Р Е Ш Е Н И Е
№ 383/15.6.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в
открито заседание на първи юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА -
НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1144 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 12, ал. 6
от ППЗСП и е образувано по жалба на А.М.М., ЕГН ********** против Заповед №
ЗСП/Д-РА-С/20 от 05.09.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Септември.
С Разпореждане № 2651 от 12.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1144 по
описа за 2022 г. на Административен съд – Пазарджик, жалбата е оставена без
движение, като на жалбоподателя е указано в 7–дневен срок от съобщаването на
разпореждането да отстрани нередовностите в жалбата, като представи документ за
внесена държавна такса в размер на 10 лева по сметка на Административен съд
Пазарджик и препис от жалбата за ответната страна. Предвид липсата на
представени по делото доказателства за заплащане на дължимата такса, делото е
прекратено. Срещу прекратителното определение е подадена частна жалба, с която
се установява, че жалбоподателят е заплатил дължимата такса, но същата е
администрирана към друго дело. С определение на Върховния административен съд,
прекратителното определение е отменено,
а делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
В жалбата се твърди, че процесната заповед е немотивирана и е оспорена като
незаконосъобразна. Изложени са кратки съображения, че неправилно ответният
орган се е позовал на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, чл. 28, ал. 1 от ППЗСП и че не е
посочено кои лица от семейството на жалбоподателя не полагали обществено
полезен труд. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменена оспорената заповед.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
взема становище по жалбата.
Ответникът - Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Септември,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. изразява становище за
неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда“ гр.
Септември с peг. № 113775/08.01.2019 г. Установява се, че същият е вдовец и има
две деца, които са семейни, съответно няма експертно решение от ТЕЛК, живее в
собствено жилище, заедно със сина си Стефан М.. На жалбоподателя е определен
коефициент за подпомагане 0,73 като лице съжителстващо с други лица. Със
заповед № ЗСП/Д-РА-С/20 от 31.01.2022 г. е отпусната месечна помощ по реда на
чл. 9 от ППЗСП в размер на 54.75 лева, която е връчена лично на лицето на
07.02.2022 г.
Началото на административното производство, довело до издаване на
процесната заповед, е поставено по повод извършена проверка от служители на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Септември във връзка с полагане на
общественополезен труд от безработни лица от с. Злокучене, общ. Септември,
получаващи месечна социална помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП.
При направената проверка на основание чл. 12 от ППЗСП през месец май 2022 г.
жалбоподателят не е открит да полага обществено полезен труд. Социалният работник
К. С. е съставил констативен протокол, в който е отразено, че жалбоподателят не
е намерен на 20.05.2022 г. на определеното му работно място, съгласно
предварително изработения график на кметството. Видно от служебна бележка от
Кметство Злокучене А.М. не е отработил 14 дни по 4 часа общественополезен труд
през м. май 2022 г.
С оглед на това със Заповед № ЗСП/Д-РА-С/20 от 08.06.2022 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ - Септември на основание чл. 12, ал. 5 от
ППЗСП месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП на жалбоподателя е спряна, считано от
01.05.2022 г. до 30.06.2022 г., за срок от два месеца, а със заповед №
ЗСП/Д-РА-С/20 от 08.08.2022 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“
- Септември месечната помощ е възобновена считано от 01.07.2022 г.
При направена последваща проверка от
социален работник Кръстьо Сарафски на 18.08.2022 г. жалбоподателят отново не е
открит на определеното му място, съгласно графика на кметството във връзка с
чл. 12 от ППЗСП, да полага обществено полезен труд 14 дена по 4 часа за втори
път. Това обстоятелство се установява с представената по административната
преписка служебна бележка от кметството с. Злокучене, за м. август 2022 г.
Последвало е издаване на оспорената Заповед № ЗСП/Д-РА-С/20 от 05.09.2022
г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Септември, с която е
прекратена месечната помощ на жалбоподателя за подпомагане по реда на чл. 9 от
ППЗСП. Наложена му е санкция съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от ППЗСП,
според която месечната му помощ, отпусната съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП се
прекратява за срок от две години, за периода от 01.08.2022 г. до 31.07.2024 г.
Заповед № ЗСП/Д-РА-С/20 от 05.09.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Септември е обжалвана по административен ред, като
горестоящият орган - Директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“
гр. Пазарджик със свое Решение № 13-РД06-0047 от 17.11.2022 г. е отхвърлил
подадената от А.М. жалба, като е изложил допълнителни подробни мотиви.
В законоустановения срок по чл. 149, ал. 3 от АПК след издаване на това
решение е подадена жалбата до съда против първоначалния административен акт.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно:
дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената
форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Оспорената заповед е издадена от директора на съответната дирекция „Социално
подпомагане“, който е натоварен с този вид правомощия съгласно изричната норма
на чл. 32, ал. 1 от ППЗСП. Предвид това, настоящият състав намира, че същата е
издадена от компетентен орган.
Основното оплакване на жалбоподателя касае формата на издадената заповед, а
именно, че същата не е мотивирана в изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В
този контекст съдът намира следното: заповедта е издадена в писмена форма,
с наименование на органа, който я издава,
посочено е наименование на акта, адресат на акта, съдържа разпоредителна част,
с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението
пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва и дата на издаване и
подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Тоест изпълнение
са всички реквизити на чл. 59, ал. 2, т. 1-3, 5-8 от АПК. По отношение на фактически
и правни основания за издаване на акта – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, от
съдържанието на заповедта става ясно, че по силата на същата е прекратена
получаваната от жалбоподателя помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП поради неполагане
на обществено полезен труд от лицата в семейството, което води до налагане на
санкция по реда на чл. 12, ал. 6 от ППЗСП за периода 01.08.2022 г. – 31.07.2024
г.
Следва в този контекст изрично да бъде посочено, че процесната заповед е
оспорена по административен ред, като горестоящият орган е отхвърлил жалбата
като неоснователна. В този смисъл по аргумент от чл. 97, ал. 1, изречение второ
от АПК, когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение
се смятат за част от мотивите на административния акт. Тоест мотивите на Решение
№ 13-РД06-0047 от 17.11.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Пазарджик става част от мотивите на оспорената Заповед №
ЗСП/Д-РА-С/20 от 05.09.2022 г.
Предвид горните се установява, че заповедта съдържа всички законоустановени
реквизити, в това число описание на правните и фактически основания, наложили
прекратяването на помощта, получавана от жалбоподателя.
По делото се установи, че жалбоподателя е регистриран в Дирекция „Бюро по
труда“ като безработно лице, като въз основа на подадена от него молба -
декларация № ЗСП /Д_РА-С/20 от 10.01.2022 г. му е отпусната месечна помощ по
чл. 9 от ППЗСП. Същият не е бил включен в програмите за заетост по чл. 12б от
Закона за социално подпомагане, утвърдени от министъра на труда и социалната
политика, поради което за него са приложими разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал.
2 от ППЗСП. Съгласно тези норми безработните лица в трудоспособна възраст,
които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост
по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат
общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно по организирани програми
за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за
благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за
общественополезни дейности.
Съгласно чл. 12, ал. 5 и ал. 6 (в относимата редакция ДВ, бр. 89 от
11.11.2016 г.) от ППЗСП, при отказ на посочените лицата за полагане на
общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца считано от
1-во число на месеца, през който е направен отказът, а при повторен отказ за
полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът,
месечната помощ на лицата се прекратява за срок две години.
В конкретния случай е приложена разпоредбата на чл. 12, ал. 6 (в относимата
редакция ДВ, бр. 89 от 11.11.2016 г.) от ППЗСП, която съдържа в хипотезата си
два релевантни факта, а именно: лицето, на което е отпусната помощта да е
отказало да полага обществено полезен труд и този негов отказ да е втори по
ред.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото безспорно бе доказано от
административния орган, че жалбоподателят двукратно е отказал ежемесечно
полагане на обществено полезен труд за срок от 14 дни по 4 часа дневно. Такъв
първи отказ от полагане на обществено полезен труд е безспорно установен видно
от приложената по делото заповед № ЗСП/Д-РА-С/20 от 08.06.2022 г. на Директора
на „Социално подпомагане“ гр. Септември, с която на жалбоподателя е спряна
отпуснатата месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, поради отказ от полагане на
обществено полезен труд, за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г.
Посочената заповед е влязла в законна сила и е породила своето правно действие,
което не се оспорва от А.М..
Съдът намира, че при постановяване на оспорената заповед административният
орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, от които да
се направи обоснован извод, че е налице повторен отказ от полагане на
обществено полезен труд. Безспорно се установи по делото, че при извършена
проверка от служителя Сарафски на дирекция „Социално подпомагане“ на 18.08.2022
г., че жалбоподателят не е бил намерен на обекта, на който е бил разпределен,
съгласно утвърдения график. Като доказателства за това пред административния
орган, както и в кориците на делото е представена служебна бележка с придружително писмо с №
1305-09-00-0930/31.05.2022 г. от Кмета на с. Злокучене, според която жалбоподателят не
е положил обществено полезен труд от 12.08.2022 г. до 31.08.2022 г. Същата не е
оспорена от страните по отношение на нейната автентичност или съдържание,
поради което съдът я възприема като годно доказателствено средство,
удостоверяваща обстоятелството за неположения труд. Освен това липсата на
положен труд за процесния период се установява и от представеното по делото
извлечение от присъствена книжа за м. август /л. 94 и 95/, от която е видно че
жалбоподателят не се е явил за полагане на общественополезния труд, което да е
удостоверил лично със своя подпис.
Въпреки дадените указания от съда относно доказателствената тежест, по
делото не са представени други доказателства, от които може да се направи извод
за наличие на положен от жалбоподателя обществено полезен труд. Не са наведени
твърдения за наличие на евентуална промяна на предварително обявеното място на
полагане на общественополезен труд или да е налице уважителна причина
жалбоподателят да не е намерен на обекта, на който е разпределен. И двата
факта, а именно лицето да е отказало да полага обществено полезен труд и този
негов отказ да е втори по ред, бяха безспорно доказани по делото, като нито се
твърди, нито се представят от страна на жалбоподателя доказателства за
наличието на обстоятелства, които изключват прилагането на изискването по чл.
12, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП за ежемесечно полагане на общественополезен труд за
срок от 14 дни по 4 часа дневно, което изискване жалбоподателят двукратно не е
спазил. Следователно оспорената заповед е издадена при правилно приложение на
относимата за случая законова разпоредба и в съответствие с целта на закона.
В горния смисъл Решение № 11873 от 05.10.2018 г. по адм. д. № 494/2018 на
Върховния административен съд.
В хода на извършената служебна проверка съдът констатира, че са спазени
останалите изисквания за законосъобразност на административния акт - предмет на
съдебен контрол. Актът е издаден от компетентен орган, в съответната писмена
форма, при спазване на процесуалноправните разпоредби за издаването му -
посочени са фактическите и правни основания за издаването му, както и същият е
съобразен с целта на закона. Не са налице основанията за отмяна по чл. 146 от АПК, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.
С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност
на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника
на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде осъден на основание чл. 143, ал.
3 от АПК да му заплати направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.М., ЕГН ********** против Заповед № ЗСП/Д-РА-С/20 от 05.09.2022 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Септември, с която е
прекратена месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП за периода от 01.08.2022 г. до
31.07.2024 г.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Септември направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/