Р
Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Провадия,……….г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в публично съдебно
заседание проведено осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Катя Савова
при секретаря Марияна Ангелова,като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №341 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба е предявен е иск с правно основание
чл.124 от ГПК от М.Н.А. *** чрез
адв.Д.К. срещу И.А. *** с искане да бъде
признато за установено между страните, че ищцата е собственик на Дворно място с
площ от 2500.00 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот IV-296 в кв. 44,
по плана на селото, при граници: от две страни улица и поземлени имоти: I-297,
II-297, III-295, заедно с построените в дворното място двуетажна жилищна сграда
със застроена площ 67 кв.м. и РЗП 134 кв.м. и лятна кухня с площ от 66кв.м.
Твърди се в исковата молба, че
ищцата е наследник на съпруга си С. И.А., починал през 1998г., като последният
бил собственик на дворното място по наследство от родителите си, които през
1940г. са построили къщата, където са
отгледали децата си – С., П. и А..
Твърди се, че ищцата сключила
брак със С. А. през 1960г., с който заживели в процесния имот – в него
отгледали децата си. Заедно със съпруга си построили лятна кухня и външен
тоалет. Ищцата заявява, че в периода от 1960 до 2014г. е владяла имота, влагала
е собствен труд и средства в него.
С уточнителни молби процесуалния
представител на ищцата - адв.К. е поискала изменение на исковата претенция в
следния смисъл: 1) Ответникът да бъде осъден да заплати равностойността на
половината от продажната цена на имота, описана в нотариален акт от 2009г. –
11 000 лева, който неоснователно се обогатил с продажбата на собствените й
½ ид.ч. от имота придобити на основание давностно владение и наследство
в периода 1960 – 2014г.; 2) Ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
3000.00 лева за причинени неимуществени вреди.
С последваща молба адв.К. посочва, че
припадащата се част на покойния съпруг на ищцата е ½ ид.ч. от процесния имот, която е
наследена от нея.
Иска да бъде признато за
установено, че е собственик на ½ ид.част от процесния недвижим имот, на
базата на осъществено от нея давностно владение в периода 1960-2004г. и
наследство от съпруга ги С. И.А..
С
последваща поредна /последна/ уточнителна молба процесуалния представител на
ищцата след излагате на различни обстоятелства моли да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 2/3 идеални части от процесния
имот на основание давностно владение и наследство осъществявано в периода
1960г. - 2013г. осъществявано съвместно с нейния законен съпруг С. А. до 1998г.
а оттогава еднолично от нея, като собственик и наследник.
В условията на евентуалност предявява иск
за наследствено правоприемство от нейния починал съпруг С. А. в размер на 1/2
идеални части върху процесният имот.
За аргоментация на последното си
искане /какъвто приема съдът, че е иска/ ищцата излага, че четиридесет и четири
години е осъществявала фактическа власт върху имота със съзнанието, че заедно
със съпруга й са собственици на имота. Плащала е в този период всички разходи,
данъци и такси. Построили са с лични средства и труд лятната кухня и сервизните
помещения в нея. Обработвали са дворното място.
Твърди, че нейното владение е в периода 1960г.-2013г. Владението на С. А. е в периода
от неговото раждане до неговата смърт през 1998г.
Излага,
че след смъртта му негови законни наследници са съпругата му т.е. тя , както и брат му П. А..
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото чрез адв.Н. и адв.Г., с който същия оспорва предявения иск, като твърди,
че иска е неоснователен и посочените в него твърдения не отговарят
на обективната истина. Представя доказателства и твърди, че видно от Договор за
покупко-продажба от 07.03.1997 г и Разписка от 07.03.1997 г, на посочената дата
на която са издадени и подписани документите - 07.03.1997г. ответникът И.А. е придобил фактическата власт върху
недвижимия имот, предмет на делото - дворно място с площ 2480 кв. м,
съставляващо УПИ ІV - 296, в кв. 44 по плана село Добрина, община, ведно с
изградените в него двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 65 кв. м. и
разгърната застроена площ 130 кв.м, стопанска постройка със застроена площ 64
кв.м, и сервизно помещение със застроена площ 9 кв.м от П. И.И. и С. И.А.,
срещу покупна цена в размер на 2500 американски долара, които е платил лично,
респ. които са получени изцяло и в брой от последните двама на посочената дата
- 07.03.1997г. Твърди се, че визираните документи сочат осъществяването на
сделка между ответника, от една страна като купувач и П. И.И. и С. И.А. от
друга страна като продавачи с предмет прехвърляне правото на собственост върху
описаната недвижимост. Излага, че изповядване на сделката пред нотариус
обективно е възпрепятствано от отсъствието на документ, удостоверяващ правото
на собственост на П. И. и С. И., но въпреки това реализираната договореност и
заплатената цена са обусловили изграждането в съзнанието на ответника на
увереност, че от посочената дата е придобил правото на собственост върху имота
и са поставили началото на фактическото му владение върху същия, което
непрекъснато, явно и необезпокоявано реализирано до 30.07.2009 г, когато именно
в качеството си на собственик се е разпоредил с имота, продавайки го на
настоящия собственик - ,,Стануей пропъртис“ ЕООД.
Твърди се реализирано необезпокоявано
давностно владение в посочения от закона десетгодишен срок от страна на
ответника с намерение за своене като собственик, като след изтичането на този
период се е снабдил и с документ - титул за собственост на осн. чл. 587, ал. 2
от ГПК. Твърди се, че за посочения период от 07.03.1997 г, когато е закупил
имота до 30.07.2009 г., когато е продал същия, ответникът А. не е престанал да
реализира фактическата си власт върху него, не е прекъсвал владението си,
реализирал го е открито спрямо всяко трето лице и правата му върху него не са
били оспорвани от никого. Моли иска да бъде отхвърлен.
В първото съдебно заседание
ищцата чрез адв.Д.К. поддържа предявения
иск, и моли да бъде уважен.
Ответника чрез процесуалните си
представители адв.Н. и адв.Г. пледира за отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От
представените по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит
по давностно владение №92 том VI, рег.номер 4723, дело №994/08.10.2008г. на Нотариус З. А. с район
на действие PC-Провадия вписан в службата по вписвания при ПРС с
номер 183 дом XIII, дело 2722/09.10.2008г. на РС- Провадия се установява, че
ответникът А. е бил признат за собственик на процесния имот в резултат на
изтекла в негова полза придобивна давност.
Видно от представеният
по делото Нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот вписан в АВп/
СВп при РС Провадия под № 120, том VIII, дело 1534/2009г. ответникът А. е
продал на ,,Стануей пропъртис,“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Робърт
Марк Стануей процесният недвижим имот за сумата от 22 хиляди лева.
По делото е представен писмен
договор от 07.03.1997г. /л.128/ за покупко продажба на неднвижим имот, в който
договор е описано, че П. И.И. и С. И. А. продават на И.А.А. процесният недвижим
имот в с.Добрина за сумата от 2500 щатски долара.
Този
договор е оспорен от процесуалния представител на ищцата, като по делото е
назначена съдебно почеркова експертиза от заключението, на която се установява,
че подписа на П. И. не е изпълнен от него, по отношение на С. А. не е представен
сравнителен материал, а подписът на И.А. е изпълнен от него.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Р.Г. и С. Ю. /живеещи в
с.Д./, показанията на които съдът цени като обективни и безпристрастни се
установява, че ответникът А. ***, като през 1997г. е купил процесният имот и от тогава до продажбата му на лице от
английски произход е владял необезпокоявано като собственик имота. Твърдят, че
когато е купил имота къщата е била полу- разрушена /съборетина/, като след това
той е правил ремонти- сменял е врати, прозорци, ремонтирал е покрива. Твърдят,
че къщата е построена наново от новия собственик, като към настоящия момент
къщата е съвсем различна.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Предявен
е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 2/3
идеални части от процесния недвижим имот на основание изтекла в
нейна полза придобивна давност през
периода 1960г. - 2013г.
осъществявано съвместно с нейния законен съпруг С. А. до 1998г. а оттогава
еднолично от нея, като собственик и наследник, като в условията на евентуалност , че е собственик
на 1/2 идеални части върху процесният имот.
За основателност на иска ищецът
следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на твърдяното от него придобивно основание, а
именно че е изтекла в негова полза придобивна давност върху претендирания имот
/ по твърдение на ищцата на идеални части от него/ факта на владението на
процесния имот, периода на владението, намерението за своене на процесния имот,
факта, че владението е било поС.но, явно и непрекъснато.
Основание за придобиване на правото на собственост
по чл. 79, ал. 1 от ЗС е самото владение на имота от дадено лице, което владее
имота като свой собствен.
От събраните по делото писмени доказателства, а именно
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение
№92 том VI , рег.номер 4723, дело
№994/08.10.2008г. на Нотариус Зоя Аврамова с район на действие PC-Провадия вписан в службата по вписвания при ПРС с
номер 183 дом XIII ,дело 2722/09.10.2008г. на РС- Провадия се установява, че
ответникът А. е бил признат за собственик на процесния имот – установено от
нотариуса по нотараиалното дело след изследване на фактите доказващи
собствеността. Факта на придобиване на собствеността върху имота от страна на
ответника А. в резултат на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна
давност, на явно и необезпокоявано владение върху процесния имот се установява и по настоящото дело от разпита на
свидетелите Г. и Юсеин, които недвусмислено и категорично заявяват, че отв.А. е
владял имота необезпокоявано повече от 10 години, след което го е продал на
лице от английски произход /през 2009г./, което лице от своя страна е
ремонтирало основно къщата и е подобрило съС.ието на имота т.е. това лице
също повече от 10 години владее
необезпокоявано имота като свой.
По делото няма представени доказателства
ответника да е прекъсвал владението си върху процесния имот от 1997г. до 2009г.
/когато го е продал на трето лице/, като през този период видно от показанията
на разпитаните по делото свидетели го е владял явно, поС.но и недвусмислено за
никого и е демонстрирал своето намерение за своене на процесния имот, като свой
собствен.
Представения по делото разписен лист /л.7/ само
показва обстоятелството, че имота в миналото е бил собственост на наследници на
И.А., но това по никакъв начин не води до извод, че ответникът, а след него и
новият приобретател не са станали собственици на процесния имот.
За прецизност съдът намира за нужно да отбележи, че
твърдението на ищцата, че е започнала да владее имота като свой от 1960г.,
когато е сключила граждански брак със съпруга си С. И.А. е най малко
,,притеснително,, предвид на факта, че имайки предвид датата на раждане на
ищцата, то ако това твърдение е вярно, то тя е сключила брак със съпруга си,
когато е била малолетна, а такива права дори и през времето на комунистическия
строй /1960г./ малолетните са нямали.
По делото няма представени доказателства, според
които процесния имот да е бил публична държавна или общинска собственост,
поради това забраните за придобиването му по давност са неприложими.
От друга страна предвид твърдяното в исковата молба, че процесният имот се
е владял от ищцата до 2013г. и че след това е изгубила владението - следва да
се има предвид факта, че позоваването на
придобивна давност след изгубване на владението за повече от 6 месеца не може
да ползва владелеца и неговите правоприемници, поради прекъсването на давността
с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия
период на давностния срок – в този смисъл Решение № 355 от 14.07.2010 г. по гр.
д. № 802 / 2009 г. на ВКС.
Съобразно гореизложеното съдът намира, че ответникът
А. е станал собственик на процесният имот в резултат на изтекла в негова полза
придобирван давност за периода 1997г. - 2009г., като след това като собственик
правомерно се е разпоредил с имота в полза на трето лице.
С оглед гореизложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид неосвателността на исковата претенция и направето искане ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото от последния разноски в размер на 15 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Н.А. ЕГН:********** ***, чрез
адв.Д.К. срещу И.А.А. ЕГН:********** *** искове за приемане за установено между
страните, че М.Н.А. е собственик на 2/3 /две трети/ идеални части от Дворно място с площ от 2500.00 кв.м.,
представляващо урегулиран поземлен имот IV-296 в кв. 44, по плана на селото,
при граници: от две страни улица и поземлени имоти: I-297, II-297, III-295,
заедно с построените в дворното място двуетажна жилищна сграда със застроена
площ 67 кв.м. и РЗП 134 кв.м. и лятна кухня с площ от 66кв.м., както и да е
собственик на ½ /една втора/ идеална част върху същия недвижим имот на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК М.Н.А. ЕГН:**********
*** да заплати на И.А.А. ЕГН:********** ***
сумата в размер на 15 лева - разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: