РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 25.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на десети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13371 по описа за 2017 г. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от В.Д.А. и М.Г.Я. срещу СНЦ
„Съюз на б.а.“, с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер
на 288 711 лв., представляваща обезщетение за периода 19.10.2012 г.-
29.03.2017 г., за ползването от ответника на УПИ І-1474, кв. 7, по плана на гр. София, местност НПЗ „Хладилника -
Витоша“, с площ от 4390 кв.м., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.10.2017 г.
Ищците
В.Д.А. и М.Г.Я. твърдят в исковата молба, че с
влязло в сила решение по гр.д. № 1796/2002 г. на СГС, ІІ „В“ състав, е
установено правото им на собственост на следния недвижим имот: УПИ І-1474, кв.
7, по плана на гр. София, местност НПЗ „Хладилника - Витоша“, с площ от 4390
кв.м. С горепосоченото решение, ответникът СНЦ „Съюз на б.а.“ е осъден да
им предаде владението върху имота. С протокол за принудително отнемане и
предаване от 29.03.2017 г. по изп. дело №
20167830400251 гореописаният имот е предаден на собствениците.
Сочат, че ответникът ползва за периода
19.10.2012 г.- 29.03.2017 г. имота без правно основание, като учебен център и
полигон, което е причинило на ищците вреди в размер на средния пазарен наем за
имота. Уточняват, че обезщетението за периода 19.10.2012 г. - 07.11.2015 г.
претендират в качеството си на наследници на Г.М.Я., а обезщетението за периода
08.11.2015 г. - 29.03.2017 г. в
качеството си на собственици на имота.
Ответникът
СНЦ „Съюз на б.а.“ оспорва
исковата молба в депозирания отговор по чл. 131 ГПК. Не оспорва
обстоятелството, че с съдебно решение от 05.04.2016 г., ищците са признати за
собственици на реална част от поземлен имот УПИ І-1474, кв. 7, по плана на гр.
София, местност НПЗ „Хладилника - Витоша“, с площ от 4390 кв.м. Сочи, че тъй
като съдебното решение е влязло в сила едва на 19.01.2017 г., то и тогава е
отпаднала пречката за реституция, и занапред би могло да се дължи наем. До
постановяване на решението не е било ясно дали в действителност е налице
фактическия състав в полза на ищците да бъдат възстановени одържавените имоти и
за този период, счита че обезщетение не се дължи. Оспорва твърдението, че за
посочения в исковата молба период, е ползвал имота за учебен център и полигон,
като сочи че единствено е ползвал в същия, като учебен център едноетажна
сграда, със застроена площ от 334.29 кв.м., като в случай че се дължи
обезщетение, то следва да е само за тази площ. Твърди, че по време на
ползването са извършени действия, които значително са увеличили неговата
стойност, като е изградил полигон, асфалтова площадка със значителна стойност,
като прави възражение за подобрения, за
увеличената стойността на имота, по чл. 74 ЗС.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С
решение от 05.04.2016 г., СГС, ІІ „В“ състав, постановено по гр.д. № 1796/2002
г., по предявен иск по чл. 108 ЗС, от Г.М.М.,
починала в хода на делото и заменена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от Г.М.Я.,
също починал и заместен от В.Д.А. – съпруга и М.Г.Я. - син, срещу Сдружение „Съюз на б.а.“,
признава за установено, че ищците са собственици на основание реституция по чл.
1, ал. 1 ЗВСВОНИ на следния недвижим имот: реална част от поземлен имот пл. №
1474, кв. 7 по плана на гр. София, м. „НЗП Хладилника – Витоша“, която съгласно
действащия регулационен план се индивидуализира в две части, означена с цифри
на пояснителната скица към заключението на в. л. инж. С.К., а именно: процесната реална част от поземлен имот 1474, кв. 7 плана
на гр. София, м. „НЗП Хладилника – Витоша“, за която съгласно действащия
регулационен план е образуван УПИ І-1474, с площ около 4390 кв. м. и процесната реална част от поземлен имот 1474, с площ от
около 399 кв.м., като е осъден ответника да предаде владението, както и да
премахне за своя сметка, находящата се в процесния имот, в източната му част, временна постройка,
представляваща Учебно технически център на СБА – едноетажна сграда, с площ от
334.29 кв.м. Решението е влязло в сила на 19.01.2017 г., видно от отбелязването
върху същото.
Видно
от протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот по изп. дело № 20167830400251 на ЧСИ И.Ч., гореописаният имот
е предаден на В.Д.А. и М.Г.Я., на 29.03.2017 г. В протокола е посочено, че
имотът е празен, незастроен, като има строителни отпадъци в североизточната му
част. Обективирано е изявление на пълномощника на Сдружение
„Съюз на б.а.“, че „постройката в имота е премахната, съгласно съдебното
решение“.
В.Д.А.
– съпруга и М.Г.Я. – син, са наследници по закон на Г.М.Я. – починал на
07.11.2015 г, съгласно представеното по делото удостоверение за наследници на Столична
община, район „ Лозенец“.
Реституцията по ЗВСОНИ настъпва по силата на
закона и за защита правото на собственост не е необходимо провеждане на административна
процедура, включително и по чл.2, ал.5 З., нито пък възстановеният имот да е нанесен
в плана (В този смисъл решение
по гр. д. № 722/2010 г., ВКС, ІІ ГО и др.), като в тази връзка възражението на ответника, че обезщетение се
дължи едва след 19.01.2017 г., т. е. след влизане в сила на решението по иска
за собственост, се явява неоснователно.
Съгласно заключението на приетата по
делото техническа експертиза, пазарният наем за периода 18.10.2012 г. до
29.03.2017 г., е общо 288 711 лв., като в заключението е даден и размера
на месечния наем за съответната година. При определяне на пазарната, месечна
наемна стойност на процесния имот през исковия
период, е използван сравнителния метод (метод на
пазарните аналози), посредством анализ на информация за сделки със съпоставими
имоти.
Доколкото ответникът не е конкретизирал възражението за подобрения в
указания срок, същото не следва да бъде разглеждано в настоящето производство.
Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика (ППВС 1/1979
г., както и решения на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 ГПК – решение № 55 от 28.02.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г. на ІІІ ГО,
решение № 446/12 от
22.01.2013 г. по гр.д. №
1263/2011 г. на ІV ГО. и
др.) вземането за обезщетение
по чл. 59 ЗЗД възниква от деня
на имущественото разместване, а основание за пораждане на
вземането е невъзможността на собственика лично да ползва
имота си като основно правомощие
на правото на собственост, респ. да извлича
граждански плодове от него. Чрез
иска по чл.
59 ЗЗД се търси обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване
на ползващия се без основание
от неговата вещ, като по
делото се установява,
че ответникът е ползвал
имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика
се изразява в спестен от него
наем, който би плащал за
ползване на имота. Обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и съща
сума, измерваща се в пазарен наем
за процесния имот, който би
се получил за спорния период.
Установява се безпротиворечиво по делото, че
ответникът е ползвал имотът и е реализирал приходи от същия. (така решение № 49
от 23.07.2019 г. по гр.д. № 2885/2018 г. на ВКС, ІІ ГО). Свидетелят И.К.С.сочи,
че от имота в Лозенец, се използвало само едно помещение, което е било за
канцеларии и учебен кабинет. Свидетелката К.А.Т.заявява, че се обучавала за
шофьорска книжка, категория „Б“, като е обучавана на полигона в Лозенец, през
2011 г., а също така знае че нейна приятелка е обучавана там 2013 г. -2014 г. Предвид това и доколкото
по делото се установи, че ищците (преди това техните праводатели)
се явяват собственици на процесните
сгради, съдът намира за доказан
по основание и предявеният на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД иск за
заплащане от ответника на ищеца,
на обезщетение за лишаването на
общината от ползване на имота,
претендиран за период от 18.10.2012 г. до 29.03.2017 г. Предвид заключението на СТЕ, че за процесния
период общият размер на средния
пазарен наем, който се явява
обедняването на ищците, се равнява
на 288 711 лв., то и ищцовата претенция
за сумата от 288 711 лв. (увеличена по реда
на чл. 214 ГПК), се явява изцяло
основателна, платима при условията на
разделност.
С оглед извода за
основателност на предявените иск чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сторените от ищеца съдебни разноски в общ размер на 11948.44 лв., от които 400
лв. - депозит за СТЕ и 11548.44 лв. - държавна такса по предявените искове.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение „Съюз на б.а.“, ЕИК *******,
гр. София, площад „*******, да заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, на В.Д.А.,
ЕГН **********,*** и на М.Г.Я., ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адрес
***, кантора № 5, адв. И.Д., сумата от по 144 355.50 лв. (общо
288 711 лв.) - обезщетение за лишаване от ползване на ищците на УПИ І-1474, кв. 7, по плана на гр. София,
местност НПЗ „Хладилника - Витоша“, с площ от 4390 кв.м., дължимо за периода от 18.10.2012 г. до
29.03.2017 г., ведно със
законната лихва върху всяка главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 18.10.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Сдружение „Съюз на б.а.“, ЕИК *******,
гр. София, площад „*******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на В.Д.А.,
ЕГН **********,*** и на М.Г.Я., ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адрес
***, кантора № 5, адв. И.Д., съдебни разноски в общ
размер на 11948.44 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: