П Р
О Т О
К О Л
гр.
Видин, 21.09.2020 г.
Видинският районен съд в публично съдебно
заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
при участието на секретаря……....…Мила Петрова и
прокурора............ сложи за разглеждане гражданско дело № 1433 по
описа за 2019 год.
Докладвано от съдия
Димитров
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
Ищцата П.К.И., уведомена
от предходно с.з. се явява лично и с адв. И.А. с пълномощно по делото.
Ответникът К.В.М.,
действащ лично за себе си и като законен представител на ответника К.К.В.,
уведомен от предходно с.з. се явява лично и с адв. П.П. с пълномощно по делото.
По хода на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход
на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход
на делото.
Съдът счита, че няма
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 146 от ГПК Съдът изготви доклад по делото.
Ищцата твърди се, че с
нотариален акт № 178, том I, дело №
428/1983 г. на РС - Видин, придобила от своята майка недвижим имот в с.
Буковец, община Видин, чрез договор за издръжка и гледане. Заедно със съпруга
си Васил Митов Иванов по време на брака съборили старата къща и построили с
надлежни строителни книжа и строително разрешение двуетажна масивна жилищна
сграда, двуетажна масивна стопанска сграда и едноетажна масивна стопанска
сграда.
Ищцата излага, че след
смъртта на съпруга си на 03.04.2015 г. била заставена от нейния единствен син -
ответника К.В.М., да прехвърли нейната част от имота чрез дарение, на неговото
току-що родено дете - К.К.В., роден на *** г. под претекст да няма дял първото
му дете от друга жена. Така с нотариален акт № 19, том II,I рег. № 3418, дело №277 от 2015 г. на нотариус Богдан
Тодоров, рег. № 161 на Нотариалната Камара, прехвърлила чрез дарение нейната
идеална част на внука си, представляван от своята майка Д.В.Д., като заедно с
тази идеална част и синът
й К.В.М. дарил своята идеална част от съсобствения
недвижим имот, представляващ Парцел (УПИ)ХУ11-24 в кв.23 по застроителния и
регулационен план на с. Буковец, община Видин, целият с площ от 900 кв.м. който
парцел е отреден за част от поземлен имот № 24 в кв. 23 по кадастралния план на
същото село, ведно с построените в парцела: двуетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ от 77,50 кв.м., двуетажна масивна стопанска сграда със
застроена площ от 35,50 кв.м. и едноетажна масивна стопанска сграда със
застроена площ от 18,60 кв.м., до съседи на парцела: от североизток и югоизток
улици, от югозапад дол, от северозапад парцел (УПИ)ХУ1-24 на Верка Каменова
Лилкова.
Сочи се, че дарението
било извършено под условие - запазване правото на ползване за дарителите
съвместно с дарения.
Ищцата поддържа, че още
веднага след прехвърлянето на имота под давление на жената, с която синът й
живее и която е майка на внука й, започнал страшен тормоз. Твърди, че след скандали
и физическо насилие, се стигнало дотам, че на 21.11.2015 г. била принудена да
напусна дома си. Озовала се на улицата, без подслон и средства за препитание,
нощувала по гарите и по пейките във Видин, без каквито и да е условия за живот
и прехрана, изгонена от голям дом с девет стаи, който била построила със
съпруга си. Със съдействието на кмета на с. Буковец получила временно
настаняване в общински център, където се настанила болна от мъка, и се
надявала, че синът й ще се вразуми. Твърди, че вече трета година е без достъп
до своя дом, в който има законно запазено право на ползване, разчитала на
близки и познати да я приютяват за по няколко месеца и се измъчвала силно,
здравето й също било доста влошено. Сочи, че личната й пенсия от 107.00 лв. е
крайно недостатъчна да заплаща квартира в града, както и да се прехранва.
Излага, че подала жалба
до районния прокурор на Видин, с молба да се намеси и й съдейства да се завърна
в имота, в който има законно право да живее до смъртта си, но прокуратурата се
произнесла, че случаят е гражданско правен и синът й не е осъществил
престъпление от законова гледна точка /а само от морална/ и че следва да
реализира правата си в съда.
Поддържа, че съгласно
разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот
включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се
получават добивите, без тя да се променя съществено. То се учредява intuito personae, това право е строго лично и непрехвърлимо, като
може да бъде противопоставено като абсолютно субективно материално право на
всеки, в т.ч. друг ползвател или собственик на имота.
