№ 615
гр. Пловдив, 29.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, І състав в публично съдебно
заседание на седми март ,две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3125 по описа
на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Х.С.С., ЕГН **********,***,
чрез адв. С.Х., против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0432-000453/05.11.2022 г. на началника на 01 РУ – Пловдив към ОД на
МВР – Пловдив, с която на основание чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца и са отнети са два броя рег. табели с № ***.
В жалбата се сочи, че оспореният акт е неправилен,
незаконосъобразен, съставен в противоречие на материалния и процесуалния закон.
Твърди се и, че заповедта е издадена в противоречие с целите на закона и се
иска нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и с адвокат Х..
Ответният административен орган – Началник на РУ 01 при ОДМВР-Пловдив, не изпраща
представител. С молбата-становище, с която е изпратена жалбата до настоящата
инстанция се излагат доводи за неоснователност на същата и се моли съда да я
отхвърли, като неоснователна.
Пловдивският административен съд, I състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ ство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 22-0432-000453/05.11.2022 г. на началника на 01 РУ – Пловдив
към ОД на МВР – Пловдив, е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, поради което e допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административното производство по издаване на
обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН серия GA № 820556/05.11.2022 г. срещу Х.С.С.,
за това, че на 04.11.2022 г. в 23:30 ч., в гр. Пловдив, на бул. "Акад.
Петър Динеков", пред № 23, управлява товарен автомобил „Форд“, марка
„Транзит“, с рег. № ***, лична собственост, като: 1./ управлява МПС след
употреба на алкохол. Извършена качествена проба № 02751 в 00:10 ч.2022 г., с
техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабричен № ARNA 0181, който отчита положителна проба
0.73 промила на хиляда. На водача е издаден талон за медицинско изследване с №
108513 и връчен на лицето. Прието е, че С. виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 предл.1 от ЗДвП; 2./ Не носи СРМПС, което е
квалифицирано като нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и 3./ Не носи контролен
талон към СУМПС, с което е нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
С. е отказал да подпише АУАН и отказът му е
удостоверен с подписа н един свидетел.
Въз основа на така съставения АУАН, е издаден
обжалваният административен акт, с който на основание чл.171 т.2а б."б" от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и
възпроизвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка, е прието, че Х.С.С.,
като водач, управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на
хиляда до 0.8 на хиляда , включително, установено по надлежния ред и е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца.
В съдебното производство е приета административната
преписка и по искане на жалбоподателя са допуснати двама свидетели-И.П. и М.Б.-жената,с
която С. живее на семейни начала.
Свидетелят П. е полицият,който е извършил проверката
на С. на посочената дата и място.Същият заявява,че жалбоподателят е бил водач
на товарния автомобил /буса/и е бил спрян за проверка и тестван с техническо
средство за употреба на алкохол.Техническото средство е отчело наличие на
алкохол в кръвта някъде около 0,5-0,8 промила.Свидетелят е категоричен,че С. е слезнал от шофьорското
място и че е управлявал буса.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П.
като непосредствени,непротиворечиви,подкрепени от останалите събрани доказателства
по делото,като такова противоречие не се открива и при съпоставка на
показанията,които същият е дал пред Районния съд.
Относно показанията на свидетелката Б.,то съдът не
кредитира нейните показания,отчитайки,че същата живее на семейни начала с
жалбоподателя,от една страна,а от друга, същата не е очевидец на
проверката,която е извършена от полицаите.Показанията й по никакъв начин не
установяват как,при какви обстоятелства е осъществена проверката .
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5 б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
По административната преписка е приложена Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са
определени, на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за министерството на вътрешните
работи,
структурите на МВР, които следва да осъществяват контрола по ЗДвП, една от
които е съответната Областна дирекция на МВР – 1.3., а в т.3..8 е посочено и
конкретното длъжностно лице от същата структура тази структура.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички
законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл.59 ал.2 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от ЗДвП.
Установено е, че жалбоподателят е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Извършена му е била проба с
техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабричен № ARNA-0181, който
показва положителен резултат 0.73 на хиляда алкохол в издишания въздух от
водача, като горното сочи на нарушение на чл.5 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Отделно от лицето не носи СРМПС и контролен талон от
СУМПС, с което е нарушил, съответно – чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1
от с.з.
Ето защо, съдът намира, че е ясна волята на
административния орган, ясно е посочена законовата норма, която е нарушена и,
съответно, санкционната норма, като не е нарушено по никакъв начин правото на
защита на жалбоподателя.
Не се констатира и липса на фактически основания за
издаване на оспорената заповед.
Заповедта, както вече се посочи, е издадена в
предписаната от чл.172 ал.1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно изложени
фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателя при управление
на МПС, с посочване на фактите, определящи го като административно по чл.5 ал.3 пр.1 от ЗДвП, в съответствие с които, е
приложена разпоредбата на чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП - правното основание на
разпореждането за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
С това съдържание на заповедта органът е съобразил при
издаването й изискванията на общата разпоредба на чл.59 ал.2 от АПК.
При издаване на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Заповедта е издадена във връзка с проведено и
приключило административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, в рамките
на което са установени административни нарушения – деяние от хипотезата на чл.5
ал.3 пр.1 от ЗДвП, съставляващо материалноправното основание за налагане на
принудителната административна мярка по чл.171 т. 2а б."б" ЗДвП, както и деяния по чл.100 ал.1 т.2
и чл.100 ал.1 т.1 от с. з.
Следва да се подчертае, че законът, в разпоредбата на чл.171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на мерките за принуда с
приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила
наказателно постановление. За издаването на заповедта по чл.171 т.2а б."б" от ЗДвП следва да са установени фактите от
хипотезата на правната норма, в случая управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Фактите от състава на нарушението по чл.5 ал.3 от ЗДвП са установени за целите на производството по чл.171 от ЗДвП със съставения АУАН серия GA № № 820556/05.11.2022 г. - с
констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на мярката
по 171 т.2а б."б" от ЗДвП, оспорената заповед е
законосъобразна.
АУАН е част от административната преписка по издаване
на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта
по смисъла на чл.59 т.4 пр.1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния
ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната
мярка фактическите констатации, поради което, настоящият състав на съда приема
наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл.171 т.2а б."б" от ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена и при точно прилагане на
материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки
за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни
нарушения – водач, управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимите норми по закон, конкретно "прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца.
В разпоредбата на чл.5 ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни
превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез
проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /РУКАКУНВТА/, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81
от 2.10.2018 г./.
Приложимият ред по чл.6 включва, при съставяне на АУАН
за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда,
контролният орган да попълва и талон за изследване, а водачът собственоръчно да
вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство.
Ако не ги приема, избира дали установяването да се извърши с доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо или химико-токсикологично амбулаторно
изследване. В случая е издаден талон за медицинско изследване № 108513 и Х.С.С.
се е подписал на същия, което е индиция, че е съгласен с показанията на
техническото средство.
Не се спори, а и липсват доказателства за това, жалбоподателят
да е дал кръвна проба. Неявяването на Х.С. за даване на кръвна проба е
предпоставка, по смисъла на чл.6 ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г за РУКАКУНВТА, концентрацията на
алкохол в кръвта да се установи въз основа на показанията на техническото
средство.
Предвид вида на деянието, за което се налага ПАМ,
размерът на промила алкохол в кръвта е съставомерен елемент от фактическия
състав. Съответно, по-високият размер на алкохол в кръвта обосновава извод за
по-висока степен на опасност на нарушението, което, от своя страна, е основание
за определяне на по-продължителен период на наложената ПАМ, поради което на жалбоподателя
е наложена ПАМ в минимален срок.
Следва да се подчертае, че мярката по чл.171 т.2а б."б" от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се
прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на
правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да
приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с
констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана
компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
На последно място следва да се посочи, че приложената
мярка в една от хипотезите на чл.171 т.2а б.."б" ЗДвП и за срок в рамките на определения,
е съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по
пътищата. Компетентността на органа по чл.171 т.2а б."б" от ЗДвП е обвързана и при наличието на
посочените в диспозицията юридически факти, последният е бил длъжен да издаде
заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е
дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на
други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния
закон – чл.171 т.2а б."б" от ЗДвП, при доказаните по делото, посочени
в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за
отмяната й по чл.146 от АПК, така, както се поддържа в жалбата на Х.С..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, І състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.С., ЕГН **********,***,
чрез адв. С.Х., против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0432-000453/05.11.2022 г. на началника на 01 РУ – Пловдив към ОД на
МВР – Пловдив, с която на основание чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца и са отнети са два броя рег. табели с № ***.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: