Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 04.07.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар:
Петя ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 299 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание член 226 от
КТ.
Ищцата - М.А.Ч. твърди, че
на 07.12.2018г. (петък) й била връчена заповед за уволнение от бившия й
работодател - А.ООД, на основание чл. 71, подписана от двамата ръководители - Ц.И.и
В.М., като „свидетели“. На 10.12.2018г. (понеделник) занесла трудовата си
книжка на представяната от фирмата за администратор - Н.К., за да й нанесат
стажа и каквото още трябва. Тя казала, че нямат счетоводител, а ползват
счетоводна фирма в П.. Поискала й някаква декларация като гаранция, че няма да
загуби книжката й, но тя отказала и била принудена да се довери и да чака
известие, че стажа й е нанесен. Едва на 19.12.2018г., получила писмо-покана от А.,
че може да отиде да си вземе книжката. На следващия ден отишла да си я вземе и
когато поискала дневника на фирмата за издадени трудови книжки, за да се
подпише за получена книжка, К. й подала екземпляр от подписаната й вече заповед
за уволнение, но с нов надпис отгоре, че е получила трудовата си книжка. На
въпроса й - не вижда ли, че тази заповед е вече подписана, тя отговорила, че
няма да й даде книжката, докато не се подпише върху заповедта. Грубо издърпала
от ръцете й собствената й трудова книжка и пред очите на приятеля й, който я
придружавал, извикала управителя на фирмата - С. Д.., за да ги изгони и да я
изнуди да подпише заповедта. При появата на Д., тя му връчила трудовата й
книжка, която той започнал да размахва пред тях и пред хората от завода и грубо
да я заплашва, че никога няма да си я получи и, че дори да се опита да търси
правата си съдебно, той бил приятел с прокурора на П.. Много разстроена, че се
опитват да я изнудват и задържат насилствено личен документ, си тръгнала. На
другия ден от непознат за нея телефонен номер се обадил мъж, който се
представил за главен управител на А.- И.О.. Опитал се да я заплашва и тормози с
грубиянски словоизлияния, че създава проблеми на фирмата му с получаването на
книжката си. На третото му позвъняване, спряла да вдига телефона си.
Твърди, че Коледа, Нова Година и известно
време след тях прекарала със семейството си в С., където живеели възрастните й
родители. Докато си преглеждала електронната поща, случайно видяла съобщение от
Еконт - куриерска служба, че имала пратка от А.ООД и
на 05.01.2019г. ще й бъде доставена в град С.. Веднага се обадила в Еконт – К. и разбрала, че А. изпраща трудовата й книжка по
куриер, без да е била информирана предварително за това, без да е дала
писменото си съгласие книжката й да се изпрати чрез куриер. Съответно и нямало
как да я получи и посъветвала куриера да я върне в завода, защото носят
отговорност за нея. Скоро след това, отново без предупреждение, без писмено
нейно съгласие, книжката й била изпратена по пощата, за което разбрала от
телефонно обаждане на служител в Български Пощи - град С. До този момент
трудовата й книжка била неправомерно задържана от А. ООД, с опит за изнудване
от тяхна страна да подпише вече подписана от техни служители заповед за
уволнение на основание чл. 71, разпращана и препращана безотговорно от
служителите им, без нейно писмено съгласие за това. През цялото това време на
всички нови предложени й позиции за работно място била принудена да обяснява,
че няма трудова книжка и очаква по съдебен път законово да си я получи. Това
създавало проблеми с всички евентуални работодатели, при които отиде.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което
на основание чл. 226, ал. 2 КТ, чл. 6, ал. 3 от НТКТС, на ищцата й бъде
изплатено обезщетение от А. ООД Б. ***, в размер на 2000 лева, дължимо за
периода от 07.12.2018г. до датата на подаване на съдебния иск, определено в
съответствие с чл. 226, ал. 3 КТ, изчислено на база брутното й трудово
възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до датата на
подаване на съдебния иск, както и законната лихва от предявяване на иска до
изплащането на вземането. Моли съда да присъди и обезщетение в размер на 500
лева, което да й бъде изплатено от А.ООД за безотговорно отношение към личните
й документи и изпращането им по куриери без нейно писмено разрешение, на
основание чл. 6, ал. 3 НТКТС.
Ответното дружество – „А.Б.“
ООД *** счита предявените обективно съединени искове за неоснователни.
Оспорва същите по основание и размер, поради което моли съда да не ги уважава.
Оспорва твърденията на ищцата в исковата молба по отношение на развилите се
отношения с ответника след връчване на Заповедта за уволнение, като аргументите
за това са следните: представената хронология на взаимоотношенията между ищцата
и ответното дружество е частично невярна. Ищцата сключила трудов договор с
ответното дружество № 788/31.07.2018г. На 07.12.2018г. на г-жа М. Ч. била
връчена заповед № 774/05.12.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 10.12.2018г. Същата отказала да подпише заповедта, поради което била
подписана от присъстващите свидетели - Ц.И.и В.М.. На 10.12.2018г. предвид
законовото изискване трудовата книжка да се съхранява от работника/служителя,
ищцата представила трудовата си книжка за оформяне в „А.Б.” ООД. С оглед на
обстоятелството, че обслужващата счетоводна фирма се намирала в град П. и, че
при оформяне на трудовата книжка се ползва счетоводна информация и на основание
чл. 6, ал. 1 от НТКТС се подписва от главен счетоводител, на 11.12.2018г. била
изпратена в обслужващата счетоводната фирма „Т.А.“ ООД град П.. На 12.12.2018г. трудовата книжка била оформена и подписана от
главния счетоводител. На 13.12.2018г. била върната в ответното дружество,
където същия ден била подписана от изпълнителния директор - инж. С. Д.. и
подпечатана с печата на дружеството. На 13.12.2018г., веднага след получаване
на трудовата книжка и заверяването й от изпълнителния директор, г-жа Н.К. -
администратор в ответното дружество се е обадила от GSM с № *** на посочения от
г-жа Ч. GSM с № *** и я е уведомила че трудовата книжка е оформена и може да си
я получи от офиса на дружеството.
На 14.12.2018г. ищцата е посетила офиса на ответника и
в присъствие на свидетелите – М.В. и М.Б., в нарушение на разпоредбата на чл.6,
ал.2 от НТКТС, отказала на администратора - Н.К. да постави подпис и дата, че е
получила трудовата си книжка вследствие на което трудовата книжка не й била
предадена. Трудовата книжка на ищцата не била издадена от „А.Б. ” ООД, а от
друг работодател - ЕТ „Г. **-Г.М.“ на
20.12.2004г., поради което нямало как датата на предаването и да бъде отразена
в дневника за издаване на трудови книжки воден от ответника, съгласно чл.6,
ал.2. Тази норма определяла единствено, че трудовата книжка следва да се върне
срещу подпис. Няма норма, регламентираща къде трябва да се положи подписа на
получаващия. Обичайна практика в предприятието била подписа и датата на
получаване на трудовата книжка да се полагат върху заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение.
На 14.12.2018г., веднага след отказа на Ищцата да се
подпише, че е получила трудовата книжка върху заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, от изпълнителния директор г-н Д.. била изготвена
Декларация за получаване на трудовата книжка и същата била представена на
ищцата на паркинга пред предприятието, където била излязла в присъствието на М.В.и
М.Б., но същата отказала да подпише какъвто и да е документ за получаването й.
На 18.12.2018г., управителят на дружеството - инж. И.О., в телефонен разговор с
М.Ч. й предложил ако не желае да се подписва на какъвто и да е документ, да си
получи трудовата книжка в присъствие на свидетели, което е отказано от ищцата.
Разговора бил проведен от телефон на управителя с номер - ****, на телефона на
ищцата с номер ***, за което представя
разпечатка.
На 18.12.2018г. след консултация с ДИТ-П., на ищцата й
било изпратено по пощата препоръчано писмо, с обратна разписка, с покана да си
получи трудовата книжка. Поканата била получена от М.Ч. на 19.12.2018г. На
20.12.2018г. ищцата противно на твърденията и в исковата молба не е посещавала
дружеството и всичко представено от нея за този ден било неистина. На
04.01.2019г. чрез ЕКОНТ била изпратена отново поканата от 18.12.2018г. По
информация от куриерската служба ищцата отказала да получи пратката и същата
била върната в дружеството на 07.01.2019г. На 07.01.2019г. на ищцата отново
било изпратено по пощата препоръчано писмо, с обратна разписка, с покана да си
получи трудовата книжка. Писмото било върнато на 31.01.2019г. като непотърсено
от М.Ч.. От 09.01.2018г. до 26.01.2019г. в ответното дружество била извършена
проверка от ДИТ-П. относно спазване на трудовото законодателство, образувана по
жалби от ищцата, която не установи нарушения на трудовото законодателство по
отношение на М.Ч..
Намира за несъстоятелни и неверни твърденията на
ищцата, че трудовата и книжка била пращана по пощата. Видно от представеното от
ищцата с исковата молба - писмо от ДИТ П. с № 19002759/18.01.2019г., трудовата
книжка се е намирала в офиса на дружеството, което било установено при
проверката. На 18.02.2019г. ищцата изпратила до ответното дружество покана за
извънсъдебно плащане на обезщетение за задържана трудова книжка. На 19.02.2019г.
с писмо, с обратна разписка изх. № 87/19.02.2019г., получено от ищцата било
отказано извънсъдебно плащане. Още с отказа на ищцата да се подпише на
Заповедта за уволнение в ръководството на дружеството възникнало опасение за
бъдещо усложнение на отношенията с М.Ч.. Това била и причина всички последващи действия по отношение на нея да бъдат надлежно
документирани и извършвани в присъствие на свидетели.
Сочи, че не били налице предпоставките на чл.226, ал.2
във вр. с ал. 3 от КТ, за да възникне правото на
ищцата на обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие незаконно
задържане на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била
предявена на ищцата на 07.12.2018г., а то е прекратено считано от 10.12.2018г.
- именно с цел да има три дни, достатъчно време за оформяне на трудовата
книжка, с оглед на обстоятелството, че обслужващата счетоводна фирма се намира
в гр. П.. Ищцата, видно от представените доказателства, в това число и
твърденията й в исковата молба е предоставила за оформяне трудовата книжка не
при връчване на заповедта за уволнение, а на 10.12.2018г., когато
прекратяването на трудовото правоотношение е влязло в сила, от което изводът
бил, че за периода от 10.12.2018г. до 13.12.2018г. работодателят не е бил в
забава по отношение на ищцата и е бил добросъвестен. По отношение на последващия период от приложените доказателства било видно,
че били използвани всички възможни начини за комуникация с ищцата и били
положени всички възможни усилия тя да си получи трудовата книжка.
Обстоятелството, че това не се е случило било по нейна изключителна вина.
Житейски нелогично било, с оглед на положените усилия от представители на
ответното дружество за връчване на трудовата книжка, предприятието нарочно да я
задържа и само да се подлага на риск от бъдещо плащане на обезщетение по
чл.226, ал.2 във вр. с ал. 3 от КТ. Напротив,
поведението на ищцата в развилите се отношения след връчване на заповедта за
уволнение била косвена индиция, че нарочно е
създавала условия, с цел именно да получи обезщетение, която цел е обективирана с изпратената покана за извънсъдебно плащане
до ответника и подадените жалби срещу него до ДИТ-П.. Работодателят не е
изпаднал забава по отношение връщането на трудовата книжка, след като е
изпратил многократно на ищцата съобщения съгласно чл. 6, ал. 3 от НТКТС. Закона
и съдебната практика приемат, че поканата може да бъде и устна, както и да бъде
отправена с всякакви комуникационни средства. В разглеждания случай, ответното
дружество се е освободило от последиците на забавата, тъй като ищцата
многократно била уведомявана, че следва да получи трудовата си книжка в офиса
на дружеството, а местоизпълнението на задължението
на работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след
прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в закона. То било
близко до задължението да се предаде определена вещ, поради което следва да се
приеме, че когато с трудовия договор не е уредено друго, според естеството му
то е търсимо, т.е. в местонахождението на трудовата
книжка при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниква
задължението да я оформи надлежно и предаде на работника. Ако работодателят не
върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът
може да си я вземе, добросъвестността изисква той да покани работникът за
получаването и съгласно чл.6 ал.3 от НТКТС, което многократно било сторено. В
Този смисъл сочи съдебната практика, която е без противоречива, а именно -
Решения № 553 от 15.07.10г. по гр.д. № 206/2009г. на IV г.о. на ВКС, Решение №
444 от 15.06.2010г. по гр.д. № 827/2009г. на ВКС, Определение № 440 от
17.05.2018г. по гр.д. № 1386/2018г. на ВКС, IV г.о.
По отношение на иска по чл.86 от ЗЗД, моля съда да се
има предвид изложеното по главния иск.
По отношение на иска с цена 500 лева, по повод
твърденията на ищцата, че книжката е изпратена по куриер, била налице неяснота
- основанието на иска, но счита същия за неоснователен, предвид факта, че
книжката не е изпращана, нито по пощата, нито по куриер. Изпращани били само
покани за получаването й.
Моли съда, да отхвърли предявените срещу ответника
обективно съединени искове за имуществени вреди, като неоснователни. Претендира
за направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената Заповед № 774/05.12.2018г.,
издадена от Управителя на „А.Б.“ ООД ***, трудовото
правоотношение с М.А.Ч. е прекратено, считано от 10.12.2018г. От заповедта се установява, че същата е връчена при отказ
на работника да получи същата, като отказът е удостоверен с подписите на двама
свидетели – Ц. И.и В. М.
Представена е кореспонденция между страните, от която
се установява следното:
С Писмо-покана, изх. № 502/18.12.2019г., изпратена от
„А.Б.“ ООД *** до М.А.Ч., ответното дружество
е уведомило ищцата, че трудовата й книжка е оформена и може да си я получи в
удобно за нея време, всеки ден от 8 до 16ч., в офиса на фирмата. Писмото е
изпратено чрез Български пощи, като видно от Известието за доставяне (л. 31 от
делото), писмото е връчено лично на М.А.Ч. срещу подпис на 19.12.2018г. Последвали
са още две допълнителни покани от ответника до ищеца (л. 32-39 от делото) със
същото съдържание, едната - изпратена чрез куриерска услуга на Еконт от 04.01.2019г., върната в цялост и невръчена, тъй
като М.А.Ч. е отказала да получи пратката, а другата изпратена чрез Български
пощи от 07.01.2019г., върната в цялост, като непотърсена.
С покана, вх. № 1/19.02.2019г. при ответното
дружество, М.А.Ч. е уведомила „А.Б.“ ООД ***, че на
основание чл. 226, ал. 3 от КТ й дължи изплащане на обезщетение за
неправомерно задържане на трудовата й книжка в размер на 1700 лева, като е
определила 7 (седем) календарни дни, считано от датата на връчване на писмото
да изпълни задължението си в цялост. В писмото е посочена и банкова сметка ***.
В отговор на поканата, „А.Б.“
ООД *** с Писмо с изх. № 87/19.02.2019г. е отговорила на исканията на М.А.Ч.,
като я е уведомило за обстоятелството, че на 14.12.2018г. същата е отказала да
получи трудовата си книжка срещу подпис по смисъла на чл. 6, ал. 2 от НТКТС.
Поради това неизпълнение, с писмо от 18.12.2018г. й е изпратена покана, връчена
й на 19.12.2018г. за явяването й в офиса на фирмата и личното получаване на
трудовата книжка. Отбелязано е, че от датата на получаване на поканата, същата
не е потърсила необходимите документи, като съобразно нормата на чл.8, ал. 1 от
Наредбата, трудовата книжка се съхранява при ответното дружество. В писмото
ищцата отново е приканена от ответника, за възможността да получи всички
необходими документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовите правоотношения,
в офис на дружеството, лично срещу подпис, а в случай, че това се оказва
неудобно за нея, то изразява готовността да й се изпрати трудовата книжка по
куриер на посочен от нея адрес, като за целта следва да изпрати писменото си
съгласие по смисъла на чл. 6, ал. 3 от Наредбата. Писмо
с изх. № 87/19.02.2019г. е връчено лично на М.А.Ч., видно от известие за
доставяне (л. 50 от делото) на 20.02.2019г.
По делото е представено копие от бланкова декларация,
непопълнена, която би служила като разписка за получена трудова книжка. Видно
от съдържанието й, същата е адресирана до управителя на „А.Б.“ ООД *** и касае попълване на данни за
декларатор чрез изписване на имена и ЕГН; следва текст, удостоверяващ получена
трудова книжка, както и място за поставяне на дата и подпис.
Представено е копие от трудовата книжка
на ищцата, като последното й отбелязване по нея е прекратеното трудово
правоотношение с ответното дружество.
Видно от приетите по делото протоколи за извършена
проверка на ответното дружество от ДИТ-П. относно спазване на трудовото
законодателство, не установи нарушения на трудовото законодателство по
отношение на М.Ч..
По делото е изслушано заключение на
вещото лице Р.М. по назначена съдебно-счетоводна експертиза, която не бе оспорена
от страните и съдът я възприема, като обективна, безпристрастна и компетентна.
По отношение на въпроса - Какъв е размерът на обезщетението, дължимо на ищцата на основание чл.
226, ал. 2 от КТ за периода от 07.12.2018г. до датата на подаване на исковата
молба - 01.03.2019г.?, на база данни от Трудов договор № 788/31.07.2018г. и
ведомости за начислени брутни възнаграждения за периода на трудово
правоотношение с „А.Б.“ ООД от 01.08.2018г. до
07.12.2018г.-включително, даващо данни, че брутното трудово възнаграждение, като
база за определяне на обезщетението по чл.226, ал.3 от КТ е 510.00 лева, вещото
лице дава заключение, че обезщетението по чл.226, ал.3 във вр.
с ал.2 от КТ за период от 07.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба
- 01.03.2019г. е в брутен размер на 1388.33 лева. Сумата за получаване по
обезщетението по чл.226, ал.3 във вр. с ал.2 от КТ за
период от 07.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 01.03.2019г. е
в размер на 1388.33 лева.
По отношение на
въпроса - Какъв е размерът на обезщетението,
дължимо на ищцата на основание чл. 6, ал. 3 от НТКТС за периода от 07.12.2018
г. до датата на подаване на исковата молба - 01.03.2019г., вещото лице сочи, че на база задължението по
чл. 350, ал. 1 от КТ, според която работодателя трябва да предаде незабавно на
работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на
трудовото правоотношение, то обезщетение по смисъла на чл.6, ал. 3 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж се дължи по чл. чл.
226, ал. 3 от КТ във вр. чл. 226, ал. 2 от КТ.
Съгласно заключението на вещото лице, обезщетението, дължимо на ищцата на
основание чл. 6, ал. 3 от НТКТС за периода от 07.12.2018г. до датата на
подаване на исковата молба - 01.03.2019г. е в размер, сума за получаване 1388.33
лева.
Изслушана по реда на чл. 176 от ГПК, ищцата в открито
съдебно заседание на 26.06.2019г. заявява, че получила подписана заповед за
уволнение от двама така наречени свидетели. Твърди, че отказала да подпише
заповедта си за уволнение. Твърди, че върху тази заповед, допълнително отгоре с
химикал бил добавен текст, в деня, в който отишла да си вземе трудовата книжка. Текстът гласял: „получих трудова книжка“. Срещу този надпис, който някой го бил
написал, не била сложена никаква дата. Сочи, че отишла да си получи трудовата
книжка на 20-ти. Твърди, че отказала да се подпише отново върху същата трудова
заповед, върху която вече била отказала подпис. Твърди, че никога не й била
представяна такава декларация, с която да й се върната трудовата книжка. Такава
не била представена и в техните доказателства.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал
свидетели на страните. Свидетелят, осигурен от ищцовата
страна - Н.Т.А., живеещ на семейни начала с ищцата твърди, че закарал М. с
личния си автомобил до А., за да си вземе трудовата книжка. Това станало на 20
декември 2018г. Дългото задържане на трудовата книжка на М. се отразило зле на
нейното финансово, здравословно и професионално състояние, тъй като той поел
основните грижи за фамилията. Липсата на трудова книжка било проблем тя да
започне отново работа, а същата имала желание за това. Доходите на М., получени
от ответното дружество, помагали в дома им, поемали сметки и разноски. Когато
отишли при ответника за получаване на трудовата книжка, той бил в коридора. Не
чувал, но виждал какво се случва. Поведението на Н. спрямо М. било агресивно, в
смисъл, че не била доволна от решението, което взела М., да не подписва
документа, който Н. й представила. Н. взела книжката и тръгнала по коридора на
фирмата. М. се върнала и казала, че я изхвърли от офиса. Заедно тръгнали навън.
Когато М. излязла от стъкления офис на Н.К., била притеснена и ядосана. Излезли
вън на паркинга и тогава г-н Д.. излязъл и демонстративно размахвал книжката.
Казал, че ще я получи, когато подпише тази заповед. Ставало дума за заповедта
за уволнение.
От показанията на свидетелите, осигурени от ответната
страна се установява следното: Свидетелят - Н.А.К., експерт управление по
човешките ресурси в ответното дружество твърди, че познава М.Ч.. Сочи, че от
момента, в който й се предоставила
трудовата книжка от ищцата на 10.12.2018г., я предала за оформяне за
приключване на трудовия договор и нанасяне на стажа. Заповедта за прекратяване
на трудовия договор била връчена на 7 декември, като влизала в сила, считано от
10.12.2018г. Обяснява процедурата по оформяне на трудовата книжка в ответното
дружество, че протича по следния ред:
във фирмата имат счетоводна външна фирма, която ползват от П.. Всички
трудови книжки се съхранявали от работниците. При назначаване или при уволнение
на служител, събирала документи и ги предавала в П.. По същия начин предавала и
трудовата книжка в П.. След оформянето й се връщала при нея. Подавала я за
подпис на изпълнителния директор и в момента, в който констатирала, че всичко е
подписано се обаждала на човека, на който трябвало да се връчи. Твърди, че до
три дни било времетраенето за оформянето на книжката. За връчването не може да определи срок,
защото не знаела кога ще дойде човекът, за да си я получи. Твърди, че на 10
декември, ищцата представила книжката си за оформяне. Книжката се върнала от П.
на 13-ти сутринта и тя на момента я подала за подпис от изпълнителният
директор. Обадила се на М. по телефона и очаквала същата да отиде. Сочи, че М.
отишла при нея сама, на 14-ти следобед. Подала й екземпляр от заповедта за
прекратяване на трудово правоотношение и поискала от нея да й се подпише, че е
получила трудовата книжка. Тя отказала да подпише. Започнал скандал, при което М.
казала, че няма да подпише нищо. Тогава й отговорила, че не може да й върне
трудовата книжка, защото не била сигурна в това, че тя си я е получила. Ищцата
започнала да я заплашва: „дай ми веднага,
Н., книжката“, да й дърпа досието от ръцете и заповедта. Уточнява, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била подписана от
свидетели, защото ищцата отказала да я подпише. Поискала от нея да надпише –
„получил трудовата книжка“, подпис и дата, т.е. целта й била М. да
удостовери с подписа си, че получава
трудовата книжка върху копие от заповедта. Твърди, че нямала намерение да й
връчва заповедта за уволнение, защото не било необходимо. Твърди, че написала
текста - „получил трудовата книжка“
върху копието от заповедта, като при подаването копието на ищцата желаела
същата само да се подпише,
удостоверявайки написаното (т.е. получаване на трудовата книжка). Сочи, че
неочаквала такава реакция, взела документите, излязла от офиса и отишла при
изпълнителния директор, г-н С. Д.., на
когото казала, че се притеснила, че повече не може да участва в това и му ги
оставила на съхранение. Връщайки се в офиса, освен М., която оставила там,
заварила и господин, когото не познавала, тъй като не бил служител на фирмата
(свидетелят посочи разпитания по-рано в с.з. свидетел Н.А., като лицето видяно
в офиса й). Помолила го настоятелно няколко пъти да напусне офиса й, защото не
е техен служител и не работи в тяхната фирма.
Свидетелят С. П. Д.. твърди, че
познава г-жа Ч.. Имал три срещи се нея, изпълнявайки преди време длъжността
изпълнителен директор на „А.“. Първата среща била на 3 или 4 декември, когато в
кабинета му я уведомил, че не справя с работа и ще бъде прекратен договора й,
съгласно трудовото законодателство. Съответно дал разпореждане да бъде
прекратен договора и на 7 декември, когато прекият ръководител й е връчил
заповедта за прекратяване на договора, тя отказала да се подпише върху
заповедта. Бил информиран за това, че ищцата отказва да получи и да се подпише
върху заповедта, съответно тогава се срещнали за втори път. Пред него същата
отново отказала да си получи заповедта срещу подпис, поради което разпоредил на
двамата началник цехове да се подпишат като свидетели за това, че е запозната
със заповедта и й е връчена. Следващата им среща, последната била на
14.12.2018г. В ранния следобед, г-жа К., която се занимавала с уреждане на документите
по трудово-правните отношения го информирала,
че г-жа Ч. отказвала да се попише в удостоверяване на това, че й връщат
оформена трудова книжка, при което той подготвил една декларация, намерил г-жа Ч.
с придружител на паркинга (свидетелят посочи разпитания по-рано в с.з. свидетел
Н.А., като лицето видяно на паркинга). Поканил ги да отидат в офиса, за да
уредят по някакъв начин получаването на трудовата книжка, но г-жа Ч.
категорично му отказала. Този разговор помежду им се провеждал на разстояние от
10-15 метра един от друг – той, стоейки на входа на предприятието, а те на
паркинга, отказвайки изобщо да се приближат. В ръката си държал един пластмасов
джоб, в който била трудовата книжка на госпожата и тази предварително
подготвена декларация в свободен текст, с оставено място тя да си напише
собственоръчно името и че е получила трудовата си книжа, като посочи дата и се
подпише. Твърди, че доколкото бил информиран предварително от г-жа К., г-жа Ч.
отказвала да се подпише, че е получила книжката си върху копие от заповедта, затова
преценил, че тя не желае изобщо да положи подпис върху копие от този документ. Предположил,
че за да си получи трудовата книжка, ще се подпише на някакъв неутрален документ. В случая това била една декларация,
точно подготвена за този случай. Тя категорично отказала обаче да се подпише.
Попитал я: „някакъв, какъв да е документ,
ще ми подпишете ли, който да удостоверява, че сте си получили трудовата книжка“,
но тя категорично отказала. Заявил й, че при тази ситуация, без подпис, който
да удостоверява, че тя си е получила документите, няма да й ги предаде. Сочи,
че 14-ти бил ден петък, в понеделник г-н О. - управител на „А.“ отсъствал,
поради което във вторник на 18.12.2018г. го информирал за усложнение с този
случай. Най-напред г-н О. предложил да се свърже с госпожата по телефона. В негово присъствие
се свързал се с нея, предложил й, ако тя не желае никъде да се подпише, да дойде и пред двама свидетели да й
дадат книжката, като за целта направят протокол, за да имат доказателство, че
тя си е получила трудовите документи. Този разговор се провел на
високоговорител и той чувал разговора помежду им. Ищцата се отнесла много агресивно. Казала: „аз с Вас повече няма да се занимавам“ и
затворила телефона. След това последва консултация на г-н О. с дежурния
специалист в Инспекция по труда в П., от където им дали съвет как да
процедират, а именно - да й напишат писмо, с обратна разписка. Още в същия ден
изпратили писмото и на другия ден си получили обратната разписка,
удостоверяваща, че г-жа Ч. си е получила поканата, да дойде да си получи
трудовата книжка. Писмото касаело само покана за получаване. В последствие,
разпоредил да й бъде изпратено напомняне, за което помолил г-жа К. върху копие
от писмото 18-ти, да пише само отдолу „напомняне“ и да сложи нова дата, като го
изпрати по куриер. При тях се върнало писмото, като неполучена пратката. След
това разпоредил да се изпрати второ напомняне, като се смени и съответната
служба, преценяваййки, че тя не иска да получава от
куриер. Второто писмо разпоредил да бъде изпратено по пощата, с обратна
разписка. То се върнало при тях също с резолюция от пощата, че пратката не е
потърсена. Счел, че след като веднъж официално са я поканили и два пъти писмено
напомнили, това било достатъчно вече да прекратят опити да се свързват с нея, още повече, че същата демонстративно
показала, че не желае нито вербална, нито писмена кореспонденция по нататък.
През цялото време трудовата книжка се съхранявала в личното трудово досие на
г-жа Ч. и ще бъде съхранявана, съгласно разпоредбите на закона в продължение на
50 години, ако тя не си я потърси. Твърди, че след отказа й да си получи
трудовата книжка, на фирмата били направени две проверки от Инспекция по труда
в П.. Едната продължила значително дълго време, като обхващала цялостната
дейност на компанията, в това число и наред с други документи били изискани и
тези на г-жа Ч.. Известно му било, че Инспекция по труда няма практика да
предоставя информация по чия жалба се прави проверката, но от
доказателствата, които е представила
г-жа Ч. ставало ясно, че тази проверка била провокирана от нейна жалба. И двете
проверки, включително и тази, която приключила на 24.06.2019г., категоричният
извод на колегите от Инспекция по труда бил,
че не са намерени нарушения на трудово законодателство.
Свидетелят И.Б.О., едноличен управител на ответното
дружество твърди, че реално имал отношение с ищцата около 20 секунди и това бил
един телефонен разговор, проведен с нея на 18.12.2018г., преди обед, някъде
около 10-11 часа. Това било продиктувано от това, че смятал да реши проблема,
който касаел ищцата, която не искала да си получи трудовата книжка и да се
подпише, че е получена. Първоначално проблемът бил с това, че тя не искала да
подпише заповедта за освобождаване, като твърдяла, че не може да бъде уволнена
по никакъв начин. След като разбрал за тази случка, а между другото отсъствал
на тези събития, поискал телефона от г-жа К., за да се обади на ищцата. Звъннал
й по телефона, представил се и в момента, в който тя разбрала с кой говори,
реагирала остро. Казал й само едно изречение: „Госпожо, елате, да си получите книжката пред
двама свидетели“. Тя отговорила: „аз
няма повече да се разправям с вашата фирма“ и му затвори телефона.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
В случай,
че съобразно чл. 348, ал. 3 от КТ,
трудовата книжка е съхранявана от работника и при прекратяването на трудовото
правоотношение е дадена за оформяне на работодателя, се прилага
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за трудовата книжка и трудовия
стаж (НТКТС). При прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или
служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да
отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или
служителя. Когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя,
работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи
лично. Ето защо в тази изрична хипотеза, при която принципно трудовата книжка
се съхранява от работника, но при прекратяване на трудовото правоотношение е
предадена на работодателя за оформяне, работодателят се счита в забава, ако не
върне незабавно трудовата книжка или не уведоми работника да се яви да си я
получи. Общото правило на чл. 84 от ЗЗД в случая се дерогира
от специалните правила - чл. 350, ал. 1 КТ.
В случая страните не спорят,
че трудовата книжка се е съхранявала от работника. Съгласно чл.350, ал.1 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка
данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или
служителя, като при неизпълнение на това задължение, възниква правото на
обезщетение. Разпоредбата на чл.226, ал.2 от КТ постановява, че работодателят и
виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за
вредите, които той е претърпял, поради незаконно задържане на трудовата му
книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. По този текст се
обезщетяват само имуществените вреди и те са в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника от деня на прекратяване на трудовото му
правоотношение до предаването на трудовата книжка. Основателността на иска се предпоставя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: прекратен трудов договор, незаконно задържане на трудова книжка и
вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Търсеното
обезщетение обаче се дължи само при незаконно задържане на трудовата
книжка от страна на предприятието.
Съдът намира исковата претенция за неоснователна. При
лежаща върху ищцата доказателствена тежест да установи незаконосъобразни
действия на работодателя и длъжностни лица за задържане на трудовата й книжка,
същата не ангажира доказателства в тази насока. При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че искът по чл. 226, ал.2 от КТ е недоказан
по основание. В тежест на ищцата, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, се явява доказването на отказа
на работодателя да върне трудовата й книжка. В тази насока не бяха ангажирани
категорични доказателства. Работодателят признава факта, че трудовата книжка
действително се е намирала у него в процесния период (както и към настоящия
момент), но той заяви, че това се дължи на факта, че ищцата е отказала да си я
получи. Ищцата заявява, че трудовата книжка не й е върната, тъй като
работодателят отказал да стори това до подписването на документи по
прекратяване на трудовото й правоотношение. Тези твърдения обаче останаха
недоказани. Напротив, ответникът ангажира доказателства, въведени в процеса
чрез свидетелските показания, че ищцата е била поканена за предаване на
оформената трудова книжка, но тя не се е явила да я получи. Същите
кореспондират и с приетите по делото писмени доказателства, установяващи
изпратени от ответното дружество до ищцата на покани за явяването й в офиса на
фирмата и получаването на оформената й трудова книжка. От изпратените й на
адреса за кореспонденция три покани, първата е получена на 19.12.2019г., а
другите две не са получени, поради отказ на ищцата и непотърсване на пратката.
От разпита на свидетелите на ответната страна
категорично се установи, че ищцата предала трудовата си книжка за оформяне с
оглед прекратеното трудово правоотношение. Доколкото ответникът ползва външна счетоводна
фирма и размяната на книжа отнема време, трудовата книжка е била оформена и
подписана в рамките на три дни от предаването й, а именно същата била предадена
на 10.12.2018г. и оформена на 13.12.2018г., за което е била известена. При
посещението на ищцата във офиса на ответното дружество за получаване на
трудовата й книжка, същата отказала да удостовери този факт, подписвайки се за
връщането, съответно получаването на трудовата книжка.
По отношение възражението на ищцата, че
за връщането на трудовата й книжка, следва да бъде отразено в дневник на
фирмата за получаване на трудовите книжки, съдът намира същото за
неоснователно. Наредба за трудовата
книжка и трудовия стаж регламентира дневник за издаване на трудови книжки,
посочен в чл. 1, ал. 5, като в Приложение № 1 от Наредбата е утвърдена форма на
Дневника. Съгласно наредбата, всеки работодател трябва да води прономерован, прошнурован и заверен с неговия подпис и
печат дневник за издадените от него трудови книжки. Същият служи за опис на
издадените от работодателя трудови книжки и данни за тяхното
движение: предаването им от работника или служителя, при възникването на
трудовото правоотношение, както и връщането им на работника или служителя при
прекратяване на трудовото правоотношение, като последното обстоятелство се
удостоверява с подписа на получилия книжката работник, служител или
упълномощено от тях лице. Наредбата не регламентира дневник за
получаване на трудовите книжки, какъвто
твърди ищцата, а само такъв, в който се вписват новоиздадените такива. Не е
вменено и задължение на работодателя, да вписва обстоятелства по издадени вече
трудови книжки от друг работодател и движението по тях, какъвто е случаят с
ищцата.
Съгласно
чл. 6, ал. 2 от Наредбата трудовата книжка се връща срещу подпис, като не
конкретизира нарочен документ, по който работникът или служителя да се подпишат,
за да се удостовери това обстоятелство. Ето защо, на ищцата бе предложено от
страна на ответника, същата да се
подпише върху фотокопие на заповедта за прекратеното трудово правоотношение,
съответно на нарочна декларация, удостоверяваща обстоятелството на върнатата от
работодателя на работника трудова книжка. И дава варианта са отказани от
ищцата.
Съдът намира, че не може да се вмени във вина на
работодателя, че не поддържа Дневник за получаване на трудовите книжки, доколкото такъв не е регламентиран от законодателно,
съответно това да опорочава фактическия състав на действията, при оформяне на
документи по прекратено трудово правоотношение.
С оглед ангажираните по делото доказателства,
съдът намира за установено, че ищцата неколкократно е
отказвала неправомерно получаване на трудовата си книжка от работодателя. За
ангажиране на отговорността на работодателя по чл. 226, ал. 2 от КТ, следва да
се установи, че е налице незаконно задържане на трудовата книжка на работника,
която отговорност се изключва при недобросъвестно поведение на работника. В
настоящия случай се установи, че ищцата не е искала да получи трудовата си
книжка, което наложило и изпращане на покани до нея. Отговорността на
работодателя следва да бъде изключена на посоченото правно основание, тъй като
се установи, че работодателят е правил неколкократни
опити да върне трудовата книжка на работничката, но тя отказвала.
По делото остана недоказано и твърдението на ищцата,
че ответното дружество й е изпращало лични документи
по куриери, без писмено разрешение от ищцата. Напротив, от представените
доказателства категорично се установи, че кореспонденцията до нея е касаела единствено
покана за получаване на оформената й трудова книжка от офиса на дружеството.
Ето защо, съдът намира претенцията за неоснователна,
поради факта, че ищцата е била надлежно поканена да получи трудовата си книжка,
но тя не е сторила това, поради което вреди в нейния патримониум,
причинени от виновно поведение на длъжностно лице при работодателя не са
настъпили и искът, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Ответникът претендира разноски, като с оглед изхода на
спора следва да му се присъдят такива в размер на 600.00 лева, съгласно
представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК (л. 25 и л. 77 от делото),
представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.А.Ч. *** с ЕГН **********,
против „А.Б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:*** 4300, ****, представлявано от управителя – И.О., искове с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 6, ал. 3
от НТКТС, за заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева, дължимо за периода
от 07.12.2018г. до датата на подаване на съдебния иск, ведно със законната
лихва от предявяване на иска до изплащането на вземането, както и обезщетение в
размер на 500 лева за безотговорно отношение към личните й документи и
изпращането им по куриери без писмено разрешение от ищцата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 3 от ГПК, М.А.Ч. ***
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.“ ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** 4300, ****, представлявано от
управителя – И.О. направените по делото
разноски в размер на 600.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд П., в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