№ 13
гр. гр. Карнобат , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно
наказателно дело № 20212130200117 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН,
образувано по повод подадената жалба от Д. ИЛ. Д. ЕГН **********, от гр.
*******, ж. к. ******* бл. 140, вх. 1, ет. 2, ап. 6 против наказателно
постановление № 21-0454-000079 / 16. 03. 2021г. на Началник група към
ОДМВР *******, РУ Сунгурларе, с което за нарушение на разпоредбите на
чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от два месеца. Жалбоподателят е останал
недоволен от така наложеното му административно наказание, счита, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и го обжалва в
законовия срок пред РС- Карнобат, като желае съдът да постанови решение с
което да отмени обжалваното наказателно постановление.
Към жалбата не са приложени писмени доказателства, има направени
искания за събиране на допълнителни доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и
с процесуални представители.
1
За административнонаказващия орган редовно призован не се явява
негов законен или процесуален представител в съдебно заседание, като
същият е взел становище в писмото за изпращане на преписката, като е
посочил, че следва да бъде потвърдено НП.
Свидетелите И.Г. Н.- актосъставител и С. АР. К. - свидетел на
установяване на нарушенията и на съставянето на акта, разпитани в съдебно
заседание потвърждават изцяло обстоятелствата посочени в АУАН и
придружаващите го документи.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение сер. GA
№ 86799 от 07. 03. 2021 г. съставен от ИВ. Г. Н. на длъжност мл.
автоконтрольор при ОД МВР- *******, РУ- Сунгурларе, против
жалбоподателя при следните обстоятелства: В гр. Сунгурларе, на ул. Десети
конгрес до бензиностанция БКС, управлява товарен автомобил марка
********** с рег. № *******, собственост на „*******“ ЕИК ***********,
като водач при подаден ясно видим сигнал със стоп палка, не спира, а прави
ляв завой по посока на движението си и влиза в горе упоменатата
бензиностанция, а не на указаното място от контролния орган, с което
виновно е нарушил: 1. Чл. 103- не спира плавно на посоченото място или в
най дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от
контролен орган.
Жалбоподателят е подписал съставеният му акт и е записал, че има
възражения. На 09. 03. 2021 г. в РУІ Сунгурларе са внесени възражения от Д.
ИЛ. Д.. В същите възражения Д. е посочил, че не е извършил посоченото в
АУАН нарушение, тъй като не е знаел, че полицейския сигнал е отправен към
него, понеже полицаят подаващ сигнал със стоп палката е бил на около 10- 15
метра след отбивката за бензиностанцията. Твърди, че по този начин
позицията на полицейския автомобил за автомобилите завиващи към
бензиностанцията е двузначна, каквото е било и цялостното поведение на
полицаите в създадената ситуация.
2
По така подадените възражения е извършена проверка от Началник група
ОП при РУ- Сунгурларе, като същия с докладна записка след извършената
проверка е посочил, че не са налице данни за отмяна на АУАН и е предложил
на началник РУ- Сунгурларе да бъде издадено наказателно постановление по
съставения АУАН.
На 16. 03. 2021 г. е издадено и обжалваното НП № 21-0454-000079, с
което на жалбоподателят Д. са наложени административни наказания, а
именно глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
два месеца.
В съдебно заседание свидетелите Н. и К., служители в РУ- Сунгурларе
посочват, че на процесната дата са били на работа, като са изпълнявали ППД
по ООР по участък № 1 на РУ- Сунгурларе. По разпореждане на дежурен по
управление са заели от 13 до 14 часа установъчен пункт на ул. Десети конгрес
в гр. Сунгурларе срещу бензиностанция БКС. Работили са по ЗДвП.
Служебният им автомобил е бил спрян на отбивка за бивш казан, който в
момента не работи, перпендикулярно на пътното платно. Автомобила се е
намирал на около 10 метра след отбивката за бензиностанция „БКС“ в посока
гр. Сунгурларе. Около 13. 20 часа, служителите на полицията са забелязали,
че от посока с. Грозден се приближава товарен автомобил- бус и са решили да
му извършат проверка, понеже е имало кражби на животни, които се
извършват с подобни МПС- та и по тази причина почти винаги са
проверявали товарните автомобили. Св. К. слязъл от служебния автомобил от
лявата страна, след което е излязъл на пътното платно и подал сигнал със стоп
палка на приближаващия товарен автомобил, като същевременно му посочил
с пръст къде трябва да спре. И двамата свидетели твърдят, че в лентата за
движение на приближаващият се товарен автомобил, на който са подали
сигнал за спиране, е нямало други автомобили преди него. Преди да достигне
свидетелят К., на разстояние между 4- 5 метра от него, водачът на товарния
автомобил е подал ляв пътепоказател и е завил и навлязъл в районна на
бензиностанцията. Спрял е пред бензиностанцията и водачът е започнал да
разтоварва газови бутилки вероятно за зареждане. Свидетелите са отишли до
товарния автомобил, който са се опитвали да спрат и са попитали водача,
защо не е спрял на сигнала „стоп палка“. Водачът им отговорил, че неговата
3
крайна цел е бензиностанцията и не е стигнал до тях, поради което и не е счел
за необходимо да спре. Свидетелите са разяснили на водачът какво
нарушение е извършил и са му поискали документите за проверка, като са му
казали, че след като си свърши работата да отиде до служебния автомобил.
След като водачът приключил дейността в бензиностанцията е отишъл до
служебния автомобил, където е бил изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол и му е бил съставен АУАН. Водачът жалбоподателят Д. е
заявил на полицейските служители, че целта му била преди тях и по тази
причина не е спрял на подадения сигнал със стоп палка.
В съдебно заседание е допуснат и разпитан в качеството на свидетел
М.Б.В.. Същия твърди,че на процесната дата е изчаквал на отбивка на около
40- 50 метра разстояние от бензиностанцията жалбоподателят Д. с когото
работят заедно. Забелязал е автомобила на жалбодателя, както и полицейския
автомобил, който се е намирал според него на около 10- 15 метра след входа
на бензиностанцията в посока гр. Сунгурларе. Свидетелят В. твърди, че е
видял автомобила на жалбоподателя, който е подал сигнал да завива на
бензиностанцията и в същото време полицейските служители са махали, но
пред автомобила на жалбоподателя е имало друг автомобил и по този начин
жалбоподателя не разбрал, че махането на полицейския служител се отнася за
него и завил, без да е подминавал полицейския патрул. След известно време
полицаите са отишли на бензиностанцията.
Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства
като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по
делото.
Съдът кредитира и част от гласните доказателствени средства –
свидетелските показания на свидетелите Н. и К. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свидетелят В. поради следните
причини: на първо място посоченият свидетел работи с жалбоподателят и
като такъв се явява заинтересован от изхода на делото, на следващо място
показанията на същия противоречат на елементарната логика- св. В. твърди,
4
че пред автомобила на жалбоподателя е имало друг автомобил- след като е
имало друг автомобил, как същия е видял, че жалбоподателят е подал
пътеуказател, че ще завива към бензиностанцията- от мястото където се е
намирал и предвид наличието на друг автомобил, който закрива автомобила
на жалбоподателя отпред или в посоката, където се е намирал свидетелят,
едва ли той би имал възможност да види подадения пътеуказател за завой в
ляво. На следващо място, в случай, че преди автомобила на жалбоподателят
се е движил друг автомобил и жалбоподателят е спазвал дори и минимална
дистанция от него, то би следвало въпросния автомобил да е подминал
служителя на полицията преди същия да подаде сигнал за спиране на
жалбоподателя и същия да завие към бензиностанцията, спорно е от
разстоянието където се е намирал свидетелят могъл ли е да възприеме добре,
дали твърденият от него автомобил е подминал полицейския служител или се
е намирал пред него, преди той да подаде сигнал за спиране и на последно
място, ако действително е имало такъв автомобил и св. К. е излязъл на
пътното платно и е подавал сигнал за спиране, то би следвало въпросния
автомобил да го е ударил или заобиколил, което предполага изнасяне в
лявата част на лентата и на самото платно за движение, което би попречило
на свидетеля да вижда автомобила на жалбоподателя и съответно подаденият
от него сигнал с пътеуказателя за завой в ляво. Освен това, в случай, че е
съществувал твърденият от свидетеля автомобил и същия е бил преди
автомобила на жалбоподателя, нелогични биха били действията на
полицейските служители- твърденият автомобил не спира на подаден сигнал
със стоп палка и продължава движението си- би следвало служителите на
полицията да го последват в опит да го спрат и проверят, а не да посещават
бензиностанцията и да разговарят с жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Жалбата против наказателното постановление е допустима, като
подадена срещу подлежащо на обжалване пред настоящия съд НП, от
легитимирано лице и в законоустановения срок.
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
5
накърняване на правото на защита на жалбоподателя. АУАН е съставен в
съответствие с разпоредбите на ЗАНН, от компетентен орган и съдържа
всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН. За така установеното
нарушение на ЗДвП против жалбоподателя е издадено НП от компетентен
орган, в законоустановения срок, без то да съдържа нови фактически
обстоятелства, против които в административно-наказателното производство
наказаното лице да не е могло да се защитава. Както в АУАН, така и
обжалваното наказателно постановление правилно са посочени мястото на
извършване на нарушението, начина на извършването му, както и законовите
норми, които са нарушени.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗдвП, която е посочена в акта за
установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за
спиране. За да бъде задължен да спре водачът, сигналът следва да е подаден
от полицейския служител по предвидения в закона начин. Начините, чрез
които може да бъде подаден сигнала за спиране са изрично изброени в
нормата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Според посочените разпоредби, в
конкретната процесна обстановка, при спиране на ППС, служителят от
органите за контрол трябва да подаде ясен сигнал със стоп-палка. Според
събраните по делото доказателства, жалбоподателят е възприел подаденият
от св. К. сигнал със стоп палка, но е счел, че след като не е достигнал до
полицейските служители, не е длъжен да се съобрази с подаваните от тях
сигнали за контрол и регулиране на движението.
Съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна нарушението, посочено в АУАН и наказателното постановление, като
не е изпълнил нареждането на органите за контрол и регулиране на
движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място.
При определяне размера на наказанието, наказващият орган е наложил
наказание в размер под средния за посоченото нарушение, тъй като за
6
нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, размера на предвиденото
наказание е лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв., което е индиция, че при
определяне на размера на наказанието са взети в предвид всички отегчаващи
и смекчаващи вината обстоятелства. Предвид което съдът счита, че АНО е
изследвал в необходимата степен всички критерии и е взел в предвид всички
обстоятелства посочени в чл. 27 от ЗАНН и правилно е определил размера на
наказанието глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Съдът не възприема тезата на процесуалните представители на
жалбоподателят, че даже и жалбоподателят да е извършил нарушението,
което му се вменява, то по отношение на същия би следвало да се приложи
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение, не се отличава с по-
малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви
особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да
обусловят извода за маловажност на случая. Обстоятелството, че
нарушението по чл. 103 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не
изискват настъпването на определен вредоносен резултат, само по себе си не
води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За
осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното
лице да не е изпълнило задължението си да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място при подаден сигнал за спиране. Освен това демонстрираното
пренебрежително отношение и незачитането на правилата за движение и
неизпълнение на разпорежданията на органите за контрол на пътното
движение определено не може да се счете за маловажен случай.
По делото не се събраха други доказателства, които да сочат, че
жалбоподателят не е извършил горепосоченото адм. нарушение, напротив
събраха се доказателства водещи до несъмнен извод, че същият е извършител
на адм. нарушение, което му се приписва.
Предвид, че при издаване на процесното наказателно постановление и
АУАН въз основа, на който е издадено същото, са спазени нормите на ЗАНН
и ЗДвП, жалбоподателят е извършил процесното адм. нарушение и то
виновно, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
7
напълно законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено изцяло.
В тази връзка с оглед потвърждаването изцяло на обжалвания
административен акт не следва да се присъждат и претендираните от
процесуалните представители на жалбоподателя разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 21-0454-000079
/ 16. 03. 2021г. на Началник група към ОДМВР *******, РУ Сунгурларе
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
сер. GA № 86799 от 07. 03. 2021 г. против Д. ИЛ. Д. ЕГН **********, от гр.
*******, ж. к. ******* бл. 140, вх. 1, ет. 2, ап. 6 за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП, за което нарушение на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд ******* в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8