Решение по дело №35/2024 на Административен съд - Силистра

Образувано е по касационна жалба на „РОЯЛ НХ“ ЕООД, ЕИК203856813, гр. Дулово, ул. Алеко Констанкитов № 15, действащо чрез адв. Г. М. ***, против Решение № 211 от 21.12.2023 г., постановено по АНД № 646 / 2023 г. по описа на Районен съд – Силистра, потвърждаващо Наказателно постановление № 38-68 от 25.08.2023 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Касаторът счита, че решението на РС-Силистра е постановено в нарушение на материалния закон и наложеното наказание е несправедливо - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Посочва, че първоинстанционният съд в противоречие на събраните доказателства не е отчел, че деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 123а, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари е нова и не е била действаща към момента на извършване на нарушението. Моли за отмяна на първоинстанционния акт и решаване на спора по същество посредством отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Председателя на ДАНС, действащ чрез представителя по пълномощие К. В., е депозирал становище, че първоинстанционният акт не страда от наведените в жалбата пороци, поради което се моли за потвърждаването му.

Прокурорът от Окръжна прокуратура намира, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.

Въззивният съд от фактическа страна е приел, че касаторът е е търговско дружество, което в качеството си на задължено лице по чл. 4, т. 4 от ЗМИП, извършва дейности като обменно бюро.

По силата на Заповед, peг. № ФР-9-67 от 17.03.2023г. на Директора на Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, длъжностни лица от Дирекция „Финансово разузнаване“ към ДАНС, са извършили проверка на обектите, стопанисвани от касатора, във връзка с изпълнението на задълженията на лицето, съгласно изискванията на ЗМИП за периода 01.01.2022 - 31.12.2022 година. Резултатите от проверката са били отразени в протокол с peг. № ФР-10-5067/30.06.2023 г. Установено е, че като обменно бюро, задължено лице по чл. 4, т. 4 от ЗМИП, дружеството не е приложило мерки за комплексна проверка на клиента по чл.10, т. 1, 2 и 4 от ЗМИП, при сключване на случайна сделка по смисъла на §1, т. 19 от ДР на ЗМИП на стойност равна на 5 000 евро и плащане в брой, с бордеро № 13649/26.07.2022 г. и фискален бон № 0014712/26.07.2022 г., с което е извършило административно нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 3, предложение второ от ЗМИП, като на 26.07.2022 г., в 11:15:40 часа, в свой обект за обмяна на валута, е купило от клиент 5 000 (пет хиляди) евро по курс 1.940000, с левова равностойност 9 700 (девет хиляди и седемстотин) лева.

Въз основа на констатациите е бил съставен АУАН № ФР-10-5071/ 30.06.2023 г, а въз основа на акта е било издадено и оспореното НП, с което при възпроизвеждане на фактическите рамки на административното обвинение и правната квалификация на деянието дружеството е санкционирано на основание чл.116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП с имуществена санкция в размер на 5000 лева.

Съдът е коментирал, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Във връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е приел, че правилно е било определено, че посочената сделка е „случайна сделка“ по смисъла на § 1, т.19 от ДР на ЗМИП, което в изпълнение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗМИП е породило задължение за дружеството да приложи относимите към този вид сделки мерки за комплексна проверка на клиента по чл. 10, точка 1, 2 и 4 от ЗМИП, за предприемането на които в производството не са представени доказателства. Приел е, че административната простъпка е установена по несъмнен начин. Коментирал е като неоснователни направените възражения от управителя на дружеството в досъдебната фаза на производството и развити допълнително във въззивната жалба, че служителката на обменното бюро се е подвела от информацията, която е била публикувана в интернет сайта на Tavex Group (https://tavex.bg/obmen-na valuta), според която обменните бюра и финансови институции са длъжни да идентифицират своите клиенти преди извършването на операции за обмяна на валута на стойност над 5 000 евро или 9 779.15 лв. В тази връзка е възприел изцяло изводите на АНО, че по отношение спазване на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, в дейността си като обменно бюро дружеството следва да се води от правните норми, а за официална и достоверна информация е следвало да ползва интернет сайта на ДАНС (https://dans.bg), раздел „Мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма“. Потвърдил е изводите на АНО, че са неоснователни твърденията за ползването на „объркваща информация“, тъй като от една страна за използването на недостоверна или подвеждаща информация от други сайтове, други задължени субекти и т.н. отговорност носи задълженото лице, а от друга страна – информацията в случая е съобразявана избирателно, без да е взето предвид, че дружеството Tavex е заложило праг за идентифициране, който е под законово установения, като е приело праг за деклариране при извършване на случайна сделка в брой на стойност, равна или надвишаваща 9 700 лв. Съгласил се е с довода на АНО, че при извършената проверка от длъжностните лица от ДАНС, процесното нарушение е едно от общо четирите констатирани, за които са били съставени административни актове на дружеството относно извършени сделки в брой на стойност 5 000 евро, с равностойност в лева, както следва: по бордеро № 10681/04.03.2022 г. – 9 760 лв., бордеро № 11265/16.04.2022 г. – 9 760 лв., бордеро № 11979/27.05.2022 г. – 9 700 лв. и бордеро № 13649/26.07.2022 г. – 9 700 лв.

Възприел е извода на АНО, че не са налице условия за приложение на чл. 28 от ЗАНН. С оглед целта и обществената значимост на нарушените законови разпоредби, съдът е коментирал, че не може да се приеме тезата, че случаят е маловажен. Обществените отношения биха били чувствително засегнати във всеки случай, когато задълженото лице пропусне да идентифицира по законово установения ред свой клиент, преди извършването на случайна сделка в брой на стойност от 5 000 евро (в случая при обмяна на валута), защото по този начин би се открил правен пропуск в системата за сигурност, насочена към превенция срещу използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, според ясно формулираната цел на закона (чл.1 от ЗМИП). Посочил е също, че с изясняването произхода на средствата се цели да се създадат условия за проследимост на паричните потоци, така че да не се допусне използване на финансовата система за целите на изпирането на пари. По тези съображения е постановил оспорения акт.

Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК настоящата касационна инстанция следва да обсъди посочените в жалбата пороци на решението и да извърши служебна проверка за валидността му, допустимостта му и съответствието му с материалния закон.

Основното наведено в жалбата основание е, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, като това основание попада в обхвата и на служебната проверка на акта, която се дължи от съда съгласно чл. 218, ал. 2 АПК.

Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е наложена имуществената санкция, е извършено – при сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, дружеството не е приложило относимите мерки за комплексна проверка на клиента по чл. 10, т. 1, 2 и 4 от ЗМИП. Относно тези обстоятелства страните не спорят. Спорът е концентриран около наличието на предпоставки за квалифициране на деянието като маловажен случай, като мотивите, изложени от въззивния съд относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Легалната дефиниция за "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР ЗАНН, според която "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретния случай се касае за формално нарушение, което е типично за вида си. За този тип нарушения законът свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици от тях само с факта на установяването им, което в случая е безспорно. Не са посочени обстоятелства, сочещи за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, тъй като пропускът за идентифициране по законово установения ред на клиент преди извършването на случайна сделка в брой на стойност равна или надвишаваща левовата равностойност на 5000 евро, както и пропускът за изясняване на произхода на средствата за тази сделка, реално поставя възникналото правоотношение извън обхвата на мерките за превенция на изпирането на пари по ЗМИП. Не се споделят и изложените в касационната жалба доводи за непропорционалност на наказанието. В случая осъществената случайна сделка е на стойност, за която разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗМИП предвижда задължение за лицата по чл. 4 да прилагат мерките за комплексна проверка на клиента, а пропускът за прилагане на тези мерки е съставомерен. Наложената санкция е в минималния установен размер съгласно чл. 116, ал. 1, т. 3 от закона, предвиждащ размер на наказанието в диапазона от 5000 до 50 000 лв. В тази връзка твърдяната непропорционалност, която в хипотезата на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, приложим съгласно чл. 63в ЗАНН, се явява оплакване за явна несправедливост на наказанието, не е налице.

В заключение на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 211 от 21.12.2023 г., постановено по АНД № 646 по описа на Районен съд – Силистра за 2023 г.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: