Присъда по дело №1196/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 59 |
| Дата: | 6 юни 2022 г. |
| Съдия: | Таня Петкова |
| Дело: | 20215220201196 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 11 август 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИ.И:
Обвинението е от чаС.ен характер. Делото е образувано по внесена в
съда тъжба от П. Г. С.. от с. К., общ. С.олична, обл. С. протИ. И.. Й. Н. от гр.
П., с обвинение в преС.ъпление по чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК.
Подсъдимата е обвинена затова, че на 12.02.2021 г. в гр. П., публично е
обидила П.С. като нарекла „идиот“.
С протоколно определение на съда е приет за съвмеС.но разглеждане в
наказателния процес предявения от чаС.ния тъжител протИ. подс. Н.
граждански иск за причинените от преС.ъплението неимущеС.вени вреди в
размер на 6 000 лева. Със същия съдебен акт чаС.ния тъжител П.С. е
конС.итуиран и като граждански ищец в наказателното производС.во.
ЧаС.ният тъжител и граждански ищец се явява лично в първите съдебни
заседания и с упълномощен повереник, който е продължил учаС.ието си в
производС.вото. Чрез последния се поддържа обвинението и изцяло
изложената в чаС.ната тъжба фактология. Повереникът пледира за
поС.ановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимата и уважаване на
гражданския иск в пълен размер.
Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се
признава за виновна и дава подробни обяснения. Лично и чрез защитника си
пледира да бъде оправдана. Защитникът заС.ъпва С.ановище за
неоснователноС. на предявения граждански иск, поради което пледира за
неговото отхвърляне и алтернатИ.но предлага, ако бъде приет за основателен
да бъде уважен в минимален размер.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателС.ва, поотделно и в тяхната съвкупноС., след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за уС.ановено от фактическа С.рана
следното:
ЧаС.ният тъжител П.С. и подс. И.Н. се запознали през 2013 г., скоро
след което зажИ.ели заедно на съпружески начала в дома на С. в с. К., обл. С..
СъжителС.вото им продължило до 07.04.2019 г., когато подсъдимата
напуснала семейното жилище по наС.ояване на св. И.С.- майка на тъжителя.
От съвмеС.ното съжителС.во на подс. Н. и тъжителя С. през 2014 г. се родила
дъщеря им Г.. В първите години на съжителС.вото подс. Н. се грижела за
отглеждането на детето и за домакинС.вото, но през м. януари 2019 г.
започнала работа и от тогава отношенията й с тъжителя се влошили. Той
започнал да я тормози психически, а впоследС.вие започнал да й посяга и
физически. Поради тази причина подс. Н. решила, че не може да продължава
да жИ.ее по този начин и се свързала с адвокат, за да проучи въпроса с
родителските права по отношение на детето Г.. Междувременно на 07.04.2019
1
г. подс. Н. напуснала жилището, като взела със себе си детето със съгласието
на неговия баща тъжителя С. и се прибрала в гр. П.. Малко по-късно завела
гражданско дело в съда за разрешаване на спора относно упражняването на
родителските права, лични контакти и дължимата издръжка спрямо
малолетната им дъщеря. Поради тази причина първоначално тъжителят С.
убеждавал и наС.оявал пред Н. да зажИ.еят отново заедно, но след нейните
откази, се ядосал и започнал да я обижда и заплашва. Така се С.игнало до
деня, в който под предлог, че ще води Г. на семейно тържеС.во, тъжителят
взел детето от подс. Н., но не изпълнил обещанието си да я върне след два
дни. Това се случило в края на м. април 2019 г. и от този момент Г. зажИ.яла
при баща си. Скоро след това тъжителят подал сигнал до социалните влаС.и
протИ. подсъдимата с обвинението, че тя упражнявала насилие над детето,
като предС.авил и СМУ по отношение на Г..
В края на м. юни 2019 г. тъжителят С. приС.игнал в гр. П. заедно с
дъщеря си, като отишъл в реС.орант „Ч.“, където към онзи момент подс. Н.
работела. Там той проявил агресИ.но поведение спрямо Н., като в
присъС.вието на нейни колеги, на посетители в заведението и пред детето им,
я обиждал с цинизми и заплашвал с физическа саморазправа. По този повод
подс. Н. потърсила защита от съда по Закона за домашното насилие, като се
снабдила със заповед за защита. Същевременно тъжителят С. пък отново се
снабдил със СМУ за детето Г. с обвинението, че Н. отново била посегнала
физически на дъщеря им, което не отговаряло на иС.ината.
Междувременно по образуваното гражданско дело съдът определил
прИ.ременни мерки във висящия процес по реда на чл.127 ал.3 от СК, като на
подс. Н. били предоС.авени за упражняване родителските права над детето до
приключване на производС.вото с влязло в сила решение, а на тъжителя С.
бил определен режим на лични отношения с Г. и бил осъден да плаща
издръжка. Въпреки решението на съда, тъжителят С. отказал да върне детето
на неговата майка и преуС.ановил телефонните разговори между двете.
Същевременно подс. Н. и св. М. АЛ. зажИ.ели на съпружески начала в
гр. П., което още повече ядосало тъжителя и той всячески се С.ремил да
пречи на подсъдимата да се чува и вижда с детето си. Поради тази причина и
предвид това, че не изпълнявал съдебния акт, през м. авгуС. 2019 г. подс. Н.
отишла в с. К. и със съдейС.вието на полицията успяла да вземе дъщеря си
обратно при себе си в гр. П.. Г. жИ.яла при нея до 06.09.2019 г., когато
тъжителят С. отново я взел, за да упражни правото си на лични контакти с
нея, като това С.анало в присъС.вието на полиция, сигнализирана от него под
предлог, че майката се укрИ.а и не предава детето, което отново не
отговаряло на дейС.вителноС.та, тъй като С. няколко дни преди това
съзнателно не отговарял на обажданията на Н., да се уговорят за предаване на
детето. От този момент Г. отново зажИ.яла при баща си, който отказал да я
върне на майката. Освен това като баща и законен предС.авител на
малолетната Г. сезирал съда с молба за защита от домашно насилие на детето
срещу подс. Н., с твърдението че при вземането на детето от майката на
2
06.09.2019г., последното било бито от майката и от съжителС.ващия с нея
мъж (св. М. АЛ.), която обаче била отхвърлена от съда, тъй като липсвали
доказателС.ва за това, че спрямо детето е упражнено насилие от С.рана на
майката. Междувременно съдът разглеждащ делото за родителските права,
поС.ановил решение по същеС.вото на спора, с което предоС.авил на подс. Н.
упражняването на родителските права над детето, а на тъжителя С. бил
определен режим на лични отношения и бил осъден да заплаща издръжка за
дъщеря си. Тъжителят обжалвал това решение на съда, като продължавал да
не предава детето на майката и да не изпълнява определените от съда
прИ.ременни мерки относно упражняването на родителските права. През този
период от време от съжителС.вото на подс. Н. и св. А. се родило дете. Това
още повече озлобило тъжителя С. и той всячески под различен предлог
отказвал да предаде дъщеря си на нейната майка, нито пък й разрешавал да се
чува и вижда с нея, заради което подсъдимата потърсила съдейС.вие от съдия-
изпълнител и полиция.
На 20.08.2020 г. подс. Н. приС.игнала в гр. С. за да може със
съдейС.вието на съдия-изпълнител и полиция Г. да й бъде предадена.
Тъжителят С. обаче за пореден път заявил, че детето било болно и не можел
да го предаде, но по наС.ояване на подс. Н., се съгласил майката да посети
детето в дома му, за да го види. Там всъщноС. се уС.ановило, че детето не е
болно, като Г. пожелала да отиде на гоС.и на майка си за няколко дни, за да
види братчето си. С. и Н. се разбрали Г. да оС.ане при майка си само за два
дни, след което пак да отиде при баща си, след което поС.епенно да
осъщеС.вяват контакти, за да не я С.ресират, въпреки дейС.ващите
прИ.ременните мерки, поС.ановени от съда. Тъжителят С. отново не спазил и
тази договорка, като след като изминали двата дни, взел дъщеря си, след като
отново преуС.ановил контактите на майката с детето.
ИзвеС.но време след това, по висящото въззИ.но гражданско дело, съдът
променил определените от първоинС.анционния съд прИ.ременни мерки за
упражняването на родителските права, като предоС.авил същите на тъжителя
С., отчитайки непреС.анните конфликти между родителите и съобразявайки
най-добрия интерес за детето. Съгласно тези прИ.ременни мерки обаче, подс.
Н. имала право на лични контакти с детето си, които първоначално макар и с
извеС.ни отклонения били спазвани от С. и той на два пъти водел дъщеря си в
дома на майката, след което отново преС.анал да изпълнява прИ.ременните
мерки и преуС.ановил контактите на детето с майката. По тази причина подс.
Н. сезирала съда с молба, който отново променил поС.ановените прИ.ременни
мерки и предоС.авил упражняването на родителските права над детето на
майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения.
Едновременно с това съдът решил и делото по същеС.во като предоС.авил
упражняването на родителските права над детето на майката, а на бащата бил
определен режим на лични контакти. Недоволен от това решение на съда,
тъжителят го обжалвал пред ВКС, като предС.авил отново медицински
документи и експертизи. Съдът обаче не допуснал касационно обжалване.
3
Междувременно по сигнал на С. било образувано и наказателно дело от общ
характер в РП- П. с оглед твърденията му, че подс. Н. е упражнила физическо
насилие над дъщеря им, което също приключило с прекратяване поради липса
на извършено преС.ъпление.
Въпреки така поС.ановените съдебни актове и съзнавайки, че с
образуваните дела и с предС.авянето на компрометирани медицински
документи и др. доказателС.ва, тъжителят цели не да защити интереса на
детето си, а да компрометира и навреди на подс. Н., през м. февруари 2020 г.
той решил да й навреди допълнително като в рамките на няколко дни дал
интервю за в. М., публикувано в електронното издание на веС.ника, а след
това и пред репортер на „Телемедия“, като репортажът бил излъчен по
телевизията. В тези интервюта тъжителят С. за пореден път твърдял, че
спрямо детето му е упражнявано физическо насилие от майката, въпреки че
по този въпрос вече имало произнасяне на съдебни инС.анции, с което
твърденията му били отхвърлени като неоснователни.
Освен чрез меС.ните медии, тъжителят С. решил да изложи твърденията
си и пред една от националните телевизии и по-конкретно в предаването
„Съдебен спор“ излъчвано по „Нова телевизия“. След като се свързал с гл.
редактор- св. Ж. ИГН., на 12.02.2021 г. екипът на предаването- св. И. и
оператора приС.игнали в гр. Пазраджик, като отишли до дома на подс. Н., за
да вземат интервю от нея. По това време в жилището били Н., св. А. и детето
им. След като се почукало на вратата, през шпионката Н. и А. видели св. И. и
се досетили, че е с тъжителя С., както и с каква цел ги търсят, затова
подсъдимата преценила, че няма да се показва, още повече че се свързала с
адвоката си, който я посъветвал да не дава интервю. Пред жилището излязъл
само св. А., където били св. И., оператора на предаването и тъжителя С., а
подс. Н. оС.анала с детето в жилището, но до входната врата, така че слушала
разговора, който се водел отвън. Св. А. излъгал, че Н. не била в къщи, след
като разбрал от репортера, че я търсят за интервю. Св. И. обаче решил да
зададе няколко въпроса на св. А., основните от които дали той и Н. бият
дъщерята на тъжителя и дали подсъдимата е изневерявала на С. докато са
били заедно, на които той отвърнал отрицателно и накратко посочил своите
аргументи. През цялото интервю обаче тъжителят С. се намесвал и
непрекъснато отправял обвинения към Н. и А., че бият и дори пребИ.ат
дъщеря му, че Н. му била изневерявала с А. още докато е жИ.яла с него,
обидил св. А., че е „циганин“ и че жИ.ее в гетото в ромската махала в С..
След като приключило интервюто със св. А. екипът и тъжителя излезли пред
жилищния блок на подсъдимата с цел да я изчакат за интервю. През това
време подс. Н. по съвет на адвоката си се свързала по телефона със своята
майка- св. С.Н. й я помолила да отиде при репортера, за да обясни, че
твърденията на С. не отговаряли на иС.ината, като майка й приС.игнала и
тогава С. започнал да обвинява и нея, че лъже, че била лека жена като дъщеря
си. Слушайки от жилището си какво се случва, в един момент подсъдимата не
издържала и решила да излезе и да се защити.
4
Когато слязла пред жилищния блок, св. И. започнал да задава въпроси
на Н., но С. на висок тон непрекъснато я прекъсвал, не оС.авял да се изкаже,
продължил с обвиненията, че била лека жена, че и майка й си имала
любовници, обвинявал я, че му изневерявала непрекъснато, че всичко което
казвала и предС.авяла било лъжа, че била „актьорка“. Продължавал да я
напада и обвинява, че била забременяла от св. А. още докато жИ.еела с него.
Подс. Н. обидена и унижена от нападките на С., се ядосала и решила да се
защити срещу неговите обвинения като заявила, че заради неговия тормоз
родила един месец по-рано и че детето било в болница, продължавайки с
думите „заради този идиот“, забравяйки за камерата и за интервюто. Св. Н.
се опитала да защити дъщеря си, като й казала, че трябва да гледа на С. като
на баща на детето й, като „господин“, а не като „идиот“. Св. И. обаче
възразил, като заявил, че подс. Н. го казала в прав текС., както го чувС.вала,
при което подсъдимата потвърдила „да, така е. Да, за мене е такъв.“
Тъжителят продължил да обвинява подсъдимата в лъжи и изневери и не й
давал възможноС. да обясни на репортера и да разкаже своята версия, нито
пък дал възможноС. на св. Н. да се изкаже във връзка с въпросите и
твърденията, които отправял по отношение на дъщеря й.
След приключване на интервюто, то било излъчено след два месеца по
Нова телевизия в предаването съдебен спор като епизод 761 в сезон 9 под
заглавието „Майка бие дъщеря ни“.
Тъжителят П.С. се почувС.вал обиден и унижен , заради това, че подс.
Н. го нарекла „идиот“, като това С.анало публично доС.ояние на много хора с
излъчването на интервюто в цитираното телевизионно предаване, поради
което на 10.08.2021 г. той подал тъжба в РС- П. протИ. подс. И.Н., която дала
началото на наС.оящото наказателно производС.во.
С тъжбата чаС.ният тъжител С. инкриминирал като обидни отправените
към него думи от подсъдимата „…Заради този идиот!...За мен е такъв!“
като същите били изречени публично в негово присъС.вие и в присъС.вието
на други лица.
Гореописаната фактическа обС.ановка съдът възприе изцяло от
обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите М. АЛ., Ж. ИГН.,
С.Н., чаС.ично от показанията на св.И.С., както и от писмените и
вещеС.веното доказателС.ва приобщени по делото и заключението на
видеотехническата експертиза.
УС.ановената и изложена по-горе фактическа обС.ановка дават
основание на съда да приеме, че със своите дейС.вия подс. И.Н. е
осъщеС.вила от обектИ.на и субектИ.на С.рана съС.ава на преС.ъплението по
смисъла на чл.148 ал.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, а именно че на посочената
в тъжбата дата и мяС.о, публично е обидила тъжителя П.С. с израза „идиот“.
До този извод съдът доС.игна , тъй като безспорно от всички доказателС.ва
по делото се уС.анови, че на 12.02.2021 г. в гр. П., пред жилищния блок, в
който подсъдимата и семейС.вото й жИ.еят, на ул. „М.“ №2, докато е давала
5
интервю за предаването „Съдебен спор“ на св. Ж. ИГН., в присъС.вието на
последния, на чаС.ния тъжител, оператора на предаването и св. С.Н., е
нарекла тъжителя „идиот“. В този смисъл са събраните гласни доказателС.ва
посредС.вом показанията на свидетелите С.Н., М. АЛ. и обясненията на подс.
Н.. Техните показания се потвърждават и от заключението на изготвената
видео-техническа експертиза, в която е изложено дословно съдържанието на
проведеното интервю и отразяването на изречения от подсъдимата обиден
израз спрямо тъжителя. Това обС.оятелС.во се потвърждава и от
възпроизведеното съдържание на записите на предаването „Съдебен спор“
епизод 761, сезон 9, съдържащи се в изготвеното от съдебния експерт
изготвил ВТЕ компактдиск, предС.авляващи презапис на въпросния епизод на
предоС.авения от „Нова БроудкаС.инг Груп“ линк към интернет платформата
на медията Нова Плей.
Безспорно изричането на израза „идиот“ от подс. Н. е С.анало в
присъС.вието на тъжителя като тази дума е годна да накърни доС.ойнС.вото
му, тъй като е употребена със значението й в разговорния език, а именно за
„глупав, тъп човек“, като по този начин подсъдимата е изразила отрицателна
оценка, унижаваща чувС.вото за лично доС.ойнС.во на засегнатия С., т.е. по
начин протИ.оречащ на приетите в общеС.вото морални норми за нормално
човешко общуване, за зачитане на чеС.та и доС.ойнС.вото на другите.
Безспорно е също, че е налице публичноС. на обидата, защото обидният израз
е изречен в присъС.вието не само на неговия адресат, но и в присъС.вието на
други хора, както се посочи по-горе.
При така приетата фактическа обС.ановка и с оглед на събраните
доказателС.ва, анализирайки същите, съдът приема за безспорно, че с
поведението си подс. И.Н. само формално е осъщеС.вила признаците на
преС.ъпния съС.ав на чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, като
конкретното инкриминирано деяние е малозначително, доколкото неговата
общеС.вена опасноС. е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. В
случая съдът прие, че С.ава дума за поС.ъпка на подсъдимата дължаща се на
извеС.на доза лекомислие и неглижиране на факта, че заснеманото интервю
ще се излъчва по национална телевизия с надеждата, че тази чаС. от
интервюто няма да бъде излъчена, но най-вече израз на провокатИ.ното
поведение на поС.радалия, с което е предизвикал тази реакция на
подсъдимата- обидите спрямо нея, майка й, св. А. и детето им, изречените за
пореден път неверни твърдения за това, че дъщеря им е била бита и
тормозена от нея и съжителят й, неверните твърдения за леконравното й
поведение, насмешлИ.ото поведение и агресИ.ноС.та по време на интервюто,
психическият тормоз, който й е оказван от него през последните две години и
невъзможноС.та въпреки съдебните актове да упражнява пълноценно
родителските права спрямо дъщеря им и да има нормални лични контакти с
нея, както и факта че в резултат на неговото поведение детето се е отчуждило
от майка си, а синът й е роден преждевременно и е прекарал един месец в
болнично заведение. Последното обС.оятелС.во е изтъкнато от подсъдимата в
6
даденото интервю пред репортера, след което като ескалация на
прежИ.яваните от нея негатИ.ни чувС.ва, е изрекла и обидния израз. Всичко
това показва, че подс. Н. не е решила да даде интервюто с цел да унижи и да
накърни доС.ойнС.вото на тъжителя, а за да се защити от неговото
неправомерно поведение.
На следващо мяС.о съдът отчете и обС.оятелС.вото, че от деянието на
подс. Н. не са наС.ъпили сериозни вредни последици и това е така, тъй като
по делото се уС.анови, че непосредС.вено след като подсъдимата е обидила
поС.радалия, той не е променил по никакъв начин поведението си в такова от
което да показва, че той е силно разС.роен, унижен и с накърнено
доС.ойнС.во и чеС., така както е посочил в тъжбата и както бе изложено от
неговата майка- св. С. в дадените показания. НапротИ. уС.анови се, че той е
продължил с агресИ.ното си и подигравателно поведение и отношение към
подсъдимата, с неверните твърдения и обвинения към нея. Допълнителен
аргумент в тази насока е и фактът, че С. е сезирал съда с процесната тъжба
едва на 10.08.2021 г., т.е. два дни преди да изтече шеС.месечният преклузИ.ен
срок по чл.81 ал.3 от НПК. Това показва, че ако той дейС.вително бе дълбоко
засегнат от нанесената му обида, така както твърди в тъжбата си и както
описа св. С. в показанията си, щеше да сезира веднага съда и да потърси
справедлИ.оС.. Всичко това показва, че депозираната от него тъжба пред съда
е не с цел да се потъжи за накърнените си чеС. и доС.ойнС.во, а провокиран
от желанието си за пореден път по този начин да „накаже“ подс. Н. като я
дискредитира в общеС.вото и да поиска промяна в поС.ановените от съда в
полза на подсъдимата родителски права по отношение на дъщеря им и да я
лиши от възможноС.та да отглежда дъщеря си.
За да С.игне до извода за малозначителна С.епен на общеС.вена
опасноС. на деянието, съдът отчете и данните за личноС.та на подс. Н., които
сочат на изключително ниска С.епен и почти липса на общеС.вена опасноС.
на дееца. Тя е с чиС.о съдебно минало и с добри характериС.ични данни-
няма криминални и протИ.ообщеС.вени прояви, трудово ангажирана е, грижи
се за семейС.вото и по-малкото си дете. Съдът отчете и критичното
отношение изразено от подс. Н. по отношение на поС.ъпката й и
притеснението й един ден дъщеря й да не бъде изложена в общеС.вото, както
и че е изложила поС.радалия. Отчете се и готовноС.та й, ако тъжителят
присъС.ваше в съдебно заседание да му понесе лично своите извинения за
поС.ъпката си.
Като взе предвид изложените съображения, съдът призна подс. И.Н. за
невинна и на основание чл.304 от НПК във вр. с чл.9 ал.2 от НК я оправда по
обвинението за извършено преС.ъпление по чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146
ал.1 от НК, а именно за това че на 12.02.2021 г. в гр. П. е казала нещо
унизително за чеС.та и доС.ойнС.вото на П.С. в негово присъС.вие, а именно
израза „идиот“ като обидата е била нанесена публично, тъй като по
изложените по-горе съображения съдът прие, че извършеното от подсъдимата
деяние е малозначително.
7
Независимо от изхода на делото- оправдаване на подсъдимата по
повдигнатото й обвинение, предвид факта, че макар деянието й да не е с
преС.ъпен характер предвид наличието на предпоС.авките на чл.9 ал.2 от НК,
то със същото неминуемо са причинени неимущеС.вени вреди на
поС.радалия, което пък на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД поражда гражданска
отговорноС. по отношение на дееца- подс. Н. за тяхното обезщетяване. Като
взе предвид характера на причинените вреди, изложеното по-горе и след
преценка на събраните доказателС.ва, съдът намери за чаС.ично основателен
предявения граждански иск, като осъди подс. Н. да заплати на тъжителя С.
сума в размер на 100 лева за причинените му с деянието неимущеС.вени
вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането- 12.02.2021 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от
6 000 лева отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.
Като прецени, че в приобщения по делото като ВД компактдиск,
съдържащ запис на инкриминираното интервю излъчено в предаването
„Съдебен спор“ се съдържат данни от личния жИ.от на С.раните, поС.анови
същото да се унищожи след влизане на присъдата в сила.
При този изход на делото съдът осъди подс. Н. да заплати в полза на
бюджета на съдебната влаС. по сметка на РС- П. ДТ върху размера на
уважения граждански иск в размер на 50 лева, тъй като 4 % от размера на
присъденото обезщетение са под тази сума.
На осн. чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди чаС.ния тъжител да заплати на
подсъдимата С.орените от нея разноски в размер на 600 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение на адв. Г., за което бяха ангажирани
доказателС.ва- предС.авен договор за правна защита и съдейС.вие, от който е
видно, че адвокатският хонорар е заплатена от подсъдимата на адвоката в
брой.
По изложените съображения Районен съд П. поС.анови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8