Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 03.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви
въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на трети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Е.
Александрова ч.гр.дело № 15160 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по ЖАЛБА, вх. № 62896 от 06.11.2019 г. по описа на ЧСИ М.Б., подадена
от „Т.С.” ЕАД, срещу Разпореждане от 30.10.2019 г. за разноските по изп. д. № 2019**********, обективирано в съобщение изх. № 109025/30.10.2019 г., с което ЧСИ Б.отказва
да редуцира размера на разноските за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело, претендирано
от взискателя, в размер на 375 лева, както и пропорционалната такса по т. 26 от
ТР към ЧСИ в размер на 228.22 лв.
Сочи се, че претендираното
възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Поддържа се още, че процесното възнаграждение не е
съобразено с липсата на каквато и да е правна и фактическа сложност на
изпълнителното дело, произтичаща от
обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на длъжника „Т.С.” ЕАД ***,
а според практиката на ВКС общините били „сигурни платци“, както и с извършените до момента изпълнителни действия за
събирането на дължимата сума, които от страна на взискателя се състояли
единствено в изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело.
Жалбоподателят твърди, че изплатил всички дължими суми в срока за доброволно
изпълнение.
Подробно в жалбата са
изложени съображения.
Предвид изложеното
моли съда да постанови определение, с което да отмени разпореждането на ЧСИ от 30.10.2019
г. за отказ за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя, както и да бъде
изменено разпореждане на ЧСИ М.Б. КЧСИ за разноските по изп. д. № 20198380405370,
като бъде намалено претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до
законоустановения минимум в размер на 200 лв. съобразно правилата на чл. 10, т.
2 от Наредбата. Също така се моли, ако евентуално бъде преценено, че размерът
на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран, то да бъде изменен и
размерът на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга.
Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.
Взискателят по
изпълнителното дело – А.К.Т., в депозирано писмено възражение, оспорва жалбата
като недопустима и неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Частен съдебен
изпълнител М.Б., подробно в представените мотиви, е изложил съображения за неоснователност на подадената
жалба.
Съдът, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и становището по нея, както и мотивите на
частен съдебен изпълнител М.П., прие следното:
Изпълнителното дело №
20198380405370 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838
на КЧСИ, е образувано по молба от 22.10.2019 г. на А.К.Т. срещу „Т.С.” ЕАД въз
основа на изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден от Софийски районен съд,
ГО, 30 състав, по гр.д. № 63981/2018 г. С този изпълнителен лист настоящият
жалбоподател „Т.С.” ЕАД е осъден да заплати на А.К.Т. следните
суми: 1 408.01 лв. – главница за
топлинна енергия за периода м. 05.2007 г. – м. 04.2009 г.; 272.97 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 21.06.2007 г. до 20.06.2010 г., както и
сума в размер на 71.27 лв. – разноски по делото, съгласно изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20188630400375 по описа на
ЧСИ С.Х..
Към молбата за
образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор за правни
услуги от 22.10.2019 г., от който се установява, че взискателят А.К.Т. е
упълномощил адвокат К.А.С.за представителство в изпълнителния процес, във
връзка с образуване и водене на изпълнително дело, образувано въз основа на
гореописания изпълнителен лист, срещу уговорено възнаграждение от 375 лв. В чл.
4, ал. 1 от цитирания договор страните са уговорили, че възнаграждението е
заплатено, като договорът ще служи за разписка за получената сума.
На 23.10.2019 г. на
длъжника „Т.С.” ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение изх. №
105541/22.10.2019 г., в която е посочен и размерът на дължимите разноски по
изпълнителното производство, в това число сумата от 375 лв. за адвокатско
възнаграждение и сумата от 228.22 лв., представляваща начислената
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
По повод последното
длъжникът „Т.С.” ЕАД е сезирал ЧСИ М.Б. с Възражение, вх. № 60889/29.10.2019
г., с която отправя искане за намаляване на приетото по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение поради прекомерност до размера от 200 лв., както и
размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съответно.
С обжалваното Разпореждане
от 30.10.2019 г. ЧСИ М.Б. е отказал да намали приетото по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателите в общ размер на 375
лв., както и размера на пропорционалната такса.
При така установеното
от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира, че
жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът
по изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - Разпореждане от
30.10.2019 г., с което е оставено без уважение Възражение, вх. №
60889/29.10.2019 г. на длъжника по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
Разгледана по
същество, същата се явява и основателна по следните съображения:
Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да
бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя
минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Възнаграждението за
представителство и правна помощ по изпълнителни дела се определя по реда на чл.
10 от Наредбата - 200 лв. за образуване на изпълнително дело, а за водене на
делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
съгласно чл. 10, т. 2 (Изм., ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г.) - за парични вземания
до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за
вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В настоящия случай
жалбоподателят - длъжник дължи на взискателите адвокатско възнаграждение, но
само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде в минималния
размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно в размер на 200 лева.
Преценката за правната и фактическа сложност
на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за
обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и
фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките
на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с
която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя
не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване
на паричното вземане. В молбата по чл. 426 ГПК взискателят дори не е посочил
начина на изпълнението съгласно изискването на алинея 2 на същия член.
В тази връзка
начислените от ЧСИ М.Б. разноски по изпълнителното дело в размер на 375 лв. за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, следва да бъдат
намалени до 200 лв. на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Относно таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ
за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Под
„парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането,
което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото
изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи, т.е.
таксата не се начислява върху заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, респ. върху
юрисконсултското възнаграждение. При това положение следва да бъде намалена и
таксата по т. 26 от ТТРЧСИ от 228.22 лв. с ДДС на 192.22 лв. с ДДС.
По изложените
аргументи съдът намира, че жалбата против процесното изпълнително действие е
основателна и следва да бъде уважена.
Относно претенцията
за разноски на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че в настоящото
производство разноски не следва да се присъждат, а такива следва да бъдат
търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА сумата от 375 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя А.К.Т. по изпълнително дело № 20198380405370 по описа на ЧСИ М.Б., на 200 лв.
НАМАЛЯВА
сумата от 228.22 лв. с ДДС, представляваща такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20198380405370 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, на 192.22 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, за присъждане на разноски
в производството по ч.гр.дело № 15160/2019
г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.