№ 144
гр. Перник, 29.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20241700500043 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260005 от 14.02.2023 г., постановено по гр.д. №
05356/2017 г. Районен съд - Перник е признал за установено на осн. чл. 124,
ал.1 ГПК спрямо ЕТ „Агробиопласт - И. Н.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Студена, ул. „Еверест“ № 11, че Българска академия
на науките, ЕИК *********, е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на
ПИ с пл. № 2057, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на с. Студена,
община Перник, утвърден със Заповед № 2070/17.11. 2000 г. и изменен със
Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на община Перник, при граници на
поземления имот по скица: от изток - ПИ с пл. № 2059, от юг - път за язовир
Студена, от запад - ПИ без номер, от север - ПИ с пл. № 492 и представляващ
Поземлен имот № 70038.5.501 по КККР, одобрени със Заповед за одобрение
на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед
за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на
СГКК-Перник, и на ПИ с пл. № 2059, с площ от 871 кв. м. съгласно
кадастрален план на с. Студена, община Перник, утвърден със Заповед №
2070/17.11. 2000 г. и изменен със Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на
община Перник, при граници на поземления имот по скица: от изток - ПИ без
номер, от юг - път за язовир Студена, от запад - ПИ с пл. № 2057, от север -
ПИ с пл. № 492, представляващ Поземлен имот №70038.5.502 по КККР,
одобрена със Заповед за одобрение на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на
1
изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-
12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-Перник.
С решението на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът е отменил
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение №55, том II, рег. № 2063, дело № 225 от 2013г. на Нотариус Н. З. с
район на действие Районен съд-Перник.
Със същото решение осн. чл. 108 ЗС е прието за установено спрямо Е. В.
Б., ЕГН ********** и И. Г. Б., ЕГН **********, че Българска академия на
науките, ЕИК *********, е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на ПИ
с пл. № 2057, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на с. Студена,
община Перник, утвърден със Заповед № 2070/17.11. 2000 г. и изменен със
Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на община Перник, при граници на
поземления имот по скица: от изток - ПИ с пл. № 2059, от юг - път за язовир
Студена, от запад - ПИ без номер, от север - ПИ с пл. № 492 и представляващ
Поземлен имот № 70038.5.501 по КККР, одобрени със Заповед за одобрение
на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед
за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на
СГКК-Перник, като осъжда Е. В. Б. и И. Г. Б. да предадат владението на
българска академия на науките върху имота.
На осн. чл. 109 ЗС съдът е осъдил Е. В. Б., ЕГН ********** и И. Г. Б.,
ЕГН ********** да преустановят незаконосъобразните си действия, с които
пречат на Българска академия на науките, ЕИК *********, да упражнява
правото си на собственост върху ПИ с пл. № 2057, с площ от 1350 кв. м. по
кадастралния план на с. Студена, община Перник, утвърден със Заповед №
2070/17.11. 2000 г. и изменен със Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на
община Перник, при граници на поземления имот по скица: от изток - ПИ с
пл. № 2059, от юг - път за язовир Студена, от запад - ПИ без номер, от север -
ПИ с пл. № 492 и представляващ Поземлен имот № 70038.5.501 по КККР,
одобрени със Заповед за одобрение на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на
изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-
12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-Перник, като премахнат
построените в него гараж с прилежащи към него помещения и канализация /в
процес на изграждане/.
Районен съд – гр. Перник е признал за установено на осн. чл. 108 ЗС
2
спрямо В. И. Р., ЕГН ********** и М. А. Р., ЕГН **********, че Българска
академия на науките, ЕИК *********, е собственик на основание чл. 10, ал. 2
ЗБАН на имот с пл. №2059 по кадастралния план на с. Студена, одобрен със
Заповед №888/04.06.2014г. на кмета на Община Перник с площ по графични
данни 871 кв.м., при граници – ПИ с пл. №2057, имот №492 по КВС на с.
Студена, общ. „Опашница“ и път, представляващ Поземлен имот
№70038.5.502 по КККР, одобрена със Заповед за одобрение на № РД-18-
1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение
на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-Перник и е
осъдил В. И. Р., ЕГН ********** и М. А. Р., ЕГН **********, да предадат на
Българска академия на науките владението върху имота.
На осн. чл. 109 ЗС, съдът е осъдил В. И. Р., ЕГН ********** и М. А. Р.,
ЕГН **********, да преустановят незаконосъобразните си действия, с които
пречат на Българска академия на науките, ЕИК ********* да упражнява
правото си на собственост върху имот с пл. №2059 по кадастралния план на с.
Студена, одобрен със Заповед №888/04.06.2014г. на кмета на Община Перник
с площ по графични данни 871 кв.м., при граници – ПИ с пл. № 2057, имот №
492 по КВС на с. Студена, общ. „Опашница“ и път, представляващ Поземлен
имот №70038.5.502 по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на № РД-18-
1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение
на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-Перник,
като преустановят незаконното строителство и премахнат построените
еднофамилна (едноетажна) къща с навес и недовършена стена към навеса. На
осн. чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл по разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна
жалба от Е. В. Б., чрез адв. Л. В., с която се обжалва решението на
първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се
твърдения, че от всички събрани по делото доказателства, включително и от
заключението на вещото лице се установява, че предявените искове са
неоснователни. Сочи се, че при постановяване на съдебният акт, първата
инстанция не е обсъдила всички налични доказателства, а преценката й е
формирана на базата на предположения. В продължение с въззивната жалба
се описва фактическата обстановка, такава каквато страната намира за
установена и въз основа на която се твърди, че Е. Б. е добросъвестен купувач
на имота. На следващо място се сочи, че от описаното в исковата молба,
както и от наличните доказателства не може да се направи извод, че ищецът е
собственик на имот, в който попада и имота на Б., като намира това твърдение
3
за категорично недоказано. Сочи, че неправилно съдът не е приел
възражението за изтекла погасителна давност в полза на Е. Б.. Въз основа на
изложените твърдения се моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваният съдебен акт, като постанови нов, с който предявените искове да
бъдат отхвърлени. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете
инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от БЪЛГАРСКА
АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ /БАН/, чрез юрк. Венцислава Михайлова и юрк.
Клаудия И., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и
необоснована, а атакуваното решение се сочи за правилно, обосновано,
постановено при спазване на процесуалния и материалния закон,
съответстващо изцяло на действителното правно положение. С отговора се
твърди, че твърдението, направено с въззивната жалба, че БАН не е успяла да
докаже претенциите си за напълно несъстоятелно, като се излагат подробни
аргументи в тази насока. Намира за правилно възприетото от съда, че
Академията е получила имота на годно правно основание – Решение № КЗ-
6/21.04.1986 г. на Комисията на земята към Министерски съвет. На следващо
място за безпочвени и лишени от доказателства са твърденията на ответната
страна, че БАН не е представила в хода на делото скица на имота към датата
на придобИ.ето му. Допълва, че такава има и представената скица е описана в
т.21 от Решение № КЗ-6/21.04.1986 г. на Комисията на земята към
Министерски съвет, което правилно е възприето от страна на районния съд. В
продължение намира за несъстоятелни и твърденията, че БАН не е успяла да
докаже къде точно се намира процесния имот, както и да определи границите
му, като допълва, че отговор на този въпрос дава вещото лице, изготвило
експертното заключение по назначената експертиза. Твърди се, районния съд
правилно и обосновано въз основа на направения анализ на събраните по
делото доказателства е приел, че представеният Акт образец № 5/20.04.1987 г.
е бил съставен. Отбелязва се и обстоятелството, че при съставянето на
Нотариален акт № 55, том II, рег. № 2063, дело № 225 от 03.07.2013 г.,
ответникът ЕТ „Агробиопласт – И. Н.“ си е послужил с оспорения от него
Акт образец № 5/20.04.1987 г. Допълва, че оспорвайки съществуването на
този акт, въззивникът – купувач оспорва правата на собствения си праводател,
доколкото последният си е служил с него за снабдяване в негова полза.
Намира, че в производството пред първата инстанция ответникът ЕТ
„Агробиопласт – И. Н.“, който се явява праводател на въззивника не е успял
да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху процесния имот. В
заключение се навеждат твърдения, относно изложеното с въззивната жалба,
че съдът неправилно е приел направеното възражение за изтекла придобивна
давност, че пред първата инстанция не е повдиган въпроса за погасителната
давност, а само за придобивна такава. Допълва, че в хода на прозводството са
събрани многобройни доказателства, че от момента на предоставянето на
процесните имоти до 1991 г., когато влиза в сила ЗБАН, единственият, който е
4
владял имота е Академията. Въз основа на подробно изложените
съображения се моли съда въззивната жалба да бъде отхвърлена, а
атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. Г. Б., чрез адв. Л.
П., с който заявява, че не оспорва подадената от Е. Б. въззивна жалба. Намира
наведените в нея аргументи за напълно основателни и правилни. Заявява, че
се присъединява към направените с жалбата твърдения за недопустимост,
неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна
жалба от И. Н., като едноличен търговец с фирма „Агробиопласт – И. И.ов“, с
която се обжалва постановеното решение в частта, с която на осн. чл. 124,
ал.1 ГПК спрямо ЕТ „Агробиопласт - И. Н.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Студена, ул. „Еверест“ № 11, че Българска академия
на науките, ЕИК *********, е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на
ПИ с пл. № 2057, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на с. Студена,
община Перник, утвърден със Заповед № 2070/17.11. 2000 г. и изменен със
Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на община Перник, при граници на
поземления имот по скица: от изток - ПИ с пл. № 2059, от юг - път за язовир
Студена, от запад - ПИ без номер, от север - ПИ с пл. № 492 и представляващ
Поземлен имот № 70038.5.501 по КККР, одобрени със Заповед за одобрение
на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед
за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на
СГКК-Перник, и на ПИ с пл. № 2059, с площ от 871 кв. м. съгласно
кадастрален план на с. Студена, община Перник, утвърден със Заповед №
2070/17.11. 2000 г. и изменен със Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на
община Перник, при граници на поземления имот по скица: от изток - ПИ без
номер, от юг - път за язовир Студена, от запад - ПИ с пл. № 2057, от север -
ПИ с пл. № 492, представляващ Поземлен имот №70038.5.502 по КККР,
одобрена със Заповед за одобрение на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на
изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-
12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-Перник, както и в частта, с
която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът е отменил нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №55, том II,
рег. № 2063, дело № 225 от 2013г. на Нотариус Н. З. с район на действие
5
Районен съд-Перник. Твърди се, че решението в тези му части е недопустимо,
тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове. Сочи, че в мотивите
на съда се прави неоснована констатация, че исковите претенции, уточнени
от ищеца с молба от 28.09.2017 г. били оттеглени с последващи уточнителни
молби, включително и в първото заседание. Намира, че предявените искове
на осн. чл. 124 са тези, които съдът е приел с първоначалния си доклад от
26.03.201 8 г., поради което счита, че първата инстанция се е произнесла по
непредявен петитум, което е основание за обезсилване на решението. На
следващо място се твърди, че в исковата молба няма изложени твърдения, че
част от спорните имоти са придобити на осн. чл. 97 от ЗС, т.е. чрез
присъединяване към главната вещ. Излагат се подробни съображения както за
недопустимост на решението, така и за неприложимост на чл. 97 от ЗС. В
продължение се сочи, че за да уважи исковите претенции на ищеца, съдът е
обсъдил и е ценил писмени доказателства, които са били оспорени от всеки
един от ответниците. Допълва, че всеки от ответниците е оспорил
съществуването на скица, за което се твърди, че е придружаваща решение
ПС-КЗ-6/21.04.1986 г. Отбелязва се, че съгласно заключението на
графологичната експертиза, при проверка в Държавния архив вещото лице е
установило, че в предоставените документи няма приложена скица към
изследваното решение, но въпреки това в мотивите на съда тази скица е
залегнала като едно от основанията да се приеме, че на практика не
квадратурата определена от МС на земеделската земя, която се предоставя на
БАН е тази, която трябва да се вземе предвид, а въпросната скица, въз основа
на която било изработено това решение и която е взета предвид при акт
образец 5от 20.04.1997 г. са меродавните. На следващо място са направени
твърдения, че ищецът не е успял да докаже със свидетелски показания
твърдените от него факти относно съществуването и съдържанието на Акт
образец 5, като в подкрепа на изложеното се излагат редица аргументи. Въз
основа на подробно развити съображения за неправилност на атакуваното
решение се моли същото да бъде отменено в обжалваните му части. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Е. В. Б., с който
заявява, че не оспорва въззивната жалба. Намира за основателни
релевираните в нея доводи за недопустимост и при условията на евентуалност
за неправилност на атакуваното решение, като допълва, че се присъединява
6
към изложеното. Моли да бъде обезсилено атакуваното решение, а
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от БЪЛГАРСКА
АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ /БАН/, чрез юрк. Венцислава Михайлова и юрк.
Клаудия И., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и
необоснована, а атакуваното решение се сочи за правилно, обосновано,
постановено при спазване на процесуалния и материалния закон,
съответстващо изцяло на действителното правно положение. Намира за
неоснователно направеното с въззивната жалба оплакване, че изготвения по
делото доклад е неправилен и дори противоречи на проекто – доклада от
26.03.2018 г., като излага съображение в подкрепа на обратното. За
неоснователно се сочи и направеното твърдение за необоснованост на
констатациите на съда във връзка с извършеното от страна на БАН оттегляне
на искови претенции. Отбелязва, че първоинстанционният съд е изложил
подробни аргументи във връзка с направеното от страна на БАН оттегляне на
искови претенции, като е уточнено, че объркването е станало поради
неправилни указания ат страна на съда. Неоснователни според страната са и
твърденията на въззивника, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, като
сочи, че видно от съдебното решение, същото кореспондира изцяло с
петитума на исковата молба, предявена от БАН. В продължение за
несъстоятелни и напълно необосновани се сочат наведените твърдения, че
съдът се е позовал и е ценил писмени доказателства, по отношение на които
било успешно проведено оспорване. Твърди, че видно от мотивите на
решаващия съд е, че са обсъдени и анализирани детайлно всички действия,
извършени в хода на делото. С отговора се излагат изключително подробни
съображения за оборване на направените с въззивната жалба твърдения. Въз
основа на тях се счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел в
мотивите си, че БАН е успяла да проведе съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК пълно
и главно доказване, като намира, че е доказала по безспорен начин, че е
придобила правото на собственост върху процесния имот на осн. чл. 10, ал. 2
от ЗБАН. Моли се съда въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна, а постановеното от първата инстанция решение да бъде
потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски,
7
включително юрисконсулско възнаграждение. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са
съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивните жалби и отговорите към тях страните не са поискали
събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отговорите към тях не се представят
и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният
съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.03.2024 година от 11,10 часа , за когато да се призоват страните, като им
се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя - и препис
от отговора на въззиваемия.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за
8
редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и
Районен съд – Перник.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9