Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
София, .........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, XVI
въззивен състав, в открито заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ХРИСТИНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Нели Драндарова и прокурора А.
Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНОХД № 5845 по описа за
2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда, постановена на 15.05.2017г. по НОХД № 20633/2012г., СРС, НО, 18-ти
състав е признал подсъдимата С.Б.М. за невиновна в извършването на престъпление
по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като е приел, че деянието не е било
осъществено. С протестираната присъда е бил отхвърлен предявения от „Т.А.“ ООД
граждански иск с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
подсъдимата да заплати на ищеца обезщетение за вреди от твърдяното деяние, за
което е повдигнато горепосоченото обвинение, в размер на 31 405,79лв.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
11.11.2010г. Постановил е всички направени по делото разноски да останат за
сметка на държавата.
В законоустановения срок е постъпил протест и
допълнение към него от прокурор при СРП, срещу присъдата, в който се посочва,
че същата е неправилна, постановена е при непълнота на доказателствата и при
съществени нарушения на процесуалните правила. Предлага се въззивната инстанция
да отмени протестираната присъда и на основание чл. 334, т.1, алт. т.2, вр. чл.
335, ал.2, алт. чл. 336, ал.1, т.2 от НПК да постанови нова, с която да признае
подс. С.Б.М. за виновна в извършването на престъплението, за което е предадена
на съд, като й определи наказание в съответствие с целите на чл. 36 от НК, алтернативно да върне
делото на първа инстанция за ново разглеждане.
По делото е постъпило писмено възражение по
депозирания протест от адвокат К.П. и адвокат Д.П. – защитници на подсъдимата С.М..
В него се излагат съображения за липса на основания за отмяна или изменение на
постановената първоинстанционна присъда. Посочва се, че доводите в протеста
противоречат на фактическата обстановка установена от СРС, а също и на
материалния закон – ЗЗД, както и на чл. 206 от НК. Твърди се наличие на
противоречие между отразеното в обвинителния акт, тъй като в него е описано, че
дружество „Т.05“ ООД е преобразувано в „Т.“ ООД към момента на инкриминираното
деяние, но според вписванията, няма правоприемство между двете дружества, тъй
като първото от тях е обявено в ликвидация. Посочва се още, че по делото се
установява плащане на сумите по съответните договори, което съгласно чл. 3,
ал.3 от същите води до прекратяването им и преминаване на собствеността върху
МПС, предмет на обвинението. В този смисъл се излага, че в съзнанието на
подсъдимата е формирано убеждение, че ако представляваните от нея дружества
платят сумите по лизинговите договори, то автомобилите на лизинг стават
собственост на дружеството, което тя представлява и предаване отново на
владението, което е получено по силата на самите договори не е необходимо. В този смисъл според защитата не е налице
умисъл от страна на подсъдимата М. да се разпореди неправомерно и умишлено да
наруши договорните си задължения. Застъпва се становище въз основа на
изпълнената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че по лизингов договор №125
лизингодателят няма вземане към дружеството, представлявано от М.. По лизингов договор № 126 партидата е приключена,
като не се води задължение, а по лизингов договор № 145, макар и да има остатък
задълженията на лизингополучателя са намалели с 2058, 03 лева. Твърди се, че
изготвената нотариална покана не е връчена по правилата на чл. 50 от ГПК.
Защитата посочва, че подсъдимата не е отказала да върне вещта, тъй като вещите
не са в нейно владение, а и не е била управител на търговското дружество. В
заключение се моли въззивния съд да остави без уважение депозирания протест на
СРП и да потвърди присъдата на СРС.
В
разпоредително заседание на 18.12.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на допълнителен разпит на подсъдимата или свидетелите,
изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно
заседание пред въззивния съд гражданският ищец, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Представителят
на СГП поддържа протеста. Счита, че от събраните по делото доказателства се
установява извършеното от подсъдимата деяние, поради което моли съдът да отмени
протестираната присъда, като вместо нея постанови нова, с която да осъди
оправданата подсъдима.
Защитата на
подсъдимата М. – адв. П. счита присъдата на СРС за правилна, обоснована и
постановена в рамките на закона, поради което моли за потвърждаването й. Посочва,
че практиката на ВКС е категорична, че страната, която е трябвало да върне
вещта, е трябвало да има възможност да го направи.
Защитата на подсъдимата М. - адв. П.
се присъединява към становището на колегата си. Моли протестът на СРП да бъде
оставен без уважение. Иска съда да приеме, че единият от трите обекта, който е
предмет на нотариалната покана, въз основа на който е започнало наказателното
дело, е обект, който е неотносим към предмета на доказване, поради това, че се
касае не за МПС, а за полуремарке, което по ЗДвП се извежда извън категорията
МПС.
Подсъдимата в правото си на лична
защита и последна дума заявява, че е невинна и моли присъдата на СРС да бъде
потвърдена.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени в
съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При
преценката на доказателства, обсъждани от районния съд, въззивния съд не намери
основания за съществена промяна във възприетата
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимата С.Б.М.
е родена на ***г***, с адрес в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. № *****,
безработна, неосъждана, разведена, със средно образование, българско
гражданство, българка, ЕГН **********.
През периода
на 2006 г. подс. С.М. била управител на дружеството „Т.05“ ООД.
На основание
сключен договор за лизинг № 125/04.10.2006г., № 126/04.10.2006г. и № 145/06.11.2006г.,
„Т.05“ ООД придобило владението съответно върху влекач марка „МАН“, модел
„18.463FLS”, рама № WMAH05ZZZ2M338571, с рег. № *****, пневматично полуремарке,
марка „Шмиц“, модел „SCS 27”, рама № WSMS6980000498612 с рег. № ***** и влекач,
марка „Мерцедес“, модел „А. 1843 LS”, рама № WDB9540321K768477, с рег. № *****.
Владението върху превозните средства било предадено от гражданския ищец на „Т.05“
ООД. Към момента на сключването на лизинговия договор превозните средства,
предмет на лизинговите отношения, били регистрирани на територията на Република
България и имали поставени регистрационни номера. Във всеки един договорите за
лизинг била предвидена клауза, че след изплащане на пълната лизингова стойност,
както и на всички други дължими плащания по съответния договор и изтичане на
срока на договора лизингополучателят придобива правото на собственост върху
съответното имущество без да е необходимо изрично волеизявление от негова
страна, както и че лизингодателят прехвърля собствеността върху автомобила с
договор за покупко-продажба, съгласно изискванията и тарифите, регламентирани
от ЗННД, ЗЗД и ЗМД. В договора било предвидено още, че лизингополучателят нямал
право да отстъпва лизинговата вещ на трети лица без съгласието на
лизингодателя, дадено писмено. Товароносимостта на споменатото по-горе
полуремарке била над 10 тона. Съгласно тристранно споразумение от 24.07.2007 г.
между лизингодателя, лизингополучателя по гореизброените лизингови договори и „Т.“,
представлявано също от подсъдимата като управител, правата и задълженията по
договорите за лизинг преминавали от първоначалния лизингополучател към „Т.“ ООД.
Впоследствие между търговските дружества, страни по лизинговите правоотношения,
възникнали противоречия досежно това каква сума се дължи от лизингополучателя (вече
дружеството „Т.“ ООД). На 08.11.2010 г. на св. К.К.била връчена нотариална
покана от дружеството – граждански ищец за „Т.“ ООД (като управител на това
дружество) за връщане на процесните превозни средства с даден тридневен срок за
връщане. Поканата била връчена от помощник-нотариус по заместване С.Х.. При
връчването, което се извършило в заведение за бързо хранене, присъствала и
подсъдимата, като същата разбрала за поканата и направеното с нея искане. Към
датата на връчване на нотариалната покана в Търговския регистър не била вписана
промяна, изразяваща се в това, че св. К.е станал управител на дружеството. Такава
промяна била вписана едва на 25.11.2010 г. Още преди връчването на нотариалната
покана две от процесните три ППС, предмет на лизинговите договори били
предадени със съгласието на подсъдимата на трети лица (полуремаркето било
превозено до територията на Сирия), без писменото съгласие на лизингодателя,
срещу заплащане на парични суми от страна на лицата, на които били предадени превозните
средства с оглед придобиване на собствеността върху тях, като във всеки един от
тези случаи от страна на подс. М. и на св. К., който съжителствал с нея на
съпружески начала, било обещавано, че впоследствие ще бъде уредено
документалното прехвърлянето на собствеността върху превозните средства.
Изложената
фактическа обстановка се доказва безусловно въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателсвени средства, както и способите за тяхното
доказване, а именно: показанията на Т. Г., И. Щ., И. П. /включително
приобщените на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 о т.2 от НПК/, Файек А.
/включително приобщените по чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, К. К.,
Д. Д. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т. 2, пр.2
от НПК/, Д. В., С. А. /включително приобщените по реда на чл. 281 от НПК/, Л. П.
/включително приобщените по чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК/, С.Х., писмените доказателства и доказателствени
средства – нотариална покана, предварителен договор за покупко-продажба на МПС
от 03.01.2008г., писмо от „Т.С. Л. – А.“ ООД до „Т.“ ООД, лизингов договор №
125/2006г., лизингов договор № 126/2006г., погасителен план, лизингов договор
№145/2006г., погасителен план, счетоводна справка, фактури, протокол за
доброволно предаване от 21.06.2011г., протокол за оглед на веществени
доказателства, способите за доказване – изпълнените в хода на делото
съдебно-оценителна експертиза, съдебно-икономическа експертиза,
съдебно-счетоводни експертизи.
Въззивната
инстанция изцяло споделя възприета от СРС фактическа обстановка. Липсват
каквито и да било противоречия, като описаната обстановка почива на събрания
доказателствен материал и отразява достоверно фактите за случилото се.
В този смисъл настоящата инстанция приема за законосъобразни, правилни и обосновани изводите на контролирания съд досежно изложената фактическа обстановка и извършения макар и кратък анализ на събраните доказателства и доказателствени средства по делото.
Съдът обосновано е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели като логични, последователни и непротиворечащи си по основните факти, от значение за делото, приел е, че от същите по безспорен и категоричен начин се установява възприетата от него фактическа обстановка.
Настоящият
съдебен състав кредитира показанията на свидетелите Г.и Ш.като обективни и
последователни, които в съвкупност с писмените доказателства установяват
предоставянето на процесните МПС-та на подсъдимата М. по силата на договори за
финансов лизинг № 125/2006, №126/2006 и 145/2006, неизпълнението на част от
задълженията по тези договори от страна на управляваното от нея дружество, уведомяването
на последното, посредством нотариална покана, че договорите са прекратени и че следва
да върнат лизинговото имущество на лизингодателя в тридневен срок, присъствието
на подсъдимата при връчване на нотариалната покана. Съответност на изложената
от свидетеля Ш.информация се наблюдава при съпоставянето й с останалите
доказателствени източници и по-конкретно с тези на свидетеля И. П.н. Последният
в хода на разпита си пред съда потвърждава споделеното от Ш.касателно
принадлежността на инкриминираното полуремарке, както и наличието на
неизплатено задължение към лизингодателя във връзка с него. При самостоятелен
анализ на показанията на свидетеля
Пройкин въззивната инстанция, достигна до извод, че същите се характеризират с
убедителност и правдивост, като кореспондират с останалите доказателства,
поради което следва да се кредитират изцяло. В тях свидетеля дава информация
още за начина на придобиване на процесното полуремарке, за лицето, което му го
е предостъпило, както и за заплащането
на цялото оставащо задължение към лизинговата компания с цел да придобие
собствеността върху него по предвидения законов ред.
Като
обективни и последователни, съответни на останалия доказателствен материал
настоящият съдебен състав прецени показанията на свидетеля Ф. А.. Същият дава
сведения относно закупуването на процесното полуремарке от подсъдимата, като
изрично я разпознава в съдебно заседание като лицето, което му е предоставило
вещта. Обсъжданият свидетел внася информация за последващата продажба от негова
страна на инкриминираното полуремарке на свидетеля Л. П., както и причината да
стори това, а именно поради липса на възможност за документално прехвърляне на
собствеността. Същевременно А. свидетелства за фактическото предаване на
полуремаркето от Л.П.на И. П., както и за изплащането на остатъка от
задължението към лизингодателя от страна на последния.
