Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

  гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                    

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 2577 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД  и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Р.0.“ ООД твърди наличието на договорни отношения с ответното сдружение, породени от договор № 10/18.09.2015 г.  за изпълнение на консервационно-реставрационни дейности по проект за „Консервация и реставрация на църква „Св. Йоан Алитургетос“ в Несебър. Посочва, че работата по договора е следвало да се извършва, съответно заплаща на отделни етапи, като за всеки отделен етап се изготвя работна програма, в която се конкретизират видовете работи, количествата, единичните и общите цени. Първият етап по изпълнение на договора продължил от 01.10.2015 г. до 01.12.2015 г., като извършената работа била приета от възложителя и заплатена, съгласно условията на договора. Вторият етап бил за периода от 15.02.2016 г. до 15.05.2016 г., като за него възложителят превел 50 % аванс, съгласно уговорено, а остатъчната стойност на приетата без възражения работа по този етап заплатил на части и със закъснение от почти 6 месеца. Реставрационните работи по третия етап /от 01.10.2016 г. до 10.12.2016 г./ били извършени от ищеца без възложителят да е превел уговорения в договора аванс от 50 % по подписаната работна програма за третия етап – 80840 лева. Затова ищецът започнал изпълнението на третия етап изцяло със свои средства, като извършената и по този етап работа била приета без забележки от възложителя с подписването на актове № 3 от 01.11.2016 г. и № 4 01.01.2017 г. Съгласно тези актове дължимата за извършената по този етап сума е в размер на 51872.95 лева, от която сума е приспаднат дължимия за този етап аванс от 80840 лева, който не е реално платен от възложителя. Ищецът отправил към ответника покани да му бъде заплатена дължимата за третия етап сума, но били направени единствено две частични плащания за дължимия по третия етап аванс, съответно на 24.01.2017 г. сума в размер на 20 000 лева, а на 27.01.2017 г. сума в размер на 30 000 лева. Остатъкът от дължимия аванс по третия етап в размер на 30 840 лева и стойността на извършената работа по третия етап, след приспадане на аванса, в размер на 51872.96 лева, останали неплатени, което препятствало започване на работа по етап 4 и страните подписали на 06.03.20017 г. акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството.  Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 82712.95 лева, представляваща дължимото възнаграждение за извършената по третия етап на уговорената с договора от 18.09.2015 г.  работа, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.  Претендира и сумата от 16292 лева, представляваща уговорена с договора неустойка за забава, съответно на сумата от 30840 лева за периода от 30.11.2016 г. до 06.12.2018 г. /датата на исковата молба/; сумата от  43732.56 лева за периода от 10.01.2017 г. до 06.12.2018 г. /датата на исковата молба/ и сумата от 8140.39  лева за периода от 06.02.2017 г. до 06.12.2018 г. /датата на исковата молба/. Претендира направените в производството разноски. В молба от 20.12.2018 г. ищецът посочва своя банкова сметка, ***. 127, ал. 4 от ГПК.

Ответникът СОПД „Б.Н.К.наИ.“ оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва наличието на договорното отношение,  но посочва, че същото е  прекратено поради разваляне на договора от страна на ищеца на 18.10.2017 г. Посочва, че липсва одобрена от възложителя количествена сметка, по която да започне изпълнението на третия етап от работата, поради което изпълнителят е започнал работа по този етап без да има основание за това. Затова поддържа, че с извършването на работа без съгласуване с възложителя ищецът изпълнител се е отклонил от договора и не му се дължи възнаграждение. Твърди, че не се установява и реалното извършване на СМР от ищеца, тъй като издадените фактури не са доказателство за това. Посочва, че в случая приложение следва да намери разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 7/2013 г. Не оспорва обстоятелството, че изпълнението на строителството е спряно с акт от 06.03.2017 г. поради неосигурено финансиране от страна на възложителя, което е довело и до разваляне на договора от страна на изпълнителя. Посочва, че причина за липсата на такова финансиране е обсебване, извършено от бивш член на сдружението. Моли съда да отхвърли исковете, като му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

След приключване на устните състезания, на 11.12.2019 г. в Търговски регистър е вписана промяна в правно-организационната форма на ищеца от ООД в ЕООД, която промяна следва да бъде съобразена при индивидуализацията и изписването на наименованието на ищеца.

 На 18.09.2015 г. страните сключват договор № 10 за изпълнение на консервационно-реставрационни дейности по проект за „Консервация и реставрация на църква „Св. Йоан Алитургетос“ в Несебър, съгласно който ответникът възлага на ищеца да извърши консервационно-реставрационните дейности. Конкретните срокове за изпълнение на отделните видове дейности, както и изпълнението на експериментални участъци за определените видове работи, се определят в линеен график и работна програма, изготвени от изпълнителя и одобрени от възложителя, които приети стават неразделна част от договора като приложение № 1.  За начало на всеки етап се счита датата на подписване на протокол обр. 10. Крайната цена на договора е 414208.97 лева с ДДС, която включва всички дейности, посочени в приложение № 1. Размерът на цената включва цената на отделните етапи, посочени в работната програма и е твърди и окончателен за изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора.  В чл. 7 от договора страните постигат съгласие авансовото плащане в размер на 50% от цената на съответния етап, посочена в работната програма към договора, да се плаща по банков път, в срок до 5 работни дни след представяне на оригиналната фактура от изпълнителя; междинните плащания да бъдат с протокол обр. 19 за извършени до момента работи и крайното плащане за съответния етап да се извършва в срок до 15 работни дни след подписване на акт № 19 за всички останали дейности; протокол за приемане на работата и предоставяне на оригиналната фактура от изпълнителя. Съгласно чл. 76 от договора, в случай, че по вина на възложителя не бъдат спазени сроковете за плащане, същият дължи неустойка в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на забавата.

Представена е работната програма за етап 3, както и протоколи № 3/01.11.2016 г. и № 4/01.01.2017 г. са действително извършените СМР по този етап, които са на стойност, съответно 43732.56 лева и 8140.40 лева. Протоколите са подписани и от представител на ответника. За извършените по тези протоколи СМР са издадени фактури, съответно № **********/10.01.2017 г. и № **********/06.02.2017 г. /тази фактура е на стойност 8140.39лева/.

На 06.03.2017 г. е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. Като причина за съставяне на акта е посочено неосигуреното финансиране по договора за продължаване на строителството след 06.03.2017 г. Страните по делото не спорят, че след съставянето на този акт, ищецът е отправил до ответника изявление за разваляне на договора, като договорът е развален поради неизпълнение на задължението на възложителя за осигури финансиране на следващите етапи.

От заключението на вещото  лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, което заключение съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че дължимият от ответника на ищеца по процесния договор  аванс за етап 3 е 80840 лева, от която сума частично са платени общо 50 000 лева, съответно на 24.01.2017 г. сума в размер на 20 000 лева и на 27.01.2017 г. сума в размер на 30 000 лева. Стойността на извършените и приети от ответника работи по третия етап, след приспазане на дължимия аванс от 80840 лева, е 51872.96 лева. При отчитане на платения от ответника аванс по третия етап в размер на 50 000 лева, остава дължима сума по аванса в размер на 30840 лева. Сборът от дължимата сума по аванса със стойността на извършените работи по третия етап възлиза на 82712.96 лева. Задължение на ответника към ищецаъв такъв размер е отразено в ГФО на сдружението за 2017 г. и в отчета за дейността на сдружението за тази година. Стойността на дължимата неустойка за забава в размер на законната лихва е, както следва: върху непратения аванс за третия етап от 30840 лева за периода от 30.11.2016 г. до 06.12.2018 г. – 63.13.64 лева;  върху стойността на извършените СМР по протокол № 3 от 43732.56 за периода от 10.01.2017 г. до 06.12.2018 г. – 8454.96 лева и върху стойността на извършените СМР по протокол № 4 от 8140 за периода от 06.02.2017 г. до 06.12.2018 г. – 1512.68 лева. Сборът от така изчислените суми като неустойка е 16281.28 лева.  Ответникът е платил на ищеца общо по договора сума в размер на 312113.39 лева, в това число 115361.67 лева по първи етап; 146751.72 лева по втори етап и 50 000 лева авансово за трети етап.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на договора от 18.09.2015 г., с типичното за договор за изработка съдържание. Съгласно постигнатото от страните съгласие, ищецът е следвало да извърши работата на няколко етапа, съответно ответникът е следвало да плати цената на няколко етапа, като в настоящето производството ищецът, чиято е доказателствената тежест е провел пълно и главно доказване по отношение на обстоятелството, че е извършил възложената му с договора дейност по третия етап. Извършените от ищеца по този етап работи са приети без възражения от ответника, видно от представените по делото протоколи № 3/01.11.2016 г. и № 4/01.01.2017 г., поради което направеното с отговора на исковата молба възражение, че не се установява реалното извършване на СМР се явява необосновано. Неоснователно е и възражението, че не се дължи възнаграждение за извършената от ищеца по третия етап от договора работа, тъй като ответникът  не е предоставил дължимия за този етап аванс. Видно от събраните по делото доказателства има съгласувана от страните работна програма за този етап и започването на работа по този етап от ищеца-изпълнител без да му е преведен предварително аванса не може да обоснове извод за предприемане на работа без възлагане и съгласие на възложителя, съответно за недължимост на възнаграждение за извършените по този етап СМР. Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не представи доказателства да е платил на ищеца изцяло дължимото възнаграждение за извършената работа по третия етап. От приетото по делото заключение на вещото лице П. се установява, че останалата дължима от ответника по този етап сума е в размер на 82712.96 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, липсата на парични средства за изпълнение на задължението, не освобождава длъжника от отговорност. В този смисъл ирелевантна към предмета на доказване по делото се явява причината, поради която ответникът е в невъзможност да осигури финансирането по договора. Затова и Съдът не обсъжда изложените от ответника твърдения и представените от него доказателства за наличието на досъдебно производство за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК за обсебване на пари, собственост на сдружението.

Предвид изложеното предявеният иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 за сумата от 82712.95 лева се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

Ищецът претендира и неустойка за забавеното плащане на горната сума, начислена съгласно чл. 76 от договора. Съгласно тази клауза на договора,  в случай, че по вина на възложителя не бъдат спазени сроковете за плащане, същият дължи неустойка в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на забавата. Ответникът възразява срещу дължимостта на такава неустойка, позовавайки се на Тълкувателно решение № 7/13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 7/2013 г. Съгласно възприетото с това решение, не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника.  По отношение на договорите с продължително или периодично изпълнение, в същото тълкувателно решение се приема, че за частта от сделката, чието действие се запазва, може да се търси неустойка за забава, като наред с това кредиторът може да търси и неустойка за обезщетяване на вредите поради настъпилото разваляне, ако такава е била уговорена. Наистина в случая процесният договор е развален, но договореността на страните да се изпълнява, съответно да се плаща за всеки отделен етап от работата, обосновава извод, че същият попада във визираното с тълкувателното решение изключение, а именно, че същият е договор за продължително изпълнение. Към момента на разваляне на договора е приключило изпълнението на възложените по третия етап  работи, съответно развалянето на договора има действие за в бъдеще – относно изпълнението на следващите предвидени етапи. Затова е допустимо присъждане на неустойка за забава, въпреки развалянето на договора, тъй като е установено забавено изпълнение за  частта от сделката, чието действие не е засегнато от развалянето. Към момента на прекратяване на облигационното правоотношение между страните,  вече е приключило изпълнението на възложените по третия етап работи, съответно е било изискуемо и дължимо възнаграждението за тях. Затова ищецът има право на неустойка за забава при плащането на дължимото за този етап възнаграждение.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да извърши уговорените с договора СМР по третия етап  /до преустановяването на строителството на обекта и последвалото разваляне на договора/.  Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи да е изпълнил в уговорения в договора срок насрещното си задължение да заплати възнаграждение за тези СМР, поради което се явява основателна претенцията на ищеца за заплащане на уговорената в договора мораторна неустойка. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД страните могат предварително да определят размера на обезщетението за предполагаемите вреди от неизпълнението, които вреди не е необходимо да се доказват, което е съществен елемент на неустойката. Това е сторено и в настоящия случай - налице е постигнато между страните съглашение, по силата на което неизправната страна се е задължила да даде на другата една парична сума, начинът на определяне на която е посочен в чл. 76 от договора. Този размер, съгласно заключението на вещото лице, възлиза на 16281.28 лева.

 Предвид изложеното, Съдът намира предявеният иск за заплащане на мораторната неустойка за основателен и доказан  за сумата от 16281.28 лева, поради което следва да бъде уважен за този размер и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 16292 лева.

При този изход на производството, ищецът има право на направените разноски, съразмерно с уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В дължимите на ищеца разноски следва да се включат направените такива за заплатена дължима държавна такса в размер на 396.20 лева /това е размерът на дължимата държавна такса по исковете, а не посочения в списъка на ищеца такъв  от 3961 лева/; 3500 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за вещо лице. Съобразно уважената част на исковете, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер на 7759.36 лева.

Ответникът е заявил искане за присъждане на разноски /в отговора на исковата молба/, поради което, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,  такива му се следват, съразмерно отхвърлената част на исковете. Ответникът е направил разноски в размер на 100 лева за вещо лице, съответно съобразно отхвърлената част на исковете ищецът следва да репарира разноски от 1 стотинка. Предвид размера на дължимите разноски, с оглед принципа на процесуална икономия, Съдът намира, че не следва да постановява осъдителен диспозив в полза на ответника за тази сума, а следва да прихване дължимата от ищеца една стотинка с насрещното вземане на ищеца срещу ответника за разноските, съответно да присъди на ищеца разноски в размер на 7759.35 лева.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА СОПД „Б.Н.К.наИ.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Р.0.“ ЕООД, ЕИК *******,  със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 82712.95 лева /осемдесет и две хиляди седемстотин и дванадесет лева и 95 ст./, представляваща дължимия остатък от  възнаграждението за извършената от ищеца по третия етап на уговорената с договор № 10/18.09.2015 г.  за изпълнение на консервационно-реставрационни дейности по проект за „Консервация и реставрация на църква „Св. Йоан Алитургетос“ в Несебър работа, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2018 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА СОПД „Б.Н.К.наИ.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Р.0.“ ЕООД, ЕИК *******,  със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 16281.28 лева  /шестнадесет хиляди двеста осемдесет и един лева и 28 ст./, представляваща уговорена в чл. 76 от договора неустойка за забава при плащането на главницата от 82712.95 лева за периода от 30.11.2016 г. до 06.12.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 16292 лева.

ОСЪЖДА СОПД „Б.Н.К.наИ.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Р.0.“ ЕООД, ЕИК *******,  със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по производството в размер на 7759.35 лева /седем хиляди седемстотин петдесет и девет лева и 35 ст./.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се изпрати на ищеца на вписания на 11.12.2019 г. в Търговския регистър адрес на управление.

 

 

                                                              Съдия: