№ 1410
гр. Плевен, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430101457 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по гр.д.№1457/2022г. по описа на ПлРС е образувано
въз основа на искова молба от ****, представлявано от *** чрез ***, със
съдебен адрес: гр. **** против З. А. А. с ЕГН ********** от от *** ул.Й***
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК е образувано ч.гр.д. №6370/2021г. по описа на ПлРС, по което има
издадена заповед за изпълнение, като на кредитора са били дадени указания
за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Ищецът
предявява иска си, въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г. с
прехвърлител „***, което от своя страна е цесионер и собственик на
вземанията на *** спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение №1 от договора. Ищецът твърди, че е встъпил в правата на
кредитор въз основа на валидно правно основание преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящето производство е ищец по
установителния иск. Твърди, че е придобил права върху цедираните вземания
заедно с всички произтичащи от това права и задължения, обезпечения, други
принадлежности, включително и с изтекли лихви и неустойки. Ищецът
твърди, че въз основан на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяни от дружеството мобилни услуги като потреблението било
фактурирано под клиентския номер, посочен в молбата. Съгласно чл.29 от
ОУ, предоставените и услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца
1
следващ този на ползването им с период на плащане 15 дни от издаване на
фактурата. Твърди, че между БТК и ответницата бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 16.11.2018г., с който абонатът
добавил мобилен номер по избран тарифен план с месечна такса от 29,99 лева
за 24 месеца. Въз основа на сключения договор били издадени фактури за
отчетен период на потребление 08.11.2018г. до 08.03.2019г. на обща стойност
164,36 лева за четири последователни месеца. Твърди, че поради неплащането
им, на основание общите условия, БТК прекратил договора с абоната. След
едностранното прекратяване издал фактура от 01.04.2019г. на стойност 487,67
лева, от които ищецът претендира 72,48 лева неустойка за прекратяване,
което представлява трикратния размер за месечните такси без ДДС. Твърди,
че датата на деактивация е 12.03.2019г. като същата се генерира автоматично
при неплащане.
Ищецът твърди, че ответницата е уведомена за прехвърляне на
вземанията, тъй като уведомлението е връчено с преписа от исковата молба.
Твърди, че длъжникът би могъл да противопостави възражение че не му е
надлежно съобщена цесията само, ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил задължението си на стария кредитор.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата му дължи претендираната сума за главница.
В едномесечния срок ответницата чрез назначения си особен
представител оспорва претенциите, тъй като ответницата не е уведомена за
прехвърляне на вземането. Не оспорва твърденията в исковата молба, че
ответницата е имала сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, нито че е ползвала тези услуги. На навежда твърденията за плащания
от страна на ответницата в качеството и на потребител на услуги.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
От приложеното ч.гр.д. №6370/2021г. по описа на ПлРС се установява,
че първоначално ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение. По образуваното ч.гр.дело е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, чрез залепване на
уведомление. Съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да
предяви искова молба. Разпореждането е получено на 02.03.2022г., а на
21.03.2022г. е подадена настоящата искова молба. Искът се явява допустим и
следва да се разгледа по същество.
От представения по ч.гр. дело препис на Договор от 16.11.2018г.,
сключен между „***, че по силата на това писмено съглашение доставчикът
се задължил да предоставя на абоната уговорена далекосъобщителна услуга
за мобилен номер ********** по избран тарифен план SMART L+ с
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 28,99 лв. с ДДС за
целия срок на договора - 24 месеца.
2
Въз основа на така сключения договор, за използваните услуги, на
ответника били издадени фактури, които са приложени по делото.
На 08.12.2018г. била издадена фактура ********** за отчетен период
26.06.2017г. – 07.12.2018г. за сума в размер на 76,33 лева, от които за
мобилни услуги 63,61 лева и ДДС на стойност 12,72 лева, която сума е
платима в срок до 25.12.2018г.
На 08.01.2019г. била издадена фактура ********** за отчетен период
08.12.2018г. – 07.01.2019г. за сума в размер на 130,32 лева, от които за
мобилни услуги 44,99 лева, ДДС на стойност 9,00 лева и 76,33 лева от
предходно задължение, която сума е платима в срок до 25.01.2019г.
На 08.02.2019г. била издадена фактура ********** за отчетен период
08.01.2019г. – 07.02.2019г. за сума в размер на 185,07 лева, от които за
мобилни услуги 44,99 лева, ДДС на стойност 9,00 лева и 130,32 лева от
предходно задължение, която сума е платима в срок до 25.02.2019г
На 09.03.2019г. била издадена фактура ********** за отчетен период
08.02.2019г. – 07.03.2019г. за сума в размер на 164,36 лева, от които лихва за
забавено плащане в размер на 1,03 лева и 163,33 лева от предходно
задължение, която сума е платима в срок до 25.03.2019г
На 08.04.2019г. била издадена фактура ********** за отчетен период
08.03.2019г. – 07.04.2019г. за сума в размер на 238,10 лева, от които лихва за
забавено плащане в размер на 1,26 лева, корекции в размер на 72,48 лева и
164,36 лева от предходно задължение, която сума е платима в срок до
25.04.2019г.
Във фактурите са отразени задълженията на ответницата по видове и
размер. Във всяка следваща фактура е посочен размера на неплатените
задължения по предходните фактури.
В исковата си молба ищецът претендира заплащане единствено на
неустойка в размер на три месечни вноски.
Чл.41 от ОУ предвижда, че оспорване на дължимите по фактура суми
пред БТК следва да бъде извършено в срок до 6 месеца от датата на издаване
на фактурата, а съгласно чл.35.1 от ОУ неполучаването на сметките за
дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в
определения срок.
Видно е от приложените Общи условия, за които абоната е декларирал,
че приема, в чл.29 е бил регламентиран срок за плащане цената на
предоставяните услуги 15 дни от издаване на съответната фактура, като БТК
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число.
Не се твърди от ответника плащане на начислените суми за периода от
сключване на договора до датата на прекратяването им от оператора или
оспорването им в посочения в чл.41 от Общите условия в срок.
Съгласно чл.50.6, б.“в“ от ОУ, в полза на оператора е уговорено право
3
едностранно да прекрати договора с 30-дневно предизвестие в случай на
неплащане в срок от потребителя на дължими суми по подписаните
съглашения.
От представените преписи на Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г., сключен между „***, в качеството на цедент и „***, в качеството
на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., сключен
между „***, в качеството на цедент и „***, в качеството на цесионер и
извлечение от Приложение №1 към втория договор се установява, че
вземанията на „*** за задължения по неплатени фактури за текущо
потребление в общ размер на 72,48 лв., произтичащи от сключените с
ответника съглашения са били прехвърлени първоначално в полза на „** след
това в полза на ищеца.
По делото е представено копие на пълномощно, изходящо от „***, от
което се установява, че дружеството е упълномощило „***” да уведоми по
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на цедента лицата, чиито задължения са
били прехвърлени по силата на сключения договор за цесия от 16.10.2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че се установи от обсъдените доказателства валидно
възникнало облигационно правоотношение между ответника, в качеството на
абонат и „БТК” АД по сключения между тях договор за мобилна услуга от
16.11.2018г. От договора се установяват задълженията на страните.
Установи се също, че за периода от 26.06.2017г. – 07.04.2019г. е била
начислена уговорената стойност на предоставените по процесните
съглашения далекосъобщителни и интернет услуги, като са били издадени
съответните описани по-горе фактури. Начисленията по тези фактури са били
извършени в срока на действие на договора, съобразно избрания от абоната
план за съответните услуги. Не се установи ответника да е възразил пред
доставчика в срока на действие на договорите за неизпълнение на
задължението за предоставянето им, нито да е оспорил в срока по чл.41 от
ОУ фактурираните суми пред БТК.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за извършени
плащания на тези услуги на уговорените дати на падеж.
Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми за предоставените
му услуги за периода от 26.06.2017г. – 07.04.2019г., за оператора е
възникнало уговореното в негова полза право по чл.50.6, б.”в” да прекрати
едностранно съглашенията за предоставяне на мобилни и телевизионни
услуги. Такова писмено волеизявление не е представено, но безспорно
операторът е спрял доставката на уговорените услуги след 12.03.2019г.,
доколкото стойност за такива не е била начислявана след тази дата, поради
което потребителя несъмнено е узнал за едностранното прекратяване на
договора.
В хода на производството съдът е възложил на ответника да представи
4
доказателства за заплащане на задълженията си по договора, но такива не са
представени и съдът приема, че ответникът е потребил предоставените му от
оператора услуги и не е заплатил стойността им.
От обсъдените договори за цесия се установи, че процесните вземания
са били прехвърлени на 16.10.2018г. от страна на „*** в полза на „***, а
последното ги е прехвърлило на ищеца „*** на 01.10.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
не и такова от цесионера. В практиката си ВКС приема, че няма пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а
длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор (в този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014г., III г. о., ГК). Установи се по делото, че „*** е изготвило
уведомление до длъжника за цесиите, извършени с двата сочени по-горе
договора, в качеството на пълномощник на цедента по договора от
16.10.2018г., съгласно изрично пълномощно за това действие и в качеството
на цедент по договора от 01.10.2019г. Уведомлението е приложено по делото
на лист 13. Няма данни уведомлението да е достигнало до длъжника преди
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Уведомителното писмо, заедно
с пълномощното от цедента по договора от 16.10.2018г. е връчено на
ответника по правилото на чл.47, ал.5 от ГПК заедно с исковата молба, като
този факт следва да бъде съобразен в съответствие с нормата на чл.235, ал.3
от ГПК. При така изложеното, съдът приема, че цесиите, извършени с
обсъдените договори от 16.10.2018г. и 01.10.2019г. са породили действие
спрямо ответника и той дължи плащане на задълженията за ползваните
услуги, произтичащи от процесните договори в полза на последния цесионер
- ищеца „***.
С оглед изложеното, съдът счита за установено, че ответникът е
неизправна страна по договора и дължи на ищеца заплащане на дължимите
по фактурите суми. Ищецът претендира сума в общ размер на 72,48 лева и
съдът приема, че предявеният иск е основателен изцяло, като следва да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 72,48 лева, представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер №16687642001/16.11.2018г. в размер на три месечни такси,
за което е издадена фактура №**********/08.04.2019г. за периода
08.03.2019г. – 07.04.2019г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
5
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били
сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. или общо разноски в размер
на 205лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна
такса в размер на 25лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. и за
възнаграждение на особен представител в размер на 150 или общо 355лв. С
оглед изхода на спора направените в заповедното и исковото производство
разноски са изцяло дължими.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
З. А. А. с ЕГН ********** от *** ул.Й***ДЪЛЖИ на ****, със седалище и
адрес на управление гр. ***, вх. В, ет. 8, сумата от сумата от 72,48 лева,
представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
№16687642001/16.11.2018г. в размер на три месечни такси, за което е
издадена фактура №**********/08.04.2019г. за периода 08.03.2019г. –
07.04.2019г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№3689/11.10.2021г. по ч.гр.д.№6370/2021г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 З. А. А. с ЕГН ********** от от ***
ул.Й*** №3ДА ЗАПЛАТИ на ****, със седалище и адрес на управление гр.
***, вх. В, ет. 8, следните суми: сумата от 205лв., представляваща разноски за
заповедното производство и сумата от 355лв., представляваща разноски за
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6