РЕШЕНИЕ
№ 751
гр. Варна, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20213110116219 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „У. е.“ ЕООД /с предишно наименование „Ю.” ЕООД/ твърди,
че между ответника Р. Д. С. и „Б.т.к.“ ЕАД е сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******* от 08.02.2018 г. за
ползване на мобилна услуга за номер ******* при условията на тарифен план
Smart L с месечна абонаментна такса 23.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил свои задължения, начислени по
следните фактури: № **********/08.04.2018 г., № **********/08.05.2018 г.,
№ **********/09.06.2018 г. за отчетния период 08.03.2018 г. – 08.06.2018 г.
Ищецът посочва, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на
задълженията по изброените фактури процесният договор за мобилни услуги
е предсрочно прекратен на 13.06.2018 г. и на ответника е начислена неустойка
в размер на 59.97 лева. Излага, че съгласно т. 2 от договора в случай на
предсрочното му прекратяване по вина на потребителя последният дължи
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния
им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка.
В исковата молба се твърди, че процесното вземане е прехвърлено от
„Б.т.к.“ ЕАД на „С.Г.Г.“ ООД по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. и
впоследствие – от „С.Г.Г.“ ООД на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г.
Наведени са доводи, че ответникът следва да се счита за уведомен за
1
извършените цесии с получаването на препис от исковата молба и
приложените писмени доказателства.
Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №
10052/2021 г. по описа на ВРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК.
Отправя искане до съда за приемане за установено, че Р. Д. С. дължи на
„У. е.“ ЕООД /с предишно наименование „Ю.” ЕООД/ сумата от 59.97 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******* от 08.02.2018 г.,
сключен между ответника и „Б.т.к.“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени от последното дружество на „С.Г.Г.“ ООД по силата на договор
за цесия от 16.10.2018 г. и впоследствие – от „С.Г.Г.“ ООД на ищеца с
договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 10052/2021 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е депозирал писмен отговор, с който навежда доводи за
неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с „Б.т.к.“ ЕАД, че не е заплатил
дължимите такси за посочения в исковата молба период, както и
възникването на предпоставките за начисляване на претендираната
неустойка. Наред с това оспорва процесното вземане да е предмет на
договорите за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г., както и уведомяването на
длъжника за извършените цесии. Счита, че с договора за цесия от 01.10.2019
г. цедентът не е изразил воля да прехвърли вземанията. Прави възражение за
погасяване по давност на претендираното вземане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч.гр.д. № 10052/2021 г. по описа на ВРС, се установява,
че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
срещу ответника за сумата, предмет на настоящото производство. Същата е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415
ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК. Поради изложеното съдът
намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото
производство и същото е допустимо.
Основателността на предявения иск е обусловена от наличието на
следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно
възникнало облигационно отношение между „Б.т.к.“ ЕАД и Р. Д. С. по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
******* от 08.02.2018 г.; 2) прекратяването на сключения договор; 3)
наличието на валидна клауза за неустойка; 4) наличието на валидно сключени
договори за цесия между „Б.т.к.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД и между „С.Г.Г.“ ООД
2
и ищеца, предмет на които е вземането за неустойка за предсрочно
прекратяване на процесния договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги; 5) съобщаването на цесиите на ответника.
По ч.гр.д. № 10052/2021 г. на ВРС е представен договор от 08.02.2018
г., сключен между ответника Р. Д. С. и „Б.т.к.“ ЕАД. Видно от съдържанието
му, с него са уговорени условия за ползване на мобилен телефонен номер
*******. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като предвиденият с него
месечен абонамент е в размер на 23.99 лева с ДДС. Включена е изрична
клауза, съгласно която в случай на прекратяване на договора преди изтичане
на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка равна
на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения от съда
особен представител, е оспорил автентичността на представения договор за
мобилни услуги, с твърдението, че същият не е подписан от Р. Д. С.. Поради
горното и предвид изявлението на процесуалния представител на ищеца, че
ще се ползва от оспорения документ, по реда на чл. 193 ГПК е открито
производство за проверка на автентичността на същия относно положения
подпис на Р. Д. С.. Въпреки разпределената му доказателствена тежест
ответникът не е ангажирал доказателства във връзка с предприетото
оспорване. Предвид изложеното съдът приема, че оспореният документ
следва да бъде ценен като автентичен, подписан от ответника.
В чл. 50.6, б. „в“ от Общите условия на мобилния оператор /л. 28-36/
изрично е предвидено правото на последния да прекрати сключения договор с
30-дневно писмено предизвестие при неплащане в срок на дължимите суми за
предоставените услуги.
Макар в цитираните клаузи от договора и общите условия да се
използва понятието „прекратяване“, по същество се касае за разваляне на
договора поради виновно неизпълнение на насрещните задължения на
потребителя и в частност – тези за заплащане на дължимите суми за
потребени мобилни услуги.
От коментираните по-горе писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на облигационни отношения между „Б.т.к.“ ЕАД и Р.
Д. С.. Потвърждава се, че за периода от 08.03.2018 г. до 08.06.2018 г.
ответникът е ползвал мобилни услуги посредством мобилен номер *******.
Доколкото същият е ползван при условията на месечна абонаментна такса, за
процесния период несъмнено е възникнало задължение на ответника да
заплаща въпросната такса. Последната се явява възнаграждение за правото на
достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на
съответната СИМ карта, което се установява с представения по делото
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, подписан от
ответника. Същевременно, липсват доказателства за извършени плащания от
3
страна на Р. С.. В този смисъл е възникнало предвиденото в Общите условия
на мобилния оператор основание за разваляне на договора. Не са представени
обаче доказателства за отправено от „Б.т.к.“ ЕАД писмено предизвестие
съобразно предвиденото в цитираната по-горе клауза от Общите условия.
Действително с доклада по делото да е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване в отношенията между страните по делото прекратяването на
процесния договор на 13.06.2018 г., но това е сторено посредством
„деактивация“ на абонамента. Съгласно изложените в исковата молба
твърдения, изрично признати с отговора, посочената дата се генерира
автоматично от електронната система на мобилния оператор при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичане на
предвидените в месечните фактури срокове. Доколкото не е спазен
предвиденият в ОУ ред за разваляне на договора, настоящият съдебен състав
намира, че не се е осъществило и основанието за начисляване на
претендираната неустойка.
Допълнително следва да се отбележи, че от съдържанието на
приобщените по делото писмени доказателства не се установява
прехвърлянето на процесното вземане в полза на ищцовото дружество.
Договорът за цесия, сключен на 16.10.2018 г. между „Б.т.к.“ ЕАД и „С.Г.Г.“
ООД /л. 13-18/, по отношение на описанието на прехвърлените вземания,
препраща към приложение, което не е представено по делото. Към исковата
молба е приложено потвърждение за прехвърляне на процесното вземане от
„Б.т.к.“ ЕАД на „С.Г.Г.“ ООД /л. 22/, в което вземането е индивидуализирано
единствено посредством име и ЕГН на длъжника и размер, без да е посочено
основанието, от което произтича. При това самият ищец твърди, че
ответникът дължи заплащането не само на процесната неустойка, но и на
абонаментни такси за посочения в исковата молба период /което се
потвърждава и от писмените доказателства/. Предвид изложеното не може да
се направи категоричен извод, че предмет на договора за цесия е именно
вземането за неустойка, претендирано от ищеца. С оглед липсата на
доказателства за прехвърляне на вземането от „Б.т.к.“ ЕАД в полза на „С.Г.Г.“
ООД, настоящият съдебен състав приема, че последното дружество не е
могло да го цедира в полза на ищеца, поради което е безпредметно
обсъждането на въпроса дали вземането е предмет на договора за цесия от
01.10.2019 г.
Поради така изложените съображения предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид извода за
неоснователност на иска не следва да бъде обсъждано и възражението за
погасяване на вземането по давност.
По разноските:
Доколкото ответникът не е претендирал разноски в производството,
такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У. е.“ ЕООД /с предишно наименование
„Ю.” ЕООД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ******,
срещу Р. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 59.97 лева
/петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ******* от 08.02.2018 г., сключен между ответника
и „Б.т.к.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от последното дружество
на „С.Г.Г.“ ООД по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. и
впоследствие – от „С.Г.Г.“ ООД на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело
№ 10052/2021 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5