РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 01.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8904 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
от Ц.Ц.Д. срещу А.Х.Й., с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за причинени от
ответника на ищеца вреди в резултат от незаконно уволнение със Заповед
218/29.07.1999 г. от длъжността „енергетик“, в цех „Спомагателни дейности“, във
фирма „О.“ ЕАД, както следва:
- имуществени вреди в общ размер на 55 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 27.12.1999 г. до окончателното изплащане
на обезщетението, представляващи: 46 888 лв. - неполучени трудови
възнаграждения за периода 29.08.1999 г. до 27.07.2010 г. на длъжността
„енергетик“ във фирма „О.“ ЕАД; 5472 лв. – неполучени ежемесечни средства за
служебна карта за столичен градски транспорт за периода 29.07.1999 г. до
27.07.2010 г.; 2640 лв. – неполучени служебни средства (по 20 лв. месечно) за
храна за периода м. август 1999 г. – м. август 2010 г.
- неимуществени вреди в размер на 5000 лв., за
периода 27.12.1999 г. до 27.07.2010 г., причинени в резултат от злепоставянето
му пред близки и познати в енергийния бранш, ведно със законната лихва, считано
от 27.12.1999 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба и в уточнителни молби вх.
№107809/04.09.2015 г., вх. № 143626/20.11.2015 г. и вх. № 73537 от 28.05.2018
г., е изложено, че ответникът А.Х.Й., в качеството си на изпълнителен директор
на фирма „О.“ ЕАД, със Заповед 218/29.07.1999 г., връчена на ищеца на същата
дата, му е наложил дисциплинарно наказание – „уволнение“ поради неявяване на
работа в два последователни дни 31.05.1999 г. и 01.06.1999 г., и е прекратил
трудовото му правоотношение. Сочи, че заповедта е била отменена, а уволнението
обявено за незаконно, с влязло в сила решение от 15.03.2006 г., постановено по
гр.д. № 1332/2000 г., по описа на СГС. Излага, че ответникът е знаел, че ищецът
е изпълнявал трудовите си функции на 31.05.1999 г. и 01.06.1999 г., но въпреки
това е издал уволнителната заповед. Твърди, че знанието на ответника е изводимо
от съдържанието писмени обяснения на ищеца c вх. № 404/14.06.1999 г., от които
било видно, че А.Й. не е искал писмени обяснения за дата 01.06.1999 г., но
въпреки това в уволнителната заповед е включил и тази дата, с цел да се получат
два дни неявяване на работа, както и от Протокол от 17.05.1999 г. и протокол от
01.07.1999 г., в които са посочени дейности, извършени от ищеца, и които актове
са били известни на ответника в качеството му на изпълнителен директор. Сочи,
че в протокол от 15.07.1999 г., който е послужил на ответника да приеме за
опровергани дадените от ищеца обяснения във връзка с дисциплинарното нарушение,
се съдържат общи изказвания, но липсва информация, че на 31.05.1999 г. и
01.06.1999 г. ищецът не се е явявал на работа, като поддържа, че при
съставянето на протокол от 15.07.1999 г. самият той не е присъствал.
Ищецът твърди, че не е подписал допълнително
споразумение №461 от 14.06.1999 г. по чл. 119 КТ и не е бил заемал длъжност в
цех „Спомагателни дейности“, поради което и на 31.05.1999 г. и 01.06.1999 г. не
е имал задължение да се яви на работа в цеха. Сочи, че на тези дати е
изпълнявал служебните си задължения и според протокол от 01.06.1999 г. е
отстранявал авария в помпена станция в Борисовата градина. Твърди, че тъй като чрез
допълнително споразумение №461 от 14.06.1999 г. ответникът не е успял да наложи
влизането в сила на целената от него промяна в характера на работата,
извършвана от ищеца, ответникът е използвал служебното си положение издавайки
процесната заповед за уволнение.
Излага, че за
процесния период не е могъл да си намери работа, тъй като работодателите не са
искали да назначат служител с дисциплинарно уволнение, отказвали му с мотива,
че бил недисциплиниран и възрастен за работа с електро обекти. Поддържа, че в
резултат на това е останал без доходи, с които да издържа себе си и семейството
си. Същевременно бил злепоставен пред близки и познати в енергийния бранш,
които го смятали за недисциплиниран.
Ответникът А.Х.Й. оспорва иска като недопустим, тъй
като в производството по отмяна на заповедта за уволнение срещу работодателя
вече са били уважени исковете на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и е
недопустимо да се води отделен процес срещу самия него. При условията на
евентуалност счита претенциите за неоснователни, доколкото не е налице деликтно
поведение. Излага, че е действал не в лично качество, а като представляващ „О.“
ЕАД. Твърди, че на 08.02.2001 г. ищецът е възстановен на работа от изпълняващия
по това време изпълнителен директор, като на същата дата е прекратено трудовото
му правоотношение във връзка с действащата нова структура в предприятието,
предвиждаща премахването на длъжността „енергетик“, поради което след този момент
няма основание да се претендират вреди. Сочи и, че от 20.06.2007 г. Ц.Д. е
придобил право на пенсия, което обстоятелство също обуславяло липсата на
каквито и да било вреди от уволнението му. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за всички парични претенции за периода преди 08.07.2010 г. .
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно
т. 1 от постановление № 4/1975 г. на пленума на ВС, когато ръководител на
организация или учреждение, който е издал заповед за уволнение, призната
впоследствие за неправилна по надлежния ред и наред с издаване на заповедта е
причинил и непозволено увреждане при недобросъвестно използване на служебното
положение и в други подобни случаи, той дължи обезщетение по чл. 45 ЗЗД.
Когато
уволнението е признато за незаконно от самия работодател или по съдебен ред по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя за причинените му от това вреди, ограничени до имуществените по
чл. 225 КТ.
Ако уволненият служител е претърпял
действително повече вреди, той може да ги търси само от длъжностното лице,
издало заповедта за уволнение, ако с това действие му е причинено непозволено
увреждане при наличие на следните предпоставки: издаване на незаконна заповед
за уволнение; знание, че липсват основания за уволнение; недобросъвестно
използване на служебно положение; преследване на лични или на други неслужебни
цели. Следователно обезщетение за вреди от деликт ръководителят дължи само ако
недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или
други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за
уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал уволнителна заповед
(в този смисъл Решение № 322 от 06.03.2018 г. по гр. д. № 4134/2016 г., ІV г.
о. на ВКС и Решение № 41 от 22.02.2017 г. по гр. д. № 2953/2016 г., ІV г. о. на
ВКС).
Предвид
горепосочената съдебна практика, неоснователни са доводите на ответника за
недопустимост на ищцовата претенция, тъй като липсвала правна възможност вреди
от незаконосъобразно поведение да бъдат претендирани от физическото лице -
ръководител, издало уволнителна заповед, която впоследствие е била призната за
незаконосъобразна. Релевантно към основателността, а не към допустимостта на предявения
иск за обезщетение за имуществени вреди, е обстоятелството, че в предходно
съдебно производство на ищеца е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ.
Видно
от Заповед 218/29.07.1999 г. Ц.Ц.Д. е бил дисциплинарно уволнен от длъжността
„енергетик“, с място на работа: цех „Спомагателни дейности“, във фирма „О.“
ЕАД, поради неявяването му на работа в два последователни дни на 31.05.1999г. и
01.06.1999 г.. Не е спорно, че заповедта е подписана от изпълнителния директор
на дружеството и настоящ ответник А.Х.Й..
С решение от 15.03.2006 г., по гр.д.
№1332/2000 г. на СГС, II-а отд.,
уволнението на Ц.Д. е признато за незаконно и отменено, като е постановено
възстановяването му на работа и му е присъдено обезщетение на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ в размер на 1013,64 лв. Първоинстанционното решение е било
потвърдено в частта, с която е бил отхвърлен предявения иск по чл. 128 КТ.
