Определение по дело №562/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на подсъдимия А. И. П., Ч. адвокат Н. К. от АК - Б., служебен З. на подсъдимия, срещу присъда № 299 от 17.01.2011 г. по н.о.х.д. № 352/09 г. по описа на Районен съд - Р., с която подсъдимият П. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 19. ал. 1, т. 4, пр. I и пр. II, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието от една година лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, същевременно е необоснована и несправедлива, като районният съд не е анализирал в цялост събраните по делото доказателства и е постановил съдебния си акт при непълнота на доказателствата. В допълнителните си съображения адвокат К. твърди, че районният съд е приел за установени по делото фактически положения, които не отговарят на събрания доказателствен материал. Искането във въззивната жалба е да бъде отменена постановената по н. о. х. д. № 352/09 г. по описа на Районен съд – Р. присъда № 299 от 17.01.2011 г. и да бъде постановена нова, с която да бъде признат А. И. П. за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото срещу него обвинение.

Пред Благоевградски окръжен съд адвокат К. поддържа жалбата, като не прави искания за нови доказателства.

Представителят на ОП – Б. смята жалбата за неоснователна и не прави искане за събиране на нови доказателства.

Подсъдимият не се явява пред въззивната инстанция и не изразява становището си по делото.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда е неправилна, тъй като на неговия подзащитен е повдигнато обвинение за това, че при условията посредствено извършителство е извършил квалифицирана кражба, но за да е налице посредствено извършителство едно лице следва да улесни или мотивира по някакъв начин наказателнонеотговорно лице /малолетно, непълнолетно или заблудено/, което в случая да действа като оръдие за извършване на престъпление. В конкретния случай повдигнатото обвинение е за това, че Ч. т. нар. „посредствено извършителство“ подс. А. П., използвайки незнанието на свидетелите К. и Х., е извършил кражба. Според А. К. от показанията на двамата свидетели не се установяват тези обстоятелства - св. К. заявява, че не познава, не е виждал и не е разговарял по никакъв начин с П., още повече да е бил мотивиран или улесняван от същия да извършва каквото и да е било престъпление, а св. Х. сочи в показанията си, че се е срещал с подсъдимия П. едва след като камиона, който управлявал, е бил натоварен и същият се е готвел да тръгва за Г. Р.. А. К. пледира, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при съществени процесуални нарушения, тъй като на подсъдимия П. е било повдигнато обвинение с постановление от 06.03.2009 г. за това, че е отнел 70 броя чували гипсова мазилка без да е посочена каква марка е тази мазилка, след което в обвинителния акт се е появило ново обвинение, а именно марка „МП 75 Л“. В същото постановление П. е привлечен да отговаря за квалифицирана кражба, като според защитника К. така повдигнатото обвинение не съответства на правната квалификация с оглед текстовото посочване, че случаят не е маловажен, което според А. К. е възможно да има в хипотезите единствено по т. 5 и т. 7 на чл. 19. ал. 1 НК, които не били посочени в случая. Изтъкват се като нарушения на досъдебното производство неспазване разпоредбите на чл. 219, ал. 5 от НПК, съгласно която обвиняемият следва да бъде призован, като освен обстоятелствата по чл. 179, ал. 1 от НПК в призовката следва да се вписват конкретните действия, за които се призовава лицето и правото му да се яви със З., възможността да му бъде назначен такъв, като призовката следва да се връчи не по-късно от три дни преди предявяване на обвинението. Според С. З. А. К. от материалите по делото е видно, че липсва каквато и да е била призовка, още повече да е връчена на подсъдимия в изискуемия според закона 3-дневен срок, за да подготви и организира защитата си, и в тази връзка правата на подсъдимия били нарушени. Адвокат К. обръща внимание в речта си, че първоинстанционният съд е приел за доказателства и приобщил към доказателствения материал фактура от 03.09.2008 г. на л. 55, фактура на л. 57, фактура на л. 59, които са на немски език, също така митническа декларация на л. 58, която е нечетлива, поради което е невъзможно да се разбере нейното съдържание, а в мотивите си Районен съд – Р. не е уточнил дали е кредитирал тези писмени документи и защо ги е кредитирал. Изтъква се като нарушение и факта, че в съдебното заседанието на 17.01.2011 г. , при разпит на св. С. първоинстанционният съд е лишил страните от възможността да задават въпроси към свидетеля, като по този начин съда е ограничил правата на защитата.

Във връзка с изказаните съображения, защитата моли да бъде отменена постановената присъда № 299 от 17.01.2011 г. на Районен съд – Р. по н.о.х.д.. № 352/2009 г. по описа на същия съд.

Според представителя на ОП – Б., жалбата на защитника на подсъдимия е неоснователна, като в хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които са анализирани подробно от първоинстанционния съд, от тези доказателства е установено авторството на деянието. В настоящия казус подсъдимият е осъществил своята престъпна проява, Ч. посредственото извършителство на св. Х. и св. К., като същите не участват в престъплението, тъй като са действали при условията на чл. 14 от НК, при условията на фактическа грешка, която изключва умисъла им и води до несъставомерност на извършеното от тях от субективна страна. Тази фактическа грешка изключва вината, тъй като св. К. и св. Х. нито са знаели, нито са подозирали, нито са предполагали, че с действията си извършват престъпление и не са се усъмнили, че П. не е собственик на гипсовата мазилка. Според тезата на прокурора, тъй като се повдига обвинение със съставяне на обвинителния акт, не е съществено нарушение на процесуалните правила непосочването на марката на гипсовата мазилка, поради което прокурорът не смята, че това е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия и на неговия З.. Обвинението счита, че няма задължение да се прилага призовката в кориците на досъдебното производство. Освен това в хода на досъдебното производството, при привличането в качеството на обвиняем П. е заявил, което е отразено и в протокола за разпит, който се извършва непосредствено след привличането му в качеството на обвиняем, че са му разяснени всички права, които има в това си качество, и че същият не желае да дава обяснения.

Благоевградски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в хода на съдебните прения, събраните доказателства в първата инстанция, и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда съобразно правомощията си по член 314 от НПК, намира следното:

С атакуваната присъда Районен съд – Р. е признал подсъдимия А. И. П. за виновен в това, че на 23.09.2008 г. в Г. Б. при условията на посредствено извършителство, използвайки незнанието на Г. Н. Х. и Г. Т. К., Ч. използване на моторно превозно средство – лекотоварен автомобил марка и модел „МАН 8.100„ с регистрационен номер Е 4709 ВК и техническо средство – челен товарач марка „Маниту„ отнел чужда движима вещ – 70 чувала гипсова мазилка марка „МП 75 Л“ на обща стойност 735.00 лева, от владението на П. М. В. от Г. П., в качеството на управител на „Пети„ ЕООД без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 19. ал. 1, т. 4, пр. I и пр. II връзка чл. 194, ал. 1 от НК, като на основание същите текстове и чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година с определен на основание чл. 66 от НК изпитателен срок от четири години.

В мотивите си Районен съд – Р. приема фактическа обстановка, която се възприема и от настоящата инстанция, която намира фактическите изводи на първоинстанционния съд за съобразени със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на свидетелите П. В., К. К., Г. Х., Г. К., Б. Л., С. Х., Г. Е. и Л. П., преценени в тяхната връзка и последователност, съпоставени с останалите доказателства, са дали основание на районния съд, да ги кредитира, тъй като пресъздават достоверно обстоятелствата, които се установяват с тези доказателства, като доказателствата по делото безспорно установяват авторството и вината на подсъдимия П. в извършване на инкриминираното деяние.

Обосновани са изводите на районния съд за установени по делото следните факти:

Св. В. сключил договор за довършителни работи на строителен обект в Г. Б. с фирма „Петър Яков“, като преди това представляваната от него фирма „Пети“ ЕООД – Г. П. закупила УПИ в Г. Б., в който започнало изграждането на жилищна кооперация. От своя страна „Петър Яков“ с друг договор ангажирал за извършване на довършителните работи на строежа като подизпълнител на обекта съгласно отразеното в договора „А. П.“, собственост на подсъдимия П.. При изпълнение на възложените работи по договора подсъдимият П. поръчал и взел от св. К. (собственик на склад за строителни материали в Г. Р.) три палета гипсова мазилка от марката „ МГ 23 супер лайт“ на стойност около 1700 лева /вж. свидетелските показания на К./, като се уговорили П. да я заплати след два - три дни. Плащане обаче не било извършено, поради което се наложило св. К. да провежда множество телефонни разговори с подсъдимия за погасяване на задължението. По това време отношенията между подсъдимия и св. В. във връзка с изпълнение на работата по сключения договор за довършване на строителството на жилищната кооперация се влошили, била издадена от св. В. заповед с изх. № 31 от 27.08.2008 г., забраняваща достъпа на А. П. до строителния обект /л. 53 от ДП/. Св. В. сам започнал да организира довършителните работи на обекта, като на 02.07.2008 г., 04.08.2008 г., 01.09.2008 г. закупил и доставил на строителния обект гипсова мазилка марка „ МП 75 Л“ Ч. фирма „Ж/вж. фактури на л. 60, на л. 61, на л. 62 от ДП и показанията на св. В./. Към датата на престъплението имало разпределена по етажите на строителната площадка на св. В. на У. „Ц. Б. III” в Г. Б. такава гипсова мазилка.

След пореден телефонен разговор между подсъдимия и св. К., проведен на 23.09.2008 г., подс. П. предложил на К. да му се издължи като му даде мазилка марка „Кнауф“, количеството не било уточнено в разговора, като св. К. не знаел каква ще бъде стойността на мазилката, но бил съгласен, за да може дори и частично да се покрият задълженията на подсъдимия към него. Категорични са показанията на св. К., че не е предоставял на подс. П. гипсова мазилка марка „МП 75 Л“. освен от св. К. от гласните и писмени доказателства се установява, че подсъдимият е закупувал гипсова мазилка от св. Е. на 08.08.2008 г. /вж. показанията на същия и представената като писмено доказателство проформа фактура на л. 74 от ДП/. Тази мазилка обаче към м. септември е била вложена на строителния обект, към датата на инкриминираното деяние на строителната площадка е имало само материали на фирмата на В.. Закупената от св. Е. мазилка била марка МП 75 и в чували по 70кг съгласно отразеното във фактурата проформа.

За да може гипсовата мазилка да бъде натоварена и транспортирана до склада на св. К., подс. П. провел разговори с други лица, които не знаели причините, поради които трябвало да се вземе от обекта на В. гипсова мазилка и да се закара в склада на св. Коюджиев. Подс. П. се уговорил със съдружник във фирма „К“ - Г. Б. – св. С. Х., да бъде изпратен на строителната площадка на фирмата на св. В. челен товарач „М“, за да бъде натоварена мазилката. Св. Х. знаел къде се намира обекта, защото и преди били извършвали там работа / подс. П. ги е наемал няколко пъти за качване на вар със същата машина по етажите – вж. показанията на Х./. Подсъдимият се уговорил и със св. Б. Л., собственик на фирма „ Б., извършващ транспортни услуги и притежаващ лекотоварен автомобил марка и модел „МАН“ да ползва услугите на фирмата на Л. за превоз до Г. Р. на строителни материали от обекта в Г. Б., като св. Л. също знаел къде се намира обекта на В., тъй като фирмата на св. Л. често изпълнявала преди това поръчки на подс. П.. Непротиворечиви са доказателствата по делото, че за вземането на тази мазилка от строителния обект на фирмата на св. В. подсъдимият не е имал съгласието на последния /вж. показанията на В., приложената заповед за забрана от 27.08.2008 г. П. да не се допуска до обекта/.

На 23.09.2008 г. към 17:30 часа св. Х. заедно със св. К. – шофьор на челния товарач, отишли на обекта, на мястото бил вече св. Х. – шофьор на лекотоварния автомобил. Подс. П. поръчал по телефона на св. Х. от терасата на втория етаж на строителния обект да свалят две палета с гипсова мазилка, която била марка „МП 75 Л“. Св. Х. дал нареждане на св. К. от къде да бъде свалена въпросната мазилка. Св. К. свалил мазилката и я натоварил на лекотоварния автомобил, управляван от св. Х., след което си тръгнал, а св. Х. изчакал подсъдимият да дойде, за да му обясни къде трябва да закара мазилката. Подсъдимият се появил с лек автомобил марка „Ситроен“ и обяснил на св. Х., че гипсовата мазилка трябва да бъде закарана в склад за строителни материали в Г. Р.. В същото време св. П. – охранител на строителния обект, бил извикан на строителната площадка от работници на обекта, видял отдалечаващия се лекотоварен автомобил, натоварен с двете палета гипсова мазилка, забелязал и автомобила на подсъдимия П., махнал му, но последният не спрял. Св. П. се обадил на св. П. В. /вж. прочетените показания на св. П. - л. 25-26 от досъдебното производство/, а последният се обадил на полицията в Г. Б., като подал сигнал, че е извършена кражба от строителният обект на фирмата му. Св. В. се обадил и на св. К., тъй като знаел, че П. му дължи пари, и му казал, че от неговия строителен обект са откраднати две палета гипсова мазилка марка „К“. К. потвърдил, че към неговия склад по уговорка с подсъдимия П. се транспортира в момента гипсова мазилка, дал на св. В. телефона на шофьора на лекотоварния автомобил – св. Х., който разговарял със св. К., за да се уточнят къде точно се намира склада на последния. Св. В. се обадил по телефона на св. Х., казал му, че товарът, който транспортира, е краден и трябва да го закара в МВР Г. Б.. Последвало предаване от св. Х. с протокол за доброволно предаване на органите на МВР Г. Б. на лекотоварен автомобил марка „МАН“ с ДКН Е ВК, заедно с две палета гипсова мазилка марка „МП 75 Л“ /вж. л. 72 от ДП и фотоалбум на л. 6 – 10 от ДП/.

По делото е назначена и приета съдебно - оценителна експертиза /л. 36 от ДП/, като според заключението на същата към датата на инкриминираното деяние, стойността на вещите, предмет на престъплението, е 70 броя чували с гипсова мазилка по 30 кг. всеки, марка „ МП 75 Л “, възлизат на 735 лв.

Непротиворечиви са доказателствата по делото относно чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, договорните отношения между св. В. и фирма „П“ и между последния и подсъдимия А. П. /л. 49 и л. 84Г, 84Д, 84Е, 84Ж, 84З, 84И, 84Й от ДП/.

Относно свидетелските показания въззивната инстанция констатира съществуването на незначителни противоречия между показанията на св. Х. и тези на св. К. относно това били ли са заедно на строителния обект, от който е взета мазилката, както и между показанията на св. П. и тези на св. В. дали П. се е обадил на В. да го уведоми за товаренето на мазилката или св. В. се е обадил на охранителя П. да го уведоми, че нещо става на обекта. Въззивната инстанция счита, че тези противоречия освен че следва да се приемат за несъществени и като такива не се отразяват на достоверността като цяло на показанията на тези свидетели, налице е изминало време от случилото се до даването на свидетелски показания, с което може да се обяснят противоречията, което се установява с прочитането на показанията на св. П. от досъдебното производство.

Благоевградски окръжен съд намира, че не следва да се обсъждат като част от доказателствения материал непреведените фактури на л. 55, л. 57 и л. 59, както и митническа декларация на л. 58 от ДП, която е в нечетливо копие, не се налага извършване на превод на документите, декларацията на л. 58 има четливо копие на л. 56 от ДП, тъй като обстоятелствата, за които се сочат тези документи – закупуването от фирмата на св. В. на гипсова мазилка, част от която е предмет на престъплението по настоящето дело, се установяват по несъмнен начин от показанията на св. В., показанията на останалите свидетели, сочещи къде е била мазилката, каква марка е била същата, от писмените документи за закупуване на мазилка от фирма “Ж” – София в период, непосредствено преди престъплението.

Относно направените възражения от адвокат К. в хода на съдебните прения, че за да е налице посредствено извършителство едно лице следва да улесни или мотивира по някакъв начин наказателнонеотговорно лице /малолетно, непълнолетно или заблудено/, което в случая да действа като оръдие за извършване на престъпление, въззивната инстанция счита, че е налице посредствено извършителство и когато се използват лица, които по принцип са наказателно отговорни, но в конкретния случай действат невиновно. Така е при условията на случайно деяние, на извинителна фактическа грешка или при условията на чл. 16 от НК. В конкретният казус св. Х. и св. К. са наказателно отговорни, но те са действали при условията на чл. 14 от НК, извинителна фактическа грешка, която изключва вината им. Те нито са знаели, нито са предполагали, нито са подозирали, че с извършените от тях действия на 23.09.2008 г. осъществяват престъпление, не са се усъмнили нито за миг, че товарят и транспортират мазилка, която не е собственост на лицето, възложило извършването на тези действия. Това се потвърждава и от сочените от защитата свидетелски показания на К. и Х.. Заявеното от св. К., че същият не познава, не е виждал и не е разговарял с П., соченото от св. Х., че се е срещал с подсъдимия П. едва след като камиона, които управлявал, е бил натоварен и се е готвел да тръгва за Г. Р., не дава основание съдът да направи други изводи. Подсъдимият П. е използвал двамата свидетели, които са наети за извършването на действия Ч. други лица /работодателите им/, за осъществяване на изпълнителното деяние, защото без тяхното участие той не би могъл да натовари и транспортира инкриминираните вещи.

Относно възраженията на защитата, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при съществени процесуални нарушения, тъй като на подсъдимия П. му е било повдигнато обвинение с постановление от 06.03.2009 г. за това, че е отнел 70 броя чували гипсова мазилка без да е посочена каква марка е тази мазилка, след което в обвинителния акт се е появило ново обвинение, а именно марка „ МП 75 Л“, като в същото постановление П. е бил привлечен да отговаря за квалифицирана кражба, като така повдигнатото обвинение не съответствало на посочената правна квалификация. Благоевградски окръжен съд намира тези възражения за неоснователни, тъй като прокурорът повдига обвинение със съставяне на обвинителния акт съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от НПК, от друга страна следва да се приеме, че посочването на предмета на престъплението като 70 чувала гипсова мазилка е достатъчно ясно и конкретно като факт за осъществяване на защитата на подсъдимия, освен това видно от материалите по досъдебното производство разследващият полицай е предявил разследването на подсъдимия, разяснил е за пореден път правата му, предоставил е материалите за проучване, от които по категоричен начин се установява за каква марка гипсова мазилка е обвинението срещу подсъдимия. Текстовото посочване при привличане на П. като обвиняем на „немаловажен случай“, което не се изисква като елемент при извършена кражба по чл. 19. ал. 1, т. 4 от НК, също по никакъв начин не се отразява на правото на защита на подсъдимия – налице е една непрецизност при текстовото формулиране на обвинението, която обаче не може да се приеме като съществено нарушения на процесуалните правила. Въззивната инстанция намира поради горните съображения, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, което да е основание за връщане на делото на прокурора. По същия начин съдът разсъждава и за изтъкваните съображения на адвокат К. при призоваването на обвиняемия на досъдебното производство /вж. разпоредбите на чл. 219, ал. 5 НПК, чл. 179, ал. 1 от НПК/. След като в протокола за разпит на подсъдимия П., извършен непосредствено след привличането на същия в качеството на обвиняем /л. 12 от ДП/ П. е заявил, че са му разяснени всички права, които има в качеството на обвиняем, не желае да се ползва от правото си на А. защита, не се признава за виновен и желае да се ползва от правото си да не дава обяснения на този етап, в този случай не можем да кажем, че правото на защита на подсъдимия е ограничено поради липсата на доказателства как и кога е призован обвиняемия за тези действия. Освен това новата редакция на чл. 219, ал. 5 НПК не е била в сила при извършване на предявяване на обвинението на подс. П. по приложеното досъдебно производство. Становището на адвокат К., че на съдебното заседание на 17.01.2011 г. при разпит на св. С. първоинстанционният съд е лишил страните от възможността да задават въпроси към свидетеля, като по този начин съда е ограничил правата на защитата, не дава основание да се приемат допуснати нарушения, още по-малко същите да бъдат определени като съществени. Адвокат К. не желае повторен разпит на този свидетел, към който очевидно няма въпроси, поради което това възражение е лишено от смисъл.

С оглед изложените по-горе съображения въззивната инстанция намира, че така установената фактическа обстановка, приета и от районния съд, се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните доказателства по делото, като въз основа на нея следва правния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 19. ал. 1, т. 4, пр. I и пр. II, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, като същият на 23.09.2008 г. в Г. Б. при условията на посредствено извършителство, използвайки незнанието на свидетелите Х. и К., Ч. използване на моторно превозно средство – лекотоварен автомобил марка и модел „МАН 8.100„ с регистрационен номер Е 4709 ВК и техническо средство – челен товарач марка „Маниту„ отнел чужда движима вещ – 70 чувала гипсова мазилка, марка „МП 75 Л “ на обща стойност 735.00 лева, от владението на П. М. В. от Г. П., в качеството на управител на „П без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Осъществено е изпълнителното деяние от състава на престъплението – извършените Ч. трети наказателнонеотговорни лица действия, са довели до прекъсване на фактическата власт върху предмета на престъплението от св. В. и до установяване на такава от подсъдимия П., който е предприел действия по разпореждане със същите, като е посочил на шофьора на товарния автомобил къде да закара мазилката, заявил е на св. К., че му праща мазилка за изпълнение на задължението за плащане, което е имал към този свидетел от преди това. Налице е чужда вещ като предмет на престъплението – от показанията на св. Е. и писмените доказателства не може да се направи извод, че тази мазилка е била собствена на подсъдимия, тъй като останалите доказателства по делото установяват, че закупената по-рано от подсъдимия мазилка е била вложена вече в строителството и това обстоятелство е било известно на П.. Налице е форма на вината: пряк умисъл, тъй като подс. П. е съзнавал обществената опасност на деянието, което осъществява, прекъсвайки фактическата власт на собственика върху вещта предмет на престъплението, без съгласие на св. В., установявайки собствена фактическа власт върху инкриминираните вещи, целял е настъпването на този резултат. Мотивът за осъществяване на изпълнителното деяние е лично облагодетелстване, като използва вещите за погасяване на свое задължение към св. К..

При преценка на вида и размера на наложеното на подсъдимият А. П. наказание с обжалваната присъда въззивната инстанция приема, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни към момента на осъществяване на деянието, вещите, предмет на инкриминираното деяние са върнати на собственика и са били годни за ползване в рамките на няколко часа, в които е разкрито престъплението, поради което не са налице вредни последици от деянието на подсъдимия, недоброто материално състояние на подсъдимия също смекчава вината му. Съдът не установи наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на изброените по-горе смекчаващи вината обстоятелства съдът определя същите като многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК, като наказание в минималния размер от 1 г. лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия, като въззивната инстанция намира, че следва да се определи наказание под минимума на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Наказание от шест месеца лишаване от свобода би изиграло своята роля съобразно разпоредбата на чл. 36 от НК. Съдът споделя изводите на районния съд, че наказанието следва да се отложи за изтърпяване по реда на чл. 66 НК, тъй като за постигане на неговите цели не се налага ефективно изтърпяване, като срокът следва да бъде намален на 3 г. не само поради корекцията на наложеното наказание лишаване от свобода и необходимостта от разлика между същото и изпитателния срок най-много от 3 г., но и с оглед доказателствата по делото за липса на други криминални прояви, извършени от подсъдимия, наличието на предходни отношения между него и пострадалия, очевидно неуредени договорни отношения, които дават основание да се направи извод, че подсъдимият не е лице с висока степен на обществена опасност и може с минималния изпитателен срок да се поправи и превъзпита към спазване на законите на страната. Поради горните съображения обжалваната присъда следва да бъде изменена, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода от 1 г. на 6 м., съответно определеният изпитателен срок от 4 на 3 години, а в останалата част следва да се потвърди присъдата.

Водим от горното и на основание член 334, точка 3 и 6, във връзка с член 337, алинея 1, т. 1 и чл. 338 НПК съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА присъда № 299 от 17.01.2011 г. на Районен съд – Р., постановена по н.о.х.д. № 352/2009 г. по описа на същия съд в частта за наказанието на подсъдимия А. И. П. с посочена в присъдата самоличност, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК НАМАЛЯВА наложеното наказание лишаване от свобода от една година на шест месеца, НАМАЛЯВА и определения на основание чл. 66, ал. 1 НК изпитателен срок от четири години на три години. В останалата част ПОТВЪРЖДАВА присъдата.

Решението не подлежи на проверка по жалба или протест на страните, на които се изпрати съобщение за постановяване на същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: