№ 170
гр. Варна, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за
възобновяване № 20233000600318 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК.
Образувано е по искане на И. С. Р. и З. С. Р. за възобновяване на
производството по НОХД № 107/2023г. на Районен съд-Кубрат, отмяна на
постановеното на 05.07.2023г. по реда на по чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК
определение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Като основания за искането се сочат съществени нарушения на
процесуалния закон, свързани с размера на наказанието по одобреното
споразумение, както и с нарушаване на правата им. Осъдените лица твърдят,
че са били осъдени със споразумението на лишаване от свобода за срок от
четири години и шест месеца, което според тях се явява над минимума на
предвиденото за престъплението наказание – три години. Считат, че е
следвало да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК и твърдят, че при тъкмо
при такива условия са се съгласили на споразумението с представителя на
държавното обвинение. Сочат още, че защитниците им не присъствали в
1
съдебното заседание при одобряване на споразумението, а се появили след
подписването му при горепосочените параметри и размер на наказанието.
Допълват, че искали отвод на представителя на обвинението, както и че
единственото, което сторил председателя на съдебния състав било да ги
запита дали това са техните подписи. Формулирано по този начин искането е
относимо към основанията по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура намира
искането за възобновяване за необосновано и неоснователно, развивайки
съображения за това.
Осъдените лица поддържат искането си.
Процесуалният им представител – адв.Джамбазова поддържа искането
на изложените в него основания като допълва, че осъдените лица са били с
ограничено право на защита, тъй като били със служебно защитници, въпреки
тяхното категорично възражение.
Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си
намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл.419 ал.1 от НПК и в
него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.348 ал.1
т.1 и 2 от НПК. Същото е направено в срок, а разгледано по същество, в
контекста на очертаната в него аргументация, се отчита като неоснователно.
НОХД № 107/2023г. било образувано в Районен съд – Кубрат на
07.06.2023г. по внесен обвинителен акт на РП - Кубрат срещу обвиняемите И.
Р., З. Р. и Румен Ренес за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4
пр. 1и т.5 от НК (за И.Р. и З.Р.) и по чл.195 ал. 1 т.4 пр.1 и т.5 от НК (за
обв.Ренес).
Делото било насрочено с разпореждане от 08.06.2023г. за разглеждане в
разпоредително заседание на 21.06.2023г.
В разпоредителното заседание на 21.06.2023г. адв.Румяна Петрова,
защитник на подс.З. Р., направила изявление за готовност на подсъдимите за
възстановяване на щетите с цел приключване на делото със споразумение
(л.42 от НОХД).
2
Съдът съобразил искането за възстановяване на щетите и насрочил
разглеждането на делото на 28.06.2023г. (отсрочено за 05.07.2023г. поради
причини във връзка с призоваването).
В с.з. на 05.07.2023г. страните (след като подсъдимите заплатили
щетите на частния обвинител), внесли подписано споразумение и пожелали
делото да се разгледа по реда на глава 29 от НПК. Споразумението било
подписано от служебните защитници на искателите – адв.Садък и
адв.Петрова. Тези защитници представлявали двамата подсъдими още в хода
на ДП, посредством предоставена от страна на органите на ДП по реда на
чл.25 ал.1 и 3 от ЗПП правна помощ. Защитниците били посочени от АК –
Разград. В нито един момент в хода на ДП, нито в рамките на съдебното
производство, никой от обвиняемите/подсъдимите, не направил възражение
срещу защитника си, нито упълномощил друг.
Ясно и категорично в споразумението било посочено наказанието,
което подсъдимите се съгласили да изтърпят, а те (бидейки и грамотни) го
подписали доброволно. В съдебното заседание съдът се уверил изрично в
доброволността и съдържанието на волята им, стриктно придържайки се към
процедурата, предвидена в разпоредбите на чл.382-384 от НПК. И след като
преценил, че споразумението не противоречи на закона и морала, го одобрил.
В протокола от с.з., проведено на 05.07.2023г. липсва посочване на
твърденията на искателите – че те не знаели за какво наказание се били
споразумели, че защитниците им не присъствали в съдебното заседание, че
искали отвод на прокурора, че съдията не изпълнил задълженията си. Както е
известно и от разпоредбите на НПК, и от константната съдебна практика,
тъкмо съдебният протокол е писменото доказателствено средство,
установяващо стеклата се процесуална действителност (Решение № 132 от
17.06.2019г. на ВКС по н.д. № 553/2019г., II н.о., НК). Т.е. твърденията на
искателите се опровергават от единствения възможен източник на
информация относно протеклото съдебно заседание.
От изложеното горе става ясно, че процесуалните права на искателите
били стриктно спазени, волята им била изрично проверена от съда, който
спазил всички изисквания на особената процедура по глава 29 от НПК. Така
АС достига до извод за неоснователност на твърденията за допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да
3
е начин правата на искателите. Не се споделя и възражението на техния
служебен защитник относно нарушения по правото на защита, тъй като
съобразно посоченото горе двамата никога не са упълномощавали защитници,
а са се ползвали още от ДП със служебни такива, назначени по реда,
предвиден в ЗПП.
Липсва и твърдяното нарушение на закона, тъй като разпоредбата на
чл.чл.381 ал.4 от НПК предвижда само възможност, а не задължителност
на приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Т.е. постигнатото
съгласие по размера на наказанието не е в противоречие с материалния, нито
с процесуалния закон.
Заради горното и всички изтъкнати аргументи на искателите се отчитат
като произволни и немотивирани, поради което и искането им за
възобновяване следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл.424 ал.1 НПК и чл.425 ал.1 т.1
НПК Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. С. Р. и З. С. Р. за
възобновяване на производството по НОХД № 107/2023г. на Районен съд-
Кубрат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4