РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300503336 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на адв.Н. Ив.И., АК-Пловдив, като
проц.представител на „Експедо мебели“ ЕООД-гр.Пловдив против Решение
№ 262381/ 19.10.2021г. постановено по гр.д.№ 13502/ 2020г. по описа на ПРС
– ХV гр.с. , в частта, в която са уважени предявените от СВ. ХР. Д. от гр.Т.,
обл.С. предявените от същия обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1,
т.2 КТ и в частта, в която е уважен иска по чл.344, ал.1,т т.3 във вр. с чл.225,
ал.1 КТ, за признаване незаконност и отмяна на уволнение, извършено със
Заповед №1/ 15.10.2020г.на управителя на дружеството, възстановяване на
работа и присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода 15.10.2020г – 15.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ 19.10.2020г. до
окончателното й изплащане. Постановеното решение се оспорва като
неправилно с възражението, че в първоинстанционното производство
непротиворечиво се е явило доказано прекратяването на ТПО на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ е по инициатива на работника , по което ищецът е
1
изпълнявал длъжността „ ***“, ТД по който е бил сключен със срок за
изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя; прави се довод, че
с оглед възможността на работодателя да прекрати ТПО без предизвестие по
всяко време в този срок, това обстоятелство се явява особено важно по
отношение заявените искови претенции от ищеца, че предложението за
прекратяване на договора по взаимно съгласие го удовлетворява; в тази
връзка се излагат фактически обстоятелства за заявено от страна на ищеца
пред управител на склад Н.Н. желание да бъде прекратено ТПО, на датата
15.10.2020г. същият посетил офиса на дружеството за оформяне на
необходимите документи, взел същите с положен подпис и печат, без да ги
подписва и за да ги подпише и предаде в счетоводството с оглед
предприемане на законови действия за уведомяване на НАП; до края на
работното време ищецът не върнал документите, а на другия ден било
подадено уведомление по чл.62, ал.5 КТ за прекратяване на ТПО, видно от
представена справка за приети и отхвърлени уведомления; поради невръщане
на документите от ищеца, същият бил търсен по всякакъв, посочен в жалбата,
за да бъде завършен ФС по прекратяване на ТПО, затова последното се явило
действащо и на 23.10.2020г. е било подадено уведомление, с което било
заличено прекратяването на ТД на С. Хр.Д.; поддържа се оспорване на
изложените от ищеца обстоятелства в ИМ, че ПТО по взаимно съгласие не го
удовлетворява, поради което отказал да подпише документите, като всички
разговори били водени в присъствието на служители на работодателя, които
се потвърждавали от разпитаните по делото св. Е. Д.К. и гл.счетоводител
Ат.Р., както и направената констатация от съда в трудовата книжка на ищеца
относно наличието на вписано последващо ТПО с „Радея“ ООД. По така
изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение, като се
претендира присъждане на разноски за АВ.
Постъпил е писмен отговор по жалбата от въззиваемата страна,
в който се поддържа доводът , основан на трайна съдебна практика на ВКС за
изискването прекратяване на ТПО на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, както и
приемането му да бъдат в писмена форма, в каквато насока не са налице
доказателства по делото, както и липсата на писмено съгласие от страна на
ищеца по отношение на предоставеното му от страна на работодателя
Споразумение № 5/ 09.09.2020г., въпреки което е било подадено уведомление
до НАП по смисъла на чл.62, ал.5 КТ. По отношение вписването в ТК на
2
ищеца, се възразява, че същото било заличено от посоченото търговско
дружество. По тези и допълнителни съображения се иска потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на сторените разноски по делото.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите на страните, намира следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259,
ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 КТ във връзка с чл.225,ал.1 КТ , предявени от СВ. ХР. Д. от гр.Т.,
обл.С. против „Експедо мебели“ ЕООД - гр.Пловдив за признаване
незаконност и отмяна на Заповед №1/ 15.10.2020г на управителя на
дружеството „Експедо мебели“, с което е прекратено ТПО на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ, възстановяване на предишната работа и присъждане на
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Безспорно е по делото между страните, че
ищецът е работил по ТПО в ответното дружество на длъжността „***“ до
неговото прекратяване с обжалваната Заповед № 1/ 15.10.2020г. на
управителя на дружеството, издадена на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ - по
взаимно съгласие. С оглед становищата и изявленията на страните по делото
безспорно се установява е между страните фактическото обстоятелство, че за
заявеното от работодателя твърдение работникът да е инициирал
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което да е изразил
съгласие за неговото прекратяване по взаимно съгласие и което да е прието от
работодателя, не са налице писмени доказателства.
При уважаване на предявените обективно съединени искове и преценката за
законосъобразност на атакуваното уволнение районният съд, изхождайки от
законовата регламентация на КТ и съществуващата обилна съдебна практика
в тази насока, е отчел въведеното законово изискване за писмената форма за
действителност на волеизявленията на страните във връзка с прекратяване на
трудовото правоотношение. В тази връзка правилно е прието, че се явява
изключена възможността страните да изразяват по друг начин волята си с
правнорелевантни последици при съществуването, изменението,
съдържанието на трудовия договор и неговото прекратяване. Отчетен е и
безспорният по делото факт, че към момента на прекратяване на ТПО с
3
атакуваната Заповед №1/ 15.10.2020г., считано от 16.10.2020г. не са налице
две съвпадащи се волеизявления на двете страни по трудовия договор в
насока прекратяване на трудовото правоотношение, доказателство за което е
и представеното едностранно подписано само от страна на работодателя
Споразумение за прекратяване на трудовия договор.
Фактическите и правни изводи на районния съд са правилни и
законосъобразни и изцяло съответстват на безспорните по делото факти и
събрания доказателствения материал.
Представеното по делото Споразумение от 15.10.2020г. за
прекратяване на трудовия договор, сключен с ищеца, съставлява писмено
доказателство, удостоверяващо само волеизявлението на работодателя,
насочено към работника за постигане на споразумение за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, което е инициирано от работодателя.
Фактическият извод в насока обективираната в представеното споразумение
воля на работодателя се налага и от събраните по делото гласни
доказателства, ангажирани от ответника / св. Е. Д.К. и св. А. Т.Р./. От
показанията на тези разпитани свидетели се установяват фактически
обстоятелства, свързани с осъществяваната от ответното дружество стопанска
дейност в условията на пандемична обстановка в страната и нейната
ефективност, предпоставила инициативата на работодателя за нейното
завишаване чрез редуциране на ангажирания човешки ресурс като работна
сила. Сочат се от свидетелите обстоятелства за прилаган диференциран
подход спрямо работниците, свързан с начина на прекратяване на трудовите
договори, който бил прилаган по твърдения на ответника в зависимост от
заявена от съответния работник готовност за осигуряване на последваща
прекратяването на договора трудова ангажираност. В тази насока се правят и
доводи от жалбоподателя в настоящата въззивна жалба. Действително
установени са данни в производството по делото чрез констатации от
трудовата книжка на ищеца, че същият е инициирал ангажирането си по
трудово правоотношение с друг работодател почти непосредствено след
издаване на обжалваната и атакуема заповед, от една страна. От друга страна
отделно от правната ирелевантност на това фактическо обстоятелство,
необоснована от към мотив е защитната теза на работодателя за извършени
такива фактически действия от страна на работника, насочени към изявено
4
устно волеизявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие с цел създаване на ангажираност по трудово правоотношение с друг
работодател. Събраните доказателства по делото сочат на обратното - на
установен икономически мотив от страна на работодателя, обуславящ
неговата инициатива за прекратяване на ТПО.
Ирелевантни се явяват поддържаните от страна на работодателя
фактически обстоятелства, свързани с неговите административните
задължения и предприети действия в тази насока по чл.62 КТ.
Безспорно установено е в съдебната практика носената от работодателя
доказателствена тежест за доказване законността на прекратяване на ТПО с
работника или служителя. Взаимното съгласие се счита постигнато в момент,
в който съвпаднат две писмени волеизявления за прекратяване на ТД, при
условие, че е налице евентуално изявена воля на някоя от страните за това.
Доказателствената тежест за установяване надлежно на две взаимно
съвпадащи се насрещни волеизявления , обективирани в писмена форма за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, не е реализирана от
работодателя, поради което и прекратяването на трудовото правоотношение е
незаконно, подлежи на отмяна и възстановяване на ищеца на заеманата преди
това длъжност „***“. Правните последици от уважаване на иска по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ предпоставят уважаване и на иска по чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 КТ. Спор пред въззиваната инстанция относно
определения размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ не е налице.
В насока на правните изводи относно уволнителното основание по чл.325,
ал.1, т.1 КТ по изложените съображения е и съдебната практика,
обективирана в Решение по гр. д.№ 1069/2004г. на ВКС III ГО; Решение по
гр. д.№ 1109/ 09г/ на ВКС IV ГО; Решение по гр. д.№ 565/ 2010г. на ВКС III
ГО; Решение по гр. д.№ 935/ 2012г. на ВКС IV ГО; Решение по гр. д.№ 695/
2019г./.
По гореизложеното предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 КТ подлежат на уважаване като основателни, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените разноски за адв. възнаграждение за въззивната
инстанция по ДПЗС от 20.12.2021г. в размер на 800 лева.
5
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК,
въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26231/ 19.10.2021г. постановено по гр. д.№
13502/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХV гр. с. в обжалваните
му части.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Осъжда „Експедо Мебели“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на СВ.
ХР. Д., ЕГН: ********** сумата 800 лева / осемстотин лева/ - направени
разноски за адв. възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6