му – те се отчаяли, изпитвали силна
мъка и тревога. Събраните гласни доказателства сочат категорично, че между
тези три ищци и починалия е съществувала силна емоционална привързаност,
както и че отношенията им са се характеризирали с дълбока привързаност и с
ежедневна взаимна помощ и подкрепа. Не на последно място съдът съобрази
при преценка размера на дължимото обезщетение за търпените от тях
неимуществени вреди и икономическата конюнктура към момента на
произшествието, както и практиката на съдилищата в подобни случаи. Въз
основа на всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че справедлив
паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищците
неимуществени вреди е правилно определен на по 120 000 лв. за Е. Ш. и А.
Ш., и в размер на 100 000 лева за А. Б.. Преценката на конкретните
специфични за делото обективно съществуващи обстоятелства, взети предвид
от съда при определяне размера на обезщетенията, са довели до правилен
извод относно дължимите се на ищците обезщетения, който съвпада с извода
на настоящата съдебна инстанция.
По втория спорен въпрос съдът съобрази задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г.
на ОСНГТК на ВКС, в т. 1 от което е посочено, че материално-правно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са поначало лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г., а по изключение – и
всяко друго лице, което е създало такава трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия, че търпи от неговата смърт толкова продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени чрезмерни от смъртта му
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната родствена връзка. Особено близка
5
емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се
предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му
съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. (съпруг, родител и дете). В
тези случаи за получаване на обезщетение само формалната връзка на родство
не е достатъчна. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се
характеризират нормално с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Такава връзка според посочения тълкувателен акт не е
достатъчна, тя трябва да е надхвърлена поради конкретни житейски
обстоятелства
Обжалваното решение не е постановено в отклонение от цитираната
съдебна практика. От показанията на разпитаните свидетели се установява,
че отношенията между ищеца А. Ш. и починалия при процесното
произшествие негов брат З., са били много близки, задружни, че са си
помагали във всичко, че А. е понесъл тежко загубата на брат си, но така
изяснените обстоятелства не могат да обосноват извод, че между тях е
съществувала извънредна по своята сила връзка, респ. че ищецът А. е понесъл
болки и страдания, които са по-интензивни и продължителни от нормалните
за тези отношения. Безспорно, изброените обстоятелства сочат на голяма
привързаност и уважение между ищеца и починалия, на сърдечност и топлота
в отношенията между тях. Подобни отношения обаче не могат да се преценят
като изключителни и нетипични за нашия бит и душевност. Напотив,
традиционно за българското общество братята и сестрите са едни от най-
близките членове на роднинския кръг – те се подкрепят морално и
материално, споделят радости и трудности и представляват своеобразна
общност, устойчива на времето и житейските събития. Поради това, връзката
между ищеца А. и починалия брат не може да бъде определена като
изключително силна в смисъла, разяснен в цитирания тълкувателен акт и в
последвалата го съдебна практика.

Досежно исковете на внуците (които са били съответно на 9, 5, 3 и 2
6
години) за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на дядо им
също не е доказано, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността им с починалия е била толкова силна, че те търпят от смъртта
му болки и страдания над обичайно присъщите за съответната родствена
връзка и от гледна точка на справедливостта да обосноват в достатъчна
степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на
обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Не бе
установено връзката им да е била изключителна, а не типична за
традиционните за българското общество отношения между баби и дядовци и
внуци. Ето защо, с обжалваното решение правилно са отхвърлени исковете на
внуците К. М. Б., М. М. Б., Е. М. Ш. и Х. М. Ш..
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора за въззивните жалби на всеки от
жалбоподателите, които се явяват изцяло неоснователни, разноски не се
следват, но за защитата на ответника срещу жалбата на ищците във
въззивното производство следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 240 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №163 от 04.04.2022 г., постановено по гр. д.
№ 70/2021 г. на БлОС, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Е. А. Ш. с ЕГН-**********, А. С. Ш. с ЕГН-**********, А.
З. Б. с ЕГН-**********, К. М. Б. с ЕГН-********** и М. М. Б. с ЕГН-
**********, последните две действащи чрез своята майка и законен
представител А. З. Б., Е. М. Ш. с ЕГН-********** и Х. М. Ш. с ЕГН-
**********, чрез тяхната майка и законен представител А. М. Т., и А. М. Ш. с
ЕГН-**********, всички със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Слатина, бл.2,
офис 66, чрез адв. Г., да заплатят на ЗК “Лев Инс” АД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе” № 67А,
на основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК сумата 240 лв., юрисконсултско
възнаграждение
7
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8