№ 116
/ 12.03.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ангелина Латунова
Прокурор:
Н.Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1374 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Регионална
здравна инспекция Хасково против Решение №184/31.10.2019г., постановено по АНД
№357/2019г. на РС Харманли. Решението било неправилно, като постановено в
нарушение на закона. Въззивният съд приел, че при съставянето на АУАН и при
издаването на атакуваното НП били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – не била посочена дата и място на нарушението.
Констатациите за неизпълнение на предписанието били направени по време на
проверката на 10.07.2019г., като били отразени в констативния протокол. При
проверката не били представени протоколи от извършени лабораторни изпитвания от
акредитирани лаборатории за всяко тримесечие по населени места, захранвани с
питейна вода от ЗВ Харманли. Така можело да се направи извод, че в АУАН и НП
били посочени както датата, така и мястото на нарушението. Освен това съдът
неправилно счел, че не било безспорно установено и доказано нарушението, тъй
като били събрани доказателства, че били вземани и изпращани проби, но
резултатите се забавили не по вина на наказаното дружество. Представените в
с.з. протоколи не кореспондирали с изпълнението на предписание
№165/03.10.2018г., защото Протокол №1/23.08.2018г. бил от период, когато
питейната вода в ЗВ Харманли била ограничена за пиене и приготвяне на храна и
бил от преди датата на съставяне на предписанието, а видно от Протокол
№2/15.10.2018г., №3/15.10.2018г., №4/15.10.2018г. и №5/15.10.2018г., както и от
тези от изпитване на Евротест-контрол пробата питейна вода била взета преди
връчването на предписанието. С протокол №11127/21.12.2018г. била взета проба и
изследван единствено показател Естествен уран и то само в населеното място
Харманли. С останалите протоколи било изследвано общата алфа и бетаактивност и
химичен показател уран, но не била изчислена параметричната стойност на индикативната
доза. Всички протоколи били за проведени изпитвания само в Харманли, а не от
всяко населено място, захранвано от ЗВ Харманли, а също и при сезонен
мониторинг следвало да се спазва времевия интервал – четири пъти годишно. Иска
се съдът да отмени решението на РС Харманли, като постанови решение, с което да
потвърди наказателното постановление.
Ответникът Водоснабдяване
и Канализация ЕООД Х. взема становище по касационната жалба, като счита, че е
неоснователна.
Окръжна
Прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и
интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отменил изцяло като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 40/08.08.2019г. на Директор РЗИ Хасково, издадено въз основа на
Акт №41 от 16.07І.2019г., с което на ВиК ЕООД – Х., на основание чл.212, ал.3
от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00
лева за това, че при
извършена проверка на 10.07.2019г. /Констативен протокол № 79/10.07.2019г./ се
констатира, че дружеството не е изпълнило предписание №165/03.10.2018г. за
предприемане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки - не се
представят протоколи от извършени лабораторни изпитвания от акредитирани
лаборатории за всяко тримесечие /IV-то тримесечие 2018г., 1-во и ІІ-ро
тримесечие 2019г./ по населени места /гр. Х., с.Б., с.О. к., с.Н./, захранвани
с питейна вода от зона на водоснабдяване Х. 2. Във връзка с оценка на
параметричната стойност на индикативната доза не е проведен сезонен мониторинг
/четири пъти годишно/ на общата алфа- и бетаактивност и химичен показател
естествен уран от предварително определени пунктове в посочените населени места
на крана при потребителя. Питейната вода от ЗВ Харманли-2 е ограничена за пиене
и приготвяне на храна за периода 15.08.2018г. - 03.10.2018г. поради отклонения
в качеството на водата за питейно-битови цели по показател Естествен уран -
установена стойност 0.043+ 0.003 Bq/l (при определена максимално
допустима стойност 0.03 Bq/l ). Описаното представлявало нарушение на чл.44 от
Закон за здравето във връзка с Приложение 2а, т.4 към чл.7, ал.5 от Наредба
№9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
Въззивният съд, за да отмени процесното наказателно
постановление, е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно
чл.231, ал.1 от Закона за здравето, както и че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, но установил съществени нарушения на установените процесуални правила –
нито в АУАН, нито в НП били посочени дата и място на нарушението. Последните
били включени в задължителното съдържание на АУАН и НП съгласно чл.42, ал.1,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и липсата им водела до незаконосъобразност на
наказателното постановление. Освен това съдът счел и че нарушението не било
доказано, тъй като представените неоспорени доказателства установявали, че били
вземани проби от от водата съгласно даденото предписание, а резултатите се
забавили не по вина на дружеството.
Касационната инстанция намира решението
за правилно и споделя изводите на въззивната инстанция за допуснати съществени процесуални
нарушения. За да постанови своя съдебен акт районният съд е събрал при спазване
на съдопроизводствените правила всички необходими доказателства – писмени и
гласни. Установената фактическа обстановка напълно се подкрепя от събраните по
делото доказателства, поради което се споделя и от касационната инстанция.
Решението на въззивния съд като краен резултат е правилно по отношение на
описаното, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал извършеното
административно нарушение по време и място на извършване, а тези обстоятелства
не могат да бъдат извличани и предполагани от данните по делото, а следва да
бъдат описани точно и ясно както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в издаденото наказателно постановление. По отношение датата
на нарушението следва да се има предвид, че осъществяването на нарушението е чрез
бездействие, каквото представлява неизпълнението на предписание. В
НП и АУАН е следвало да бъде посочен периодът, през който е продължило това
бездействие, като се отчете датата на изтичането на срока за изпълнение на предписанието, а от следващия ден то да се
счита за осъществено. Тук следва да се има предвид, че описанието на
нарушението води до абсолютна неяснота относно волята на административнонаказващия
орган да осъществи административнонаказателна дейност във връзка с неизпълнение
на предписание да бъдат проведен четири пъти годишно мониторинг с определен за всеки сезон срок –
всяко тримесечие. Напълно неясно остава дали наказанието е наложено за общ
годишен мониторинг, за който няма определен срок в предписанието, или пък е
наложено наказание за един от общо четирите сезонен мониторинг. В тази насока
касационната инстанция намира, че следва да отбележи, че не приема извода на
районния съд за спазени срокове по чл.34 от ЗАНН. Принципно извод за спазени
срокове по чл.34 от ЗАНН при приетото от районния съд, че не е посочена дата на
извършване на нарушението, не може да бъде изведен. Спазването на предвидените
в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитите на
производството по реализирането ѝ. Законодателното отношение по този
въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН в
закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно – да се
избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при
осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на
несигурност в правния мир. Следователно неспазването на указаните срокове за
иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който
такова е било наложено. В случая не може да се приеме тезата на
административнонаказващия орган, че дата на извършване на нарушението била
датата на извършената проверка, т.е. на съставянето на констативния протокол –
10.07.2019г. В предписанието е посочено задължение да се извършва мониторинг четири
пъти годишно, като е определен срок на всеки три месеца. В този смисъл
посочената дата 10.07.2019г. не може да
бъде възприета като дата на извършване на нарушение, доколкото дружеството е
следвало да изпълни задължението през всичките следващи предписанието от
03.10.2018г. месеци, касаещи четвърто тримесечие на 2018г., както и първо и
второ тримесечие на 2019г. Наред с това
в АУАН и НП е следвало да бъде посочено мястото, на което е извършено
нарушението и това е именно мястото, на което е било дължимо действието, за
което е дадено предписанието, а в случая това би могло да се определи от съответните
определени пунктове в цитирани населени места на крана на потребителя.
Така с оглед на крайния извод, че липсата
на дата и място на извършване на нарушението е съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на атакуваното наказателно постановление и без да е
налице необходимост от обсъждане на аргументи по същество, както и поради
допълнително изложените съображения в същата посока касационната инстанция
счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №184/31.10.2019г., постановено
по АНД №357/2019г. на РС Харманли.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.