Р Е Ш Е Н И Е
№260036/11.1.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №
2349 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 14504/19.2.2020 г. от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:***, * срещу М.М.М., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 21362.80 лева,
представляваща дължима главница по договор
за потребителски кредит № *, сключен на 15.11.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението - 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
480.66 лева - обезщетение за забава за периода от 12.08.2019 г. до 31.10.2019
г., което вземане е прехвърлено с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, з. които суми по ч. гр. д. № 17906 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед
№ 8397/01.11.2019 год. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират
се и извършените разноски.
В исковата молба се твърди, че между „У.
К. Ф.“ ЕАД, като кредитор и М.М.М. (кредитополучател)
е сключен Договор за потребителски кредит № *, одобрен на 08.11.2017 г. и
подписан на 15.11.2017 г., по силата на който на
последния е предоставена сумата от 40000.00 лв. От страна на
ответника е поето задължение за заплащане на такса за разглеждане на кредита, в
размер на 400.00 лв. От страна на ответника е поето задължение за
заплащане и на застрахователна премия по групова застраховка, в размер на
1543.32 лв., разделена на равен брой вноски и съставляваща част от всяка
месечна погасителна вноска. Договорната лихва е определена на 11931.40 лв., като по този начин общата стойност на плащанията е
53874.72 лв. Изплащането на задължението е разсрочено на 108
равни месечни вноски. Падежът на първата вноска е 21.11.2017 год., а на
последната – 21.10.2026 г. Твърди се още, че до датата на депозиране на
заявлението, от страна на ответника е извършено погашение на 4071.26 лв.,
1419.44 лв. от които са отнесени към задължението за
възнаградителна лихва, 2453.29 лв. – към
застрахователната премия и 27.05 лв. – към
обезщетението за забава. Поради забава в плащанията, на
12.08.2019 год. на длъжника е съобщено
обявяването на вземането за предсрочно изискуемо. Твърди се още, че въз основа
на договор за цесия от 18.02.2019 год., процесното
вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор към ищеца, а длъжникът е
надлежно уведомен за същото на 12.08.2019 год.
Ответникът
– М.М.М., чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, в срока
по чл.
131 ГПК, в който излага съображения за допустимост и
неоснователност на предявените искове. Възразява срещу
твърденията за неизправност на длъжника по договора за кредит относно задължението
му за заплащане на седмични погасителни вноски. Възразява
и срещу надлежното уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземанията по договора за кредит, а също и срещу надлежното обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането. Отправя искане
за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 08.11.2017 год. между „У. К. Ф.“ ЕАД, ЕИК: * и М.М.М., е сключен договор
за потребителски кредит № *, за сумата от 40 000.00 лв. Уговорено е и заплащане
от заемателя на такса за разглеждане на кредита в размер на 400.00 лв. и
застрахователна премия от 14.29 лв., месечно. Годишният лихвен процент е
определен на 5.99 % на годишна база, предвидени са също пазарен лихвен процент
от 0.08 % (тримесечен Софибор) и фиксирана надбавка от 5.91 %. Съгласно
договора ГПР е 25.79 %, Прието е между страните, че дължимата сума платима на 108
месечни вноски, по 498.84 лв., всяка. Падежът за заплащане на всяка вноска е
уговорен на 21- во число от месеца.
Представен на л. 9-10 от делото е погасителен план към договора за кредит.
Приобщени по делото са Общи условия за отпускане на потребителски кредит на
„У. К. Ф.“ ЕАД (л. 11 – 712).
Договорът, общите условия, погасителния план, застрахователния сертификат, съдържат
подпис за „клиент“.
Видно
е, от представения договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., че „У. К. Ф.“ ЕАД прехвърля н. „А.з.с.н.в.” ООД вземанията, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена
покупна цена.
Представено
е и приложение № 1 (26), в което под № 192
са посочени трите имена на и единния граждански номер на
ответника,
номера на договора и дата
на сключване, остатъка от дълга.
Съгласно приобщеното на л. 28 пълномощно от Д. В. - изпълнителен директор
на „У. К. Ф.“ ЕАД към „А.з.с.н.в.“
ЕАД, по силата на което последният е упълномощен с правата да уведоми, от името
на кредитора всички длъжници по всички вземания на„У. К. Ф.“ ЕАД, за прехвърлянето им на ищцовото
дружество, по силата на договор за цесия от 20.12.2016 г.
Представено по делото е уведомление от 27.02.2019 г. (л. 31) от „У. К. Ф.“ ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с което последния се уведомява М.М. М.
за извършеното прехвърляне на вземането на „У. К. Ф.“ ЕАД, произтичащо от
договор за кредит № * за сумата от 40 000 лева, въз основа на договор за
цесия от 20.12.2016 г. Посочено е, също така, че към момента на уведомлението,
размера на дълга възлиза на 39539.32 лв.
Представено по делото е уведомление
от 15.07.2019 г.
(л. 33) от „У. К. Ф.“ ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с което
последния се уведомява М.М. М. за извършеното прехвърляне на вземането на „У. К. Ф.“ ЕАД, произтичащо от договор за кредит № * за
сумата от 40 000 лева, въз основа на договор за цесия от 20.12.2016 г.
Посочено е, също така, че към момента на уведомлението, размера на дълга
възлиза на 40976.18 лв. При опит за връчване на същото от ЧСИ, е удостоверено
от връчителя, че адресатът не живее на посочения адрес.
От заключението на вещото лице Р.Х. по
изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, се установява
следното: сумата от 40 000 лева е усвоена от длъжника на два транша –
27500 лева са преведени за погасяване на договор за кредит към „Р. б. (Б.)“
ЕАД, а разликата от 12 500 лв. е преведена по сметка на титуляра;
последното плащане по договора датира от 21.08.2018 г., с което е погасена
дължимата вноска, с падеж 21.06.2018 г.; след приспадане на погашението
размерът на задълженията по договора за кредит са: 21355.44 лв. – главница; 480.50
лв. – възнаградителна лихва; 1138.96 лв. – обезщетение за забава, начислено за
периода 12.08.2019 г. до 19.02.2020
г.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
Исковете са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 17906/ 2019 год. на ВРС.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които основава
претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза
по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо
вземане от ответника в размер на исковата сума; валидно и съществуващо между
цедента и ответника правоотношение по силата на договор за паричен заем и
изправността на първия по същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума;
факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането; имуществено
разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото
предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; размера на претенцията.
В тежест на ответника е да установи положителните
факти, на които основава възраженията си.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното.
В
настоящата хипотеза, липсва спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на цесионер и „У. К. Ф.“ ЕАД в качеството му на
цедент, е сключен договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., с
който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за потребителски кредит № *.
Съобразно
правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи
на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 - прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато
предишният кредитор е съобщил за него на длъжника.
В
настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно съобщаване на длъжника
за сключения договор, преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. на исковата молба. Независимо от последното,
настоящия състав приема цесията за редовно съобщена на длъжника, чрез особения
му представител. Този извод се налага по следните
съображения: След изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК, на основание чл. 47,
ал. 6 ГПК, с оглед охраняване интересите на ответника,
на последния е назначен особен представител. Връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител,
като от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици
(така и в Решение № 198/ 18.01.2019 год. по т. д. № 193/ 2018 год., ВКС, І т. о.). В подкрепа на този
извод следва бъде отбелязано, че право на кредитора е да избере начина на
съобщаване за прехвърлянето на вземането. В случай, че
избере това да се осъществи чрез нотариална покана и връчването ще е редовно и
при надлежно проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр.
чл. 47, ал. 1 - 5 ГПК, като
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е
необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.
При невъзможност за откриване на длъжника, съобщаването на
цесията на особеният представител (който е лице с юридически познания),
охранява правата му в по голям обем, в сравнение с гореописаната процедурата по
връчване чрез залепване на уведомление, разписана в чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК.
Във
връзка с горното, следва да се приеме, че уведомяването на длъжника за
извършените прехвърляния на вземането е настъпило с получаването на преписа от
исковата молба с приложеното към същата уведомление за цесия от особения представител, а именно - на 31.01.2020
год. (съгласно съобщение на л. 66), което
уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразено от съда. След
като е известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба на особения
представител, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (Решение № 40/ 13.05.2010
г. по т. д. № 566/
На
следващо място – безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича
от сключен между ответника и „У. К. Ф.“
ЕАД
договор за предоставяне на потребителски кредит от 08.11.2017
год., по силата на който за заемодателя е възникнало
задължението да предостави на заемателя кредит в размер
на 40000 лева. Липсва
спор по делото, а и се установява от експертното заключение, кредитирано от
съда като обективно и компетентно изготвено, че заетата сума е предоставена на
ответника, на два транша – за погасяване на зъдлжение към банкова институция и
по сметка на кредитополучателя.
Процесният договор за кредит е потребителски (същият
попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит),
едновременно с което е сключен при действието на ЗПК, нормите му следва да
бъдат съобразени служебно от съда.
Настоящият
договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, в
редакцията му от ДВ бр.59 от 29.07.2016 г. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Процесният
договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие
относно размера на предоставения заем - 40000
лева, общия размер на дължимата сума от потрубителя – 53 875.25 лева, всяка,
лихвения процент по кредита – плаващ годишен лихвен
процент от 5.99 % и фиксирана надбавка от 5.91 %. Годишният процент на разходите също е ясно отразен
– 7.17 %. Посочени са размера на погасителните вноски, броя на същите и
конкретните падежни дати, поради което и изискването чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, следва да се
приеме за изпълнено. недействителност на
договора съобразно чл. 22 ЗПК. В чл.
9 договора страните изрично са уговорили,
че при забава в плащанията заемателят ще дължи законната лихва за забава, като по
този начин формално е изпълнено и изискването за посочване на разходи, които се
дължат при неизпълнение на поетите задължения.
Гореизложеното обосновава извод, за валидно възникнала между страните
облигационна връзка по силата на договор за паричен заем, по който заемодателят
е изправна страна, поради което и за ответника е
възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна
лихва на съответните падежни дати.
На следващо място, съобразно неоспореното от страните заключение по
проведената съдебно – счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно
и компетентно изготвено, след приспадане на извършените плащания, размерът на
непогасения остатък за главницата възлиза на 21355.44 лв., а на обезщетениета за забава за исковия период – 1138.96 лв.
Ответникът
не ангажира доказателства за погасяване на задълженията за заплащане на
главница и мораторна лихва, поради което се налага извод за
основателност на тези претенции.
По
изложените съображения, се налага извод за основателност на претенции досежно
сумите от 21355.44 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски
кредит № *
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението и 480.87 лв. – обезщетение за забава (съобразно заявения от ищеца размер),
за периода 12.08.2019 г. – 31.10.2019 г., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявения иск за горницата над 21355.44 лв. до пълния претендиран размер от 21362.80 лв. (равняваща се на 7.36 лв.), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 31.10.2019 г. – датата на депозиране на заявлението
в съда, до окончателното изплащане на задължението, претендирана ката главница по Договор за потребителски кредит № *, е недоказан по размер, поради което и подлежи на отхвърляне, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 78, ал. 1
ГПК, с оглед изхода на спора
и по арг. от ТР № 4/ 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното
производство разноски, съобразно уважената част на исковете, които възлизат на 486.71
лв. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 2016.94 лв. – разноски в
настоящото производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.М.М.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: *** н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * сумите от 21355.44 лв. (двадесет и една хиляди, триста петдесет и пет лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща дължима главница
по
договор за потребителски кредит № *, сключен
на 15.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 31.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението и 480.66 лв. (четиристотин и осемдесет лева и шестдесет и шест
стотинки)
- обезщетение за забава за периода от 12.08.2019 г. до 31.10.2019 г., което
вземане е прехвърлено с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 20.12.2016 г., в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
з. които суми по ч. гр. д. № 17906 по описа на Варненски районен съд за
2019 год. е издадена Заповед № 8397/01.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1 и сл. ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *
срещу М.М.М., ЕГН **********, с
настоящ адрес: *** за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца орницата над 21355.44
лв. (двадесет и
една хиляди, триста петдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) до пълния претендиран размер от
21362.80 лв. (двадесет и една хиляди тристашестдесет и два лева и осемдесет
стотинки (равняваща се на 7.36 лв.), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 31.10.2019 г. – датата на депозиране на заявлението
в съда, до окончателното изплащане на задължението, представляваща
Договор за потребителски кредит № *, което
вземане е прехвърлено с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 20.12.2016 г., в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
з. които суми по ч. гр. д. № 17906 по описа на Варненски районен съд за
2019 год. е издадена Заповед № 8397/01.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. с чл.
99, ал. 1 и сл. ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
240, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********, с настоящ адрес:
*** да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * сумата от 486.71 лв. (четиристотин
осемдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки), представляваща
извършени в заповедното производство разноски, определени съобразно уважената
част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********, с настоящ адрес:
*** да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***- р сумата от 2016.94 лв. (две хиляди и
шестнадесет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща извършени
в настоящото производство разноски, определени съобразно уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да
бъдат заплатени от ответника по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: