Определение по дело №482/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 655
Дата: 18 септември 2023 г. (в сила от 18 септември 2023 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20233001000482
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 25 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 655
гр. Варна, 15.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000482 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение № 237 от
31.05.2023г. по търг.дело № 716/21г. по описа на Окръжен съд – Варна, в
частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на В. Т.
Д. и на В. Н. В., и двамата от с.**************, община *********
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес, вследствие на ПТП, реализирано на
09.02.2021г. на главен път I – 2 между гр.Девня и с.**************, виновно
причинено от Д.Й.С., който при управление на МПС марка „*********“ с
прекратена регистрация № *********, застрахован по риска „ГО на
автомобилистите“ в ответното дружество, при което е причинена смъртта на
техния син Н.В.Т., пътник в същия автомобил, ведно със законна лихва, за
разликата над 50 000лв. до присъдените на всеки от тях суми по 140 000лв.,
ведно с лихви и по насрещна въззивна жалба на В. Т. Д. и В. Н. В. срещу
същото решение, но в частта му, с която са отхвърлени предявени от тях
искове срещу застрахователя за обезщетения за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на техния син за разликата над 140 000лв. до
претендираните 200 000лв., ведно със законна лихва, както и в частта, с която
са отхвърлени претенциите им за присъждане на законна лихва върху
1
застрахователното обезщетение за периода от датата на уведомяване на
застрахователя със завеждане на писмена претенция 09.04.2021г. до
01.05.2021г.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че
решението в обжалваните от него осъдителни части е постановено в
нарушение на материалния закон /чл.52 от ЗЗД, чл.51 ал.2 от ЗЗД, при
допуснато съществени процесуални нарушения и при необоснованост на
крайните изводи на съда.
Оспрова приетия от съда размер на причинените им неимуществени
вреди в размер на 200 000лв., както и приетия от съда процент на
съпричиняване – 30 %, като се твърди че приносът на пострадалия следва да
бъде определен най-малко на 60 %.
Твърди че определеният от съда размер от 200 000лв. за всеки от
родителите е завишен и несправедлив, определен е в нарушение на критерия
за справедливост, същият не кореспондира на социално-икономическата
обстановка в страната и на обективно установените данни по делото. Твърди
че съдът е приложил избирателен подход при анализа на доказателствения
материал, не е обсъдил определени доказателства, което е довело до
формиране на необосновани и грешни правни изводи.
Намира за правилен извод на съда за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия поради знание, че водачът е бил под въздействието на
алкохол, но оспорва определения от съда процент на съпричиняване. Твърди
че реалният принос на пострадалия е поне 50 %, тъй като употребата на
алкохол от водача, който е бил и неправоспособен е изключителен рисков
фактор, който многократно завишава възможността да се реализира пътен
инцидент. Приносът на Т. се изразява в съзнателно противоправно негово
поведение, пренебрегващо очевиден и рационален факт, че водачът е с
намалена способност да управлява адекватно и с нужното внимание и
безопасност МПС, което обстоятелство, обективно е довело до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в изключително висока степен.
Твърди че намаляването на обезщетението с 30% не отразява реалният
принос на пострадалото лице в ПТП и във вредата. Позовава се на съдебна
практика, на която обжалваното от него решение противоречи.
По приетия размер на обезщетението, твърди че съдът неправилно е
2
приложил принципа на справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Твърди че
съдът не е отчел в достатъчна степен социално-икономическите условия на
живот в страната. Излага, че обезщетението за неимуществени вреди не може
да бъде средство за подобряване на материалния статус на ищците, защото
това противоречи на компенсаторното предназначение и характер на
репарацията. Твърди че приетият размер от 200 000лв. е необосновано
завишен, не кореспондира на критериите за справедливост и на
икономическата конюнктура в страната към момента на причиняване на
вредата. Излага че претендираното обезщетение се равнява на над 150 средни
брутни месечни заплати на всеки ищец, приход, който ищците не биха могли
да придобият чрез доходи от трудова дейност, не само през една значителна
част от живота си, но и през времето, в което са търпели неимуществените
вреди от загубата на своя близък. Твърди, че в този размер присъденото
обезщетение се превръща в самоцелен източник на материално благополучие
за ищците, тъй като размерът на обезщетението не може да бъде
икономически обоснован, нито болката и страданията имат цена.
Твърди че определеното обезщетение е завишено и спрямо обичайно
присъжданите обезщетения в съдебната практика.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част
за разликата над 50 000лв. за всеки от ищците и да постанови друго, с което
исковите претенции над този размер да бъдат отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от В. Т. Д. и В. Н. В.,
и двамата от с.**************, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба от застрахователя. Молят съда да
потвърди решението в обжалваната от него осъдителна част.
В насрещната жалба на В. Т. Д. и В. Н. В. се твърди че решението, в
обжалваните от тях осъдителни части е неправилно поради неправилно
приложение на материалния закон – чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Оспорват извода на съда, че е пострадалият Т. обективно е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат, поради това че съзнателно и свободно
се е съгласил да бъде превозван от водач, за когото знае, че е под
въздействието на алкохол. Твърдят че от показанията на св.Т. Т. не се
установяват правоограничаващите възражения на застрахователя, че Н. Т.
3
съзнателно е пренебрегнал очевиден и рационален факт, че водачът на
автомобила е с намалена способност да управлява МПС адекватно и с
нужното внимание и безопасност. Сочат че именно от тези гласни
доказателства се установява, че от поведението на водача не е личало да е бил
под въздействие на алкохол. Сочат че освен тях в автомобила е имало и други
пътници, на които също не е направило впечатление водачът да е под
въздействието на алкохол. Твърдят че приетият процент на съпричиняване е
прекомерен, тъй като за никого от пътуващите не е било ясно, че водачът е
под въздействието на алкохол.
Оспорват приетия от съд начален моментна дължимата законна лихва.
Твърдят че е приложима нормата на чл.429 ал.3 от КЗ като по делото са
представени доказателства за уведомяване на застрахователното дружество за
настъпването на събитие на 09.04.2021г., от която дата твърдят че се дължи
законна лихва от застрахователя.
Молят съда да отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част
и да им присъди обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди
още по 60 000лв. за всеки от тях, както и да присъди законна лихва върху
дължимото от застрахователя обезщетение с начална дата датата на
завеждане на застрахователната претенция – 09.04.2021г.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от
застрахователното дружество, в които се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната от ищците част.
Съставът на въззивния съд намира, че жалбите са подадени в срок, от
надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
и са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Няма оплаквания в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 22.11.2023г. от 14.30 часа, за която
4
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5