Показанията
на св. Л.П.са доказателствен източник свързан с обстоятелствата около
предаването на фактическата власт върху процесното полуремарке от свид. Ф.А.към
него, а впоследствие от него към свид. П.. Налице е пълно съответствие между
показанията на този свидетел и останалите гласни доказателствени източници,
поради което настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло. Действително предвид
изминалия период от време лицето демонстрира липса на спомен по отношение на
някои факти и обстоятелства, за които е дал показания пред разследващите
органи, което обосновано е мотивирало районния съд да използва процесуалния
способ предвиден в чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК. Въззивният съд счита, че поради изтеклия продължителен период от време и
индивидуалните паметови способности на всеки отделен човек е напълно нормално
обсъжданото лице да не си спомня с точност отделни елементи от фактологията на
случилото се. Поради това и показанията му като източник на информация се
възприеха от този съд като надеждно доказателствено средство.
На следващо място показанията на св. В.са единствен
доказателствен източник относно отношенията между него и подсъдимата по повод
предаване фактическата власт върху инкриминираните с обвинителния акт влекач
марка „МАН“ и полуремарке „Шмиц“, начина по който се е случило това, хронологията
от действия и събития, които предхождат и следват предаването на двете процесни
вещи във владение на свидетеля В.в. Коментираното лице установява връщането и
на двете МПС-та обратно във владението на свид. К., както и поводът да се случи
това. Данните, изводими от показанията
на този свидетел намират своето потвърждение в приложения по делото
предварителен договор между представляваното от подсъдимата търговско дружество
и свидетеля В..
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на С. А.,
който дава сведения относно фактическото предаване на едно от процесните
МПС-та, визирани в обвинението, в конкретност камион „Мерцедес“ в Сирия на
непознато за свидетеля лице. С изискуемия се доказателствен интензитет посоченият
свидетел очертава фактите по съществуващата уговорка между него и Ф.А.за
транспортиране и доставка на инкриминираното МПС с оригиналните номера и
съпровождащата го документация на територията на Сирия. Тъй като обсъдените
свидетелски показания са единственият доказателствен източник за този факт и доколкото
не се опровергават от никакви други преки или косвени доказателства, настоящият
съдебен състав кредитира същите с доверие.
Безспорно показанията на св. Л. Д., който подобно на
свидетелите Г.и Щ. е служител при лизингодателя, са носител на доказателствена
информация относно стеклите се
събития по сключването на процесните
лизингови договори и предоставяне на МПС-тата визирани в тях на управляваното
от подсъдимата търговско дружество, а също и за съществуващите неуредени
отношения помежду им. Показанията му са съответни на изпълнената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, видно от която са били налице неизпълнени
задължения от страна на „Т.“ ООД към лизингодателя, макар и не в посочения от
свидетеля размер.
Показанията на св. К.К.са последователни, логични,
отличаващи се с богато фактологично излагане на възприятия относно
интересуващите процеса факти и обстоятелства. Същите хвърлят яснота около начина
на получаване от него на нотариалната покана, като в тази си част се наблюдава
пълно съответствие на изложеното от него с останалите доказателствени източници.
Макар да няма точен спомен дали подсъдимата е присъствала по време на
фактическото връчване на тази покана, свидетелят е категоричен, че я е запознал
със съдържанието й, което именно било причината, поради която предприела
преговори с лизингодателя. Същевременно К.внася
доказателствена информация за отношенията му със свид. А. като не отрича
предаването на процесното полуремарке в негово владение, твърдейки, че
отношенията им по-скоро са били наемни, но е съществувала уговорка за
окончателно прехвърляне на вещта след уреждане на собствеността с
лизингодателя. Следва да се отбележи, че в тази си част основната информация,
изнесена от посочения свидетел намира съответствие в информацията, въведена от
свидетеля А., поради което настоящият съдебен състав я кредитира изцяло.
Доверие заслужават и сведенията, които К.споделя относно взаимоотношенията между
„Т.“ ООД и лизингодателя „ТС Лизинг“ по повод неуредените финансови отношения
помежду им като е категоричен относно субективната му увереност за пълно
изплащане на дължимите суми към лизингодателя по процесните договори.
При изграждане на фактическата обстановка настоящият
съдебен състав дава вяра на показанията на свид. Х.. Същата дава информация за
събития, в които лично е участвала и непосредствено е възприела. Посоченото
лице последователно и логично пресъздава фактите, свързани времето, мястото и
начина на връчване на изготвената нотариална покана, посредством която
лизингодателя прекратил процесните договори и предоставил тридневен срок за
връщане на процесните МПС-та. Свидетелката е категорична относно присъствието на
подсъдимата по време на връчване на документа, което намира подкрепа в
останалите доказателства, приобщени по делото.
Относими
към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото са и надлежно приобщените в процеса писмени доказателства.
При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да
обосновават изключването им от доказателствения материал по делото
От
приложените по делото договори № 125/2006, 126/2006 и 145/2006 се установява
естеството и параметрите на постигнатите договорености между управляваното от
подсъдимата дружество и лизингодателя.
Съдът
кредитира приложената по делото нотариална покана, видно от която същата е
връчена на 08.11.2010 на „Т.“ ООД.
Като
компетентно изготвено от вещо лице с нужните знания и опит в областта съдът
кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.
85-101 от делото/. Съгласно него изплатената обща сума по лизингови договори №
125/2006, 126/2006, 145/2006 и 146/2006 е 260 237,05лв.
Вещото лице заключва, че сумата по
лизингов договор № 125 в размер на 84 279,57лв.
е платена напълно; по лизингов договор № 126 са платени 36 211,35лв. и
3 329,78лв. просрочия и 688 лв. такси като е имало неплатено задължение от
9 626,09лв., което е закрито като сумата е напълно сторнирана и по партидата не
се води задължение, т.е. същата е приключена. Относно лизингов договор № 145 се
установява, че са платени 84924,65лв.,
освен тях 1 531,16лв. просрочия и 2 777лв. такси като има остатък от
14 171,58лв. Според експертизата
няма доказателства за плащания от трети лица по лизинговите договори.
Съдът
кредитира заключенията на съдебно-оценителните експертизи по делото, въз основа
на които се установява стойността на инкриминираните вещи.
Настоящият съдебен състав намира, че при така
установеното от фактическа страна изводът на контролираната инстанция за
необходимостта от оправдаването на подсъдимият следва да бъде
споделен.
Постановяването
на осъдителна присъда изисква обвинението, формулирано с обвинителния акт да
бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, като доказателствената тежест в
наказателните производства от общ характер лежи върху прокурора.
За
да бъде осъществено обсебване по смисъла на чл.
206 от НК
е необходимо да са налице няколко признака - подсъдимият да осъществява
фактическа власт върху конкретна движима вещ на някакво правно основание - да я
владее или да я пази. Вещта следва да е чужда или да не му принадлежи изцяло и
той да извърши противозаконно фактическо или юридическо разпоредително действие
с нея.
Така
изложените характеристики на престъплението „обсебване“, подведени под
конкретната фактическа обстановка, описана по-горе, извеждат на липса на
обективните елементи на престъплението, в извършването на което е обвинена подсъдимата
М..
В настоящия
случай безспорно се установи, че на подсъдимата в качеството й на управител на
фирма „Т.05“ ООД са били предоставени и трите инкриминирани вещи – влекач марка
„МАН“, модел „18.463 FLS, полуремарке марка „Шмиц“, модел „SCS 27” и влекач
марка „Мерцедес“, модел „Актрос 1843 LS. Предоставянето е извършено въз основа
на правно основание - договори за лизинг, по силата на които лизингополучателят
е можел да ползва вещта съобразно предназначението й, без възможност да я
преотстъпва при липса на съгласие на лизингодателя, дадено писмено.
По
делото безусловно се установява, че подсъдимата като управител на фирма „Т.“ ЕООД
се е разпоредила с две от трите МПС-та
предмет на лизинговите договори. По отношение на полуремарке марка „Шмиц“
несъмнено въз основа на свидетелските показания се установява, че същото е
предадено от подсъдимата на свид. А.. Подсъдимата е била категорична, че
пълната цена на ремаркето е платена като е обяснила, че чака само документи,
след което може да прехвърли собствеността.
По
отношение на втората инкриминирана вещ, а именно влекач марка „Мерцедес“, модел
„Актрос“ несъмнено се доказва, че същият е предаден от страна на свид. А.на
свид. А.. Последният следвайки указанията на свид. А.е извършил действия по
фактическо предаване на вещта на
неизвестно по делото лице.
По отношение на влекач марка „МАН“, модел „18.463
FLS” се установява, че същият фактически е предаден на свид. В., като е сключен
предварителен договор за покупко-продажба, но по-късно свид. К.К.е взел този
камион обратно.
Въпреки
данните за разпореждане с две от трите МПС-та предмет на настоящото обвинение,
доколкото лизингодателят не е бил уведомен за това, както и невръщането на
камион „МАН“ след изричното уведомяване от страна на лизингодателя, не може да
се направи извод за наличие на акт на противозаконно разпореждане.
В случая
съгласно изпълнената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.85 -101 от
делото/ се установява, че дължимата сума по лизингов договор № 125 е в размер
на 84 279,57лв. като същата е платена напълно, но е останало неплатено
просрочие в размер на 7 608,12лв. По лизингов договор № 126 дължимата сума
от 45 836,12 почти изцяло платена, т.е. платени са 36 211,35лв., а е
налице остатък от 9 6256,09лв. Освен тях експертът е отразил, че са платени
3 329,78лв. просрочия и 688,00лв. такси. Остатъка от 9 626,09лв. е
закрит, като сумата е напълно сторнирана и по партидата не се води задължение. Относно
лизингов договор № 145 вещото лице заключва, че дължимата сума по договора е
99 096.12лв., от които са платени 84 924,65лв., т.е. налице е остатък
от 14 171,58лв. Освен тях са платени и 1 531,16лв. просрочия и
2 777лв. такси. От така изложеното става ясно, че общата дължима сума по
инкриминираните в обвинението договори възлиза на 229 211,81 лв. спрямо
които е налице плащане от 205 415,57лв.
и 8 891,72лв. такси и просрочия, т.е. почти цялата дължима сума по кредитите е
била изплатена. Настоящият съдебен
състав намира, че при така установеното подсъдимата е изплатила огромен процент
от задължението спрямо лизингодателя и независимо, че собствеността не е
преминала върху управляваното от нея дружество не би могъл да се направи извод
за противозаконно разпореждане. По изложените дотук съображения съдът приема,
че не е налице елемент от състава на вмененото на привлеченото към наказателна
отговорност лице престъпление, а именно – противозаконно разпореждане с
инкриминираното имущество, тъй като процесните задължения към лизингодателя са
изплатени почти напълно и оставащото задължение е в минимален размер спрямо
общата първоначално дължима сума. Поради това и на основание чл.
304 от НПК
единственият възможен изход от наказателното производство е оправдаването на
подсъдимата С.М. по внесеното в съда обвинение за извършено от нея престъпление
по чл.
206, ал. 1
от НК, както е постъпил и първоинстанционният съд.
След
като липсват доказателства за осъществяването на деянието от обективна страна,
не е необходимо да се изследва въпроса за неговата субективна страна.
Правилно и
законосъобразно е отхвърлен и приетият за съвместно разглеждане граждански иск
за присъждане на обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди. Следва
да се отбележи, че исканото обезщетение
от гражданския ищец за причинени вследствие на деянието имуществени вреди, е
неоснователно, тъй като по делото не се установява да е причинен деликт на
гражданския ищец от страна на подсъдимата, а исканата дължима сума е въз основа
на договорни правоотношения между страните. В наказателния процес могат да се
претендират само вредите, причинени от престъплението, поради което основанието
на този иск е деликтно. В Р-194-2000-III
н. о. на ВКС/ изрично е посочено, че “основанието на гражданския иск в наказателния
процес е деянието като деликт, а не всяко действие или бездействие, от което
виновно са произлезли вреди... действието или бездействието в рамките на едно
договорно
облигационно правоотношение, от което са настъпили вреди, не е основанието на
гражданския иск в наказателния процес”. С Р-81-2009-I н. о. ВКС се е
произнесъл в
същия смисъл, че: “за приемане и съвместно разглеждане в наказателния процес
подлежи не всеки граждански иск, а само този, който се предявява на деликтно
основание”.
Правилно
и обосновано с оглед изхода на делото всички направени разноски са останали за
сметка на държавата на основание чл. 190, ал.1 от НПК.
По така
изложените съображения, въззивният съд намира, че депозираният протест е
неоснователен. Присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна,
постановена при обоснован анализ на събраните доказателства, при спазване на
установените процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Това
води и до извода, че същата следва да се потвърди изцяло.
С оглед изложените
съображения, въззивният съд счита, че протестираният съдебен акт следва да бъде
потвърден, поради което и на основание чл. 338, вр. чл. 334 ал.1, т. 6 от НПК
Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
15.05.2017г. на СРС, НО, 18 състав, постановена по НОХД № 20633/2012 г. по
описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.