№ 3379
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110111283 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Б. Б., чрез законния й
представител – Д. К. Л., чрез адв. ., срещу „..“ ЕАД, с която е предявен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се излага, че на 08.11.2023 г., около 14:00 часа, в гр. София, на ул.
„Ал. Пушкин“, района на № 112, при управление на МПС – лек автомобил /л.а/ марка ..“, с
рег. № .., водачът ..а е нарушила разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. първо от ЗДвП, в резултат
на което е реализирала пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с правомерно движещия се
л.а. „..“ с рег. № .., управляван от Д. К. Л.. Сочи, че за произшествието е бил съставен
Протокол за ПТП № 1889532/08.11.2023 г. В резултат на настъпилото ПТП е пострадала
малолетната дъщеря на Д. К. Л. – Б. Б. Б., която е получила повърхностна травма на
окосмената част на главата с кръвонасядане и оток на челото, синини в областта на тялото и
краката, както и остра стресова реакция. Ищцата твърди, че вследствие от поведението на
водача .. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които били
в резултат на нанесените травматични увреждания, както и стрес от преживяното. Твърди,
че след инцидента се е затворила в себе си и е проявявала раздразнителност, както и че е
сънувала кошмари, които нарушавали съня й. Сочи, че изпитвала силен страх всеки път
когато чуе преминаването на автомобил, както и че отказвала да се вози в автомобил. Излага
съображения, че предвид възрастта й тепърва ще търпи негативни въздействия върху
формирането на психиката й вследствие от инцидента. Сочи, че към датата на
произшествието отговорността на виновния водач за ПТП била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, обективирана в
застрахователна полица № 06123002425100. Твърди, че е подала уведомление до
1
застрахователя относно настъпилото събитие, като е предявила претенция за изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Сочи, че до настоящия момент
искането й не е удовлетворено, както и че от застрахователя не са били изисквани
допълнителни доказателства и разяснения във връзка с претенцията. Излага доводи, че на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за
причинените вреди на участващите в движението по пътищата лица. Твърди, че са налице
основания за изплащане на мораторно обезщетение, начислено за периода от 16.11.2023 г. –
датата на отправяне на претенцията до застрахователя, до окончателното изплащане на
дълга. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответника за сума в размер на 1000 лв. –
частична претенция от общо дължимото вземане на стойност от 5000 лв., представляваща
дължимото застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие
от настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск от застрахователя,
ведно със законната лихва за забава от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. И., е подал отговор на исковата
молба. Сочи, че предявеният иск е частично основателен, като оспорва размера на
претенцията. Потвърждава, че към датата на събитието е осигурявал застрахователно
покритие на отговорността на водача на л.а. .“, модел ., с рег. № .., както и настъпилото
застрахователно събитие, механизма на осъществяването му и причинно-следствената
връзка на събитието със следните увреждания на ищцата – контузия на главата,
кръвонасядане и оток на челото, стресова реакция. Твърди, че към датата на исковата молба
дружеството е определило застрахователно обезщетение в размер на 1000 лв., дължимо в
полза на ищцата, което не е било заплатено поради липсата на предоставени данни за
банкова сметка, въпреки отправено искане от страна на дружеството. Излага съображения, с
оглед които счита, че определеният размер на дължимото застрахователно обезщетение е
справедлив и съответстващ на тежестта и интензитета на претърпените от ищцата
неимуществени вреди. В тази връзка, признава частично претенцията на ищцата за сумата от
1000 лв. Оспорва претенцията за мораторна лихва на основание чл. 380, ал. 3 КЗ, като сочи,
че дружеството не е изпаднало в забава за плащане на процесното вземане. Оспорва
началния момент, считано от който се претендира заплащането на мораторно обезщетение.
Потвърждава, че на 16.11.2023 г. ищцата е заявила пред дружеството претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, като сочи че с писмо от 06.12.2023 г.
застрахователят е изискал от ищцата предоставянето на банкова сметка с титуляр Б. Б. Б..
Твърди, че с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото, като
оспорва искането за присъждане на разноски. Моли съда да постанови решение при
признание на иска. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45, вр.
2
чл.52 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 08.11.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.
432, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по
чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/наличието на елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно:
деяние, противоправност, вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и
вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията; 2/сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
застрахователя – ответник и деликвента, респ. наличие на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, който покрива гражданската отговорност на
деликвента.
С определението по чл.140 ГПК са отделени са като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните обстоятелствата относно реализираното ПТП на
08.11.2023 г. с участието на л.а. „..“ с рег. № .., управляван от Д. К. Л., настъпило по вина на
водача на л.а. марка ..“, с рег. № .. - ..а, отговорността на която е била застрахована от
ответното дружество по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица №
06123002425100, при което са били нанесени неимуществени вреди на Б. Б. Б., която се е
возила в л.а. „..“ с рег. № .., за обезщетяването на които същата е отправила претенция до
ответното дружество на 16.11.2023 г., което е одобрило за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на 1000 лв.
Спорен остава въпроса за размера на обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на
размера на обезщетението са видът, обемът и интензивността на причинените
неимуществени вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
По делото е приет амбулаторен лист за извършен преглед на Б. Б. на 08.11.2023г. се
установява, че е установена травма на главата с кръвонасядане и оток на челото.
За установяване на претърпените от ищцата вреди са събрани гласни доказтелствени
3
средства и е изслушано и прието заключение на съдебно-психологична експертиза. Съдът
приема заключението като компетентно дадено и го кредитира изцяло. Съдът намира
наведените възражение от процесуалния представител на ответника, че изследването се
основава на данни, предоставени от родителите на детето Б., които били заинтересовани от
изхода на спора, поради което не следвало да бъдат взети предвид, за неоснователни. В
съдебно заседание вещото лице изрично е посочило, че при деца на тази възраст и
педиатричният преглед и психологическите изследвания се извършват по данни от родителя.
Съдът съобразява, че с оглед възрастта на детето Б. към момента на настъпване на ПТП –
1г.3м., същото не може само да предаде своите преживявания, като е нормално и обичайно
данни за неговото поведение и евентуално изменение в него да могат да дадат именно
неговите родители и семейство. Вещото лице след проведено психологическо изследване е
посочило, че описаното от родителите на детето поведение след процесното ПТП говори, че
детето е преживяло силен стрес, на базата на който поведението му се е променило и детето
е било тревожно в продължение на 1-2 месеца. С оглед ограничената комуникация поради
възрастта на детето, вещото лице е посочило, че не може да се установи с категоричност
наличие на емоционална травма при детето, вследствие на процесното ПТП. Общото психо-
емоционално състояние на детето при провеждане на психологическото изследване е добро.
С оглед ниската му възраст при настъпване на ПТП – 1г.3м. не се очаква да има актуални
спомени за събитието, но е възможно детето в ситуации на силен шум, клаксон на кола, да
реагира с повишена тревожност, като е възможно и тези периферни характеристики на
събитието по рефлекторен път да повлияят на развитието на детето. Към момента на
изследването, Б. не показвала изразена тревожност, сочеща на активен спомен от
преживяното.
Сведетелят .., баща на Б., е разказал, че когато е отишъл на мястото на ПТП детето е
плачело, голямото им дете било в шок. Б. и майка й били откарани в Пирогов с линейка,
дошла на мястото на ПТП. След този случай детето станало много неспокойно и
раздразнително, нарушил се съня му, будело се с писъци, плашело се от автомобили.
Отказвало да се вози в автомобил. Не искало да играе с играчки, които са във формата на
автомобил. Психологът в детското заведение, което посещава детето, им обяснил, че то ще
проговори по-трудно и е възможно да заеква с оглед преживения инцидент. С оглед
събраните по делото доказателства съдът намира, че се установи, че детето е преживяло
силен стрес вследствие на процесното ПТП, изпитвало е тревожност, която се е отразила на
поведението му в рамките на 1-2 месеца след инцидента. Към момента не се установява
проблем в психо-емоционалното развитие на детето предвид възрастта му, като с оглед
характера на травмата и възрастта, в която я е преживяла, е възможно периферните
характеристики на събитието да предизвикват тревожност в него в бъдеще. В случая при
определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът взе предвид установените
физически травми – кръвонасядане и оток на челото, възрастта на детето, на която е
претърпяло травмата, факта, че не е възможно да се установи пълния обем на преживените
от него негативни емоции с оглед липсата му на възможност за друга комуникация, освен
изразена чрез поведение, периодът, за който е установено, че е проявяло признаци на
4
тревожност след процесното събитие – 1-2 месеца, вероятността тази травма да предизвиква
тревожност у него в бъдеще при наличие на някоя от периферните характеристики на
събитието – силен шум, скърцане на гуми, клаксон, и с оглед критерия, визиран в чл.52 от
ЗЗД, съдът намира, че размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди е основателен до размер от 1000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. До този размер
ответникът е и признал претенцията на ищцата. За горницата до пълния предявен размер от
5000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията по чл.86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава, считано
от датата на подаване на искането по чл. 380 КЗ, съдът намира за неоснователна, доколкото
не се установи след отправената от ответника покана, ищцата да е представила банкова
сметка за заплащане на определеното от същия обезщетение, което е в същия размер, като
определеното от съда. Законна лихва за забава следва да бъде присъдена, считано от датата
на подаване на исковата молба.
Доколкото от писмо изх. №0-92-15208/06.12.2023г. се установява, че ответникът е
одобрил претенцията на ищцата до размер на 1000 лева и я е поканил да предостави банкова
сметка, по която да бъде преведена сумата, което е било получено от законния представител
на ищцата Д. Л. на 13.12.2023г., видно от известие за доставяне на лист 27 от делото, т.е.
преди подаване на исковата молба, съдът намира, че с поведението си ответникът не е
станал повод за завеждане на делото, поради което не следва да му бъдат възлагани в тежест
сторените от ищеца разноски в настоящото производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника сторените от него
разноски, съобразно с отхвърлената част от иска. Съдът определя на основание чл.7, ал.8
ГПК възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, като ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сторени от него разноски, съобразно с отхвърлената част от
иска в размер на 80 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1, вр. чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД от „..“ ЕАД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. .., да заплати на Б. Б. Б., ЕГН
**********, представлявана от нейната майка и законен представител Д. К. Л., ЕГН
**********, сумата от 1000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на ПТП, осъществено на 08.11.2023 г., около 14:00 часа, в гр. София, на ул. „Ал.
Пушкин“, района на № 112, изразяващи се в стрес и тревожност, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 1000 лева до пълния предявен
размер от 5000 лева като неоснователен.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. Б. Б., ЕГН **********, представлявана от
нейната майка и законен представител Д. К. Л., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „..“
ЕАД, ЕИК .. сумата от 80 лева, сторени от него разноски в производството съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6