Сочи се, че запазеното
право на ползване, което ищцата притежава, включва правото й да обитава имота.
ВКС в своята константна практика приема, че по своя характер, правото на
ползване включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното
предназначение и по начин, че да не се променя съществено /чл. 56 от ЗС/.
„Правото на обитаване не е уредено като самостоятелно ограничено вещно право в
закона и поради това не представлява такова. По своя характер, съобразно
разясненията, дадени в ТР № 47/1961 г. правото на обитаване е вещно право на
ползване на недвижим имот за личните нужди на ползвателя. Като ограничено вещно
право,- правото на обитаване, съставлява по естеството си право на ползване.
Възможността това право да се притежава отделно от правото на собственост
означава, че то може да бъде запазено при прехвърляне на голата собственост от
прехвърлителя-собственик. Без значение за съдържанието и обема му е дали е
учредено чрез правна сделка, или придобито по давност, или е запазено от
собственика-прехвърлител. И в трите случая то се ползва с правна
защита и задължава
всички трети лица,
включително и носителя на правото
на собственост да се съобразява с него." Цит. Решение № 561 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2009 г. , I г.о
Ищцата твърди, че
владението й върху ограниченото вещно право на ползване върху описания по-горе
недвижим имот й е отнето от нейния син - другия ползвател К.В.М., който следва
да упражнява своето право на ползване съвместно с ищцата, а не изключвайки
правото й.
Иска се от съда да постанови решение, с което осъди ответника К.В.М.,
да предаде на ищцата владението върху вещно право на ползване,
учредено/запазено за нея по силата на нотариален акт № 19, том III, рег. № 3418, дело № 277
от 2015 г. на нотариус Богдан Тодоров, рег. № 161 на НК, върху описания в този
нотариален акт недвижим имот, представляващ - Парцел (УПИ)ХУ11-24 в кв. 23 по
застроителния и регулационен план на с. Буковец, община Видин, целият с площ от
900 кв.м. който парцел е отреден за част от поземлен имот № 24 в кв. 23 по
кадастралния план на същото село, ведно с построените в парцела: двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 77,50 кв.м., двуетажна масивна
стопанска сграда със застроена площ от 35,50 кв.м. и едноетажна масивна
стопанска сграда със застроена площ от 18,60 кв.м., до съседи на парцела: от
североизток и югоизток улици, от югозапад дол, от северозапад парцел
(УПИ)ХУТ-24 на Верка Каменова Лилкова.
Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока за отговор
ответникът е оспорил изцяло иска, като неоснователен и недоказан.
Правната квалификация на предявеният иск е чл. 108 от ЗС, във връзка с чл. 56 ЗС,
във връзка с чл. 111 от ЗС.
Тежестта на доказване се разпределя по следния начин:
Тежестта на ищеца при
защита на ограниченото вещно право с
ревандикационен иск, се изразява в установяване на:
1./ че страната ищец е
титуляр на вещното право, чиято защита се търси по делото,
2./ че фактическата
власт по отношение на вещта, обект на ограниченото вещно право по чл. 56 ал.1 ЗС, се
упражнява от лицето-ответник и
3./ че тази фактическа власт и упражняване
съдържанието на вещното право е без наличие на правно основание за това.
В тежест на
ответника е да установи наличието на
противопоставими на ищеца права, които се явяват основание, оправдаващо
упражняваната от него фактическа власт.
В тежест на всяка от
страните е да докаже и установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
/с оглед обстоятелството, че е предявен ревандикационен иск за защита на
ограничено право на ползване следва в
исковата молба да има установителен петитум за принадлежността на
правото към патримониума на ищеца, и осъдителен за предаване на владението -
затова на основание чл. 143 ГПК, евентуално чл. 146 ГПК, при изясняване на
фактическата страна на спора ищецът
следва да поясни исковата си молба в горния смисъл /.
Ответникът К.В.М. действащ лично за себе си и като законен
представител на К.К.В. е предявил насрещен
иск против ищцата.
Иска се от Съда да
постанови решение, с което да разпредели ползването на горецитирания имот по
следния начин:
I. К.В.М. и К.К.В., да
ползват, както следва:
- В
двуетажната ЖС - Кухнята, на първия етаж;- трите стаи, на втория етаж,
оборудвани с обзавеждане, като спални и детска стая и една от таванските стаи,
като за достъп до тези помещения да имат право да ползват коридора на първия
етаж и вътрешните стълби до втория и таванския етаж с подход, от към страната
на кухнята и улицата;
- В
стопанската сграда да ползват, едно от помещенията на първия етаж и половината
от втория етаж на същата, както и гаражът до стопанската сграда.
II. П.К.И. да
ползва двете стаи на първи етаж в двуетажната ЖС и една от таванските стаи,
като за достъп до тези помещения да има право да ползва коридора на първия етаж
и вътрешните стълби до таванския етаж с подход, откъм задния вход на
сградата;
- да ползва и едноетажната, стопанска сграда за отглеждане на
животни;
- две от помещенията на първия етаж от двуетажната, стопанска
сграда и половината от втория етаж на същата;
III. За общо ползване да останат:
- от ЖС -
банята на първия етаж;
- външната
тоалетна;
- за
подход към сградите, откъм улицата, за общо ползване да остане частта от двора,
ограничена от уличната регулационна линия до линията на прилежащата площ, към двуетажната и едноетажната - стопански
сгради, от към дъното на имота;
IV. Незастроената част от двора,
която остава извън частта за общо ползване и прилежащите площи да се раздели на
две части: - едната с площ 1/3 от незастроената площ и втора с площ 2/3 от
незастроената площ, като за всяка част да се предвиди отделен подход откъм
общата част.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока за отговор ответницата е представила писмен такъв, с който е
оспорила исковата претенция, като се застъпва становище, че страните по делото,
включително ответниците, на основание нотариален акт № 19/2015 г. имат право на
ползване върху имота, поради което същите упражняват фактическа власт на правно
основание и в тази връзка искът е неоснователен.
Отделно ответниците, с нарочна
молба, са предявили насрещен иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл. 56, ал. 1 от ЗС, като предлагат
разпределение на ползването.
Ищцата
е взела отношение по насрещния иск, като е депозирала писмен отговор.
Тежестта
на доказване по насрещния иск се разпределя по следния начин:
В тежест на всеки един
от ищците по насрещния иск, производството по което представлява спорна съдебна
администрация, е да докаже, че притежава заедно с ответницата по насрещния иск
право на ползване върху процесния недвижим имот, както и че не могат да
формират мнозинство и да вземат решение за ползването на общата вещ.
В тежест на всяка от
страните е да докаже и установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
Няма права и
обстоятелства, които да се признават и такива, които да не се нуждаят от
доказване.
На основание чл. 146, ал. 3 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ на страните възможност да
изложат становището си във връзка с доклада по делото.
АДВ. А.: Поддържам иска,
така както е предявен. Оспорвам предявения насрещен иск. Нямам искания и
възражения по доклада.
АДВ. П.: Оспорвам иска.
Поддържам отговора на исковата молба. Поддържам предявения насрещен иск. Нямам
искания и възражения по доклада.
Съдът на основание чл. 146, ал. 4 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага по делото
представените с исковата молба писмени доказателства, както и депозирания от
ответника писмен отговор, ведно с предявения насрещен иск и писмените
доказателства към същите.
АДВ. А.: Правим предложение за спогодба към ответниците
ищцата да ползва кухнята на първия етаж на процесният имот и стаята зад кухнята
с общо ползване на банята на първия етаж заедно със ответниците, като
предоставя останалата част от къщата целия втори етаж таванския етаж и хола на
първия етаж за ползване на ответниците респективно семейството на сина и К..
1/3 от незастроената площ на двора да ползва тя и 2/3 от двора да ползва ответника,
АДВ. П.: Тъй като има
много неизяснени въпроси относно ползването на имота моля да ми дадете
възможност за изготвяне на проект на споразумение.
АДВ. А.: Правим отново
предложение за спогодба, а именно ищцата да ползва съгласно учреденото и с
прехвърляне със сделка вещно право на ползване дарение на недвижими имот, да
ползва от масивното двуетажна жилищна сграда – кухнята на първия етаж и
намиращата се зад нея стая, като се ползва общо отстраните банята и тоалетната
на първия етаж и коридора с двата подхода, както и двора, цялата останала част
от жилищната сграда, гараж и стопанска постройка остава за ползване от
ответниците.
АДВ. П.: принципно сме
съгласни за споразумение
Адв. А.: С оглед горното, молим да одобрите споразумението, с което да разпределите
ползването по следния начин:
I. К.В.М. и К.К.В., да ползват, както
следва:
- В двуетажната ЖС находяща се УПИ XVII-24
В
квартал 23 по плана на с. Буковец, общ. Видин – Целия втори етаж, целият тавански
етаж, включително подпокривното пространство, както и стаята на първия етаж от
къщата от към страната на банята.
Стопанската постройка в парцела, в
която се включва и гараж се предоставя за ползване на К.В.М. ЕГН:********** и К.К.В., ЕГН: **********, представляван от
своята майка и законен представител Д.В.Д., ЕГН:********** да ползват, както следва:
- В двуетажната ЖС находяща се УПИ XVII-24 В квартал 23 по плана на с. Буковец, общ. Видин – Целия втори етаж, целият тавански етаж, включително подпокривното
пространство, както и стаята на първия етаж от къщата от към страната на
банята.
Стопанската
постройка в парцела, в която се включва и гараж се предоставя за ползване на К.В.М.
и К.К.В. с изключение на една стая на приземния етаж,
намираща се в задната част на двора, от към градината.
II. П.К.И. ще ползва от посочената по
горе двуетажна ЖС две стаи на първи етаж намиращи се в ляво
на входа от към улицата.
III. За общо ползване да останат:
В общо ползване от посочената жилищна
сграда са коридора на първия етаж и двата входа на първи етаж, както и банята
на първия етаж.
П.К.И. ще ползва една стая на приземния етаж на стопанската
постройка, намираща се в задната част на двора, от към градината.
В общо ползване на страните са и
външната тоалетна в двора.
Двора в имота остава за общо ползване.
Встъпването
в договореното ползване ще се осъществи след изтичане на един месец от влизането
в законна сила на определението за прекратяване.
Разноските за страните остават така
както са направени
АДВ. П.: Изложеното от адв. А. е
това, за което страните са се споразумели и ще Ви моля да се впише
окончателното споразумение в протокола.
Съдът, след като се увери, че в гореизложения смисъл е
волята на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ВПИСВА окончателното споразумение:
Страните се съгласяват за следното, а именно:
I. К.В.М. ЕГН:********** и К.К.В., ЕГН: **********, представляван от
своята майка и законен представител Д.В.Д., ЕГН:********** да ползват, както следва:
-
В двуетажната ЖС находяща се УПИ XVII-24 В квартал 23 по
плана на с. Буковец, общ. Видин – Целия втори етаж,
целият тавански етаж, включително подпокривното пространство, както и стаята на
първия етаж от къщата от към страната на банята.
Стопанската постройка в парцела, в която се
включва и гараж се предоставя за ползване на К.В.М. и К.К.В. с изключение на една стая на приземния етаж от същата, намираща се в
задната част на двора, от към градината.
II. П.К.И. ще ползва от посочената по горе двуетажна ЖС две стаи на първия етаж, намиращи се в ляво на входа от към улицата.
III. За общо ползване да останат:
В общо ползване на страните от посочената двуетажна
жилищна сграда са: коридора на първия етаж, двата входа на първия етаж, както и
банята на първия етаж.
П.К.И. ще ползва една стая на приземния етаж на
стопанската постройка, намираща се в задната част на двора, от към градината.
В общо ползване на страните е и външната тоалетна
в двора.
Двора в имота остава за общо ползване.
Разноските за страните остават така както са
направени.
Встъпването в договореното ползване ще се
осъществи след изтичане на един месец от влизането в законна сила на
определението за прекратяване.
Страните се споразумяват делото да бъде прекратено.
С П О Г О Д И
Л И С Е :
Ищец: Ответника:
/ П.И. / / К.М. /
Ответника:
/К.В.,
чрез майката Д.Д./
Съдът, след като се увери, че горесключената спогодба не
противоречи на Закона и морала
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА споразумението между страните по гр.д. № 1433/2019 г. по описа на
РС-Видин.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1433/2019 г. по описа на РС-Видин.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от днес.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в
13.00 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СЕКРЕТАР: