Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 153/15.5.2012 г. по гр.д.. № 2085/2011 г. на ГОРС е отхвърлен предявения от Д. Ц. Т. от гр.С. против В. П. Т. и С. П. А. иск за делба на недвижими имоти- дворни места УПИ ІХ-112 с площ 583 кв.м и УПИ ХVІ-113 с площ 707 кв.м от съсобствения ІХ-7 в кв.8 по плана на с. Д. д., община-Л. при права- 1 / 2 ид. част за ищеца и по ¼ ид. част за всяка от ответниците, като неоснователен. Ищеца е осъден да заплати съответната държавна такса и разноски на ответниците. Недоволен от решението е останал Д. Ц. Т., който го обжалва и твърди ,че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се ,че от приложените по делото доказателства се установява ,че е налице съсобственост за процесните имоти. Твърди се ,че съдията неправилно е приел обратното като се позовава на удостоверението на Община Лясковец съгласно което в разписния лист ПИ-113 е записан като собственост само на наследодателката на ответниците. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи иска като се допусне делбата.Претендират се разноски по делото. В законния срок нее постъпил отговор по жалбата, но в съдебно заседание пълномощникът на В. Т. и С. А. заявява ,че оспорва жалбата, че не са налице визираните в нея пороци на решението. Претендират се разноски по делото. Излагат се подробни съображения за това, че процесните имоти не са съсобствени, като се прави анализ на събраните по делото доказателства. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата и становищата на страните приема за установено следното: С обжалваното решение съдът се е произнесъл по повод исковата молба на Д. Ц. Т. против В. П. Т. и С. П. А. за делба на недвижими имоти- дворни места УПИ ІХ-112 с площ 583 кв.м и УПИ ХVІ-113 с площ 707 кв.м от съсобствения ІХ-7 в кв.8 по плана на с. Д. д., община-Л. при права- 1 / 2 ид. част за ищеца и по ¼ ид. част за всяка от ответниците. Твръди се, че ищецът е собственик на ½ ид. част от дворно място, цялото с площ 1220 кв.м, представляващо пл.№ 112, за който е отреден парцел ІХ-7 в кв.8 по плана на с. Д. д., съгласно НА № 91,т.ІV, рег.№ 6611, н.д. № 1093/99 г. по описа на нотариус К.Б. Твърди се ,че през 2007 г. е бил изготвен проект за частично изменение на действащия ПУП на селото с обхват съществуващите ПИ-ІХ-7 в кв.8, с който рег. линии се изменят и се обособяват два урегулирани ПИ- УПИ ІХ-112 и УПИ-113. Твърди се ,че това изменение е влязло в сила и той е собествник на ½ ид. част от новообразуваните ПИ, първия с площ 583 кв.м и втория с площ 707 кв.м Ответниците в отговора по исковата молба оспорват иска,като твърдят ,че ищецът не е собственик на ½ от описания имот,както и че ответниците на собственици по на ¼ ид. част. Твърди се ,че не е налице съсобственост върху тези имоти. Оспорен е НА № ..т.VІ н.д. № .. г. само в частта, в която са продадени повече от 2/6 ид. части от правото на собственост върху земята, тъй като към момента на сделката продавачите не са били собственици на 3/6 или на ½ ид. ч. от земята, а само на 2/6 ид.ч., като останалите 4\6 ид.ч. са собественост на праводателката на ответниците. Оспорен е и НА № 91,т.ІV, рег.№ 6611, н.д. № 1093/99 г. по описа на нотариус К.Б. в частта в която ищецът е признат за собственик на ½ ид. част от земята-описана като дворно място с площ 1220 кв.м. , представляващо пл.№ 112, за който е отреден парцел ІХ-7 в кв. 8. Твърди се ,че този парцел не е отреден само за ПИ № 112 ,а и за ПИ №-113 Оспорена е и скица № 390/7.9.2011 г. в частта-текста в дясно, че ищецът е собственик на ½ ид. част от ПИ 112 и ПИ №-113, респ. УПИ ІХ-112 и УПИ-113. Твърди се ,че първия имот е записан в разписния лист на ищеца, а втория -на наследодателката на ответниците. Твърди се ,че последните са собственици на УПИ на основание наследство и давностно владение за период повече от 15 години. За да постанови решението си съдът правилно е приел ,че искът е за делба и е допустим и е разгледан по същество. Съдията подробно е обсъдил представените по делото писмени доказателства, като е проследил във времето какви промени са настъпвали с имотите както по отношение на собствеността ,така и по регулация. Анализирани са и показанията на разпитаните по делото свидетели. Във връзка с това съдията правилно е приел, че е основателно възражението на ответниците, че към датата на извършване на продажбата на ½ ид. част от процесното място от 1220 кв.м/ НА 120/1991 г./, продавачите са прехвърлили на ищеца повече от притежаваните от тях 2/6 ид. части от земята, поради което ищецът не е станал собственик на ½ ид. ч. от дворното място, а на 2/6 от него. Съдията е обсъдил и кадастралните промени, като правилно е приел, че към 1996 г. са съществували сва самостоятелни имота с различни собственици, които са разделени с ограда,като съгласно разписния лист ПИ 113 е записан като собственост на наследодателката на двете ответници. Правилно съдията ,позовавайки се както на писмените доказателства, така и на гласните такива е приел, че ПИ № 112 и 113 са обособени като самостоятелни и че трайната ограда между тях е от преди повече от 40 години, като първия имот е владян от ищеца и неговите праводатели, а вторият- от ответниците и тяхната праводателка. В тази връзка са неоснователни твърденията на жалбоподателя ,че правото на собственост върху недвижими имоти се установява само с нотариални актове. Правилно съдията е преценил, че при одобреното частично изменение на рег. план от 1925 г. и на основание §8 от ПР на ЗУТ, в частта за двата ПИ е бил приведен в съответствие с имотните граници на тези два самостоятелни имоти. Въззивният съд констатира ,че съдията обосновано и подробно се е произнесъл по твърденията и възраженията на страните, поради което са неоснователни оплакванията на жалбоподателя. ВТОС напълно споделя и крайния извод на районния съд, че по отношение на процесните имоти не е налице съсобственост, поради което е отхвърлен и предявения иск. ВТОС споделя изложените мотиви от районния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към същите. При този изход на делото съдията правилно е присъдил и съответните такси и разноски по делото. С оглед изложеното жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора право на разноски пред въззивната инстанция имат ответниците по жалбата В. Т. и С. А.. Такива са направени в размер на 400 лв., което е видно от представения документ по делото. Затова жалбоподателят следва да бъде осъден да им ги заплати. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 153/15.5.2012 г. по гр.д.. № 2085/2011 г. на ГОРС. ОСЪЖДА Д. Ц. Т. от гр.С., ЕГН *, жк „К. с.”, кв.Б... да заплати на В. П. Т. от гр.С., район О., бул. „Г. Д. Н.” № ..и на С. П. А. от гр.В.Т., ул.”Й. „ № .., разноски пред настоящата инстанция в размер на 400 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |