Решение по дело №1901/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 11 декември 2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 14.11.2019 г. в състав:

 

                                                                 Районен съдия: Иван И.

 

при участието на секретаря Мария Богданова

като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 1901 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 е предявило срещу Ц.И.Ц. с ЕГН ********** ***.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 439,99 лв.-главница за неплатена вода за периода от 19.10.2017 г. до 16.08.2018 г., начислена за имот в гр. Враца, ж.к. ******* ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.02.2019 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед № 398 от 13.02.2019 г. по ч. гр. дело № 566/2019 г. на Врачански районен съд. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответника Ц.Ц. са в облигационни правоотношения по силата на общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял на ответника на горепосочения адрес на имота питейна вода за битови нужди.

Тъй като ответникът не изплатил процесните задължения за доставена питейна вода, на 11.02.2019 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 566/2019 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 13.02.2019 г., която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. От служебно изисканата от съда справка е видно, че длъжникът има един трудов договор, а от върнатото в цялост съобщение чрез работодател се установява, че по сведение на служителите от деловодството на фирмата ответникът е напуснал работа, поради което е предявен настоящият иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц.И.Ц., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 5 от ГПК адв. Д.Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил иска като недоказан по основание и размер по следните съображения: ответникът не е имал през процесния период качеството абонат на ищцовото дружество поради липса на доказателства същият да е бил собственик или ползвател на посочения в исковата молба водоснабден имот през същия период; поканата за доброволно изпълнение не връчена на ответника по надлежния ред; ищцовото дружество неправилно е отчитало и начислявало вземания срещу ответника за питейна вода въз основа на карнет, който не носи подписа на ответника.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 566/2019 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника Ц.И.Ц. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства-карнети и счетоводни справки за дължими за В и К услуги суми, за потреблението на тези услуги на името на Ц.И.Ц., за имот, представляващ апартамент № 78, находящ се в гр. Враца, *******е била открита партида с абонатни номера 2056062 и 2056061.

За периода от 19.10.2017 г. до 16.08.2018 г. по горепосочената партида на името на ответника е отчетено потребление на питейна вода, подробно посочено по месеци в представения карнет, за два водомера (за студена, съответно за топла вода) в банята на апартамента. За част от процесните месеци срещу показанията на двамата водомера е поставен подпис за абонат, като последният подпис за водомерите е на дата на отчитане 18.09.2018 г. – след края на исковия период.

Въз основа на показанията на водомерите в карнета е изчислена стойност на потреблението за исковия период в размер на 439,99 лв. и са издадени съответните фактури, подробно описани в представената с исковата молба справка-извлечение за дължими суми.

От заключението на приетото от съда и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите, посочени в приложената към исковата молба справка са действително издадени, размерът на дължимите от ответника към ищеца суми по месеци за главница за исковия период възлиза на 439,99 лв., същите не са платени, а при начисляване на процесните суми са спазени относимите нормативни изисквания.

В проведеното на 14.11.2019 г. съдебно заседание вещото лице уточни, че при изготвянето на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е ползвал само предоставените му от ищеца данни, без посещение на адреса на водоснабдения имот. Начисляването на част от процесните суми е извършено след посещение на инкасатор, а останалата част – въз основа на среден месечен разход от предходни отчети, като в общата сума е включено и потребление от общ водомер. Водомерите като средство за търговско измерване подлежат на метрологична проверка на 10-годишен период, но тъй като проверката следва да бъде извършена в гр. София, по-изгодно е да се купи нов водомер. Налице е съответствие между потребените количества вода, посочени в карнетите и количествата, посочени във фактурите.

От правна страна.

Основният спорен въпрос по делото е дали ответникът Ц.Ц. е имал качеството потребител на В и К услуги през процесния период.

За установяване на принадлежността на правото на собственост върху процесния апартамент ищецът е представил издадена от Агенция по вписванията гр. Враца справка за вписванията и заличаванията от личната имотна партида на ответника Ц.Ц. за периода от 01.01.1992 г. до 05.08.2019 г. (л. 53 от делото). От същата се установява, че ответникът е ипотекарен длъжник по отношение на процесния имот с адрес гр. Враца, *******по ипотека върху същия имот с ипотекарен кредитор „Топлофикация-Враца“ ЕАД гр. Враца. До края на периода по справката – 05.08.2019 г. липсват данни да е прехвърляно правото на собственост върху същия апартамент.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от  Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., посл. изм. с ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г., потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), която предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;  юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

От гореизложеното следва извода, че ответникът Ц.Ц., в качеството си на собственик на процесния имот, е придобил качеството „потребител на В и К услуги“.

Не може да бъде споделено възражението на ответника, че представените с исковата молба карнети не носят подпис за потребител. Карнетът е частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. Систематичното място на разпоредбата и използваното в следващата алинея различно понятие-„упълномощен представител” води до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл, въз основа на родствена, съпружеска или фактическа връзка с потребителя. В разглеждания случай от съдържанието на представения по делото карнет се установява, че за част от месеците от исковия период карнетът е подписан от потребителя или негов представител, като последният подпис за „абонат” е положен на 18.09.2018 г., т. е. след исковия период и с него са удостоверени отчетните данни за водомера в посочения в исковата молба апартамент към тази дата, включително и за процесния период.

Неоснователно е и възражението на ответника за недоказаност на иска поради обстоятелството, че двата водомера в процесния апартамент не са минали метрологична проверка, на каквато задължително подлежат на 10-годишен период. На първо място, към вещото лице на са поставяни въпроси кога са монтирани процесните водомери и дали са минавали на метрологична проверка след поставянето, за да се направи извод, че същите не отговарят на изискванията за периодичен метрологичен контрол, а по делото липсват и други доказателства в тази насока. Дори да се приеме за доказано, че процесните водомери не са минали на задължителна периодична проверка, следва също да се има предвид, че по делото не е доказано в процесния период водомерите да са отчитали неточно потребеното количество вода, въз основа на което са извършвани отчетите в представените по делото карнети, доколкото неспазването на изискването за задължителна периодична проверка само по себе си не сочи на извод за неправилно отчитане на количеството потребена вода.

По отношение на начисленото количество вода от общ водомер.

В чл. 39, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е предвидено, че при водопроводни инсталации, присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието на индивидуални водомери, като при създадена възможност от оператора се приемат и самоотчети, разпределението на количеството вода се извършва  и заплаща, както следва: разликата между данните, отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и данните по т. 2 се разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери количества и начислените служебно данни по т. 2. Горепосочените разпоредби на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. са доразвити от разпоредбата на чл. 25 от Общите условия на ищцовото дружество.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Общите условия, изразходваното количество питейна вода за сгради-етажна собственост или за отклонения, към които са присъединени повече от един потребител, се разпределя въз основа на отчета по чл. 22 и отчетите по индивидуалните водомери, като  в разпределението се включват всички разходи и загубите на вода в сградната или вътрешната водопроводна инсталация. Според ал. 2 от същия член, разликата между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, се разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери количества, съответно начислените по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3. Изчислената разлика по реда на ал. 2 и цената се записват на отделен ред и се начисляват в общата сума на всеки потребител.

По делото е доказано от заключението на комплексната съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и представените карнети правилното отчитане на количеството потребена вода по индивидуалния водомер на ответника, както и че е изчислена математически вярно разпределената вода, отчетена от общия водомер в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния апартамент и следователно ответникът дължи заплащането и на разпределената вода от общ водомер.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Съдът приема, че задължението за потребителя да заплати всяка отделна месечна вноска става изискуемо в 30-дневен срок от датата на издаване на съответната месечна фактура за съответния месечен отчетен период.

Предвид гореизложеното, съдът приема предявения иск за главница за изцяло доказан по основание и размер.

По разноските:

При този изход на делото и изрично направеното от ищеца искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 75,00 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 566/2019 г. на Врачански районен съд, както и сумата 455,00 лева – разноски за държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 1901/2019 г. на Врачански районен съд.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Ц.И.Ц. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 сумата 439,99 лв.-главница за неплатена вода за периода от 19.10.2017 г. до 16.08.2018 г., начислена за имот в гр. Враца, ж.к. ******* ведно със законната лихва върху сумата от 11.02.2019 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед № 398 от 13.02.2019 г. по ч. гр. дело № 566/2019 г. на Врачански районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц.И.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 сумата 75,00 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 566/2019 г. на Врачански районен съд, както и сумата 455,00 лева – разноски за държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 1901/2019 г. на Врачански районен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на  страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: