Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260069/29.12.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на девети декември,
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 440/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни
жалби на страните срещу решение № 260213/27.07.2020 г. по гр.д.№ 455/20 г. на Окръжен съд
– Варна, с което е уважен отчасти искът,
предявен от С.О.А. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнато срещу ищеца обвинение
в извършване на престъпление, образуваното по което наказателно
производство е приключило с оправдателна присъда, на основание чл.2, ал.1т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът
обжалва решението в отхвърлителната му част – за разликата над присъдения
размер от 10000.00 лева, до предявения размер от 90000.00 лева. Оплакванията са
за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за
постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск
бъде уважен изцяло.
Прокуратурата
на РБ обжалва решението в осъдителната му част. Оплакванията са за неправилност
поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за намаляване на размера на
присъденото обезщетение.
Въззивните
жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата
по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема
за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ от С.О.А. против Прокуратурата на Р.България за заплащане на сумата от 90000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди в резултат от повдигнатото незаконно обвинение в извършването на
престъпление, по което е постановена оправдателна присъда, от наложените му мерки за
неотклонение и от забраната да напуска пределите на
РБългария, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2018 г.
Оспорвайки иска, Прокуратурата на РБ твърди недоказаност на
претендираните вреди поради факта, че при повдигане на обвинението ищецът е бил вече с две осъдителни присъди, а към 2019 г. е обвиняем и за
разпространение на наркотични вещества; оспорва да е изнасяла данни за воденото наказателно
производство и да е налагала
Забрана да напуска пределите на страната. Твърди, че поради неграмотност и липса на професионална квалификация, ищецът не си е намерил работа, а не поради воденото срещу него
наказателно производство.
От доказателствата по делото се установява, че с
постановление от 08.07.2011 г. по ДП № 507/2010 г. на ОД на МВР – Варна,
С.О.А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК - умишлено умъртвяване на И. Г. З.. С определение от 08.07.2011 г. по ЧНД №
1108/2011 г. на ВОС спрямо него е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Приложената спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ е
била изменяна многократно – в „домашен арест“, „подписка“, „парична гаранция“ и
отново в „домашен арест“ в рамките на наказателния процес - от привличането му
като обвинявем на 8.07.2011 г., до влизането в сила на оправдателната присъда –
23.03.2018 г.
По образуваните наказателни дела са постановени както осъдителни, така и
оправдателни присъди, като след отмяната им, делото е връщано многократно за
ново разглеждане. С решение № 26/23.03.2018 г. по нак.дело № 1011/2017 г. на
ВКС са отменени въззивните присъди № 124/04.07.2017 г. по НОХД № 135/2017г. на
АС-Бургас и присъда № 80/18.09.2014г. по НОХД № 403/2013 г. и подсъдимите М. С.
А. и С.О.А. са признати за невинни за умишленото умъртвяване на И. Г. З. на
24.11.2010г. и са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 115, вр.чл.20,
ал.2 от НК; с разпореждане от 13.04.2018 г. е разпоредено наложената на ищеца забрана
да напуска пределите на страната да бъде отменена.
От приложените писмени доказателства се установява,
че С.О.А. е осъждан с влезли в сила присъди: по нак.дело № 1100/2009г. за
престъпление по чл.195 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години;
по нак.дело № 2721/2009г. за извършено престъпление по чл.194 от ГПК и наложено
наказание „пробация“.
Назначената СПЕ установява, че повдигнатото на ищеца
обвинение в извършване на тежко престъпление е променило функционирането му и е
довели до хронична тревожно-депресивна симптоматика и до суициден опит. Както
престоят в ареста, при който ищецът твърди, че е бил физически малтретиран,
така и осъдителните присъди, предвиждащи „лишаване от свобода“ от 12 г. и 15 г.
са довели до настъпване на „Смесено тревожно депресивно разстройство“, което
дори постановената оправдателна присъда не би могла да промени. Острата фаза на
стресовата реакция свързана със задържането му е продължила 2-3 дни, след което
състоянието му е преминало в разстройство на адаптацията, с продължителност
повече от обичайните 6-8 месеца. След този етап ищецът е преминал в депресивно
състояние, което е било в умерена степен и е продължило до окончателното приключване
на водените наказателни дела и до постановяването на оправдателната присъда. Тези
психически състояния са определени като реактивни - резултат от външно
въздействие, което в случая е повдигнатото обвинение. Като причина за сегашното
състояние на ищеца на тревожност и депресия вещото лице сочи и фактът, че
същият е безработен. Като особено стресогенен фактор посочва първоначалото му
задържане и нанесеният му побой в полицията, за който данните са от изследваното
лице. От значение е и фактът, че той е бил обвинен в извършването на убийство и
не е получил подкрепа от близките си, а е загубил връзка с децата си и тяхната
майка.
Показанията на свид.М. К. - майка на ищеца
установяват, че от ареста му по обвинението за убийство през 2011 г., до
оправдаването му пред 2018 г. синът й не бил добре психически. Тъй като при
задържането му полицаите го били, често се налагало да пие успокоителни
лекарства. През 2015 г. С. направил опит за самоубийство чрез обесване, тъй
като се страхувал от престоя в затвора за 15 години, а по същото време жена му
го напуснала с децата, защото не можел да издържа семейството. Започнал да изпитва
страх да излиза навън от дома си, защото всички, включително и близки роднини,
го възприемали като убиец и престъпник. През годината, която прекарал в ареста
се чувствал много зле, че е несправедливо обвинен, не можел да спи и да се храни.
Обвинението му попречило да си намери работа и за да си набави средства, започнал
да разпродава покъщнината и да взема заеми от познати. Преди ареста С. *** по
озеленяване. След като бил оправдан, се почувствал по-спокоен, започнал да се
храни и да спи. След 2018 г. отново имал досег с полицията по обвинение за
наркотици и бил с гривна на крака.
Показанията на свид. М. А., който е бил подсъдим с
ищеца по същото наказателно производство установяват, че преди ареста С.
работел, създал семейство с две деца, за което се грижел. При престоя си в
ареста за около 8-9 месеца двамата нямали контакт, но от полицаите разбрал, че
след задържането С. много плачел. След като ги освободили, били под домашен
арест и се виждали само в съдебните заседания. През 2015 г. били задържани в една
килия в затвора за един месец. С. много страдал и плачел, че са неоснователно в
затвора и че разваля живота на децата си. По същото време жена му го напуснала,
а майка му не ходела на свиждания; споделил, че няма пари и продава покъщнина и
че ако го пуснат, ще се обеси. От майката на ищеца по–късно свидетелят разбрал
за опита му за самоубийство.
Правилно – въз основа на изложената фактическа
обстановка, твърденията на страната и формулирания петитум на исковата
претенция, съдът е определил правната квалификация на иска - чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ.
Привличането в качеството му на обвиняем и
повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление, постановената
оправдателна присъда, включително и вземане на мерки за неотклонение,
обосновават извод за осъществяване на всички елементи от фактическия състав на
посочения текст.
Вида и характера на претърпени от ищеца
неимуществени вреди се установяват както от показанията на свидетелите М. К. и М. А., така и от заключението на
назначената СПЕ.
Доказани са в процеса
твърденията, че в резултат от воденото в продължителен период от време
наказателно производство срещу ищеца, по което е постановена оправдателна
присъда, е накърнено социалното общуване на ищеца и връзката с най-близките му
хора, които са променили отношението си към
него и започнали да го избягват, защото го считали за убиец. Изпадането в
социална изолация – първоначално принудително, а в последствие поради
нежеланието на близки, роднини и приятели да общуват с ищеца считайки го за
„убиец“, правшилен е извода на съда за установена неимуществена вреда, която е
в причинно-следствена връзка с действията по повдигане на обвинението по ДП
№ 507/2010г.
Безспорно е установено, че
психическитя статус на ищеца е бил сериозно увреден от предицата събития
инициирани с повдигнатото му обвинение за тежко умишлено престъпление против
личността. Наказателното производство е продължило повече от обичайното
триинстанционно производство – преминало е през общо девет съдебни фази, при
които ищецът е присъствал лично и са постановени общо четири присъди, по две от
които той е признат за виновен в извършването на престъплението – убийство, а с
две е признат за невиновен. Безспорно това интензивно е накърнило психичния му
статус и се е отразило на неговото лично, семейно и социално битие.
При неочакваното му задържане под стража, ищецът е развил остра стресова
реакция, която през времетраенето на наказателния
процес е преминала в разстройство на адаптацията, а по-късно - в умерено тежък депресивен период, който - според СПЕ, не е преодолян окончателно. Стресът, на който е бил подложен
ищецът по време на принудителното ограничаване на свободата му: задържане под стража за повече от половин година и
домашен арест около 17 месеца, са разклатили психиката му и са предизвикали реакции на плач,
безсъние, нервност и притеснение.
Правилен е изводът на съда, че описаните душевни болки и психически
страдания са неимуществените вреди, които са пряко следствие от действията на
Прокуратурата по незаконно повдигнатото на ищеца обвинение и подлежат на обезщетяване. Настоящата инстанция счита обаче,
че макар ищецът да е бил осъждан през 2006 г и през 2008 г. за престъпления
против собствеността, интензивността на предприетите мерки по процесното
наказателно производство е съществено по-голяма от предхождащите и е оказала сериозно въздействие върху характера и начина му на живот.
Предвид установените по делото обстоятелства и с
оглед вида и тежестта на повдигнатото обвинение, присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение е занижено. Съдът приема, че справедливото
обезщетение, което би репарирало търпяните от ищеца неимуществени вреди следва
да бъде определено в размер на 25000.00 лева, поради което решението – в
отхвърлителната му част за разликата над 10000 лева, до 25000.00 лева следва да
бъде отменено, като искът бъде уважен за още 15000.00 лева.
По изложените съображения, Варненският апелативен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260213/27.07.2020 г. по гр.д.№ 455/20 г. на Окръжен съд
–Варна В ЧАСТТА МУ,
с която е отхвърлен иска по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, предявен от С.О.А.
против Прокуратурата на Република България, за разликата над присъдения размер
от 10000.00 лева, до сумата от 25000.00 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр.София, бул."Витоша" № 2 ДА
ЗАПЛАТИ НА С.О.А., ЕГН ********** още сумата от 15000.00 /петнадесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в
извършването на престъпление, по което воденото срещу него наказателното
производство по ДП № 507/2010г. на ОД на МВР – Варна е завършило с оправдателна
присъда по НОХД № 1011/2017 г. на ВКС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.03.2018 г., до окончателното й изплащане, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260213/27.07.2020 г. по гр.д.№ 455/20 г. на Окръжен съд
–Варна В
ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ – за разликата над уважения размер от общо 25000.00
лева, до претендирания размер от 90000.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.