Решението на СГС е оставено в сила с Решение от 28.07.2010 г., постановено по
касационно дело №331/2010 г. на САС (л. 16).
По
делото е представено Писмо №403/14.06.1999 г., с което ответникът, в качеството
му на изпълнителен директор на „О.“ ЕАД, е поискал от ищеца да даде писмени
обяснения за ненавременно явяване на определеното му работно място на дати 10, 11
и 12.05.1999 г., както и самоотлъчките на работа след 13.05 до 31.05.1999 г. На
същата дата са постъпили обяснения от Ц. Д., в които е завил, че се е явил на
работа, видно от представените писмени обяснения.
Към
исковата молба е приложен протокол от 17.05.1999 г., подписан от техническия
ръководител - Ст. С., помпиер – П. П.и енергетик – Цв. Д., според който лицата
са отстранили възникнала авария в помпена станция ЦСКА на дати 10,11,12 май
1999 г. и е пусната в експлоатация на дати 13 и 14 същия месец.
Според
протокол от 01.06.1999 г., относно отстраняване на авария в помпена станция
ЦСКА, в периода от 20.05 до 01.06.1999г., се установява, че аварията е
отстранена съвместно с техници от ЦСКА и Ц.Д. и П.П., съответно енергетик и
помпиер, като захранването е възстановено на 31.05.1999 г. Протоколът е
подписан от енергетик: /Цв. Д./, помпиер /П.Петров/ и технически ръководител:
/инж.Ст.С./, като е посочена дата 01.06.1999г.
Представен
е и протокол от 15.07.1999 г. от проведена среща между изпълнителния директор
на „О.“ ЕАД – А.Й. и петима работници в цех „Спомагателни дейности“, във връзка
с констатирани многобройни самоотлъчки на Ц.Д. за м. май и м. юни 1999 г. и на
която среща не е присъствал ищеца. Според изявленията на работниците Ц.Д. не е бил
в състояние да изпълнява професионалните си задължения, не се е включвал в
груповите задачи, не му е бил отказван достъп до мястото му на работа, както и
се явявал от 1 до 3 пъти седмично.
Безспорно
по делото се установява, че Заповед 218/29.07.1999 г. Ц.Ц.Д., с която е бил
дисциплинарно уволнен от длъжността „енергетик“, е била отменена по съдебен
ред. Както бе посочено по-горе, наред с установяване незаконно уволнение,
необходим елемент от фактическия състав, обуславящ деликтната отговорност на
ответника в качеството му на ръководител, издал уволнителната заповед, е провеждане
на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че ответникът недобросъвестно е
ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни
цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника.
Противно на твърденията, изложени в исковата молба и молба вх. № 73537 от
28.05.2018 г. на ищеца, тези релевантни към спора факти не се установяват от
съдържанието на горепосочените документи. Действително процедурата по чл. 193,
ал. 1 КТ не е била надлежно спазена, което е било и достатъчно основание за СГС
да отмени процесната заповедта за уволнение, без да обсъжда законосъобразността
на уволнението по същество. Не се установява категорично протокол от 17.05.1999
г. и протокол от 01.06.1999 г., да са били сведени до знанието на ответника
преди издаването на уволнителната заповед. Макар и в протокола от 15.07.1999 г.
да не са посочени конкретните две дати (31.05. и 01.06.1999 г.), послужили като
основание за налагане на дисциплинарното наказание, доколкото тези дати са
включени в периода м. май - м. юни 1999 г., за който колегите на ищеца са твърдели,
че той често се е самоотлъчвал от работа, то и не може да се приеме еднозначно,
че А.Й. е знаел, че ищецът е бил на работа на горепосочените дати и въпреки
това е издал процесната заповед за уволнение.
В
настоящото производство не се доказа и че при уволнението ответникът недобросъвестно
е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни
цели. Свидетелските показания на Г.К. съдържат информация единствено за
невъзможността на ищеца да си намери работа след като е бил уволнен. Видно от
твърденията на ищеца в молба вх. № 73537 от 28.05.2018 г., според него
уволнението му е в резултат от нежеланието му да подпише допълнително
споразумение №461/16.06.1999 г. по чл. 119 КТ (л. 28 от делото), с което
ответникът целял да измени характера и мястото му на работа. Представеното към
исковата молба допълнително споразумение №461 обаче е неотносимо съм предмета
на спора, тъй противно на ищцовите твърдения е издадено на 16 август 1999 г., а
не на 16 юни, аргумент за което е отразеното в него, че се издава във връзка с
ПМС №132/25.06.1999 г. т.е. не е логично датата му да предхожда приемането на
ПМС. Следователно към момента на връчване на заповедта за уволнение от
29.07.1999 г. допълнителното споразумение не е било издадено, поради което и
обективно не е имало как да бъде подписано от ответника, тъй като вече е бил
уволнен, и позоваването му от ищеца не би могло да обоснове каквато и да било
недобросъвестност у ответника. Още повече, че това споразумение касае
единствено размерът на минималната работна заплата и опровергава ищцовата теза,
че ответникът е целял да промени характера и мястото му на работа.
По
изложените съображения съдът намира за недоказано от страна на ищеца, че
ответникът в качеството му на ръководител, е издал процесната уволнителна
заповед, действайки недобросъвестно, като е ползвал служебното си положение, за
да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че
липсват основания за уволнение. Липсата на виновно поведение в изяснения вече
смисъл, е достатъчно основание за отхвърляне на ищцовите претенции, като е
безпредметно обсъждането на останалите елементи от състава на чл. 45 ЗЗД – настъпването
на вреди и причинна връзка между тях и поведението на ответника.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото не е спорно (видно и
от изявлението на ищеца в молба от 25.03.2019 г. и приложеното решение на ВАС
по адм. д. №9118/2018 г.), че от 27.06.2006 г. е придобил право на пенсия и е
подал искане за отпускане на такава, поради което не е налице пряка
причинно-следствена връзка между оставането без работа и твърдените имуществени
вреди от неполучаване на трудово възнаграждение, служебни средства и такива за
градски транспорт. При това положение, всички претенциите на ищеца за срок,
по-дълъг от пет години назад, считано от депозирането на исковата молба на
08.07.2015 г., т.е. преди 08.07.2010 г. са погасени по давност и на това
основание претенциите за неимуществени вреди до 08.07.2010 г. и изцяло за имуществени
вреди, биха били отхвърлени.
При този изход на
спора ответникът има право на разноски, но доколкото не са представени
доказателства за тяхното извършване, то и съдът не следва да присъжда такива.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от Ц.Ц.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу А.Х.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
за причинени от ответника на ищеца вреди в резултат от незаконното му уволнение
със Заповед 218/29.07.1999 г. от длъжността „енергетик“, в цех „Спомагателни
дейности“, във фирма „О.“ ЕАД, както следва:
- имуществени
вреди в общ размер на 55 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
27.12.1999 г. до окончателното изплащане на обезщетението, представляващи: 46
888 лв. - неполучени трудови възнаграждения за периода 29.08.1999 г. до
27.07.2010 г. на длъжността „енергетик“ във фирма „О.“ ЕАД; 5472 лв. –
неполучени ежемесечни средства за служебна карта за столичен градски транспорт
за периода 29.07.1999 г. до 27.07.2010 г.; 2640 лв. – неполучени служебни
средства (по 20 лв. месечно) за храна за периода м. август 1999 г. – м. август
2010 г.
- неимуществени
вреди в размер на 5000 лв., за периода 27.12.1999 г. до 27.07.2010 г.,
причинени от незаконното уволнение и представляващи злепоставянето му пред
близки и познати в енергийния бранш, ведно със законната лихва, считано от
27.12.1999 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: