Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.04.2019 г. Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен
съд втори граждански състав
На двадесет и
осми март две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Димитрина
Минчева
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско
дело № 1540 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл. 357, ал.1 във вр. с чл. 59 от КТ, предявен от В.Т.С., ЕГН: **********
*** против П.П.П.П.към ,,*** - П.П.” ЕООД, ЕИК: *** , представлявано от инж. А.С.Д.-
Директор, седалище и адрес на управление:***.
ИЩЕЦЪТ твърди, че бил *** гражданин, жител и живущ ***. Работел в железопътния
транспорт 35 години, като непрекъснато повишавал образованието и квалификацията
си. Към настоящия момент заемал длъжността Началник „П.
С.“ – Д.. Бил синдикален член на СТСБ - КНСБ и ползвал
действащия Колективен трудов договор. Твърди, че на 02 декември 2016 г. защитил
дисертационен труд на тема „Изследване безопасността на железопътните прелези в
участъка П. – К.“ в Транспортния факултет на Русенски университет „Ангел
Кънчев“. Образователна и научна степен „***“
се придобивала в деня на защитата– чл.
11, ал. 4 от ЗРАСРБ и това било свързано с промяна на трудовото възнаграждение.
С Решение № 49/16.02.2018г., постановено по гр. дело № 1027/2017г. по описа на
Районен съд К., потвърдено с Решение № 771/05.06.2018г. по гр. дело №
927/2018г. на Окръжен съд Пловдив, ГО, VII въззивен граждански състав, ищецът
твърди, че му било присъдено и изплатено дължимото възнаграждение до 02.09.2017
г.
Твърди, че по императивен начин
законът регламентира стабилност на трудовото правоотношение, осигурява сигурност
на страните при осъществяване на трудовото правоотношение, осигурява сигурност
на страните при осъществяване на трудовите им права и задължения и гарантира
спазването на принципа на закрила на труда, формулирани в чл. 16 от Конституцията на република България и чл. 1, ал. 3 от Кодекса на труда.
Твърди, че съгласно чл. 57 от КТ,
Колективния трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които
са членове на синдикалната организация - страна по договора.
Твърди, че Наредбата за
организацията и структурата на работната заплата /НОСРЗ/ чл. 11, ал. 1
предвижда задължението на работодателя за изплащането на допълнително трудово
възнаграждение за образователна и научна степен „Д..“, както и минималния
размер, който се дължи по силата на закона.
Твърди, че съгласно чл. 30 т. 2
от Колективния трудов договор действащ в „***“
ЕООД Работодателя, който сключва трудовия договор за ползване на по -висока
лична квалификация, заплаща допълнително месечно възнаграждение за ОНС „Д.“ в
размер на 60 лева.
Допълнително месечно
възнаграждение за периода от 02.09.2017 г. до 31.10.2018 г. не му било
изплатено, поради което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Моли
съда, да постанови решение и да осъди ответника да му заплати:
- сумата от 836.85 лева – дължимо
допълнително месечно възнаграждение за периода от 02.09.2017 г. до 31.10.2018
г. за четиринадесет месеца, съгласно чл. 30 т. 2 от действащия Колективен
трудов;
- сумата от 53.08 лева –
мораторна лихва за периода 02.09.2017 г. до датата на подаване на исковата
молба – 31.10.2018 г.;
- законна лихва върху главницата
от 01.11.2018 г., до пълното изплащане на сумата от 836.85 лева.
Претендира направените по делото
разноски
Ответното
дружество, чрез пълномощника си гл. юрк. Т.И. с отговора на исковата молба
оспорва иска като допустим, но неоснователен.
Действително с
Решение № 49/16.02.2018г. , постановено по гр.д. № 1027/2017г. по описа на
Районен съд К., били осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 357, ал.1
във връзка с чл.59 от КТ сумата от 180,00 лв., представляваща допълнително
трудово възнаграждение, определено съгласно чл. 30, т.2 от КТД, дължимо за
периода от 05.06.2017 г. до 02.09.2017 г. Първоинстанционното решение било
потвърдено с Решение № 771/05.06.2018г. по в.гр.д. № 927/2018г. по описа на
Окръжен съд Пловдив.
В изпълнение на
решението сумата била заплатена на ищеца.
Изготвено било
допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № ЛС-
580/12.06.2018г. на основание чл.119 от КТ. Съгласно същото на ищеца било
предложено му бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение по 60.00 лв. /
шестдесет лева/ месечно за придобита образователна и научна степен „К.” по чл.
30, т.2 от КТД 2016г. за периода от 03.09.2017 г. до 21.03.2018г./ датата, до
която е в сила КТД 2016 г./, както и да му се изплаща от 22.03.2018 г. докато
заема длъжността „Началник П.С.К.” допълнително трудово възнаграждение по 50.00
лв./ петдесет лева/ месечно за придобита образователна и научна степен „Д..” по
чл.11, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Твърди, че при договорен с КТД по-благоприятен размер на допълнителното
възнаграждение се прилага договореният в КТД размер, при условие, че
работникът/служителят е член на синдикат, страна но КТД, или се е присъединил
към КТД.
Твърди, че
съгласно КТД 2018г. този размер бил определен на 60.00 лв. /шестдесет лева/ и
от 22.03.2018г. до момента, до който ищецът отговарял на условията на КТД, щял
да получава допълнително трудово възнаграждение в този размер, ако бил подписал
допълнителното споразумение. При изменение на размера на възнаграждението в
това по КТД 2018 г. или при договаряне на различен размер в следващото,
автоматично на база на споразумението ищецът щял да получава актуалния размер
за периода, за който ползва КТД. В случай, че не се ползва за определено време
от КТД поради една или друга причина, или ако има период, в който няма
подписано КТД, щял да получава предвидения в Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата размер от 50.00 лв. Във връзка с горното ответникът
твърди, че приложеното към отговора на исковата молба уверение от СТСБ
доказвало членството на ищеца единствено към датата на издаването му.
Твърди, че на
12.06.2018 г. ищецът категорично отказал да подписва споразумение, въз основа
на което да му бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение за
придобитата от него образователна и научна степен „Д.”. Същият заявил, че тъй
като първоначално му е отказано при подаване на заявлението му преди година,
щял да продължи да завежда дела за следващите периоди, за да товари
работодателя с разноските.
Правилно ищецът
бил посочил в исковата молба, че законът е регламентирал по императивен начин
стабилността на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 119 от КТ трудовото
правоотношение се изменяло с писмено съгласие между страните за определено или
неопределено време. Въпреки желанието на работодателя да измени трудовото
правоотношение с ищеца, като му бъде изплащано допълнително трудово
възнаграждение за придобитата образователна и научна степен „Д.” за периода
след 03.09.2017г., това се оказало невъзможно поради отказа на ищеца да подпише
допълнително споразумение в този смисъл.
Твърди, че с
писмо с изх. № 40-03-83/21.06.18 г. от Директор *** Пловдив до ищеца е
отправена покана да се яви в срок от 5 работни дни от получаването му в
административната сграда на *** Пловдив, за да подпише горепосоченото
споразумение. Посочено било, че ако в указания срок не се яви, ще се счита, че
не поддържа подаденото заявление с вх. № 1070/06.06.17г. Писмото било изпратено
до адреса на ищеца, но пликът се върнал в цялост с отбелязване, че пратката е
непотърсена с дата на връщане 17.07.2018 г. Върху плика имало отбелязвания, че
адресът е посетен на 27.06.18 г. и на 07.07.2018 г. Според ответника, след като
адресът бил посетен и в работен, и в почивен ден, би следвало да е залепено
уведомление, че ищецът има писмо от *** Пловдив, което да вземе от пощенската
служба. За да се върне писмото с отбелязване като непотърсено следвало, че
ищецът не е отишъл до пощенската служба да го вземе.
След като
получили върнатия плик, повторно било пратено писмо – покана с изх. №
40-03-196/20.07.2018г., но отново писмото се върнало в цялост с отбелязване, че
пратката е непотърсена. Върху същото имало отбелязване, че първото посещение на
адреса е било на 27.06.18 г., а второто на 07.07.18 г. Отново писмото било
върнато в цялост като „непотърсено” с дата на връщане 14.08.18г.
Ответникът
твърди, че съгласно Решение № 35/07.05.2012г. на ВКС, IV ГО, постановено по
гр.д. № 1877/2010г., за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата
работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от
работника и пощата да удостовери доставянето на писмото. Обстоятелството дали
работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е
предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С
достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е
изпълнил задължението за връчване и изявлението му е породило правно действие.
Видно било, че
работодателят е положил усилия да измени трудовото правоотношение с ищеца, за
да му бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение, но поради
категоричния отказ на ищеца, това било обективно невъзможно.
Твърди, че
съгласно чл.118, ал.3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава
трудовото възнаграждение на работника или служителя. Касаело се за увеличаване
на размера на договореното основно трудово възнаграждение, поради което
работодателят не можел едностранно да начислява други допълнителни
възнаграждения.
Необходимо било
сключването на допълнително споразумение, което обаче задължително трябвало да
бъде подписано и от работника, за да може да бъде изпълнявано.
Ответникът
счита, че след като ищецът на 12.06.2018 г. отказал да подпише допълнително
споразумение за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобитата
от него образователна и научна степен „К.”, то той не поддържал подаденото от
него заявление с вх.№ 1070/05.06.2017г. и след тази дата не следвало да му бъде
изплащано такова до подаване на ново заявление и съответно подписване на
допълнително споразумение.
Ответникът
оспорва иска и по размер.
На първо място
възнаграждението се претендирало от 02.09.2017 г., а за този ден възнаграждение
вече му било изплатено на основание влезлите в сила съдебни решения.
Твърди, че
съгласно чл.30, ал.1, т. 2 от КТД работодателят, който сключва трудовия договор,
за ползване в работата на по-висока лична квалификация, заплаща месечно
възнаграждение в размери, както следва: К. 60,00лв. Това допълнително трудово
възнаграждение се заплащало съразмерно на отработеното време. Ако работникът
или служителят имал пълен работен месец, му се заплаща допълнително трудово
възнаграждение в размер на 60,00лв. Ако е ползвал вид отпуск, се заплащало
съразмерно на отработените дни.
От представените
копия на фишовете на ищеца от месец септември 2017г. до месец октомври 2018г. вкл.,
било видно, че за целия процесен период от 14 месеца ищецът имал едва три пълни
отработени месеца, единият от които бил месец септември 2017 г., а до
02.09.2017 г., включително, вече му било изплатено допълнителното трудово
възнаграждение.
За м. октомври
2017 г. например ищецът имал един отработен ден, а претендирал пълния размер от
60,00 лв. За м. ноември 2017 г. отработените дни били 4. За месец септември
2018 г. ищецът нямал дори един отработен ден. Видно от фишовете му, почти всеки
месец същият ползвал някакъв вид отпуск.
Очевидно
претенцията на ищеца не била съобразена с отработените от него дни за
съответните месеци.
Неоснователна
била и претенцията за законна лихва за забава, тъй като ищецът по своя вина не
получавал допълнителното възнаграждение за процесния период. Отказвайки да
подпише допълнително споразумение, за да му бъде начислявано това допълнително
трудово възнаграждение, той поставял работодателя в обективна невъзможност да
му изплаща това възнаграждение.
С оглед на горното искът следвало да бъде отхвърлен, а доколкото
работодателят не бил дал и повод за завеждане на делото, то не следвало да бъде
товарен и с разноски по него.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От материалите
по делото се установява, а и страните не спорят, че ищецът В.Т.С. и ответното дружество П.П.П.П.към
,,*** - П.П.” ЕООД се намират в трудовоправни отношения по силата на сключен
между тях трудов договор, съгласно който
ищецът е назначен и изпълнява длъжността „Началник, П.С.К.“, съгласно
Допълнително споразумение № ЛС-7/Пловдив, сключено между страните на 29.01.2014
г.
Безспорно е
също, че към датата на подаване на исковата молба – 31.10.2018 г., ищецът е
редовен член на СТСБ и ползва всички права сключени с Колективния трудов
договор между
***“ – ЕООД и
СТСБ.
От представеното
от ищеца копие на Диплома № РУ-НС-2017-01 от 26.01.2017 г. за образователна и
научна степен „Д.“ е видно, че е защитил дисертационен труд на тема „Изследване
безопасността на железопътните прелези в участъка П.
– К.“ в Транспортния факултет на Русенски университет
„Ангел Кънчев“.
По делото са
представени в препис Решение № 49/16.02.2018 г., постановено по гр.д. №
1027/2017 г. по описа на Районен съд К. и Решение № 771/05.06.2018 г. по в. гр.
д. № 927/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, от които се установява, че
ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 357,
ал.1 във връзка с чл.59 от КТ сумата от 180 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение, определено съгласно чл. 30, т.2 от КТД за придобитата образователна
и научна степен „Д.“, дължимо за периода от 05.06.2017 г. до 02.09.2017 г. По
делото не е спорно, че ответното дружество е изплатило на ищеца присъдената
сума.
С отговора на
исковата молба са представени допълнително споразумение за изменение на трудово
правоотношение № ЛС- 580/12.06.2018г. на основание чл.119 от КТ – неподписано
от ищеца; писмо с изх. № 40-03-83/21.06.18г. от Директор *** П. до В.С., ведно с копие на върнатия в цялост плик; писмо
с изх. № 40-03 -196/20.07.2018г от Директор *** П.
до В.С., ведно с копие на върнатия в цялост плик. Установява се от тези писмени
доказателства, че в изпълнение на горецитираните съдебни решения, ответното
дружество е положило усилия да уреди отношенията си с ищеца като му предложи
изменение на трудовото правоотношение. Изпратените в тази връзка писма до В.С.
са върнати с отбелязване, че не са потърсени от него.
От изготвената и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Допълнителното
възнаграждение за образователна степен „Д.” за периода от 02.09.2017 г. до
31.10.2018 г., съгласно чл.30, т. 2 от действащия Колективен трудов договор е в
общ размер на 611.25 лв. Мораторната
лихва за периода от дата на падежа /до 28-мо число на текущия месец до дата
на завеждане на иска /31.10.2018 г./ е в общ размер на 30,49 лв.
От показанията
на свидетелката А.Н.Г.се установява, че е Ръководител в Отдел „Човешки ресурси“
в ответното дружество. Тази длъжност заемала от около 20 години, като преди
това също работела в системата на железопътния транспорт. Познавала ищеца,
който също бил дългогодишен служител. На свидетелката ѝ е известно, че на
В.С. е предлагано споразумение за изменение на трудовото му правоотношение.
Това станало на през лятото на 2018 г., когато посетил службата, за да си получи
присъдената му от съда сума в размер на 180 лева. На етажа, където се намирала
касата, бил и кабинетът на свидетелката. Повикали ищеца в кабинета, където
освен свидетелката, били юрисконсултът на дружеството Т.И. и главния счетоводител
А.Г.. На В.С. било предложено да подпише писмено споразумение за изменение на
трудовото му правоотношение във връзка с придобитата от него образователна и
научна степен „Д.“. Ищецът отказал да се запознае с параметрите на споразумението,
като заявил, че ще си търси дължимото по съдебен ред. Не направил никакви
възражения във връзка с клаузите на споразумението, тъй като изобщо не го
прочел. На свидетелката било известно, че преди това били правени и други два
опита да се връчи споразумението на ищеца, но писмата се връщали като
„непотърсени“.
От така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна
страна:
По делото се
установи, че ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл.
357, ал.1 във връзка с чл.59 от КТ сумата от 180 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение, определено съгласно чл. 30, т.2 от КТД,
дължимо за периода от 05.06.2017 г. до 02.09.2017 г., включително. Тази сума е
заплатена на В.С.. За периода от 03.09.2017 г. /за 02.09.2017 г. на ищеца е
платено/ до 31.10.2018 г., по делото не са представени доказателства за извършено
плащане от страна на работодателя на допълнителното месечно трудово
възнаграждение, което се полага на служителя съгласно чл. 30, т.2 от КТД. В
този смисъл искът за главницата се явява основателен и следва да бъде уважен до
размера установен от съдебно-счетоводната експертиза.
Спорният по
делото въпрос е дали работодателят е дал повод за завеждане на делото и оттук –
дължи ли мораторна лихва и следва ли да заплати разноските по делото.
Настоящият
съдебен състав счита, че с поведението си ищецът се е поставил в обективна
невъзможност да получи полагащото му се допълнително месечено трудово
възнаграждение. В хода на делото В.С. излага доводи за незаконосъобразност на
предлаганото му допълнително споразумение, но тези свои аргументи той не е
изложил пред работодателя си. От свидетелските показания и от приложените
писмени доказателства се установи, че ищецът категорично е отказал да преговаря
за изменение на трудовото му правоотношение и да обсъжда параметрите на
предложеното му споразумение, което евентуално да доведе до неговата корекция. Единствено
е заявил, че ще си търси правата по съдебен ред, без значение какво му предлага
работодателя. В основата на забавата на длъжника като институт стои идеята, че
много често изпълнението на дадено задължение е невъзможно без оказване на
определено съдействие от страна на кредитора. В тези случаи неизпълнението не
се дължи на причина, която може да се вмени във вина на длъжника (чл. 81, ал. 1
от ЗЗД), поради което и последиците му не бива да се възлагат в негова тежест. Ето
защо и доколкото забавата за плащане в настоящия случай се дължи на поведението
на ищеца, искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Тъй като ответникът
не е дал повод за завеждане на делото, на същия следва да бъдат присъдени направените
и претендирани деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лева основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37
от ЗПП и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На основание
чл.359 КТ ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по делото за
отхвърлената част от исковете.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.357, ал.1 във връзка с чл.59 от КТ, П.П.П.П.към ,,*** - П.П.”
ЕООД, ЕИК: *** , представлявано от инж. А.С.Д.- Директор, седалище и адрес на
управление:***, да заплати на В.Т.С., ЕГН: ********** *** сумата 611.25 лв. (шестстотин
и единадесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща допълнително трудово
възнаграждение, определено съгласно чл. 30, т. 2 от Колективния трудов договор,
дължимо за периода от 03.09.2017 г. до 31.10.2017 г., КАТО за разликата над
611.25 лева до пълният предявен размер от 836.85 лева, за периода от 02.09.2017
г. до 31.10.2017 г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД предявен от В.Т.С., ЕГН: ********** *** против П.П.П.П.към
,,*** - П.П.” ЕООД, ЕИК: *** , представлявано от инж. А.С.Д.- Директор,
седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата от 53.08 лева –
мораторна лихва за периода от 02.09.2017 г. до датата на подаване на исковата
молба – 31.10.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Т.С.,
ЕГН: ********** *** да заплати на П.П.П.П.към ,,*** - П.П.” ЕООД, ЕИК: *** ,
представлявано от инж. А.С.Д.- Директор, седалище и адрес на управление:***
разноските по делото в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчване
съобщение на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.