№ 2847
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100513538 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 11856/17.06.2024 г., поправено с решение №
18088/08.10.2024 г., постановено по гр.д. № 23145/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 164 състав, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“, ЕИК *********, е осъден да
заплати на „ТЕСДО“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сумата от 5029,55 лв., представляваща предадена без основание сума от
Т.Г.П., с ЕГН **********, на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД по 6
договора за паричен заем с №: ДПЗ№ 3453796 от 18.02.2019 г. / 1 лв./; ДПЗ№
3522747 от 09.05.2019 г. /243,48 лв./; ДПЗ№ 3493892 от 03.04.2019 г. /251,29
лв./; ДПЗ№ 3250372 от 18.06.2018 г. /495,00 лв./; ДПЗ № 3552674 от 14.06.2019
г. /1910,50 лв./ и ДПЗ№ 3760587 от 05.02.2020 г. /2128,28 лв./, което вземане е
част от общо претендираното за връщане такова от 14 2323, 30 лв., цедирано
на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД, съгласно Договор за цесия № 1150/18.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба 16.05.2022 г. до
окончателното плащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.
Оспорва се процесните договори за паричен заем да са нищожни. Оспорва се
изводът на първоинстанционния съд, че размерът на посочения ГПР не
включвал всички разходи на длъжника по кредита. Твърди се, че
възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва към ГПР.
1
Отделно се поддържа, че дори да подлежи на връщане, възнаграждението за
поръчителство следва да бъде търсено от друго лице – „Файненшъл България“
ЕООД. Сочи се, че получената сума – възнаграждение за поръчителство, не
подлежи на връщане, тъй като "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД го е събрал
от името на трето лице - „Файненшъл България“ ЕООД. Въззивникът
навежда, че правното основание за плащане на процесната сума е договорите
за поръчителство. Сочи, че договорите за поръчителство били сключени
доброволно, като потребителят е можел да предостави и друго обезпечение.
Оспорва се вземането да е прехвърлено на „ТЕСДО“ ЕООД, доколкото същото
е било прехвърлено на друго лице „ТЕМИС КЕПИТЪЛ“ ЕООД в предходен
момент. Твърди се, че договорът за цесия не може да прехвърли валидно
права. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго,
с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените
разноски.
Въззиваемият „Тесдо“ ЕООД изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които
въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от „Тесдо“ ООД, ЕИК *********, срещу "ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: *********, осъдителен иск с правна
2
квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумaта от 5029,55 лв., представляваща предадена без основание сума от Т.Г.П.,
с ЕГН **********, на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД по 6 договора за
паричен заем с №: ДПЗ№ 3453796 от 18.02.2019 г. / 1 лв./; ДПЗ№ 3522747 от
09.05.2019 г. /243,48 лв./; ДПЗ№ 3493892 от 03.04.2019 г. /251,29 лв./; ДПЗ№
3250372 от 18.06.2018 г. /495,00 лв./; ДПЗ № 3552674 от 14.06.2019 г. /1910,50
лв./ и ДПЗ№ 3760587 от 05.02.2020 г. /2128,28 лв./, което вземане е част от
общо претендираното за връщане такова от 14 2323, 30 лв., цедирано на ищеца
„ТЕСДО“ ЕООД, съгласно Договор за цесия № 1150/18.04.2022 г.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на
ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на
полученото.
По делото не се спори, а и от представения като доказателство 6 броя
договори за паричен заем с № 3453796/18.02.2019 г.; № 3522747/09.05.2019 г.;
№ 3493892/04.04.2019 г; № 3250372/18.06.2018 г.; № № 3552674/14.06.2019 г.;
№ 3760587/05.02.2020 г. е видно, че между Т.Г.П., в качеството на заемател, и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, са били сключен
договори за потребителски кредит, по силата на който „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е предоставило на потребителя суми между 2000 лв. и 3250
лв. /а в отделните договори още 2250,00 лв.; 2750,00 лв. и 3000,00 лв./, които
заемателят следва да върне в срок от между 22 и 26 двуседмични погасителни
вноски, при фиксиран ГЛП по всички договори от 35,00 % и ГПР във
фиксиран размер, който варира между 40,84 % и 41,44 % /в отделните
договори посочени като 41,17 %; 40,84 %; 41,71%; 41,09 %/.
В чл. 4 от договорите е уговорено, че заемателят се задължава в срок до
три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави
на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители,
всеки от който да отговаря на следните условия: нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история една
година назад да е със статус не по-лош от „просрочие от 0 до 30 дни“; да няма
неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, за сумата със срок на валидност – 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от
заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От заключението на приетата пред районния съд СЧЕ е видно, че по
първите 5 договора при подаване на информацията за платените суми от
заемателят погрешно е посочено, че са начислявани суми като
„възнаграждение за поръчител“ като същите следва да се считат начислени
„неустойки“, тъй като само в последния договор № 3760587/05.02.2020 г.
3
страните са уговорили поръчителство с трето лице „Файненшъл България“
ЕООД и сумата от 2 128, 28 лв. е именно начисленото от заемодателя и
платено от заемателя възнаграждение за поръчител/гарант. По останалите пет
договора, са начислявани и съответно платени от заемателя суми за неустойка,
поради не предоставено обезпечение по договора, по чл.4, ал.2 от договорите.
Така от заключението на ССчЕ се установява, че по първия договор №
3453796/18.02.2019 г. сумата от 234, 07 лв. е начислената по договора
неустойка; по ДПК № 3522747/09.05.2019 г. начислената неустойка е в размер
на 243, 48 лв.; по ДПЗ № 3493892/04.04.2019 г. съответно 251,29 лв.; по ДПЗ
№ 3250372/18.06.2018 г. същата е 1894, 51 лв., а по ДПЗ № 3552674/14.06.2019
г. съответно 1910, 50 лв. Единствено по последния ДПЗ № 3760587/05.02.2020
г. за погасяване на кредита при ответника са постъпили суми в общ размер на
5324,00 лв., от която сума 2128, 28 лв. са осчетоводени като възнаграждение за
поръчителство. Видно от устните обяснения на в.л., в счетоводството на
ответното дружество няма достатъчно добра аналитичност, поради което не
може да се твърди с категоричност, че след постъпването на сумите за
възнаграждение за поръчителство от страна заемателя, същите са били
преведени към „Файненшъл България“ ЕООД, като гарант по договора за
кредит. От заключението се установява още, че в двете дружества /ответното и
гаранта/ сумите, представляващи възнаграждение за поръчителство са
осчетоводявани на месечна база, като обобщена информация по всички
договори за гаранция, сключени през месеца. Така в счетоводството на
ответника се осчетоводявало месечно задължение в размер на постъпилите
плащани по всички договори за гаранция през месеца, а в счетоводството на
„Файненшъл България“ ЕООД съответно се осчетоводявало обобщено
месечно вземане на всички падежирали вноски през периода като приход.
През следващия месец пък се извършвало счетоводно прихващане между
двете насрещни вземания и така месечното вземане на „Файненшъл България“
ЕООД се намалявало с прихваната сума. В заключение, вещото лице е
стигнало до извод, че поради непредставяне на детайлна информация от
счетоводствата на двете дружества не може да заключи, че счетоводството им
е водено редовно.
Потребителят се е задължил по договорите за кредит да заплати
възнаграждение на кредитора, като е посочен размер на годишния лихвен
процент 35 %, а ГПР възлиза на 40,84 % и 41,44 %, но в този размер не се
включва възнаграждението на гаранта.
Процесните правоотношения попада под регулацията на ЗПК и ЗЗП,
които разпоредби са императивни и за приложението им съдът следи и
служебно.
Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по
партидата на ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен
собственик на капитала на ответника е "Изи Асет Мениджмънт" АД.
Следователно страната по договора за гаранция е дъщерно дружество на
кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между
4
двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ. В
допълнение на горното съдът намира, че от съществено значение за
правилното разрешаване на спора между страните са и обстоятелствата, че
двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на гаранция са
сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един
към друг, че дължимите в полза на търговците престации са обединени в общ
погасителен план, имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на
вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по
договора за кредит обезпечение, да се явява ответникът, то кредитодателят е
овластен да получава плащането по този договор, дължимо от потребителя,
заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Ето защо и съдът приема,
че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва
да се разглежда заедно с другата, като се държи сметка за положението на
потребителя, който извън всякакво съмнение има това качество и по двата
договора. Установено е в производството, че между ищеца и "Изи Асет
Мениджмънт" АД са сключени договори за потребителски кредит по
отношение на който е приложима правната регламентация на ЗПК. Макар от
страна на ответника да се поддържа, че сключените между страните в
производството договори попада извън правния режим на този закон, съдът
приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения, които следва да
бъдат разглеждани съвкупно по изложените по-горе съображения.
Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е
свързано с договора за кредит, доколкото предмет на процесния договор е
именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от
кредитополучателя към кредитора задължения по договора за кредит.
Посоченият в договора за кредит ГПР не отразява действителния такъв,
тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от
потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което следва да се включи в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, независимо
че страна по правоотношението се явява търговско дружество, което
формално и юридически е самостоятелен правен субект. По силата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално възнаграждението на гаранта, което е
задължително условие за получаване на кредита. В тази връзка
възнаграждението, дължимо в полза на гаранта, е разход, свързан с предмета
на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора. От анализа на клаузите относно обезпечението на
кредита става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускането му,
следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от
5
кредитора юридическо лице - гарант.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. ГПР по кредита са определя по императивно установен алгоритъм,
заложен в ЗПК. Той изразява общите разходи по кредита, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, определени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит като в договора следва по Я. и разбираем за
потребителя начин да е посочено кои са разходите, включени в определената
процентно величина.
Предвид установеното съдът намира, че договорите за кредит се явяват
недействителни поради противоречие с изискванията, залегнали в чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Посоченото води до извода, че процесните договори за кредит са
недействителни в тяхната цялост. Посоченото основание за нищожност на
договорите обосноват наличието на предпоставките за приложение на чл.23
ЗПК, според който при недействителност на договора за кредит, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ето защо и за Т.Г.П. е възникнало задължение за връщане
само на платените суми. Изготвената СЧЕ установява, че Т.Г.П. е заплатил
извън главниците сумата от общо 8059,6 лв., която се явява недължимо
платена и подлежи на връщане.
По отношение възраженията във въззивната жалба относно процесния
договор за цесия, с който претендираното вземане е било прехвърлено от
потребителя на ищцовото дружество, въззивният съд намира същия за
действителен.. В договорите за вземания от финансови институции е
посочено, че вземанията на цедента представляват платени без основание
суми по процесния договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Уговорката, че плащането на цената по договора е
поставено под условие, не противоречи на добрите нрави, като законът не
забранява и безвъзмездно прехвърляне на вземания по договор за цесия.
Евентуалното наличие на неравноправни клаузи в договора за цесия е
неотносим въпрос към настоящия спор, доколкото подобно възражение може
да навежда единствено потребителят по сделката, в полза на когото са
регламентирани изискванията на ЗЗП, а за ответника като трето лице е
недопустимо да се позовава на потребителската защита. Следователно,
договорите за цесия са валидни и годни да прехвърлят процесното вземане в
полза на цесионера. Вземанията за неоснователно обогатяване са валидно
6
прехвърлени на ищеца по делото, тъй като преходно сключеният договор за
цесия с „Темис Кепитъл“ ЕООД от 16.07.2020 г. е бил прекратен с анекс, в
който изрично е посочено, че прехвърлените вземания се връщат в
патримониума на цедента Т.Г.П., за което длъжникът е бил редовно уведомен.
Ето защо, заемополучателят валидно е прехвърлил същите вземания на ищеца
с последващ договор за цесия от 18.04.2022 г. Обстоятелството, че вземанията
произтичат от договори за потребителски кредит и правата на потребителя по
тях, не е пречка същите да бъдат валидно цедирани на лице, което няма
качеството потребител, тъй като тези вземания са възникнали преди цесията –
считано от датата на плащането им без основание, от когато са станали
изискуеми и като парични вземания могат да бъдат валидно прехвърляни на
всяко трето лице.
По изложените съображения и по делото се доказва възникване на
процесното вземане в размер на 8059,6 лв.. в полза на ищеца, поради което и
предявеният частичен иск за сумата от 5029,55 лв. се явява изцяло
основателен.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на въззивника по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност е
неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и цената на
предявения иск.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11856/17.06.2024 г., поправено с решение
№ 18088/08.10.2024 г., постановено по гр.д. № 23145/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 164 състав.
ОСЪЖДА "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: *********, да
заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на „Тесдо“ ООД, ЕИК *********,
разноски за въззивното производство в размер от 400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8