ПРОТОКОЛ
№ 567
гр. Пазарджик , 04.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100669 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищеца С. Д. Д., редовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, редовно призован не
изпраща процесуален представител.
СЪДЪТ счита че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
СЪДЪТ докладва постъпилата молба от ищеца чрез пълномощникът му
адв. М., с вх. № 10022/03.06.2021 г., с която моли, поради служебна
ангажираност в съдебно заседание по въззивно търговско дело № 550/2021 г.
по описа на Апелативен съд - Пловдив, съдебното заседание да се проведе в
негово отсъствие. Заявява, че поддържа подадената искова молба и оспорва
отговора на исковата молба. Не възразява да се приемат представения по
делото договор за паричен заем. Във връзка с отговора на исковата молба,
представения по делото договор за паричен заем и с оглед доказателствената
1
тежест за установяване на възражението на ищеца за нарушаване и
заобикаляне на разпоредбата на чл.19 от ЗПК прави доказателствено искане
за допускане на ССчЕ, с посочени въпроси, а именно: Включени ли са в
посочения в договор ГПР всички разходи по договора, включително и
възнаграждението за поръчителство? Какъв би бил размера на ГПР ако се
включи при изчисляването му възнаграждението за поръчителство?
СЪДЪТ докладва постъпилата молба от ответното дружество „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в вх. № 8685/18.05.2021 г. чрез процесуалния
му представител юрк. Д.Н., с която се моли съдът да разгледа делото в нейно
отсъствие. Моли се съдът да даде ход на делото. Поддържа отговора на
исковата молба и настоящата молба. Във връзка с указанията на съда по чл.
190 от ГПК прилага и моли да се приеме оригинал на Договор за паричен
заем №3816226/25.04.2020 г. В случай, че от ищеца бъдат представени нови
писмени доказателства, бъдат направени нови доказателствени или други
искания, бъде поискано изменение на предявените искове на което и да е от
основанията, посочени в чл. 214 от ГПК или бъдат наведени нови фактически
твърдения, се моли съдът на основание чл. 144, ал. 1 от ГПК да предоставени
възможност на ответното дружество да вземе становище по тях в срок,
считано от получаване на препис от протокола от заседанието (във връзка с
направеното по-долу искане в този смисъл) и екземпляр от допълнителните
доказателства, като моли в такъв случай да им бъде дадена възможност и да
ангажират допълнителни доказателства. В случай че ищцовата страна
направи искане за изменение на размера на предявените искове на основание
чл. 214 от ГПК, се моли съдът да им предостави възможност да вземе
становище по тях в срок, считано от получаване на препис от протокола от
заседанието. В случай че ищцовата страна претендира адвокатско
възнаграждение в по-голям размер от определения с Наредба № 1 от
01.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, се прави възражение за прекомерност и молим
то да бъде намалено до минимума съгласно посочената наредба. В случай че
по делото бъде даден ход по същество, прави искане съдът да остави
предявените искове без уважение като неоснователни и недоказани и да
присъди на ответника направените съдебно-деловодни разноски, съгласно
приложения към настоящата молба списък. Моли да му се предостави срок за
представяне на писмени бележки, считано от датата на получаване на препис
2
от протокола от заседанието. Прави се искане за предоставяне на протокола
от проведеното открито съдебно заседание на посочен електронен адрес.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
Спогодба няма как да бъде постигната, тъй като не се явяват
процесуални представители и за двете страни.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124
от ГПК от ищеца С. Д. Д. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.
В подадената искова молба от ищеца се твърди, че на 25.04.2020г
между ответникът като заемодател и П. Б. Н. като потребител-заемополучател
е подписан договор за паричен заем № 3816226 от 25.04.2020г, по силата на
който ответникът е предоставил на потребителя сумата от 2400 лева, срещу
което заемополучателят се е задължил да върне сумата ведно с
възнаградителна лихва на 27 седмични погасителни вноски в размер на по
98.78 лева. Последната уговорена вноска е с падеж 31.10.2020г.
Твърди се, че към задълженията на заемополучателя потребител е
включено и задължение за заплащане на възнаграждение за поръчителство в
размер на 1625.94 лева, което се заплаща на 27 вноски от по 60.22 лева и
реално тази сума се прибавя към месечната погасителна вноска по кредита, в
резултат на което същата става в седмичен размер от по 159 лева.
Твърди се, че в изпълнение на договора към 21.01.2021г са заплатени от
потребителя 2 337 лева, от които са погасени 903.30 лева възнаграждение за
поръчителство, а с остатъкът е заплатена главница и възнаградителна лихва
изцяло до 14-та вноска и частично 15-та вноска.
Твърди се, че на 22.12.2020г заемополучателят е починал като е оставил
за свой единствен наследник С. Д. Д., ЕГН **********, който е отправил до
ответника запитване за оставащото задължение и искане за предоставяне на
договора за заем и погасителния план към него.
Твърди се, че в отговор на запитването на наследника ответникът е
3
предоставил погасителен план без договора за кредит и е изявил
извънсъдебна претенция за сумата от 1956 лева, представляваща дванадесет
изцяло неплатени вноски от по 159 лева и една частично неплатена вноска в
размер на 48 лева.
Сочи се, че предявената извънсъдебна претенция към ищеца като
единствен наследник на кредитополучателя обосновава правния интерес от
предявяване на отрицателно установителен иск за недължимост на
претендираната сума от 1956 лева, представляваща 12 неплатени вноски за
главница, лихва и възнаграждение за поръчителство от по 159 лева и една
частично неплатена вноска в размер на 48 лева.
Твърди се, че в конкретния случай преюдициално за настоящия спор
твърдя Договор за паричен заем № 3816226 от 25.04.2020 г. да е
недействителен на няколко основания, което обосновава недължимостга на
сумата от 1956 лева.
Твърди се посочените в договора за кредит годишен процент на
разходите по кредита и общата сума дължима от кредитора да не са верни,
тъй като при тяхното изчисляване не е включено възнаграждението за
поръчителство, което е отнапред установено по основание и по размер и
което представлява регулярно и то като част от погасителната вноска
плащане.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Сочи се, че в конкретния случай в посочения в договора ГПР не е
включено възнаграждението за поръчителство, което представлява разход по
кредита, който се поема от потребителя. Следователно и при неверен ГПР в
договора следва да се приеме, че липсва посочен такъв, което на основание
чл.22 във връзка с чл.11 т.10 от ЗПК води до недействителност на договора за
потребителски кредит и на основание чл.23 от ЗПК потребителят следва да
върне чистата стойност на кредита, което към настоящия момент е сторено.
4
Твърди се, че освен неверния ГПР в договора не е вярно посочена и
общата сума, дължима от потребителя, която следва да включва всички
известни на кредитора разходи, които потребителят трябва да плати.
Сочи се, че съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя - пар. 1, т.2 от ДР на ЗПК.
Твърди се, че в договора не са отчетени общите разходи за потребителя,
в които се включва и възнаграждение за поръчителя, което е „допълнителна
услуга“ и е пряко свързана с кредита, независимо че задължение за
кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи
обезпечение. В договора изрично е посочено, че потребителят желае да
ползва финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението на
поръчителя, което означава, че последното ще се плаща от него на кредитора,
т.е. става нейно задължение по кредита, защото според раздел II, т.1 от
договора за допълнителни услуги последните се предоставят единствено като
допълнение към подписан договор за кредит.
Счита се, че „пропускането“ на дължимото възнаграждение за
поръчителя се отразява на стойността и на годишния процент на разходите,
защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит да не отговаря и на
5
останалите нормативно установени изисквания относно неговото съдържание
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 от ЗПК, а именно: общия размер на кредита и
условията за усвояването му; стоката или услугата и нейната цена в брой -
когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга
или при свързани договори за кредит; лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. ЗЗА; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването;
Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на общо основание
по чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречието си с императивната разпоредба
на чл.19 ал.4 от ЗПК, евентуално поради заобикалянето на същата тази
императивна разпоредба.
Твърди се, че с предвиденото в договора и в погасителния план
възнаграждение за поръчителство пряко се нарушава, евентуално се
заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Действително и най-вероятно в договора е посочено, че годишният процент
на разходите е под 50%, което на пръв поглед е в съответствие с разпоредбата
на чл.19 ал.4 от ЗПК в сила от 23.07.2014г. В същото време обаче в договора е
предвидена и разпоредба, която изисква или заплащане на неустойка при
6
непредоставяне на обезпечение или възнаграждение за предоставено
поръчителство от юридическо лице, като към общата сума на кредита се
прибавя сумата от 1625.94 лева, а погасителната вноска се увеличава с 60.22
лева поради разсрочване на това възнаграждение към погасителните вноски.
Сочи се, че в резултат на горното и при непредоставяне на гаранция
съответно предоставяне на гаранция от юридическо лице, която по своето
правно естество представлява обезпечение, към дължимата възнаградителна
лихва на месец се прибавят суми за плащане. Това възнаграждение или
неустойка за непредоставяне на обезпечение от договора обаче не се отразява
и не е включено в годишния процент на разходите съгласно разпоредбата на
чл.19 от ЗПК, което е следвало да бъде сторено, поради което и привидно
потребителят не се ползва от защитната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите
включва всички преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, включително и възнаграждението за поръчителство.
Сочи се, че съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил
възнаграждението за поръчителя - на стойност, близка до тази на отпуснатия
кредит, в ’’общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита
за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не
съществуват по договора.
Ако се приеме възнаграждението за поръчителство да представлява
допълнителна услуга по договора за потребителски кредит, то същите на
самостоятелно основание са нищожни като противоречащи на разпоредбата
на чл.10а от ЗПК. Освен това дори в случай, че се касае за предоставяне на
допълнителни услуги по смисъла на ЗПК, то те отново следва да бъдат
включен в годишния процент на разходите, тъй като това са възнаграждения
по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
Закона за потребителските кредити, но в случая както твърдим по-горе това
не е сторено.
7
Твърди се, че с оглед на горните твърдения за недействителност на
договора за потребителски кредит и на основание чл.23 от ЗПК потребителят
дължи само чистата стойност на кредита или в случая 2400 лева, която е
изцяло платена и ищецът като наследник на кредитополучателя не дължи
никакви суми по договора, включително и претендираната от него сума в
размер на 1956 лева.
По отношение на местната подсъдност на спора ищецът се позовава на
разпоредбата на чл.113 от ГПК.
Оформен е петитум с който, се моли съдът да постанови решение, по
силата на което да признае за установено, че СТ. Д. Д., ЕГН:**********, с
адрес: гр. Пазарджик, ул. ******* № *, вх.*, ет.*, ап.* не дължи на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул."Джавахарлал Неру" № 28. ет. 2, ап. 40-46 сумата от 1956 лева,
представляваща 12 неплатени вноски за главница, възнаградителна лихва и
възнаграждение за поръчителство от по 159 лева всяка и една частично
неплатена вноска в размер на 48 лева по договор за паричен заем № 3816226
от 25.04.2020 г., ведно с погасителен план към него.
Претендират се сторените от ищеца съдебни разноски в общ размер
878.24 лева, от които 78.24 лева - държавна такса и 800 лева - адвокатско
възнаграждение.
Сочат се доказателства. Направено е доказателствено искане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, чрез пълномощникът му, в който счита, че предявения
отрицателно установителния иск е процесуално допустим, но същия е изцяло
неоснователен, поради което се оспорва.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е едно второ,
акцесорно облигационно правоотношение и не би могло дължимата по него
такса за възнаграждение на поръчителя да бъде включена в годишния
процент на разходите по Договора за паричен заем. Задължението по
договора за предоставяне на поръчителство не е обвързано с договора за
паричен заем. Това възнаграждение към „Файненшъл България“ ЕООД не
представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи,
8
независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално
длъжниково неизпълнение или не. Нещо повече, чл. 11, ал. 1, т. 10
предвижда, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за
кредит, към която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят
ще предостави обезпечение, кое точно от посочените, какъв разход ще
направи за него или ще избере да не предоставя обезпечение. Ето защо
несъществуващи към деня на сключване на договора разходи и
възнаграждения няма как да бъдат включвани в ГПР. Ако някакви
хипотетични разходи, изначално биват включвани в ГПР, то този показател
не би бил верен по отношение на заематели, които са изпълнили
задължението си за предоставяне на обезпечение, чрез предоставяне на
поръчители, на които не са дължат възнаграждения или да се обхванат
възнагражденията на всяка банка в страната, която предоставя услугата по
издаване на банкова гаранция. Договорът в чл. 2, т. 8 изрично посочва какви
допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР, е оглед на което е
налице пълна прозрачност по отношение на въпросния коефициент.
Твърди се, че възнаграждението е уговорено като дължимо само при
настъпване на визираното условие, т.е. е дължимо само ако потребителят
прибегне до тази възможност- обезпечаване на вземането чрез поръчител,
който предоставя гаранционни сделки, а не е дължимо предварително, за да е
известно към момента на сключване на договора за заем. Знаейки какви са
изискванията на дружеството, клиентът може още със сключването на
договора за заем да предостави обезпечение, може да го направи и в
тридневен срок след това, т. е. потребителят, преди да е обвързан от договора,
има цялата необходима информация, за да вземе решение дали да сключи
договор за кредит при тези условия или не, съответно дали разполага с
възможност да осигури необходимото обезпечение, както и кое от трите
алтернативни обезпечения да предостави. Съответно има достатъчно време
още със сключването на договора да предостави обезпечение, а ако прецени,
че не може да осигури такова, изобщо да не пристъпва към подписване на
договора или да се откаже от него в законоустановения 14-дневен срок.
Твърди се, че в случая заемодателят в настоящият случай е поел риск да
отпусне необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това няма
как към деня на сключване на договора да включи в ГПР разходи за
9
предоставяне на обезпечение, тъй като не е ясно дали ще има обезпечение.
Освен изложеното, включването на задължението за заплащане на
хипотетично възнаграждение и бъдещи несигурни разходи в калкулацията на
ГПР не само не би дало на потребителя реална информация за кредита, но би
го объркало и заблудило, тъй като, в случай че за него не се породи
задължение по Договора за предоставяне на поръчителство, то изчисления въз
основа на нея размер на ГПР би бил нереален и не отговарящ на
действителните условия по кредита.
Сочи се, че ГПР представлява възнаграждението на кредитора под
формата на договорна лихва и други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания. Възнаграждението на Дружеството за поръчителството не е част
от заемното правоотношение по Договора за заем. Същото е дължимо не към
Заемодателя, а за предоставена услуга от „Файненшъл България“ ЕООД,
която е уговорено да възникне задължение по нея. само при неизпълнение от
страна на заемателя на задължението му да представи едно от другите две
обезпечения по договора за заем.
Твърди се, че по процесния договор за паричен заем, ГПР е фиксиран.
Посочена е и общата сума за плащане по договора. Механизмът за пресмятане
на ГПР е по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК, като няма
законово изискване механизмът да бъде посочен и в договора за паричен
заем. Разпоредбата на чл. I I, ал. 1, т. 10 от ЗПК, че при посочване на
годишния процент на разходите (ГПР) следва да се посочат допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, следва да се тълкува в смисъл посочване на онези допускания, които
биха довели до промяна в ГПР. В конкретния случай договорът за кредит не
съдържа възможности за промяна в ГПР като резултат от липса на конкретни
уговорки или предвидени различни варианти за определяне на лихвата в
различни периоди от действие на договора. ГПР е изчислен на база
първоначално уговорения размер на лихвата. Т. е. в договора не е уговорена
възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени
допълнителни допускания.
10
Твърди се, че изложеното от ищеца разбиране, че в договора липсвали
условия за прилагане на лихвения процент противоречи на действителната
фактическа обстановка е неправилно. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК гласи, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа:
'лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти". В случая в Договора е посочено лихвеният процент е 40 %, като
допълнително е уточнено, че той е фиксиран и годишен, което представляват
и условията за прилагането му. Тази информация е напълно достатъчна, за да
бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. доколкото законът
не съдържа никакви допълнителни указания какво представляват “условия за
прилагане на лихвен процент“ и в какво следва да се изразяват. Навсякъде
ЗПК говори за фиксиран и променлив лихвен процент и нищо повече.
Противно тълкуване на закона е разширително, е което на практика се
дописва изрична законна разпоредба, с което се възлагат повече задължения
на кредитора, отколкото той има по закон, което считаме за неправилно и
противоречащо на идеята на закона.
Сочи се, че съгласно т. 4 и 5 от § 1 на Допълнителните разпоредби от
ЗПК, „лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, изразен като
фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа
към сумата на усвоения кредит". Фиксиран лихвен процент по кредита пък е
„лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на
която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за
целия срок на договора за кредит или уговарят няколко лихвени проценти за
отделни периоди от продължителността на договора за кредит, през които се
прилага само определен фиксиран лихвен процент. " От цитираните
разпоредби е видно, че законът сам посочва по какъв начин се прилага
фиксираният лихвен процент, а именно - един и същи за целия срок на
договора, на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Заемодателят
няма свобода да определя други начини за прилагането му, когато той е
фиксиран (както в настоящия случай и това изрично е посочено), тъй като той
11
произтича от законовите разпоредби. В този смисъл достатъчно е като
условие за прилагане да се посочи, че лихвеният процент е фиксиран и
годишен, за да може потребителят да разбере как се прилага той. С оглед на
това виждането, че липсвала база за изчисление на възнаградителната лихва
означава, че ищецът презюмира, че щом заемодателят не е посочил изрично,
че спазва изискване на закона, а именно, че прилага фиксирания лихвен
процент на годишна основа към усвоения кредит, то той е нарушил
установеното в закона правило и е приложил друго, въпреки че е ограничен
да не го направи. Такова разсъждение, предполагащо недобросъвестност на
кредитора, не може да бъде споделено. След като законът посочва коя е базата
за изчисление на лихвата, не е необходимо тя да бъде посочвана изрично и в
Договора.
Сочи се, че при прилагането на фиксиран лихвен процент не са налице
особености, както при променливия, поради което голям обем допълнителна
информация би могла само да обърка потребителя. Тук ще подчертаем, че в
ЗПК няма изискване съдържащото се в т. 4 от § 1 на Допълнителните
разпоредби от ЗПК определение на „лихвен процент“ и „фиксиран лихвен
процент“ да се възпроизведе и в Договора. Поради изложеното, доколкото
заемодателят не е приложил никакви допълнителни условия за прилагане на
лихвения процент, различни от посочените в закона, и ЗПК не е дал указания
какво следва да се разбира под „условия за прилагане на лихвения процент“,
то няма и как нещо друго да бъде посочено в Договора, особено щом се
отнася за фиксиран лихвен процент, при прилагането на който няма никакви
особености, както при променливия. За изпълнение на изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК, следователно, е напълно достатъчно да фигурира самият
лихвен процент с уточнението, че той е фиксиран и годишен, които
уточнения представляват именно условията за прилагането му, а
разширителното тълкуване на съда няма опора в закона.
Твърди се, че уговорената с Договора лихва е възнаградителна такава, т.
е. по съществото си тя представлява цената, която потребителят заплаща за
предоставената му от заемодателя услуга - правото да ползва отпуснатата му
като кредит парична сума. Тази цена е именно за ползването на кредита,
следователно се дължи само тогава, когато главницата е била в притежание на
клиента. Когато той я е заплатил на кредитора, няма основание да заплаща
12
цена за ползването й. Това произтича от естеството на самия вид
облигационен договор. Ето защо и възнаградителна лихва се начислява само
върху неизплатената част от главницата. Начисляването на лихва само върху
непогасената част от кредита не е условие за прилагане на лихвения процент,
а характеристика на договора за паричен заем. Тук следва да направим
уточнението, че в Договора се съдържа погасителен план, като е посочено
кога се дължат погасителните вноски и какъв е техният размер. Разбира се,
заемодателят презюмира редовно и точно изпълнение на задълженията на
потребителя, поради което възнаградителната лихва в размера, посочен в
договора, е начислена върху остатъчната главница съгласно датите и
размерите на вноските, записани в погасителния план. При отпускане на
кредита лихвата се изчислява въз основа на предоставения на клиента
погасителен план, като в него се предполага, че клиентът ще прави плащания
на конкретните посочени дати и се олихвява само дължимата главница във
всеки период.
Сочи се, че следва да се подчертае, че условия за прилагане на лихвен
процент не означава начин за изчисляването на лихвата, това са две различни
неща и законът изисква да се посочат условия, а не начин на пресмятане.
Относно условията, в случая те са посочени в договора и доразвити в закона,
те са точно тези съгласно изричните законови разпоредби и заемодателят
няма как да заложи други. В този смисъл и идеята на закона е клиентът да е
информиран, а не сам да изчислява дължимата от него лихва. Затова и ЗПК
изисква да се посочи лихвен процент, но не съдържа изискване при фиксиран
годишен лихвен процент в договора да фигурира възнаградителната лихва
като сума. Макар да липсва разпоредба, която специално да е озаглавена като
„условия за прилагане на договорения лихвен процент“, такива се съдържат в
Договора и могат да бъдат изведени при систематическото тълкуване на
разпоредбите му една с друга, както и в тяхната съвкупност. Налични са
всички необходими компоненти за изчисляване на конкретните стойности на
възнаградителната лихва.При положение че размерът на главницата е ясно
указан - 2400.00 лв., общият размер на кредита също фигурира в договора -
2667.06 лв., като не са уговорени никакви други разноски освен лихвата, то
сумата от 2667.06 лв. представлява именно сбор от размера на кредита на
възнаградителната лихва. Лихвата в лева е разликата от двете суми - 267.06
лв. В Договора не са уговорени никакви други плащания, поради което
13
общият размер на дължимата сума представлява именно сбор от главница и
възнаградителна лихва.
Твърди се, че разпоредбата на чл. II, ал., 1, т. 11 от ЗПК съдържа
изискване, че погасителният план трябва да съдържа разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти. В настоящия случай кредитът се погасява при фиксиран
лихвен процент за целия срок на договора, т. е. няма промени в лихвения
процент за срока на отпускане на кредита, поради което и не се изисква
предоставяне на информация за последователността на разпределяне на
вноските между различните неизплатени суми и това условие на ЗПК е
неприложимо. Законът не вменява задължение за посочване на размера на
възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на
всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план.
Сочи се, че при анализ на текста на посочените разпоредби във връзка с
чл. 22 от ЗПК и с оглед съдържанието на процесния Договор, не се
установява в него да липсва каквато и да е част от информацията, изрично
посочена в т. 11, нито пък да е нарушена друга от изчерпателно изброените в
чл. 22 разпоредби. Чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК изисква посочване на „условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В изпълнение на т. II от ал. 1 на чл. 11 на
ЗПК в чл. 2 от Договора са записани условията за издължаване на кредита от
потребителя, като такива условия се съдържат допълнително и в останалата
част на Договора. В същия е инкорпориран и изискуемия погасителен план,
съдържащ информация за размера (чл. 2, т. 2 - 98.78 лв.), броя (чл. 2, т. 4 - 27),
периодичността (чл. 2, т. 3 - седмици) и датите на плащане (чл. 2, т. 5 -
изчерпателно изброяване на падежните дати) на погасителните вноски, за
целите на погасяването. Тъй като, както вече беше коментирано, уговореният
лихвен процент е фиксиран, не е необходимо посочването на
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, тъй като разпоредбата изисква те да са дължими при
различни лихвени проценти. Видно от горното, условията на чл. 11, ал. 1, т. II
14
от ЗПК са спазени, с оглед на което няма основание да бъде приложен чл. 22
от същия закон. Същата информация, възпроизведена в договора, се
представя на клиента чрез нарочно приложение в табличен вид, но това се
прави единствено за удобство на клиента, т. е. информацията се дублира.
Законът никъде не поставя изискване информацията по т. 11 от чл. II, ал. 1 на
ЗПК да бъде оформена таблично. Съдебната практика константно приема, че
изискуемата от чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК информация е достатъчно да се
съдържа в самия договор, без необходимост погасителният план да се
предоставя на клиента отделно (на различен носител).
Във връзка с възражението, че в договора липсвала разбивка на сумите,
които се погасяват с изплащане на всяка погасителна вноска, следва да се
отбележи още, че кредиторът няма законово задължение за предоставяне на
такава информация при сключване на договора, без тя да му е поискана от
потребителя. Чл. 11, ал. 1, т. 12 вменява в задължение на кредитора да
запознае потребителя единствено с правото му да получи при поискване във
всеки един момент извлечение под формата на погасителен план, който да
съдържа такава разбивка, но не и при първоначалното сключване на договора.
Сочи се, че в смисъла на горните аргументи е и практиката на Съда на
европейския съюз, възпроизведена в Решение от 09.11.2016 г. по дело № С-
42/15, което прилагаме, и с което се тълкува Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредит, разпоредбите на която са въведени със ЗПК. В
решението се казва, че „в договора за кредит не е необходимо да се посочват
точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията
по този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със
сигурност падежите на тези вноски", както и че ,,в срочния договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница". В
решението е посочено още, че „когато не съдържа всички изисквани данни по
член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за
сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чияпю
липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. "
15
Във връзка с наведеното твърдение за неспазване на изискването по чл.
11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, се сочи, че и това твърдение на ищцовата страна се
явява неоснователно предвид наличието на клаузата на чл. 7, ал. 1 от
Договора, която ясно посочва, че заемателят има право да получи от
заемодателя безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора за паричен заем, извлечение под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания с цялата изискуема информация,
съгласно чл. 11, ал. I, т. 12 от ЗПК. Цитираната законова разпоредба изисква
договорът за потребителски кредит да съдържа информация за въпросното
право на потребителя при поискване да получи информацията, изброена в чл.
11, ал. I, т. 12 от ЗПК, и не следва да се тълкува в смисъл, че тя трябва да е
разписана в самия договор. Дори съдът да приеме, че Договорът за заем е
нищожен, то считаме, че поради непредоставяне на другите две обезпечения е
обусловило пораждане на действието на Договора за предоставяне на
поръчителство и с оглед изпълнение на задължението на „Файненшъл
България“ ЕООД да сключи договора за поръчителство и да отговаря
солидарно по него със Заемателя (което обстоятелство не се оспорва), на
дружеството се дължи възнаграждение в пълен размер.
С оглед на направено, в искова молба или в хода на делото, искане за
присъждане на разноски по делото в полза на ищеца и процесуалния му
представител И предвид изричната разпоредба на чл. 127, ал. 4 от ГПК,
обръща внимание, че това представлява осъдително искане. По делото липсва
посочване на банкова сметка или друг начин за плащане по предявения
осъдителен иск за присъждане на разноските в полза на ищеца. Отделно от
това липсва посочване на сметка или начин на плащане и на хонорара, които
процесуалния представител на ищеца претендира за плащане на основания
чл. 38 от ЗА и който евентуално би останал в тежест на ответника при
неблагоприятен за същия изход.
Моли се съдът да задължите ищеца, да представи своя актуална банкова
сметка, както и актуална банкова сметка на процесуалния си представител, по
която, в случай че искът бъде уважен, за да бъдат преведени присъдените
суми.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
16
възнаграждение от страна ищеца и молим да бъде намалено до определения
минимум с Наредба № I от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователни и недоказани предявения иск от страна на С. Д. Д., в
качеството на наследник на кредитополучателя.
Претендират се сторените в настоящото производство разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в това число и възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 300.00 лева.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
Ответникът носи доказателствената тежест за фактите, от които
произтичат вземанията му, включително наличието на задължения и техния
размер.
СЪДЪТ с Определение № 760/20.04.2021 г. е приел представените от
ищеца писмени доказателства.
На основание чл. 190, ал.1 ГПК съдът е задължил „Изи Асет
Мениджмънт“АД да представи по делото в оригинал Договор за паричен
заем №3816226 от 25.04.2020г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД
и П. Б. Н., което е било сторено от ответното дружество с молба вх. №
8685/18.05.2021 г., към която молба е бил приложен оригиналът на процесния
договор за паричен заем от 25.04.2020 г.
СЪДЪТ счита че следва да приеме представения оригинал на Договор
за паричен заем № 3816226/25.04.2020 г.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото, представения от ответното
дружество - „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с молба, вх. №
17
8685/18.05.2021 г. оригинал на Договор за паричен заем №
3816226/25.04.2020 г.
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното от ищцоват астрана
доказателствено искане с молба вх. № 10022/03.06.2021 г., а именно по делото
да бъде допуснато извършването на ССчЕ, която да отговори на въпросите:
Включени ли са в посочения в договор ГПР всички разходи по договора,
включително и възнаграждението за поръчителство? Какъв би бил размера на
ГПР ако се включи при изчисляването му възнаграждението за
поръчителство?
Съдът счита, че следва да даде възможност на ответната страна да се
запознае с така направеното доказателствено искане и да вземе становище в
кратък срок, след което и съдът ще се произнесе по отношение
основателността на това искане.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Препис от молба вх. № 10022/03.06.2021 г. подадена от ищеца С. Д. Д.
да бъде връчена на ответното дружество със становище в тридневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДЪТ счита, че към настоящия момент делото не е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което същото следва да бъде отложено за
друга дата.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 20.08.2021 г. от 09:30 часа, за
която дата и час страните следва да се считат уведомени по реда на чл. 56, ал.
2 от ГПК.
18
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 09:17 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
19