№ 81
гр. Ловеч, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200234 по описа за 2022 година
С наказателно постановление № 35-0000129/22.02.2022 година на Пенчо Василев
Камарашев – директор на РД „АА“ гр. Плевен, определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от
ЗАНН, е наложена на ХР. Н. ХР., ЕГН ********** живущ в гр. Ловеч, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.94, ал.1 от ЗАвП - глоба в размер на 700,00 лева, за това, че на 31.01.2022 год., в
гр. Ловеч автогара, като водач на автобус **** с рег. № ***** собственост на ***** ЕООД
извършва обществен превоз на пътници с пътен лист № 883967 от с. Лисец до гр. Ловеч като
извършва следното нарушение: 1. Водачът не е издал документ за платена превозна цена на
3 бр. пътника /цена на билета 1.50 лева/. На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, след като
проверих акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, след като прецених
събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за
извършването им и целите на чл.12 от ЗАНН прецених, че не е приложима нормата на чл.28
от ЗАНН, с което виновно е нарушил чл.37а, т.7 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТС.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ХР. Н. ХР.,
който го обжалва в законоустановения седем дневен срок и моли да бъде отменено като
незаконосъобразно и издадено в нарушение на императивните административно
наказателни правила. Излага, че вписаните в акта констатации не отговарят на обективната
действителност, а освен това при съставянето на акта и издаването на НП са допуснати
редица съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че действително на
процесната дата е извършвал обществен превоз на пътници по автобусна линия с. Лисец –
гр. Ловеч, както и че при затвора Ловеч, в посока към автогарата на града бил спрян за
проверка от двама служители на РД АА Плевен. Сочи, че в автобуса влязъл само единия от
1
проверяващите, който попитал пътниците дали имат билети, като трима от тях отговорили,
че нямат. След това служителят слязъл от автобуса, а другият служител бил през цялото
време от вън и разговарял с него през прозореца на превозното средство. Било му обяснено
да закара пътниците до автобусните спирки след което да отиде до Автогара Ловеч за
извършване на проверка по документи. Сочи, че в акта липсва изчерпателно фактическо
описание на нарушението, като общо било посочено, че не е издал документ за платена
превозна цена на 3 бр. пътника /цена на билета 1.50 лв. Сочи, че в акта не били посочено
обстоятелствата и конкретни факти от които да е видно какво точно нарушение е извършил,
като не били посочени имената на тримата пътника, нито било посочено дали същите са
заплатили превозната цена, за което не им е бил издаден билет или същите към момента на
проверката не са заплатили превозната цена. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.37а, т.7
от Наредба №2/15.03.2002 г. на МТС, водачът на автомобил за обществен превоз на пътници
е длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са
предварително снабдени с такива документи, т.е. първо следва да е платена превозната цена
и след това водачът следва да издаде билета. Сочи, че в настоящия случай изобщо не е
изследван въпросът дали превозната цена е била платена от пътниците и поради факта, че
имената им не са посочени, нито в АУАН нито в НП, това обстоятелство не може да бъде
установено. Сочи, че описанието на нарушението и обстоятелствата при които е било
извършено, следва да се съдържат в акта, защото той поставя началото на административно
наказателното производство и нарушителят следва да има възможност да разбере какво
точно нарушение му се вменява, че е извършил. Сочи, че тези нарушения са пренесени и в
НП, което е довело до нарушаване на нормата на чл.57 от ЗАНН, която е императивна и
нарушаването и води до незаконосъобразност на НП. С оглед на гореизложеното моли да се
отмени обжалваното НП, им бъдат присъдени направените разноски, алтернативно моли да
се приложи чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Давидова от ЛАК, която моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно на посочените в жалбата основания, като съдът присъди на доверителят
и направените разноски. Сочи, че едва от разпита на свидетелите в с.з. станало ясно, че
тримата пътника били заплатили цената на билета, но такъв не им бил издаден. Сочи, че
това обстоятелство от една страна не е отразено от акта и издаденото въз основа на него НП,
а от друга тъй като имената на тези пътници не били отразени в акта и НП, било
невъзможно да се установи дали тези обстоятелства отговарят на обективната
действителност. Сочи, че нарушението е недоказано поради което моли съда да отмени
обжалваното НП като алтернативно приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът – РД „АА“ гр. Плевен, редовно призован, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите М.
М. Хр. и Ив. Цв. М., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 31.01.2022 г. бил съставен акт с бл. №315755 за установяване на административно
2
нарушение от св. М. М. Хр. в присъствието на св. Ив. Цв. М. срещу ХР. Н. ХР., ЕГН
********** живущ в гр. Ловеч, за това, че на 31.01.2022 год., в гр. Ловеч автогара, като
водач на автобус **** с рег. № ***** собственост на „*****“ ЕООД извършва обществен
превоз на пътници с пътен лист № 883967 от с. Лисец до гр. Ловеч като извършва следното
нарушение: 1. Водачът не е издал документ за платена превозна цена на 3 бр. пътника /цена
на билета 1.50 лева/, с което виновно е нарушил чл.37а, т.7 от Наредба №2 от 15.03.2002 г.
на МТС. С акта са иззети доказателства: к.т. №6515509. В акта в графа възражения е
вписано „Не ги вземат.“. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. М. М. Хр. за когото не се спори,
че е служител на РД АА гр. Плевен. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от
Пенчо Василев Камарашев – директор на РД АА гр. Плевен. От приобщените по реда на чл.
281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № РД – 08-30/24.01.2020 год. на
Министъра на МТИТС, се установява, че административно-наказващия орган е определен за
такъв от Министъра.
Съдът споделя възражението на процесуалният представител на жалбоподателят за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на
процесното НП. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, както в акта, така и в наказателното
постановление, следва изрично да е описано нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва и точно да бъдат
посочени законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да
може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно
нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство
между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните
разпоредби, които са били нарушени.
В процесния случай на жалбоподателят е съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който са пропуснати задължителни реквизити. Липсва
изчерпателно фактическо описание на нарушението – в АУАН е отразено общо "водачът не
е издал документ за платена превозна цена на 3 бр. пътника /цена на билета 1.50 лв./“, както
и че в момента на проверката е установено, че водача извършва превоз на пътници с пътен
лист №883967 от с. Лисец до гр. Ловеч.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят, в качеството си на водач на автобус ****
с рег. № *****, собственост на „*****“ ЕООД към момента на проверката е извършвал
обществен превоз на пътници с пътен лист № 883967 от с. Лисец до гр. Ловеч, т. е. той е бил
3
субект на задължението по чл. 37а, т. 7 от Наредбата, съгласно който като такъв е длъжен да
издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са
предварително снабдени с такива документи.
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Х.
/актосъставител/ и Иванов /свидетел по акта/ се установява, че на процесната дата
извършили проверка на жалбоподателят в качеството му на водача на процесното МПС до
затвора гр. Ловеч, където именно спрели автобуса за проверка, но тъй като в него имало
пътници, накарали водача да ги остави по автобусните спирки и да ги чака на автогарата в
гр. Ловеч, за да бъде приключена проверката. И двамата свидетели твърдят, че към момента
на проверката в автобуса е имало 6 пътника като трима от тях били с билети, и трима без
билети, както и че пътниците без билети им били казали, че са платили цената на билета, но
че такива не са им били издавани.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, в акта за установяване на
административно нарушение трябва да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които,
като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на
административно нарушение. В случая, не са посочени никакви конкретни факти и
обстоятелства, от които да е видно какво точно административно нарушение са твърди, че е
извършено, не са посочени нито имената на тези трима пътника, нито е посочено дали
същите са заплатили превозната цена, за което не им е издаден билет или същите към
момента на проверката не са заплатили превозната цена. Съгласно разпоредбата на чл. 37а,
т. 7 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, водачът на автомобил за обществен превоз на
пътници е длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато
пътниците не са предварително снабдени с такива документи, т. е. първо следва да е платена
превозната цена и след това водачът следва да издаде билета. В настоящия случай едва в
хода на съдебното следствие се установи, че е бил донякъде изследван въпросът дали
превозната цена е била платена от пътниците, но тези обстоятелства не са посочени нито в
акта, нито в НП, а поради факта, че имената на тези пътници не са посочени, нито в АУАН,
нито в НП, това обстоятелство не може да бъде и проверено. Описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в АУАН, защото той
поставя началото на административнонаказателното производство и нарушителят следва да
има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е
извършил. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административно наказателна отговорност, в чието
съдържание са включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се
твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. От друга страна
това не позволява на съда, с оглед принципа на служебното начало да събере допълнителни
доказателства с оглед разпита в качеството на свидетели на пътниците, по отношение на
които е констатирано нарушението, за установяване по несъмнен начин, че превозваните
лица са платили на водача превозната цена, като същият не им е издал съответния документ
за това. Още повече, че фактическата липса на превозен документ е възможно да е
4
следствие, както от виновно поведение на водача, така и на пътника, в случай, че не го е
съхранил до слизането си. При последната хипотеза не водачът, а пътникът би станал субект
на нарушение, подлежащ на наказване по чл. 101 от ЗАвП.
Предвид изложеното, съдът приема, че констатацията на контролния орган, че
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 37а, т.7 от Наредбата, не е доказана по
несъмнен начин. Вмененото на жалбоподателя обвинение за нарушение на чл. 37а, т.7 от
Наредбата следва да почива на обективни данни, въз основа на които да може да се направи
безспорен извод, че е осъществен от обективна и субективна страна неговия фактически
състав, като именно върху наказващия орган е доказателствената тежест, тъй като обратното
би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ
субсидиарно приложение в административнонаказателното производство, съгласно чл. 84 от
ЗАНН.
По изложените съображения, предявеното на жалбоподателя обвинение за извършено
нарушение по чл. 37а, т. 7 от Наредбата се явява недоказано, тъй като не е установено при
категорични и безспорни доказателства, от което следва извод за отмяна на обжалваното НП
като незаконосъобразно и необосновано, тъй като е издадено в нарушение на материалния
закон.
Освен това, в конкретния случай е налице и допуснато процесуално нарушение в
акта, което се съдържа и в наказателното постановление, и което не може да се преодолее по
реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като и в двата акта липсва изчерпателно фактическо
описание на нарушението, както и на обстоятелствата при които е било извършено.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва
и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и в
какво качество, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на
ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване
води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде
отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и
същите следва да се възложат в тежест на ответника. В чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000, 00 лева е в размер на 300, 00
лева. В с. з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат
присъдени разноски, като съгласно представения по делото Договор за правна защита и
5
съдействие са в размер на 200, 00 лева.
Ето защо съдът намира, че следва да се присъдят разноски и РД „АА“ гр. Плевен да
бъде осъдено да плати 200.00 лева на жалбоподателят за сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000129/22.02.2022 година на
Пенчо Василев Камарашев – директор на РД „АА“ гр. Плевен, определен от Министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47,
ал.2 от ЗАНН, с което е наложена на ХР. Н. ХР., ЕГН ********** живущ в гр. Ловеч, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.94, ал.1 от ЗАвП - глоба в размер на 700,00 лева, за
нарушение на чл.37а, т.7 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА“ гр. Плевен да заплати на ХР. Н. ХР., ЕГН ********** от гр.
Ловеч, сумата от 200.00 /двестат/ лева разноски по делото, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6