№ 5111
гр. С., 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110149906 по описа за 2023 година
Предявени са следните искове от Й. С. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к.
„С. .Т.“, бл. 315, вх. В, ет. 3, ап. 53, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК: ******** и „А. Т.“ ЕООД,
ЕИК: ******, и двете дружества със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“
№ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“:
1. По чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК – за прогласяване нищожност на договор
за потребителски кредит № ****** от 14.02.2022 г., сключен между ищеца и „К.“ ЕАД,
и при условията на евентуалност на неговата клауза по чл. 4, ал. 1 относно
задължението за сключване на договор за поръчителство;
2. По чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК – за прогласяване нищожност на
договор за предоставяне на поръчителство от 14.02.2022 г. към горепосочения договор
за потребителски кредит, сключен между ищеца и „А. Т.“ ЕООД;
3. По чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за осъждане на „А. Т.“ ЕООД да заплати на
ищеца сумата от 958,92 лв., представляващо недължимо платена сума по процесния
договор за предоставяне на поръчителство от 14.02.2022 г. (след допуснато изменение
на иска на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 26.02.2024 г.).
Ищецът твърди, че на 14.02.2022 г. между него и първия ответник бил сключен
процесния договор за паричен заем по силата на който последният предоставил на
ищеца заем в размер на 2 000 лв. Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем, следвало
да осигури обезпечение под формата на: банкова гаранция или да сключи договор за
поръчителство с одобрен от първия ответник гарант – поръчител в срок до 48 часа от
подаване на заявлението за отпускане на кредит, какъвто бил сключен между ищеца и
втория ответник, в резултат на което общото задължение по процесния договор за
паричен заем съгласно обединен погасителен план възлизало на 3 044,15 лв. Излага, че
договорът за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и попада в
обхвата на ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство страда и от липса на
1
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя
не се предоставя услуга. Излага подробни съображения за нищожност на двата
процесни договора.
В срока за отговор ответниците „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД оспорват
основателността на предявените искове по изложени съображения, правят искане по
чл. 213 ГПК, а първият ответник отправя и искане за спиране на делото.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 14.02.2022 г. между Й. С. А., в качеството му на
кредитополучател, и „К.“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор
за потребителски кредит № ****** по силата на който „К.“ ЕАД предоставило на Й. С.
А. сумата в размер на 2 000 лв., която ищецът се задължил да върне на 5 месечни
вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в
размер 18,33 %, годишен процент на разходите от 19,95 %, както и при евентуално
договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Посочените обстоятелства
са отделени с проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от
доказване. Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното
открито съдебно заседание от 26.02.2024 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Отделно от
това, посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства. Безспорно е, че Й. С. А. е усвоил изцяло заемната сума.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили
обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид
на обезпечението: (i) да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите
условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице
("Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на
заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия
договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно
обезпечението. В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на
предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е
одобрено от „К.“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните
(чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.
Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 5 месечни вноски, всяка от които включваща
главница и лихва, първата от които на 10.04.2022 г., а последната – на 10.08.2022 г.
Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за
предоставяне на поръчителство от 14.02.2022 г., ведно с Приложение № 1 към него, че
между Й. С. А. и „А. Т.“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за
поръчителство с „К.“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици
2
от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски
кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а
именно – 950,53 лв., платимо на 5 месечни вноски, първата от които на 10.04.2022 г., а
последната – на 10.08.2022 г. Клаузата на чл. 8, ал. 5 от процесния договор за
предоставяне на поръчителство предвижда, че „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и всички
други вземания по него
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че след сключването на договора за предоставяне на поръчителство
ищецът е получил обединен погасителен план към договора за потребителски кредит,
който отново включва 5 месечни вноски, първата от които на 10.04.2022 г., а
последната – на 10.08.2022 г., като всяка вносна е в размер на 608,83 лв. и включва
главница, лихва и гаранция.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, се установява, че вземайки предвид размера на отпуснатия кредит за срок
от 5 месеца и размерът на общата дължима сума за изплащане по кредита с включено
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, годишният процент на
разходите в този случай е в размер на 291,55 %. Не се спори межди страните, а и от
кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение по ССчЕ се установява,
че „А. Т.“ ЕООД е получил сумата от 950,53 лв. като възнаграждение по сключения с
ищеца договор за предоставяне на поръчителство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като в тежест
на ищеца е да докаже сключване на процесните договори и тяхната нищожност на
съответните сочени от него основания по иска по чл. 26 ЗЗД и плащане на процесните
суми във връзка със сключените договори.
В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства да
докажат по исковете по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД – наличие на валидни клаузи на
процесните договори, а по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното
връщане, поради което да установи следното: наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на процесния договор
за предоставяне на поръчителство и неговото съдържание; изпълнение на
задълженията му по договора, както и своите искания и възражения по двата иска.
Не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото договори,
че между „К.“ ЕАД и Й. С. А. е бил сключен договор за потребителски кредит от
разстояние, по силата на който „К.“ ЕАД предоставило на ищеца кредитополучател
потребителски кредит в размер на сумата от 2 000 лв. за срок от 5 месеца. Установява
се също така, че между Й. С. А. и „А. Т.“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне
на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за
поръчителство с „К.“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на Й. С. А.,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици
от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски
кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а
3
именно – 950,53 лв., платимо на 5 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на
датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
По своята правна същност договорът, сключен между Й. С. А. и „К.“ ЕАД, е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо него са
приложими разпоредбите на този нормативен акт. Според легалната дефиниция,
дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните
договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва
да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в
частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и
неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и
на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на
изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и
съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
От клаузите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 на визирания договор за потребителски кредит
е видно, че неговото действие, а в този смисъл и реалното усвояване на кредита, са
поставени в зависимост от предоставянето на поръчителство от одобрено от
кредитодателя юридическо лице – в случая „А. Т.“ ЕООД. Съгласно публичните данни
от Търговския регистър на Агенцията по вписванията към Министерство на
правосъдието „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на одобрения поръчител
„А. Т.“ ЕООД, като двете дружества са с един и същ адрес на управление. От друга
страна, съгласно чл. 8, ал. 5 от процесния договор за предоставяне на поръчителство
„К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство и всички други вземания по него. Предвид тези данни
настоящият съдебен състав намира, че със сключването на договора за предоставяне на
поръчителство с посочено от кредитодателя и контролирано от него юридическо лице,
се цели заобикаляне на императивната уредба на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат съвместно и
неразделно едни от други. Същевременно възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора.
Допълнителен аргумент за това, че напрактика сключването на договор за
поръчителство е предпоставка за усвояването на кредита е, че съгласно клаузите в
договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3, ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „К.“ ЕАД юридическо
4
лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в
рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за
отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи
заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение
за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане
на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено
от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че
потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума,
от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с
посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до
извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника,
което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 19,95 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с „А. Т.“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съдът намира, че претендираното възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен
в годишния процент на разходите /ГПР/ по договора за потребителски кредит.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. Съгласно визираната по-горе клауза на чл.4, ал.2, раздел II на договора за
5
потребителски кредит в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят
не предостави съответното обезпечение (48 часа от подаване на заявлението по
отношение на предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо
лице), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът
не поражда действие между „К.“ ЕАД и кредотополучателя. От изложеното следва, че
възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде
посочено в договора за кредит и включено в ГПР, доколкото сключването на договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за
кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните
разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От
представения процесен договор за предоставяне на поръчителство е видно, че в същия
е предвидено, че възнаграждението по него се дължи, независимо дали отговорността
на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение на длъжника или не.
Поради това следва да се приеме, че така установеното възнаграждение по същество
има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, като
по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република Б..
Основателен е доводът на ищеца, че размерът на ГПР е неправилно изчислен,
тъй като в него не е включено възнаграждението за предоставено поръчителство.
Включването на горното възнаграждение за поръчителство би довело до надвишаване
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове, до който е
допустимо да стигне ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, както е посочено и в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), което съдът счита за
компетентно и обективно изготвено. Неправилното посочване на ГПР, в случая в
размер на 19,95 % в договорите за потребителски кредит води до нарушаване на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което представлява основание за нищожност
на процесните договори съгласно чл. 22 ЗПК. От друга страна, съответната разпоредба
от процесните договори за кредит относно неправилното изчисление на ГПР е
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, както основателно твърди
ищецът, тъй като ГПР от 291,55 % по първия договор, който размер е посочен в
заключението на ССЕ, значително нарушават равновесието в правата и задълженията
на търговеца – „К.“ ЕАД, и потребителя, какъвто е ищецът съгласно § 13, т. 1 от ДР на
ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките СРС счита, че макар формално процесният договор за потребителски
кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му
позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
6
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването
на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по
кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от
04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б
въззивен състав и др.). Следва да се отбележи, че договорът, сключен между
потребителя и „К.“ ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и „А. Т.“ ЕООД, се
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между
страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора
за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията (така
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС и др.).
Ето защо следва да се приеме, че и договора за предоставяне на поръчителство е
недействителен.
Предвид гореизложеното, предявените от Й. С. А. срещу „К.“ ЕАД и „А. Т.“
ЕООД искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК са основателни и следва да
бъдат уважени.
С оглед уважаването на главните искове, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуланост иск
с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на
клауза по чл. 4 от договор за паричен заем № ****** от 14.02.2022 г., сключен между
Й. С. А. срещу „К.“ ЕАД, предвиждаща задължение за сключване на договор за
поръчителство, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
На следващо място, между страните не се спори, а и се установява от
заключението по ССчЕ, че въз основа на сключения между ищеца и втория ответник
„А. Т.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, чиято недействителност се
установи по делото, е била заплатена сума в размер на 950,53 лв. Ето защо на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, доколкото посочената сума е била заплатена при
липса на първоначално основание за това, същата следва да бъде възстановена на
ищеца.
С оглед гореизложеното, главният иск по чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
основателен за сумата от 950,53 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 958,92 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските
С оглед изхода на делото по предявения срещу „К.“ ЕАД иск и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищецът, който своевременно е
направил искане за присъждане на такива. По този иск ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 80 лв. и за депозит за ССчЕ в размер на 150 лв. (1/2 от
общия размер на внесения от ищеца депозит от 300 лв., доколкото задачите по
експертизата са във връзка с исковете и срещу двете ответни дружества) или общо
7
сумата от 230 лв. Ето защо „К.“ ЕАД следва да заплати на Й. С. А. сумата в размер на
230 лв.
Ищецът е бил представляван от адв. Д. М. М., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Ето защо в тежест на ответника „К.“ ЕАД следва да бъде възложено да заплати в
полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М.,
адвокатско възнаграждение, чийто размер съдът, с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото, определи в минимален размер от 509,36 лв., съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 НМРАВ. Следва да се посочи, че върху така определената сума не може да се
начислява ДДС, както е прието и в Определение № 917/2.5.2023 г. по ч.гр.д. №
1323/2023 на ВКС.
С оглед изхода на делото по предявените срещу „А. Т.“ ЕООД искове и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат и двете страни. По тези искове
ищецът е сторил разноски за държавна такса в общ размер на 100 лв. (по 50 лв. по
всеки иск) и за депозит за ССчЕ в размер на 150 лв. (1/2 от общия размер на внесения
от ищеца депозит от 300 лв., доколкото задачите по експертизата са във връзка с
исковете и срещу двете ответни дружетсва). Сторените от ищеца разноски следва да
бъдат възстановени от ответника „А. Т.“ ЕООД съобразно уважената част от всеки иск,
а именно: по установителния иск по чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК – изцяло, доколкото
предявеният иск е уважен изцяло, а именно в размер на 50 лв. (за държавна такса), а
по осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД – частично, съобразно уважената част от иска, а
именно в размер на 195,25 лв. (за държавна такса и депозит за ССчЕ), или общо 245,25
лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника „А. Т.“ ЕООД следва да
бъде възложено да заплати в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
представлявано от адв. Д. М., адвокатско възнаграждение за за оказана безплатна
правна помощ на ищеца като материално затруднено лице за настоящото
производство. Съдът с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото,
определи в минимален размер от 400 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, върху
което също не се дължи ДДС по изложените вече съображения, като ответникът следва
да бъде осъден да заплати сумата от 398,25 лв. съобразно уважената част от исковете.
На основание 78, ал. 8 ГПК ответникът „А. Т.“ ЕООД има правно на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото определи в минимален размер от 100 лв. – чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 25 НЗПП, от която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
бъде присъдена сумата от 0,44 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. С. А., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ж.к. „С. .Т.“ , бл. 315, вх. В, ет. 3, ап. 53, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„Б.“, иск, че договор за потребителски кредит № ****** от 14.02.2022 г., сключен
между „К.“ ЕАД и Й. С. А., е нищожен като противоречащ на закона на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. С. А., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ж.к. „С. .Т.“, бл. 315, вх. В, ет. 3, ап. 53, срещу „А. Т.“ ЕООД, ЕИК:
******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център „Б.“, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че договор за
предоставяне на поръчителство от 14.02.2022 г., сключен между „А. Т.“ ЕООД и Й. С.
А. във връзка с договор за потребителски кредит № ****** от 14.02.2022 г., сключен
между „К.“ ЕАД и Й. С. А.,, е нищожен.
ОСЪЖДА „А. Т.“ ЕООД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, да заплати на Й. С. А., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „С. .Т.“, бл. 315, вх. В, ет. 3, ап. 53, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 950,53 лв., представляваща недължимо платена сума по
договор за предоставяне на поръчителство от 14.02.2022 г., сключен между „А. Т.“
ЕООД и Й. С. А., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 958,92 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, да заплати на Й. С. А., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „С. .Т.“, бл. 315, вх. В, ет. 3, ап. 53, основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 230 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „А. Т.“ ЕООД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, да заплати на Й. С. А., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „С. .Т.“, бл. 315, вх. В, ет. 3, ап. 53, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 245,25 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. „К.“ ЕАД, ЕИК:
********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център „Б.“, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ: ********, представлявано от адв. Д. М., сумата от 509,36 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана в настоящото производство
безплатна правна помощ и съдействие на ищеца Й. С. А..
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. „А. Т.“ ЕООД, ЕИК:
******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център „Б.“, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ: ********, представлявано от адв. Д. М., сумата от 398,25 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана в настоящото производство
безплатна правна помощ и съдействие на ищеца Й. С. А..
ОСЪЖДА Й. С. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „С. .Т.“, бл. 315, вх. В,
ет. 3, ап. 53, да заплати на „А. Т.“ ЕООД, ЕИК: ******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,44 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9