Решение по дело №306/2018 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2018 г. (в сила от 22 ноември 2018 г.)
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20181610100306
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 25.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 25 септември………………………………………… през две хиляди и осемнадесета година…….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел. ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр. дело 306 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 39  по описа на БРС за 2018 година.

 

Ищците в производството “Мобилтел” ЕАД, вече „А1 България” ЕАД  гр. София твърдят, че между тях и ответницата бил сключен договор за предоставяне на мобилна услуга № М4326921/09.12.2014 година. Твърдят, че длъжницата не е изпълнила задълженията си по договора и не е заплатила за използваните от нея услуги, като за задълженията били издадени фактури, приложени по делото. Били издадени и фактури, съдържащи задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. Ищците предявили правата си в заповедно производство – ч.гр.д.39/2018 година, където съдът издал заповед за изпълнение за 671.14 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2018 година до окончателното й изплащане и 100.17 лева лихва за периода 29.07.2015 г. – 18.12.2017 г. Поради факта, че ответницата не е намерена на посочените постоянен и настоящ адрес, както и липсва месторабота, където да бъде известена за започналото срещу нея производство, то при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответницата вземането му в посочения размер главница. Претендират осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

 

 В срока по чл.131 от ГПК ответницата Е.Й.К. не взема становище по предявения иск.

Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч. гр. д. 21/2018 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл. 410 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

На 09.12.2014 година между страните в производството е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Според договора и общите условия операторът има право да преустанови предоставянето на услугите и да прекрати договора едностранно в случай, че абонатът не заплати ползваните от него услуги. В тази хипотеза той начислява и неустойка. От представените по делото доказателства е видно, че в срока на действие на договора операторът е издал общо 9 бр. фактури на обща стойност 412.50 лева. Незаплащането на дължимите суми по тези фактури, дало основание на ищеца да прекрати едностранно договорите и да начисли неустойка в размер на 258.64 лева.

Неизпълнението на ответника да заплати дължимите суми, дало повод на ищеца да предяви правата си в заповедно производство и на 03.01.2018 година по ч.гр.д.39 по описа на РС – Берковица била издадена заповед за изпълнение за търсената сума.

В настоящото производство ответникът не ангажира доказателства, които да водят до извод за несъществуване на това вземане или за погасяването му, поради което и предявения иск се явява основателен.

По отношение на начислената мораторна лихва за забава ищецът е направил отказ от иска, поради което в тази част производството следва да бъде прекратено, а издадената заповед за изпълнение – съответно обезсилена.

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на направените от последния в настоящото производството разноски, както и тези в заповедното.

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на „А1 България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от Александър Василев Димитров – главен изпълнителен директор и Младен Марковски – изпълнителен директор  срещу Е.Й.К., с ЕГН **********,*** за сумата от 671.14 лева главница (412.50 за неизплатени далекосъобщителни услуги и 258.64 лева неустойка), ведно със законната лихва, считано от 03.01.2018 година до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч. гр. д. 39/2018 г.

 

ОБЕЗСИЛВА издадената по чл.гр.д.39 по описа на РС – Берковица заповед за изпълнение в частта за изплащане на 100.17 лева лихва за  забава за периода 29.07.2015 г. – 18.12.2017 година.

 

ОСЪЖДА Е.Й.К., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  „А1 България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от Александър Василев Димитров – главен изпълнителен директор и Младен Марковски – изпълнителен директор  сумата от 255.00 лв. направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 205.00 лева, разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 39/2018 година.

        

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч. гр. 39/2018 година за произнасяне по чл. 416 ГПК.

 

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ :